№ 1149
гр. Благоевград, 29.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20251200500995 по описа за 2025 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано е по въззивна жалба, подадена от "Виваком
България" ЕАД, ЕИК *********, чрез юрк. М. К., срещу Решение № 626 от
21.07.2025 г. по гр. д. № 102/2025 г. на Районен съд Благоевград. С обжалвания
съдебен акт: 1/ е признато за установено в отношенията между страните М. К.
Я., ЕГН **********, и „Виваком България“ ЕАД, че клаузата на чл.114.1 от
Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и Абонатите и Потребителите на
електронни съобщителни услуги, е нищожна поради неравноправен характер;
2/ „Виваком България“ ЕАД е осъдено да заплати на М. К. Я., ЕГН
**********, сумата от 49,20 лв., представляваща разликата между платените
месечни вноски и договорения абонамент за периода от февруари 2023 г. до
юли 2024 г. Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като е
осъдил „Виваком България“ ЕАД да заплати на: М. К. Я., ЕГН **********,
сумата от 50 лв. за разноски за държавна такса; на „Адвокатско дружество К.
и Ж.“, Булстат *********, вписано под № **********, сумата от 400 лв. за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от М. К. Я., подаден чрез
адв. П. Ж..
При направената проверка за допустимост на процесуалните действия на
страните по делото Окръжен съд Благоевград констатира, че исковата молба,
въззивната жалба и отговора на въззивната жалба са нередовни.
С исковата молба се иска прогласяване нищожността на клауза за
индексация от Общи условия, както и осъждането на ответника да възстанови
на ищеца платените от него суми без основание в общ размер на 49,20 лв. за
подробно описани надвзети суми по фактури, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на
сумата. Според чл. 72, ал. 2 ГПК за предявените с една молба искове в защита
на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси. С
1
исковата молба ищецът е предявил два обективно кумулативно съединени
иска, поради което е дължал внасянето на две държавни такси.
Когато съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се
претендира, не касае основанието на вземането / престацията и не се отрича
наличието на действително правно основание на престацията, а единствено
реда и начина на определяне на вземането, или други уреждащи
правоотношението елементи, искът за прогласяване на нищожността на
клаузата е неоценяем (определение № 395 от 20.06.2017 г. по т. д. № 2520/2016
г., Т. К., І т. о. на ВКС). Следователно с исковата молба са предявени два иска:
1/ неоценяем иск за прогласяването на нищожността на клауза от общи
условия; 2/ оценяем иск за заплащането на сумата от 49,20 лв. Съгласно чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по
искова молба се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от
50 лв. а според чл. 3 от тарифата по неоценяем иск при предявяване на иска се
събира такса до 80 лв., но не по-малко от 30 лв. С оглед на цената на
осъдителния иск за него ищецът е дължал внасянето на държавна такса в
размер на 50 лв. За неоценияемия иск е дължал държавна такса в размер на 30-
80 лв.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса
в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство,
върху обжалваемия интерес. Жалбоподателят „Виваком България“ ЕАД
обжалва изцяло първоинстанционното решение, поради което предмет на
въззивното производство са и двата иска. Затова той е дължал внасянето на
държавна такса в размер на 25 лв. за осъдителния иск и такса в размер на 15-
40 лв. за неоценяемия иск. Към въззивната жалба жалбоподателят е
представил платежен документ от 20.08.2025 г. за внасянето на държавна
такса по сметка на ОС Благоевград в размер на 25 лв., кореспондиращ с
таксата, дължима във въззивното производство за осъдителния иск.
Въззивната жалба е нередовна, тъй като по сметка на окръжния съд не е
внесена държавната такса, дължима за неоценяемия иск за прогласяването на
нищожността на клауза от общи условия.
При проверката за редовност на въззивната жалба, съдът констатира, че
тя е нередовна по смисъла на чл. 261, т. 4 ГПК, тъй по нея като не е внесена
изцяло държавната такса за въззивно обжалване съгласно чл. 18, ал. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В
случай, че администриращият жалбата първоинстанционен съд не е определил
правилно дължимата държавна такса, в резултат на което жалбоподателят е
заплатил такса в по-малък размер, въззивната инстанция следва да му даде
указания за заплащане на разликата, като неизпълнението им в срок е
основание за връщане на жалбата и прекратяване на въззивното производство
(Красимир Влахов и Таня Градинарова. „Въззивно обжалване на съдебни
решения и Определения“, ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 376 и
определение № 60169 от 22.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4593/2021 г., Г. К., І г. о. на
ВКС). Затова въззивната жалба следва да се остави без движение и да се дадат
указания за довнасянето на дължимата държавна такса.
