Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 29.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на осми януари
през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
при секретаря ……. Десислава
Гюзелева ……… и в присъствието на
прокурора ………………………...….. като разгледа докладваното от …………….
член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 733 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1215 от
ОСЪДИЛ П.С.А. ЕГН **********,*** да заплати
на „***“
ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.„***“ №***,
представлявано от Изпълнителния директор Й.В., сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. №
7599 по описа за 2018 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪДИЛ П.С.А. ЕГН **********,*** да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***“ №***,
представлявано от Изпълнителния директор Й.В., сумата от 525,00 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач на ищеца „***“ ЕООД, гр.София, ЕИК *** и е
влязло в законна сила на 21.12.2018г. съгласно отбелязването на самото него.
Недоволна от решението е останала П.С.А. ***, ЕГН **********, която чрез адв.Я. А. от ПлАК – особен представител, го
обжалва с въззивна жалба в законния срок, иска неговата отмяна и постановяване
на друго, с което съдът да отхвърли изцяло исковете с правно основание чл.422
вр. чл.415 ГПК и чл.79 вр. чл.86 ЗЗД като неоснователни.
Твърди, че ПлРС неправилно
е приел, че тя е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ и че нейният имот е
присъединен към топлопреносната мрежа на *** ЕАД гр.Плевен. От друга страна
първостепенният съд е допуснал да постанови решението си при непълни
доказателства – в представеното препис – извлечение от сметка липсва детайлна
информация относно начина на изчисляване на главницата, данните формиращи
задължението и данните относно измервателните уреди в имота.
След прилагане към
настоящото дело на решение на Съда на Европейския съюз от 05.12.2019г. в
съдебно заседание на 08.01.2020г. жалбоподателката чрез особения си
представител оттегли искането си спиране на делото.
Ответникът
по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС „***“ЕАД гр.Плевен, ЕИК ***,
представлявано от Изпълнителния директор Й.В. В. чрез юрк.С. Ч.С. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Молят
съда да потвърди обжалваното Решение и да им присъди разноски за настоящата
инстанция – адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита в
размер на 360лв., както и разноски – депозит за особен представител в размер ан
300лв.
В
съдебно заседание твърдят, че са представили по делото пред първата инстанция
подробен разчет по пера с молба от
Третото лице – помагач –
„***” ЕООД
гр.София, ЕИК *** - редовно призовани за съдебното
заседание пред ПлОС, не изпращат представител и не изразяват становище.
Въззивният
съд като обсъди оплакванията на жалбоподателката, прецени становищата на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предвид твърденията по ИМ, Отговора и въззивната жалба, спорни по делото са
въпросите да се признае ли за установено между страните, че ответницата дължи
на ищеца исковите суми?
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази приложеното ч.гр.
дело, както и писмените доказателства, представени пред ПлРС и настоящата
инстанция.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че за успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл.
415, ал.1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „***” ЕАД, съответно че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия, изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът
на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на
начислената топлоенергия - по количество и качество.
Намерил също така, че в полза на ищеца срещу ответницата е издадена по
реда на чл.410 ГПК Заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което преценил че обосновава правния интерес за ищеца от водене
на настоящото производство и неговата допустимост.
Приел, въз основа на доказателствата по делото за установи, че
ответницата е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, ж.к. „***”, ***, че сградата, в която се намира имотът е
присъединена към топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД и поради това ответницата е
потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ, според който текст
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в Сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на
чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо
ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „***“ ЕАД на
потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по
чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответницата са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и
отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия.
Приел също, че
претендираната от ищеца сума е за топлинна енергия, отдавана на топлоснабдения
имот, сградна инсталация и за дялово разпределение, както и че в топлоснабдения
имот няма ИРУ и водомер, а има само щранг лира.
Намерил, че съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139 – чл.148 от ЗЕ и
в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.). Съгласно чл.142 ал.2 от ЗЕ
- топлинната енергия за отопление на Сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно
чл.145 ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Разпоредбата
на чл.144 ал.6 ЗЕ предвижда, че при липса на средства за дялово разпределение
за отопление в отделен имот и/или в отделно помещение, топлинната енергия за
отоплението им се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях
отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата,
определен по реда на Наредбата
по чл.125, ал.3.
