№ 5670
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.А
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110146789 по описа за 2023 година
Ищецът „Т........” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. София, ............, е
предявил искове за признаване за установено, че ответниците В. В. Б., ЕГН **********,
адрес гр. София, ............, и Ц. В. Б., ЕГН **********, адрес гр. София, ............, дължат,
всеки от тях с дял ½ от общите задължения за имота, следните суми: 58,19 лева цена на
доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.6.2019 г., ведно със законна
лихва за периода от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, 15,72 лева мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 21.04.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 24938/23 г. на СРС. Поддържа, че
ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди като собственици на
топлоснабдявания имот – апартамент 19 в гр.София, ......... Твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил
за процесния период в имота на ответниците топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена
от тях. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „............ като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му
за главница и лихва за забава, признати със заповедта, срещу която ответниците възразили,
което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и
1
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват
предявените искове. Оспорват да са собственици на имота и клиенти на ТЕ през процесния
период, тъй като имотът е прехвърлен на трето лице. Оспорват доставката на ТЕ в
посочените количества и стойност. Оспорват претенциите за лихва поради липса на забава.
Релевират възражение за давност. Молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
От приетите по делото нотариален акт за дарение № 103/7.4.93 г. и за покупко-продажба на
недвижим имот № 116/21.06.2019 г., се установява, че до датата на продажбата собственици
на процесния апартамент № 19 в гр.София, ........, са били ответниците, с дял по ½ от
съсобствеността при липса на установено друго. Като съсобственици, ответниците са били
клиенти на топлинна енергия и между тях и ищеца е съществувал договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, съответно те са били
задължени за заплащане стойността на доставената ТЕ до 21.6.2019 г.
За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет и заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на
2
съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период в сградата, в която
се намира имотът на ответниците, е доставяна и начислена топлоенергия, като при
отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяването. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна
енергия. В имота се ползва топла вода, разходът за която е отчетен по показанията на два
водомера за топла вода. За процесния период е начислена само ТЕ за подгряване на топла
вода, на стойност 124.78 лв.
Ответниците своевременно са релевирали възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което е основателно. Задълженията за плащане на месечните вноски
за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания
са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на
изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. с изтичане на срока, настъпва
изискуемостта им. Заявлението е подадено /от когато се считат предявени исковете/ на
10.05.2023 г. Всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 10.05.2020 г., са погасени
по давност. Изискуемостта на процесното вземане е настъпила на 15.8.2019 г. Следователно,
вземанията срещу ответниците са погасени по давност и не могат да бъдат удовлетворени
по принудителен ред, тъй като не са упражнени в тригодишния давностен срок. Ето защо
главните искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост, съответно и
акцесорните претенции за лихви.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, ищецът няма право на раноски. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК и чл.
38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА, на процесуалния представител на ответниците адвокат М. И. А.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в
размер на 400 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т........” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр.
София, ............, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗДД и чл. 422 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД, за признаване за установено, че В. В. Б., ЕГН **********, адрес гр. София, ............,
дължи следните суми: 58.19 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от
1.5.2019 г. до 30.6.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 10.05.2023 г. до изплащане
на вземането, 15.72 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.04.2023 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
24938/23 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т........” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр.
София, ............, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗДД и чл. 422 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД, за признаване за установено, че Ц. В. Б., ЕГН **********, адрес гр. София, ............,
3
дължи следните суми: 58.19 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от
1.5.2019 г. до 30.6.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 10.05.2023 г. до изплащане
на вземането, 15.72 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.04.2023 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
24938/23 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Т........” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. София, ............, да
заплати в полза адвокат М. И. А., на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 400.00 лв.
адвокатско възнаграждение
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „...........
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4