Проверката на допустимостта и редовността на сезирането на въззивната
инстанция предхожда проверката на съда за надлежното му сезиране като съд
по съществото на материалния спор с оглед чл. 274 вр. чл. 129, ал. 4 и чл. 130
ГПК (Красимир Влахов и Таня Градинарова, цит. съч., стр. 376). От чл. 273
2
във вр. с чл. 129, ал. 4 и чл. 130 ГПК следват служебните задължения на
въззивният съд да се произнесе по надлежното си сезиране като съд по
съществото на правния спор, т. е. по допустимостта на предявените искове и
редовността на исковата молба (Красимир Влахов и Таня Градинарова, цит.
съч., 369). Съгласно мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и т. 4 от Тълкувателно
решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС, когато за
пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд,
той прилага чл. 129, ал. 2 ГПК и дава указания на ищеца да ги отстрани, за да
обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора, а
в случай че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение
следва да се обезсили, а производството по делото се прекрати.
Настоящия съдебен състав счита, че с оглед на принципа за процесуална
икономия следва да укаже и на ищеца в първоинстанционното производство,
да отстрани констатираните нередовности на исковата молба. Съгласно чл.
128, т. 1 ГПК към исковата молба се представя пълномощното, когато
молбата се подава от пълномощник. В случая към исковата молба е
представено пълномощно, находящо се на л.45 от гр. д. № 102/2025 г. на РС
Благоевград, с което ищецът е упълномощил своите процесуални
представители. От съдържанието му обаче е видно, че пълномощното е
съставено на 11.01.2024 г., като същевременно в него е предвидено, че то е със
срок една година. Следователно същото е преустановило своето действие на
11.01.2025 г. Исковата молба е подадена на 15.01.2025 г., т.е. след като вече е
бил изтекъл срока на пълномощното. По делото не е налице друг документ,
обективиращ изявление на ищеца, с което той да е учредил представителна
власт на своите процесуални представители. Следователно се констатира
нередовност на исковата молба по чл. 128, т. 1 ГПК. На осн. чл. 129, ал. 2
ГПК съдът следва да остави исковата молба без движение и да укаже на
ищеца в едноседмичен срок да отстрани тази нередовност.
Липсата на представителна власт е обусловила и нередовност на отговора
на въззивната жалба на М. К. Я., подаден чрез адв. П. Ж.. Според чл. 263, ал. 1,
изр. 2 ГПК за отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 -
4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261. В случая отговорът на въззивната жалба не
отговаря на изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като се подава от
пълномощник, който не разполага с представителна власт. За отговора е
приложим чл. 101 ГПК. Съобразно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът указва на страната
в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие
и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката (решение
№ 185 от 10.05.2016 г. по т. д. № 2028/2014 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). По реда на
чл. 101, ал. 1 ГПК с оглед естеството на нередовността съдът определя
подходящ срок, в който да се извърши поправянето (виж определение № 409
от 07.11.2017 г. по ч. гр. д. № 4066/2017 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС и определение
№ 28 от 11.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4783/2018 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Съгласно
чл. 101, ал. 2 ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от
момента на извършването му (решение № 38 от 13.03.2017 г. по т. д. №
3675/2015 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). Според чл. 101, ал. 3 ГПК при
неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се
смята за неизвършено и съдът не може да го вземе предвид, тъй като то не
поражда последиците, към които е насочено (определение № 180 от
07.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1378/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС).
3
Съгласно чл. 145, ал. 2 ГПК съдът указва на страните да конкретизират
твърденията си и да отстранят противоречията в тях. Според решение от 2010
г. по т. д. № 13/2010 г., Т. К., I т. о. на ВКС ако съдът по съществото на спора
счита, че твърденията в исковата молба са неясни, неточни или, че определени
факти от значение за делото се нуждаят от изясняване, той има правната
възможност да приложи чл. 145, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Предвид съдържанието
на чл. 266, ал. 3 ГПК и съобразно принципа за преклузиите във въззивното
производство по повод обжалването на първоинстанционното решение
въззивният съд може да отстрани допуснатите процесуални нарушения.
Съгласно решение № 886 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1553/2009 г., Г. К., I
г. о. на ВКС принципът на служебното начало, закрепен в чл. 7 от ГПК,
намира отражение и в други разпоредби, например чл. 145 от ГПК, който
вменява задължение на първоинстанционния съд да изясни чрез въпроси към
страните техните твърдения, както и фактите, които са от значение за делото.
Неизпълнението на тези задължения от първата инстанция води до
задължение на въззивния съд да отстрани нарушенията и сам да извърши
пропуснатите процесуални действия. В противен случай неговото решение ще
страда от същите пороци, от които страда и решението на първата инстанция.