Приел, че по делото е установено, че през
процесния период ответникът не е имал уреди за дялово разпределение, поради
което и дължимата сума за доставена топлинна енергия е определена по реда на
чл.144, ал.6 ЗЕ и т.6.4.4 от Методиката за дялово разпределение, действали за
периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г. Поради изложеното съдът приел, че в
процесния период ответницата е потребявала топлинна енергия, посредством
монтираната щранг лира за притежавания от нея обект в количествата, сочени от
ищеца, както и че дължи заплащането на същата.
Задължението за заплащане на сумите за отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
топлинна енергия възниква за потребителя в качеството му на етажен собственик в
топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за общата
топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на която не са
взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на топлинна
енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или неползване от
собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението
се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от
която никой сам не може да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването
й в такава сграда, може да се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2
от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда,
при което 2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не
желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е било
взето решение на общото събрание на етажната собственост в този смисъл.
Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички
собственици и носители на вещни права, следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. С други думи за
ответницата, в качеството й на собственик на недвижим имот, находящ се в Сграда
– етажна собственост, е възникнало задължението да заплаща месечните дължими
суми за топлинната енергия за отдадена сградна инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение ЗЕ в
неговия чл.139, ал.1 от е предвидено, че
разпределението на топлинна енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като
същото се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър -
чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл.139а от същия закон в публичния регистър, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от потребителите. С преминаването от преки договорни отношения
между потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел,
при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за дялово
разпределение при общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика тези фирми стават подизпълнители на
топлофикационното дружество. Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда в режим на
етажна собственост, се извършва възмездно.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение -
чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга
на топлофикационното дружество. По делото приел, че се установява, че ответницата
не е заплащала начисляваните суми за услугата дялово разпределение, поради
което дължи същата.
От друга
страна неизпълнението
на задължението в предвидения в чл.31 ал.1 от ОУ срок мотивирало съдът да приеме за безспорно доказано, че ответницата дължи
и претендираната лихва върху главницата.
Тези мотиви се споделят
от настоящата инстанция и съдът препраща при мотивиране на своето решение към
същите при условията на чл.272 ГПК.
Оплакванията на особения представител на ответницата са неоснователни –
видно от Заявление от 07.09.2018г. до *** ЕАД от същата – л.8 от делото и от
Писмо от 16.05.2019г. ведно с Декларация по ЗМДТ от същата – л.67 от делото, П.С.А.
е собственик на топлоснабдения имот въз основа на нот. акт № ***.
Също неоснователно жалбоподателката твърди, че липсват данни за изчисляване
на главницата и за показанията на уредите, от които са формирани двете пера на
дълга – сума от отопление от щранг – лира и от ТЕ от сградна инсталация – л.19
– л.20 от делото, ведно с данните от топлинния счетоводител – третото лице –
помагач – л.53 – л.56 от делото.
Към това следва да се добавят и разясненията от тълкувателната дейност на
ВКС на РБ, отнасящи се до собствениците на топлоснабдени обекти в Сгради –
етажна собственост и задълженията на клиентите на топлинна енергия за заплащане
на ТЕ, отдадена от сградна инсталация – ТРОСГК № 2/17 май 2018г. на ВКС на РБ, съгласно което Собствениците на топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката, както и в хипотезата на чл.78 ал.7 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, облигационното правоотношение между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда – етажна
собственост не се прекратява по силата на закона (ex lege). Клиентите на
топлинна енергия дължат цената за топлинната енергия за сградна инсталация.
След
като жалбата е неоснователна, на ЕАД се
дължат разноски за настоящата инстанция. Същите следва да се определят след
приложението на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно който размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, която норма препраща към Наредбата за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100лв. до 300лв., поради което съдът в
настоящия си състав приема, че за осъществената от юрисконсулт защита пред
ПлОС, на ЕАД се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 100лв. Ответникът е
освободен от държавна такса във въззивното производство, но не и от разноски,
претендирани от ищеца на осн. чл.78 ал.1 ГПК. Поради това дължи и разноски в
размер на 300лв. – депозит за особен представител, платен от ищеца.
Предвид чл.280 ал.3, т.1 ГПК настоящото решение няма да подлежи на касационно
обжалване.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК
Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1215/26.06.2019г., постановено по гр.д. № 9223/2018г. на Районен съд гр.Плевен – осми граждански състав като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА П.С.А. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***”ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.“***” №***,
представлявано от Изп. Директор Й.В. В. на
основание чл.78 ГПК разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 400лв.,
от които 300лв. депозит за особен представител и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „***” ЕООД гр.София, ЕИК
*** като трето лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.