Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 05.08.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети март
през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Любомир
Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7962
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.06.2017г.,
постановено по гр.дело №20621/2016г. по описа на СРС, ГО, 64 с-в, е отхвърлен
предявения от „М.П.0.“ЕООД с ЕИК******** срещу “П.П.Е.М.”ООД с ЕИК******** иск
с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 2516,67 лева
без ДДС- остатък от възнаграждение по сключен между страните договор за
предоставяне на услуга от 12.06.2015г. и фактура №31/08.07.2015г. Със същото
решение „П.П.Е.М.”ООД е осъдено да заплати на „М.П.0.“ЕООД, на основание чл.79,
ал.1, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 500 лева без ДДС- остатък от възнаграждение
по сключен между страните договор за предоставяне на услуга от 20.02.2015г. и фактура
№26/28.05.2015г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 21.07.2015г.,
до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 2000 лева поради извършено плащане по време на процеса. Със
същото решение ищецът „М.П.0.“ЕООД е осъден по предявения от ответника “П.П.Е.М.”ООД
насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.З, вр.чл.87, ал.1 ЗЗД, да
заплати на последното сумата от 1076 лева- платена на отпаднало основание- по
развален договор от 12.06.2015г. между страните.
С решение №66138
от 11.03.2020г. постановено по реда на чл.250 от ГПК е допълнено решение от
09.06.2017г., като “П.П.Е.М.”ООД е осъдено да заплати на „М.П.0.“ЕООД законната
лихва върху главницата от 1500 лева (остатък от възнаграждение по сключен между
страните договор за предоставяне на услуга от 20.02.2015г.) за периода от
датата на подаване на исковата молба 21.07.2015г. до извършване на плащането-
01.07.2016г.
Срещу решението в
частта с която са отхвърлени исковете на първоначалния ищец, както и в частта с
която е уважен предявения от ответника насрещен иск, е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от първоначалния ищец
„М.П.0.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че е изпълнил задълженията си по
процесните договори, а забележките в протокола от 29.06.2015г. не са част от
поръчката. Твърди, че изявлението на ответника за разваляне на договора от
12.06.2015г. е невалидно и не е налице хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в тези части, исковете му-
уважени изцяло, а насрещният иск- отхвърлен като неоснователен. Претендира
разноски.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба на ищеца, ответникът по първоначалните искове “П.П.Е.М.”ООД
оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено
в тези части. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Срещу решението в
частта му, с която е уважен предявения от първоначалния ищец иск с правно основание
чл.79, ал.1, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 500 лева без ДДС- остатък от
възнаграждение по сключен между страните договор за предоставяне на услуга от
20.02.2015г. и фактура №26/28.05.2015г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане, е подадена в законоустановения срок
насрещна въззивна жалба от първоначалния ответник “П.П.Е.М.”ООД. Жалбоподателят
поддържа, че изпълнителя по договора от 20.02.2015г. не е предал в срок
възложената му работа и не е издал фактура за остатъка от възнаграждението си. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната от него част, а искът
на първоначалния ищец по този пункт– отхвърлен изцяло.
Срещу решение
№66138 от 11.03.2020г. постановено по реда на чл.250 от ГПК, с което е
допълнено решение от 09.06.2017г. и ответникът “П.П.Е.М.”ООД е осъден да
заплати на „М.П.0.“ЕООД законната лихва върху главницата от 1500 лева за
периода от 21.07.2015г. до 01.07.2016г., е подадена въззивна жалба от ответника
“П.П.Е.М.”ООД. Жалбоподателят поддържа, че с решението не е определена
конкретна сума на законната лихва, което затруднява защитата му. Твърди, че не
е в забава за плащането на главницата и поради това не дължи обезщетение за
такава под формата на законна лихва. Претендира отмяна на решението по чл.250
от ГПК.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба срещу решението по чл.250 ГПК ищецът „М.П.0.“ЕООД
оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено
като правилно.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваните първоинстанционни решения са валидни и допустими
в обжалваните им части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решенията са и
правилни, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби, е необходимо да се добави и следното:
По
въззивната жалба на първоначалния ищец „М.П.0.“ЕООД:
С представения по
делото протокол от 29.06.2015г. са констатирани недостатъци на извършената от
изпълнителя работа (непълноти в обяснителната записка, липса на план на някои
части от сградата, непълни и неточни отбелязвания), които са съобщени на ищеца писмено
на 01.07.2015г. Ищецът действително е възразил, че от него се изискват
допълнителни услуги, но в същото време е поел ангажимент да изправи
недостатъците. Не са представени по делото доказателства ищецът да е отстранил
констатираните недостатъци в предоставения му срок. След като в дадения срок не
е последвало изпълнение, договорът е бил развален предвид изричното
волеизявление на ответника в този смисъл, поради което и ищецът дължи връщане
на даденото по договора на основание чл.88 от ЗЗД. Между страните не се спори
относно размера на авансовото плащане.
Ето защо въззивната жалба на ищеца „М.П.0.“ЕООД
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваните
от него части- потвърдено като правилно.
По
въззивната жалба на първоначалния ответник “П.П.Е.М.”ООД:
С молба от
25.11.2016г. ответникът на практика е признал приемането на извършената от
ищеца работа по договор от 20.02.2015г., тъй като същата е била приета от
община Провадия на 16.11.2015г. Законът не изисква особена форма за приемане на
извършената по договор за изработка работа. Издаването на фактура не представлява условие
за дължимостта на възнаграждението, а изискване за редовност на воденото
счетоводство. Ето защо и въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена
без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната от него част, като
правилно.
По
жалбата на ответника “П.П.Е.М.”ООД срещу решение №66138 от 11.03.2020г. по
чл.250 от ГПК:
Обезщетението за
забава в случая е в размер на законната лихва за точно определен период от
време, следователно размерът е лесно определяем и правото на защита на
ответника не е накърнено. Последният е изпаднал в забава най-късно с подаването
на исковата молба, като обезщетение се претендира именно от тази дата. Ето защо
и подадената от ответника по делото жалба срещу решението по чл.250 ГПК следва
да се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на
спора никоя от страните няма право на разноски.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 09.06.2017г., постановено по гр.дело №20621/2016г. по описа на СРС, ГО, 64
с-в във всички обжалвани части.
ПОТВЪРЖДАВА решение №66138 от 11.03.2020г. постановено по реда на
чл.250 от ГПК, с което е допълнено решение от 09.06.2017г. по гр.дело
№20621/2016г. по описа на СРС, ГО, 64 с-в.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/