Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №………..
гр. В., 03.09.2019г.
Районен съд - В., първи
граждански състав, в закрито заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
като разгледа искова
молба от И.С.С. срещу М.С.М., по която е образувано гр.д. №1998/19г. на РС-В., първи
граждански състав, констатира следното:
И.С.С. е подала
искова молба по чл.127, ал.2 СК за решаване на въпросите във връзка с упражняването на родителските
права спрямо роденото от съжителството им дете – Д.М.С., нейното местоживеене,
режим на лични отношения с родителя, при когото не живее, и дължима месечна
издръжка от него.
В исковата молба е
посочено, че ищцата се е върнала да живее в с. Г.П., като детето останало да
живее с баща си в с. С., обл. С..
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2
от СК спорът относно въпросите, свързани с местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му
се разрешава от районния съд по настоящ адрес на детето. В установената
практика на съдилищата и ВКС,се приема,че вложеният в тази норма смисъл
понятието „настоящ адрес”
следва да се тълкува като се изхожда от характера на производството по спорове
за местоживеенето на детето, упражняване на родителски права, лични отношения с
него и издръжката му, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, в което съдебно
производство основната цел е закрила на интересите на детето. Определянето на
специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл.105
от ГПК, респ.чл.112 ГПК е обусловено именно от тази цел, поради което и при
изясняването на понятието „настоящ
адрес на детето” следва да се държи сметка за неговото пребиваване, което
е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждането на спора. Изрично
понятието за настоящ адрес се свързва
с мястото на пребиваване като фактическо състояние в разпоредбата на
параграф 1,т.15
от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето/т.15 :»Настоящ
адрес на дете» е адресът,на който детето пребивава»/,която в конкретния случай
също намира своето приложение, тъй като се касае за съдебно производство, в
рамките на което се засягат права на детето по смисъла на чл.15 от същия закон.
Това тълкуване не противоречи и на уредбата в Закона за гражданска регистрация
/ЗГР/:» Настоящ адрес е адресът,на който лицето живее». Действително този адрес
подлежи на регистрация, но заявяването му, предвидено в чл.96,ал.1 и срокът за
това по чл.99,ал.1 от същия закон се явяват последица от факта на местоживеене
на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му. Липсата на
заявление за промяна настоящия адрес/респективно по-късното му заявяване/ не
променя установения факт на местоживеене на детето на определен адрес, определящ
се като настоящ такъв. Именно в този смисъл е и практиката на ВКС в Определение
№185 от 23.04.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№2198/2013г., ІІ г.о., ГК, което определение е
задължително за съда, като постановено в производството по реда на чл.274,
ал.3, т.2 от ГПК, постановено по следния правен въпрос: как се определя
настоящия адрес на детето към подаване на исковата молба - дали това е
фактическото му пребиваване на даден адрес или следва да се приложи формалния
признак по Закона за гражданската регистрация.
В настоящия случай е безспорно
обстоятелството,че към момента на депозиране на исковата молба в Районен съд – В.
родителите вече са във фактическа
раздяла и детето Д.е живяло със баща и си в с. С., обл. С.. От представен по
делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – С. се установява,
че действително детето се отглежда от своя баща, а майката е напуснала с. С..
Към момента на подаване на исковата молба ответникът и детето все още са
живеели в с. С., като след този момент – през м. юли 2019г. са напуснали
населеното място във връзка с изпълнявата от бащата М. сезонна работа. Следва
да се отбележи, че ответинкът е получил лично съобщение на посочения му адрес в
с. С. на 10.07.2019г.
С оглед на това разпоредбата на
чл.127, ал.2 от СК, регламентираща производството по съдебна администрация при
разногласие между родителите, предвижда специална местна подсъдност, дерогираща
общите правила за местна подсъдност, уредени в ГПК. Компетентен да се произнесе
по молбата е съдът по настоящ адрес на детето. Тази подсъдност е уредена изцяло
с оглед всестранната защита правата и интересите на детето, като както беше
посочено по-горе практиката на ВКС е разяснено, че под
настоящ адрес следва да се възприема мястото, където
фактически пребивава детето към момента на сезиране на съда.
В процесния случай посочения
адрес,на който е пребивавало и се е отглеждало детето към момента на подаване
на исковата молба е с. С., общ. С., ул. „***“***, намиращ се в съдебния район
на Районен съд - С..
Уредбата на местната подсъдност в
чл.127, ал.2 от СК е императивна,поради което за спазването на тази подсъдност
съдът следва да следи служебно.
Така мотивиран,съдът намира,че
настоящото производство следва да бъде прекратено и делото изпратено на местно
компетентния съд в Районен съд - С..
Воден от горното,съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1998/2019 год.,по описа на Районен съд –В.,
първи граждански състав, и ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Районен съд - С. на основание чл.118,ал.2 ГПК,вр. с
чл.127, ал.2 от СК.
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: