РЕШЕНИЕ
№ 960
гр. Благоевград, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100464 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от„В*, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление гр. Благоевград, ул. „**, представлявано и управлявано от В*, чрез адв. Н. Р.
Б., АК-Благоевград, с адрес на дейност гр. Благоевград, ул. Б***, тел.***ротив „Н**, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление гр. В*, ул. „Р* представлявано от управителя И*.
Ищецът е предявил против ответника иск за заплащане на сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща неустойка за неизпълнение на договор за транспорт от 16.12.2024г., за което
е издадена Фактура № **********/16.12.2024г., ведно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на исковата молба /24.02.2025г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за превоз - Заявка-за транспорт от
09.12.2024г., по силата на който ответникът му възложил задължение да извърши превоз на
стоки от товарен пункт в гр. В**до разтоварен пункт гр. М*. Сочи, че натоварването на
стоката било уговорено на 11.12.2024г., доставката на 13.12.2024г. Поддържа, че съгласно т.
18 от договора при неподаване на камион от страна на ответника се предвиждала неустойка
в размер на 300 лв. За тази сума била изготвена издадена Фактура №
**********/16.12.2024г., която не била платена.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение,
излагайки съображения, че са изпълнени изискванията на закона в тази насока.Претендират
се и сторените по делото разноски, за което се представя списък с разноски.
Ответникът „Н*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В* ул. „Р*,
представлявано от управителя И*, редовно призован, не взема становище по спора в
рамките на настоящото производство.
1
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждане ответникът
да заплати на ищеца сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща неустойка за
неизпълнение на договор за транспорт от 16.12.2024г., за което е издадена Фактура №
**********/16.12.2024г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на
исковата молба /24.02.2025г./ до окончателното й изплащане.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа
на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на
ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до
това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед
вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба
и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск
да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата
на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.
Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания
случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответното дружество „Н* ЕИК *по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК е бил
връчен препис от исковата молба и от приложенията му и същият е бил редовно призован за
първото по делото открито съдебно заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК ответното дружество не е представило отговор на исковата молба. Същевременно в
проведеното съдебно заседание за ответното дружество, редовно призовано, не се е явил
законен представител, не е изпратило процесуален представител и не е направило искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответното дружество е било предупредено, че
при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по
искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от
ищеца писмени доказателства, касаещи: сключването на превозен договор с твърдяното
съдържание, както и наличието на уговорка, постигната между ищеца (превозвач) и
ответника (товародател), в качеството им на страни по твърдения договор за превоз, за
дължимост от страна на товародателя на неустойка при неподаване на камион от страна на
2
ответника и размер на претендираната неустойка, съобразени с предпоставките за уважаване
на ищцовата претенция, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се
приеме, че същата се явява вероятно основателна по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1
ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и сторените
разноски в общ размер от 1150 лв., от които 50 лв. - държавна такса и 1100 лв. - заплатено в
брой адвокатско възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд - гр.
Благоевград, Гражданско отделение
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н* ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В*, ул. „Р* представлявано
от управителя Ин** да заплати на „В*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
Благоевград, ул. „А* представлявано и управлявано от В***, чрез адв. Н. Р. Б., следните
суми:
- 300 лв. /триста лева/, представляваща неустойка за неизпълнение на договор за транспорт
от 16.12.2024г., за което е издадена Фактура № **********/16.12.2024г., ведно със законна
лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба /24.02.2025г./ до окончателното й
изплащане.
- 1150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/ - на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща
общ размер на дължимите разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок
от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна
от въззивния съд (Окръжен съд - гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.
1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3