№ 320
гр. Пазарджик , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201737 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Р. П. от гр.София, ЕГН **********
против Електронен фиш серия К, № 3680412 на ОД на МВР - Пазарджик, с
който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.3 от ЗДП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв.
/сто лева/.
В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална
материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща
процесуален представител. Постъпва обаче писмено становище от
пълномощник на жалбоподателя, с което се поддържа жалбата и се излагат
съображения за отмяна на ЕФ. Иска се и присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Постъпва писмено становище от пълномощник на директора, с което се иска
1
потвърждаване на ЕФ, прави се възражение за прекомерност на разноски и на
свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят П. е санкционирана за това, че на 23.05.2020 година, в
10:13 часа, на АМ „Тракия“, км 104+500, в посока за гр.Пловдив, е
управлявала л.а. „Порше Панамера” с ДК № ***, като се е движила с
превишена скорост от 165 км/ч, при максимално допустима за движение по
автомагистрала от 140 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип TFR1-M
652. Системата отчела движение със скорост от 170 км/ч, т.е. превишение на
скоростта от 30 км/ч, но от това превишение били извадени 3% или 5.1 км/ч
/закръглено на 5 км/ч/, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/ч,
което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 25
км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна по следните съображения:
Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение
от страна на жалбоподателя по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Следва да се отбележи, че в обжалваният електронен фиш изрично е
цитирана дадена от законодателя възможност на санкционираното лице на
основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
2
свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира
издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са предприети
от страна на жалбоподателя П., поради което с оглед нормата на чл.188, ал.1 от
ЗДвП, правилно е била санкционирана, в качеството й на управляващ
собственик на процесното МПС.
В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания
субект е безспорно доказано, а възражения в противния смисъл биха били
неоснователни.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен
правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът
беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а
съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на
3
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на
начало и край на работния процес от контролния орган.
С оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице никакви,
дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване
на ЕФ.
Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата
на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против
ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от
него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и
информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко
това по настоящото дело е сторено. Отделно от това и в самия ЕФ е било
посочено, че скоростта е била измерена с автоматизирано техническо средство –
мобилна радарна система тип TFR1-M 652. Също така мястото на нарушението
– АМ „Тракия“, км 104+500, както и посоката на движение – за гр.Пловдив, са
били описани недвусмислено в ЕФ.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово
съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотос от заснетия клип /лист 34 от делото/. Описано е нарушението по време,
място и констатирано превишение на скоростта. Дори в ЕФ да не беше посочена
посоката на движение на л.а., то това щеше да е без всякакво значение и по
никакъв начин не би накърнило правото на защита. Разминаването между
скоростта, която се сочи като измерена по данните от клипа, изведен във фотоса
и възприетата като установена в ЕФ, се отдава на редуцирането й, предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза
4
на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.1/,
както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Като се има предвид моментните фотоснимки – 4 броя, от целия видеоклип,
придружаващи ЕФ, имащи статут на веществени доказателствени средства по
смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че видеоклипа, заснет от
техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно
валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания.
Фотосите са изведени в съответствие с изискванията на производителите -
виж т.VІІІ, във вр. с т.VІІ от Инструкцията за експлоатация на мобилна система
за видеокнтрол, изготвена от производителя "Т." ООД, до която свободен
достъп в интрентет пространството има всеки заинтересован. Визираните
реквизити в карето, в дясно на фотосите, напълно съответстват на възприетото
като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока
на измерване (виж стрелката), която напълно съвпада с посоката на движение на
МПС. Засичани са били приближаващи се автомобили, при което е
изпълнена и препоръката за експлоатация на измервателния уред по начин
гарантиращ достоверността на засичаните данни - по т.VІІ, 4, изр. последно от
Инструкцията - радарният скоростомер, който е компонент на системата да е в
режим на обсег „М“. Този режим на свой ред е определен пък в пълно
съответствие с указанието по т. VІІ, 4. Автомобилът е бил позициониран на
установъчен пункт именно на посочения километър на магистралата. Вижда се
от фотосите, че единственият приближаващ се автомобил е този на
жалбоподателя, като разстоянието, на което е засечена скоростта /виж фотос
Т=0s/ е напълно съобразено с режима на работа, досежно обсега „М“ – до 100-
120 м.
Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може
да се идентифицира и посредством посочените географски координати в
изведените фотоси от видеоклипа, посредством елементарното им въвеждане в
търсачката „Гугъл Карти“ /Google maps/. В този смисъл възраженията в
писменото становище на пълномощника на жалбопоателя за непосочване и
недоказване на мястото на нарушението са неоснователни.
ЕФ не е опорочен, макар в него да няма данни за конкретен физически
издател и за дата на издаването му. Следва да се припомни, че посочването на
5
конкретното физическо лице - оператор на мобилната система, както и датата
на която то е разпечатило на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на
последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този смисъл има изрично
произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, а в тази му
част то не е загубило своята актуалност.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически
изправно /виж приетите като писмени доказателства удостоверение и протокол
от проверка за техническа изправност на лист 12 и л.45-46 от делото/.
Не може да се сподели възражението, че процедурата по издаването на ЕФ
е била опорочена, т.к. не е било изпълнено изискването на чл.10 ал.3 от Наредба
№ 8121з-532 на МВР, а именно да е била направена снимка, отразяваща на
разположението на АТСС на процесните дата, час и участък от пътя. Първо
следва да се каже, че процесното АТСС е мобилно и е било разположено в
патрулен автомобил, който е бил позициониран на мястото за контрол, отразен в
протокола по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532, при което за него не е било
налице изискването по чл.10 ал.3 от наредбата, доколкото то не е било временно
разположено на участък от пътя. На второ място – налице е многобройна и
безпротиворечива съдебна практика в смисъл, че липсата на снимка към
протокола за използване на мобилното АТСС принципно е нарушение, но не
съществено такова и само по себе си не може да доведе до отмяна на атакувания
ЕФ. Практиката е категорична, че липсата на фотос към протокола при
достоверно отразена информация за разположението на мобилното АТСС в
протокола няма как да доведе до съмнение само по себе си за мястото на
разположение на системата. В тази връзка следва да са налице пропуски,
свързани със самия протокол, каквито в процесния обаче не се откриват.
Отделно от това следва да се държи сметка за обстоятелството, че използваната
мобилна система за контрол, при сработването й притежава техническа
възможност чрез външна антена да определя автоматично разположението на
уреда посредством GPS координати, които координати се отразяват на всяка
една изготвена снимка или видеоклип при работа на системата. Видно е от
приложените снимки към ЕФ (общо четири на брой), изведени от видеоклипа
направен от системата, че на тях са посочени тези GPS координати, т.е. както се
посочи и по-горе, всеки може свободно да ги въведе като данни например в
6
„Гугъл карти“ /Google maps/ и да добие ясна представа къде точно е била
позиционирана системата. Едва ли има по-точен начин да се индивидуализира
мястото за контрол (разположението на техническото средство). Така
посочените координати ведно с изготвения протокол за използване на АТСС
сочат на единствения възможен извод – че по делото не само няма съмнение
къде точно е било позиционирано мобилното АТСС, но и безспорно се
установява, че мястото на контрол е именно посоченото в ЕФ. В този смисъл си
заслужава да бъде цитирано само едно решение от съдебната практика, а именно
Решение № 1018/16.12.2020г. по к.а.н.д. № 1138/2020г. на Административен съд
- Пазарджик.
Не може да се сподели и възражението, че в конкретния казус не било
ясно в коя от хипотезите на чл.11 от Наредба № 8121з-532 на МВР е
осъществяван контролът за скорост. От попълнения протокол по чл.10 ал.1 от
наредбата категорично може да се заключи, че АТСС е било поставено в
патрулен полицейски автомобил с ДК№ ***, което е било позиционирано на
АМ "Тракия", км 104+500, т.е. контролът не е бил осъществяван по време на
движение на полицейския автомобил, а същият, с монтираното в него АТСС, е
бил позициониран на място.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото за
превишение на максимално разрешената скорост за движение в извън населено
място и по магистрала със скорост от порядъка на 21 – 30 км. час се налага
глоба в размера на 100 лева.
При този изход от делото – потвърждаване на ЕФ, който е неблагоприятен
за жалбоподателя, то искането за присъждане на разноски в негова полза не
може да бъде уважено.
Пак при този изход от делото принципно ответната страна – ОДМВР-
Пазарджик, би имала право на разноски. В същото време обаче искането на А. С.
Г., в качеството му на пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, от
която териториална структура е издаден фишът, направено в постъпило писмено
становище по съществото на спора преди последното съдебно заседание, а
именно за присъждане на разноски на основание чл.63 ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН,
във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8 във вр. с чл.32, т.3, пр.2 от ГПК, не
7
може да бъде уважено. Това е така, защото видно от представеното пълномощно
пълномощникът А. С. Г. – началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик е лице
с юридическо образование.
Тук веднага следва да се каже, че отговорността за разноски е обективна и
невиновна, като на репариране подлежат само действително направените
разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Единственото
изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78 ал.8 от
ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Това е единственото законоустановено изключение,
когато ще е законосъобразно присъждането на разноски, без същите да са
доказани по делото. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е
от публично-правен ред, визира изключение от общото правило за присъждане
на разноските и според настоящия състав не следва да се тълкува разширително
или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато страната по делото е
представлявана не от юрисконсулт, а от други служители с юридическо
образование по смисъла на чл. 32, т. 3, предл. 2 от ГПК.
В конкретния казус директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно
представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при същата
дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2 от ГПК във
вр. с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е направил искане за
присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на спора е
благоприятен за представляваната от него страна, но липсва законово основание
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ОДМВР-Пазарджик,
не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването на чл. 78, ал. 8 от
ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, като само за пример би
могло да се цитира Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. №
14713/2015г., ІV отделение, в което е казано: „ Заплащането на юрисконсултско
възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез
нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от ГПК
законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на съдебния процес
разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с представяне на платежни
документи и с прилагане на списък. Единственото отклонение от този принцип е предвидено в
8
чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма е приложима само по отношение на възнаграждението на
юрисконсултите. Други лица с юридическо образование, представляващи съответния орган не
са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че
горепосочената разпоредба представлява изключение от общото правило, поради което е
недопустимо разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия. Ето защо разноски на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения само при защита от юрисконсулт, но
не и от друго лице с юридическо образование, което е чл. на колективен административен
орган. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на Общото
събрание на колегиите във Върховния административен съд, постановено по тълкувателно
дело № 5/2009 г., на което се позовава касаторът. В него е направено разграничение между
едноличен административен орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.;
колективен административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за защита на
конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.; колективен административен
орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно решение се отнася до присъждане на
възнаграждение, в случай, че административният орган е представляван в съдебното
производство от юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование“.
В аналогичен смисъл са и Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по адм. д.
№ 13808/2015г., ІV отделение, Определение № 47/26.01.2017г. на
Административен съд София-област по адм. д. № 62/2017г., Решение №
80/08.02.2017г. на Административен съд София-област по адм. д. № 1059/2016г.,
Решение № 2192/17.12.2019г. на Административен съд Бургас по адм. д. №
3049/2019г. и др.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3680412 на ОД на
МВР-Пазарджик, с който на А. Р. П. от гр.София, ЕГН **********, на
основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.3 от ЗДП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв.
/сто лева/.
9
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя и на ОДМВР-Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10