Присъда по дело №1166/2018 на Районен съд - Пловдив

 МОТИВИ към Присъда от 14.08.2018 г. , постановена по н. о. х.д. № 1166/2018 г. по описа на РС-Пловдив, ХХ н.с.

 

 

Районна прокуратура –Пловдив е внесла обвинителен акт против подсъдимия Г.П.К. за престъпление  по чл.183, ал.1 от НК, за това, че  за времето от месец юни 2017 г. до месец ноември 2017 г. включително, и за месец януари 2018г. в гр. П., като е осъден с Решение № 1032/05.04.2017 г. по бр.дело № 10379/2016 г. на Районен съд - гр. Пловдив, III брачен състав, влязло в законна сила от 16.06.2017 г., да издържа свой низходящ – сина си П.Г.К.  ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 месечни вноски по 120 лева месечно – общо в размер на 840 лева.

В пледоарията си по съществото на делото представителят на РП-Пловдив поддържа внесеното  обвинение. Участвалият по делото прокурор счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, такава, каквато е описана в обвинителния акт. Моли съда, при определяне на наказанието на подсъдимия К. да наложи наказание „пробация” при съвкупност на двете задължителни пробационни мерки, а именно по чл.42а, ал.2 т.1 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес и по чл. 42а, ал.2 т.2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител, с продължителност от  осем месеца.

Пред Районния съд подсъдимият Г.П.К., редовно призован, се явява лично, както и представляван от служебните му  защитници адв. Р.Д. *** и адв.Ив.Ш., последната преупълномощена от адв. Д. по реда на чл.26, ал.3 от Закона за правната помощ. Защитникът на подс. К. - адв. Д. счита, че от събраните по делото доказателства се установява извършеното от подсъдимия престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Изразява становище, че целите на наказанието биха се постигнали с определяне на наказание „пробация”  в минимален размер, предвиден в закона.

В проведените две съдебни заседания с участието на подсъдимия същият се признава за виновен, моли съда да му бъде дадена възможност да изплати задълженията за издръжка, във връзка с които е внесено обвинението. Съдът даде възможност на подсъдимия да възстанови сумите, дължими за детето, като му се разясни и значението на разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК. В последното съдебно заседание, същият, редовно  призован, не се яви, поради което производството продължи в негово отсъствие по реда на  чл.269, ал.3 от НПК .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 1032/05.04.2017г. по бр. дело № 10379/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив бил прекратен бракът между подсъдимия Г.П.К. и св. С.С.Б., по  вина на подсъдимия К.. Упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете – П.Г.К.  с ЕГН ********** били предоставени на майката С.С.Б., а бащата – подсъдимият Г.П.К. бил задължен да заплаща на малолетното си дете чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 120 лв. Посоченото Решение влязло в сила на 16.06.2017 г.

Въпреки своето задължение обвиняемият не заплащал задължението за издръжка,  която дължал на детето си чрез неговата майка и законен представител – С.С.Б., като за периода от 16.06.2017 г. до м. януари 2018 г. в гр.П. съзнателно не изплатил повече от две месечни вноски, а именно общо 7  месечни вноски от по 120 лева, всяка,  на обща стойност  840 лева. За посочения период подсъдимият Г.П.К.  еднократно, на 05.12.2017 г.  превел с пощенски запис сумата от 120 лева на св.С.С.Б., като изрично посочил, че това е издръжка за месец декември 2017 г. Така за периода от месец юни 2017 г. до месец ноември 2017 г. включително и през месец януари 2018г. в гр.П. подсъдимият Г.П.К. не изпълнил задължението си в общ размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 месечни вноски на обща стойност от 840 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства : показания на св. С.С.Б., дадени пред разследващ орган, а също и пред съда ; от писмените доказателства по делото- решение № 1032 от 05.04.2017 г. по бр.д.№ 10379 по описа на РС-Пловдив за 2017г, III бр.състав, влязло в законна сила на 16.06.2017 г.; протокол за предупреждение; пощенски запис за изплатена издръжка в размер на 120, 00 лв. за месец декември 2017 г.; свидетелство за съдимост ; справка от ТД на НАП-Пловдив за липсата на сключени трудови договори на името на подсъдимия; характеристична справка;  обяснения на подсъдимия К..