Съгласно решение № 50066 от 03.05.2023 г. по гр. д. № 1568/2022 г., Г. К.,
ІV г. о. на ВКС исковата молба е нередовна и не отговаря на изискванията на
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, когато относимите към спора факти не са
посочени или са посочени непълно и са вътрешнопротиворечиви. Окръжен
съд Благоевград констатира неяснота в твърденията на ищеца, която обуславя
необходимост да му се укаже да ги конкретизира, доколкото тя поражда и
неяснота в петитума на исковата молба. „Българската телекомуникационна
компания“ ЕАД е предходното наименование на „Виваком България“ ЕAД,
ЕИК *********. Като приложение към исковата молба са представени Общи
условия за уреждане на взаимоотношенията между „Българската
телекомуникационна компания“ ЕАД и Абонатите и Потребителите на
електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществените мобилни
наземни мрежи на „Българската телекомуникационна компания“ ЕАД, в сила
от 04.09.2022 г. и приложими за абонати, сключили договор след 15.11.2019 г.
В исковата молба ищецът е посочил, че Увеличението на месечните
абонаменти такси (МАТ) е извършено съобразно клауза за индексиране на
МАТ, поместена в т. 114.1 от Общи условия за уреждане на
взаимоотношенията между „Виваком България“ ЕAД и Абонатите и
Потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез
обществените мобилни наземни мрежи на „Виваком България“ ЕАД. С
петитума на исковата молба е отправено искане да се установи нищожността
на клаузата за индексация в т. 114.1 от Общите условия на „Виваком
България“ ЕАД, респ. в друг договорен акт. По тези съображения следва да
се укаже на ищеца да конкретизира твърденията си и да отстрани неяснотата в
петитума на исковата молба, като посочи дали конкретната клауза, чиято
нищожност иска да се прогласи, е т.114.1 от Общи условия за уреждане на
взаимоотношенията между „Българската телекомуникационна компания“
ЕАД и Абонатите и Потребителите на електронни съобщителни услуги,
предоставяни чрез обществените мобилни наземни мрежи на „Българската
телекомуникационна компания“ ЕАД, в сила от 04.09.2022 г. и приложими за
абонати, сключили договор след 15.11.2019 г.
Водим от горното, Окръжен съд Благоевград
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивна жалба с вх. № 19736/06.08.2025 г.,
подадена от "Виваком България" ЕАД, ЕИК *********, чрез юрк. М. К., срещу
Решение № 626 от 21.07.2025 г. по гр. д. № 102/2025 г. на Районен съд
Благоевград.
УКАЗВА на жалбоподателя "Виваком България" ЕАД да отстрани
констатираната нередовност на въззивната жалба, като в едноседмичен срок,
считано от получаване на препис от настоящото определение, представи
платежен документ за довнесена държавна такса в размер на 25 лв., заплатена
по сметката на Окръжен съд Благоевград.
УКАЗВА на "Виваком България" ЕАД, че при неизпълнение на това
указание в срок въззивната жалба ще бъде върната, а въззивното производство
– прекратено.
УКАЗВА на осн. чл. 101 ГПК на М. К. Я., ЕГН **********, в
едноседмичен срок, считано от получаване на препис от настоящото
определение да представи пълномощно, с което е предоставил на адв. П. Ж.
представителна власт да го представлява в производството пред Окръжен съд
Благоевград или да потвърди извършеното без представителна власт
процесуално действие – подаване на отговор на въззивна жалба. В противен
случай на осн. чл. 101, ал. 3 ГПК процесуалното действие ще се смята за
неизвършено.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 969/15.01.2025 г.,
подадена от М. К. Я., ЕГН **********, чрез адв. В. К. срещу "Виваком
България" ЕАД.
УКАЗВА на ищеца М. К. Я., ЕГН **********, да отстрани
констатираните нередовности, като в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение: 1/ представи пълномощно, с което в полза
на процесуалните му представители е учредена представителна власт да го
представляват в производството по делото пред Районен съд Благоевград или
да потвърди извършените от тях действия без представителна власт; 2/
конкретизира своите твърдения и уточни своя петитум, като посочи дали
конкретната клауза, чиято нищожност иска да се прогласи, е т.114.1 от Общи
условия за уреждане на взаимоотношенията между „Българската
телекомуникационна компания“ ЕАД и Абонатите и Потребителите на
електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществените мобилни
наземни мрежи на „Българската телекомуникационна компания“ ЕАД, в сила
от 04.09.2022 г. и приложими за абонати, сключили договор след 15.11.2019 г.
УКАЗВА на ищеца М. К. Я., ЕГН **********, че при неизпълнение на
указанията в срок първоинстанционното решение ще бъде обезсилено и
производството по делото ще бъде прекратено.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните по
делото: на "Виваком България" - чрез юрк. М. К.; на М. К. Я. - чрез адв. П. Ж..
Определението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6