РЕШЕНИЕ
№ 2449
гр. Бургас, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120100917 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против В. М. И. иск за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ****/**** г.,
сключен между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и ответника, вземанията по който са били цедирани
на ищеца, а именно: 440,19 лв. – главница, 34,09 лв. – договорна (възнаградителна) лихва,
дължима за периода 25.02.2018 г. – 21.07.2018 г., 126,98 лв. – лихва (обезщетение) за забава,
дължима за периода от 26.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда (с изключение на периода 13.03.2020 г. 14.07.2020 г.), както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на две заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадени по ч.гр.д. № 5321/2021 г. по описа на РС-Бургас. Претендира се и присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото
производство. Ищецът твърди, че на 26.07.2017 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и
ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит № **** от разстояние (под
формата на електронен документ), с който на ответника е бил отпуснат потребителски
кредит в размер на 800 лв., като сумата е била предоставена на кредитополучателя чрез
системата на ePay.bg. Твърди се също така, че общият размер на кредита е 988,56 лв. и е
включвал чистата стойност на кредита – 800 лв. и възнаградителна лихва в размер на 188,56
1
лв., като общо дължимата сума е следвало да бъде върната на кредитора на 12 месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 82,38 лв., дължими през периода 25.08.2017
г. - 21.07.2018 г., като неплатени са останали процесните суми. На следващо място се
твърди, че с Приложение */******* г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от ***** г., сключен между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и „Агенция за събиране на вземания“
ООД, вземанията на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД по горепосочения договор за кредит са
прехвърлени на ищеца, като на ответника е било изпратено уведомление за извършената
цесия с писмо с обратна разписка, но същата се е върнало невръчено с отбелязване
„Преместен“, поради което се моли уведомлението за цесията да се счита за връчено на
ответника и с връчване на исковата молба и приложенията към нея, част от които е и това
уведомление. Ищецът не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, но с
писмена молба е заявил, че поддържа иска, като е поискал по делото да бъде постановено
неприсъствено решение. Представени са писмени доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор, не е
изразил становище по иска и не е направил доказателствени искания. Същият не се е явил
лично в съдебно заседание и не е изпратил процесуален представител, редовно уведомен,
като липсва и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5321/2021 г. по описа на РС-Бургас, по същото са
издадени две заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с които е
разпоредено В. М. И. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните суми:
440,19 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., сключен с
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Приложение
№ * от ***** г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от същата дата,
34,09 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 25.02.2018 г. –
21.07.2018 г., 126,98 лв. – лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 26.02.2018
г. до 22.07.2021 г. (с изключение на периода 13.03.2020 г. 14.07.2020 г.), законната лихва
върху главницата, считано от 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и направените разноски по делото. Ответникът е подал възражения, в които е посочил,
че не дължи горепосочените суми, поради което на заявителя е било указано да предяви
установителен иск за вземанията, в резултат на което е предявен настоящия иск.
По делото са представени писмени доказателства (Договор за потребителски кредит
№ ***** от ***** г. и общи условия към него, Приложение № * към договора за кредит,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, погасителен план, Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
26.11.2020 г. и извлечение от Приложение № * към него, потвърждение на цесията,
пълномощно за извършване на уведомяване на длъжниците и уведомително писмо до
2
ответника), които не са оспорени от ответника и от които може да се направи обоснован
извод за вероятна основателност на предявения установителен иск, тъй като се установи
наличие на сключен между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и В. М. договор за потребителсски
кредит при посочените в исковата молба условия, падежът на който е настъпил, както и че
вземанията на кредитора по този договор са били валидно цедирани на ищеца, за което
ответникът е уведомен с връчване на преписи от исковата молба и приложенията към нея.
Предвид вероятната основателност на предявения установителен иск и тъй като
ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се е явил в съдебно заседание,
без да е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за
последиците от непредставянето на отговор и неявяването му по делото, съдът намира, че са
налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира
по същество.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство в размер на 225 лв., от които 125 лв. – държавна такса и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното производство
в размер на 75 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 239 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. М. И., ЕГН *****, от гр. Б., ****,
че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. С.,***, следните суми по Договор за кредит №
****/***** г., сключен с „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, вземанията по който са били прехвърлени
на ищеца с Приложение № * от ***** г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от същата дата, а именно: 440,19 лв. (четиристотин и четиридесет лв. и
деветнадесет ст.) – главница, 34,09 лв. (тридесет и четири лв. и девет ст.) – договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода 25.02.2018 г. – 21.07.2018 г., 126,98 лв. (сто
двадесет и шест лв. и деветдесет и осем ст.) – лихва за забава, дължима за периода от
26.02.2018 г. до 22.07.2021 г. (с изключение на периода 13.03.2020 г. 14.07.2020 г.), както и
законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на Заповед № 3067/29.10.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и Заповед № 3743/17.12.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадени по ч.гр.д. № 5321/2021 г. по описа на РС-
Бургас.
ОСЪЖДА В. М. И.,ЕГН *****, от гр. Б., ****, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
3
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
С.,***, сумата от 225,00 лв. (двеста двадесет и пет лв.), представляваща направените от
ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 75,00 лв.
(седемдесет и пет лв.), представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
производството по ч.гр.д. № 5321/2021 г. по описа наРС-Бургас.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД:
IBAN: *****,
BIC: *****,
„Обединена Българска Банка” АД.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4