От приобщеното по реда на чл.283 от НПК решение № 1032/05.04.2017 г. по бр.дело № 10379/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, се установява, че след прекратяване на брака със св. Б. подсъдимият е бил осъден да заплаща издръжка в размер на 120,00 лв. на малолетното си дете П.Г.К.  с ЕГН ********** чрез законния му представител св. Б..

Видно от отбелязването на решението, а също и от писмо по гр.д.№ 10379/2016  от 18.01.2018 г. на РС-Пловдив,  съдебното решение е влязло в законна сила на 16.06.2017 г. 

Видно от приложената към досъдебното производство разписка,  удостоверяваща плащане чрез пощенски запис на сумата от 120 лв. подсъдимият е извършил еднократно плащане на дължимата издръжка за месец декември 2017 г.

Доказателства за плащане на издръжка за периода на внесеното обвинение не се представиха от подсъдимия и неговите  защитници.

В показанията си пред съда св. Б. е категорична, че освен посочената сума от 120,00 лв. за месец декември 2017 г., други плащания за детето от подсъдимия не е получавала.

За периода от 05.04.2017 г. до 06.11.2017 г. подсъдимият не е имал регистрирани трудови договори на негово име, което се установява от приложената към досъдебното производство справка от ТД на НАП Пловдив.

В хода на съдебното следствие пред районния съд беше изискана информация от Агенция по заетостта, Дирекция „Регионална служба по заетостта”, съгласно която, считано от 13.02.2018 г. подсъдимият е регистриран като безработен.

В обясненията си, дадени както в досъдебното производство, така и пред съда подсъдимият се призна за виновен, изрази  желание и готовност за изплащане на задължението си към сина си и помоли съда да му бъде дадена възможност да упражни правото си по чл.183, ал. 3 от НК да изплати дължимата издръжка. Въпреки това от негова страна не бяха представени доказателства за плащане .

С оглед двойнствената природа на обясненията на подсъдимия, а именно освен средство за защита, същите представляват и годно доказателствено средство, когато се подкрепят от останалите доказателства по делото, съдът даде вяра на неговите обяснения, доколкото същите са в съответствие с останалите устни  и писмени доказателства по делото,  и прие за установено, че както за периода от юни 2017 г. до месец  ноември 2017 г., така и за месец януари 2018 г. същият не е изплащал задълженията за издръжка, за която  е бил осъден за процесния период, през който е внесен обвинителния акт в съда. Предвид постъпилата по делото справка от Агенция по заетостта „Бюро по труда”-Пловдив  същият е регистриран като безработен, считано от 13.02.2018 г., т.е. непосредствено преди внасяне на обвинителния акт в съда.

Така през процесния период подсъдимият, независимо от отправените му предупреждения, не е изпълнил задълженията към детето си. Обстоятелството, че същият е бил безработен и в затруднено финансово положение, не го освобождава от задължението за издръжка, за което е осъден. Подсъдимият е физически здрав, в работоспособна възраст, и не може да се приеме , че е бил в невъзможност да работи. Същият през процесния период не е представил  доказателства , че е бил регистриран като безработен, това е сторил едва след приключване на досъдебното производство.

Съгласно разпоредбата чл.143, ал.1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент от чл.143, ал.2 от СК). Това означава, че за времето на инкриминирания период подсъдимият не е изпълнявал своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма и да не реализира никакви доходи.

 Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство – устни и писмени, както и тези в хода на съдебното следствие, съдът прие за установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт.

