Решение по дело №134/2021 на Административен съд - Габрово

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 149

 

гр. Габрово, 11.11.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА 

                                                                                        ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурор ЖЕНИ ШИКОВА като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 134 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:            

             Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

             Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на М.Т. ***, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 46 от 23.06.2021 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 62 по описа за 2021 година. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № ********** от 02.10.2021 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на М.И. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ в размер на 300 /триста/ лева.

В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Навеждат се доводи за издаване на процесното НП в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което рефлектира и върху правото на защита на наказаното лице; недоказаност на вмененото на И. нарушение от обективна и субективна страна; липса на мотиви в НП относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, както и на потвърденото с него НП. Претендира се присъждане на разноските за производството.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В депозирана чрез процесуален представител молба-становище се развиват доводи по същество и се поддържа искането по същество /л. 23/.

Ответната по жалбата страна не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирани са отговор на касационната жалба /л. 7-11/ и писмено становище /л. 20/ от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които са развити доводи за неоснователност на касационната жалба, прави се искане за оставяне в сила на решението на въззивния съд и се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

             Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

             Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.       

             Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи, довели до потвърждаване на процесното НП.

             На административнонаказаното лице е вменено извършването на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, описано в АУАН и НП, че в периода 10.01.2020 до 09.04.2020 година не изпълнява задълженията си да следи за правилата за сеч - да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета в посочен имот, за който има издадено позволително за сеч, като в имота има извършена сеч на 15 броя дървета от дървесен вид бук и 1 брой от дървесен вид череша, немаркирани в основата с контролна горска марка. Според наказващия орган, с така описаното деяние наказаното лице е нарушило чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването  на горските територии.

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна. От съвкупната преценка на свидетелските показания и от събраните писмени доказателства действително следва, че наказаното лице е лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч в имот, попадащ в посочени отдел и подотдел, със срок за провеждане на сечта от 10.01.2020 до 30.06.2020 година.

Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ предвижда налагане на глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното нарушение е необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения за лицата, притежаващи посочените по-горе качества. В случая в НП е посочен чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването  на горските територии, съгласно който лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Предвид горепосоченото законосъобразно се явява описанието на  вмененото на И. нарушение като период на извършване – от началната дата на срока за извършване на сечта до момента на извършване на проверката от служители на РДГ – Велико Търново, при която е съставен констативен протокол. В случая нарушението се изразява в продължаващо във времето бездействие на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да следи за спазването на правилата за сеч, като е ирелевантно кой и кога точно в рамките на посочения в АУАН и НП период е отсякъл описаните като брой и дървесен вид дървета, след като е установено, че наказаното лице не е изпълнило вмененото му контролно задължение да следи за спазване на правилата за сеч. Наказаното лице е дължало активно поведение, каквото в случая не е имало, поради което се е стигнало до изсичане на немаркирани дървета, като дървесен вид череша въобще не фигурира в позволителното за сеч, а по отношение на дърветата от дървесен вид бук настоящият съдебен състав намира доводите на касатора във връзка с чл. 50, ал. 3 и 4 от Наредба № 8 от 5.08.2011 година за сечите в горите за несъстоятелни, нелогични и недоказани.

Вмененото на касатора нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, за който да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и  и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Мотиви за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН са изложени в процесното НП, както и в решението на въззивния съд, като настоящият съдебен състав ги споделя изцяло, като не е необходимо да ги преповтаря или допълва.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като  касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, както и предвид продължителността на производството пред настоящата инстанция.

 

             Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

             Р Е Ш И :

            

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46 от 23.06.2021 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 62 по описа за 2021 година.

ОСЪЖДА М.Т. *** с ЕГН ********** да заплати на Регионална дирекция по горите - Велико Търново сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

 

              Решението е окончателно.

 

 

 

                             

                                                          

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

                                                                                            2.