Съдът счете, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.  Въз основа на горното съдът направи следните правни изводи :

Субект на престъпното деяние по чл.183, ал.1  от НК е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира. Престъпното деяние по чл.183, ал.1 от НК може да бъде извършено само и единствено от специален субект на престъплението - лице, което е било осъдено с влязъл в сила съдебен акт да заплаща издръжка на свой близък. Подсъдимият се явява баща на пострадалото от престъплението лице и по силата на това си качество е длъжен да осигурява издръжката на свой низходящ съгласно разпоредбата на чл.143 от СК.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с бездействие, изразяващо се в съзнателно неизпълнение на вмененото на подсъдимия с влязло в сила съдебно решение задължение за изплащане на месечна издръжка на своето дете – П.Г.К.  през инкриминирания период.

В случая се касае за трайно престъпно поведение , осъществяващо се чрез системност при извършването му, като през процесния период не е направен опит от страна на подсъдимия да изпълни вмененото му задължение.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено – подсъдимият е знаел за задължението си за плащане на издръжка, което обстоятелство не се оспорва от него самия и не е направил нищо по повод изпълнение на това негово задължение , предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Налице е знание от страна на подсъдимия, че с поведението си ще затрудни социалното положение на собственото си дете и е искал настъпването на тези последици.

Причините за извършване са  безотговорното отношение на подсъдимия към родителските задължения.

За извършеното престъпление съгласно чл.183, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година или „пробация”.

Предвид разпоредбата на чл.35 от НК, предвиждаща определяне на наказание съответно на престъплението, както и целите на наказанието, предвидени в  чл.36 от НК,  съдът намери, че определяне на наказание „пробация” е най –адекватно по вид на извършеното от подсъдимия престъпление и ще осъществи целите на наказанието, които законът предвижда.

Съгласно чл.42а, ал.4  от НК мерките по ал.2, т.1 и т.2 от същата разпоредба на НК се налагат задължително на всички осъдени на пробация. С оглед императивното изискване на закона съдът наложи на подсъдимия наказание „пробация” при съвкупност на двете задължителни пробационни мерки, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „задължителни пробационни срещи” с пробационен служител.

При определяне на размера на наказанието съдът  с оглед правилата, предвидени в чл.54  и сл. от НК се ръководи от  степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

В тази връзка при решаване на въпросите за индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид следното :

Обществената опасност на деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост, е типична  за престъплението по чл.183, ал.1  от НК.

Личната обществена опасност на дееца, следваща от данните в приобщената по делото характеристична справка, е висока.

Смекчаващи обстоятелства  не се установиха. Не може да бъде възприето, че смекчаващо обстоятелство представлява влошеното финансово състояние на подсъдимия, факта, че през процесния период същият е бил без работа. Размерът на издръжката се преценява от гражданския съд, тя се определя съобразно материалните възможности на родителя и нуждите на детето.  Издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Подсъдимият е бил наясно със задължението си, възникнало по силата на съдебното решение, не е поискал изменението на определения размер.

Не  е налице и добро процесуално поведение от негова страна, доколкото същият в последното съдебно заседание, след като беше редовно призован, не се яви и не посочи уважителни причини за явяването си.

Отегчаващи обстоятелства  са :  обстоятелството, че въпреки размера на определената от съда издръжка 120 лв. месечно, подсъдимият не е положил нужните усилия да изпълни това свое задължение през процесния период, абсолютната му  дезинтересираност към основни задължения,  свързани с отглеждане, възпитание и издръжка на детето му, големият брой неизплатени месечни вноски - седем, който значително надвишава изискуемия минимум за съставомерност на деянието по чл.183, ал.1 от НК и който брой сочи, че обществените отношения, обект на защита  са били по - интензивно увредени, тъй като ползващият издръжката е бил лишен от нея за един значителен период от време - седем месеца.

Съдът взе предвид, че налагането на наказанието в самия законов минимум не би било справедливо и съответно на извършеното престъпление.

Предвид изложеното надделя позицията, че наказанието следва да бъде при следния вид и размер на пробационните мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „задължителни пробационни срещи с пробационен служител”  за срок от осем месеца. Съдът счете, че определяне на  по-леко по размер на  наказание не би изиграло своята превъзпитаваща, поправителна и превантивна функция  върху подсъдимия.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                       Районен съдия :...............................................

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.