№ 21653
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20221110121296 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от ... срещу В. А. Д., ЕГН **********, Г. Ж. Д., ЕГН
**********, и А. Ж. Д., ЕГН **********, за заплащане на сумите както следва: сумата
1658,62 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2018
г. до м.04.2020 г., сумата 36,10 лв. за цена на услуга за дялово разпределение за
периода м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 20.04.2022 г., до погасяването им, мораторно обезщетение за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 06.04.2022 г. в размер на 286,04 лв., начислено
върху главницата за доставена топлинна енергия, и мораторно обезщетение за забава
за периода от 31.08.2019 г. до 06.04.2022 г. в размер на 6,72 лв., начислено върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разпределение на
сумите между ответниците така – В. А. Д. – да отговаря за 4/6 части от сумите, а Г. Ж.
Д. и А. Ж. Д. – за по 1/6 част от сумите, като конкретните суми, дължими от всеки от
тях, индивидуализира в уточняваща молба от 13.06.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
В. А. Д. и наследодателя на всички ответници – Ж. Г. Д., което след смъртта на
последния е продължило в лицето на наследниците му, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ,
са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота топлинна
1
енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата
цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Моли за уважаване на исковете, като съдът съобрази, че
ответникът В. А. Д. отговаря за задълженията, както като страна по договора за
доставка на топлинна енергия, така и като наследник на Ж. Г. Д., включително и на
правото на собственост върху имота за съответната идеална част. Спрямо ответниците
Г. Ж. Д. и А. Ж. Д., моли за уважаване на исковете, като съдът съобрази, че в
качеството им на законни наследници, те отговарят за натрупаните задължения от своя
баща приживе, респективно отговарят и за задълженията на имота като негови
собственици по силата на наследственото правоприемство. Претендира разноски.
Ответникът Г. Ж. Д. не взима становище по същество на правния спор.
Ответникът А. Ж. Д. оспорва баща му Ж. Г. Д. да е бил собственик на
топлоснабдения имот. В подадения отговор на исковата молба, извън предоставения
срок по чл. 131 ГПК, ответникът е релевирал възражение, че за част от исковия период
вземанията на ищеца са погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за
присъждане на сторените разноски по делото.
Ответницата В. А. Д. оспорва обстоятелството, че е била собственик на
топлоснабдения имот през процесния период, както и да е приела наследството,
оставено от покойния й съпруг Ж. Г. Д.. Оспорва, че до имота е доставена топлинна
енергия в претендираното количество и на претендираната стойност. Оспорва, че
дължи цена за разпределение на топлинната енергия в сградата, където се намира
имота. Оспорва претенциите за лихви като недължими. Релевира възражение, че
всички вземания, падежирали преди 20.04.2019 г., са погасени по давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач ... не изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявените искове са за осъждане за заплащане на дължимата цена по договор
за продажба на топлинна енергия.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката
/обн. ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия
е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ
(ред. изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
2
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. От представените по делото писмени доказателства –
нотариални актове № .../ ... г. и № ... г. се установява, че ..., находящ се в ..., е придобит
от В. А. Д. по силата на договор за покупко – продажба на ... г. Видно от акт за
граждански брак № .../ ... г. / на л. 144 от делото/, В. А. Р. и Ж. Г. Д. са сключили
граждански брак на ... г., като В. А. Р. след брака е приела да носи фамилното име на
съпруга си. Предвид изложеното и като съобразява нормата на чл. 19, ал. 1, ал. 3 от
Семеен кодекс /обн. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г. и отм. ДВ, бр. 47
от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./, съдът приема, че правото на собственост върху
... е придобито от съпрузите по време на брака им в режим на съпружеска
имуществена общност, независимо, че апартаментът е придобит на името на В. А. Д..
Видно от постановление за налагане на възбрана от ... г. по изпълнително дело
№ ..., върху 1/2 идеална част от процесния ..., находящ се в ..., собственост на В. А. Д.,
е наложена възбрана за обезпечение на вземания на трети лица. Съпружеската
имуществена общност е прекратена с насочване на изпълнението върху имота по реда
на глава 44 от ГПК за личен дълг на единия съпруг /така чл. 27, ал. 4 от Семеен кодекс
/СК/, обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./, като дяловете на
съсобствениците следва да се считат равни по аргумент от нормата на чл. 28 от СК.
Няма други данни за промяна на собствеността върху имота след този момент.
Ето защо в качеството на титуляри на правото на собственост В. А. Д. и Ж. Г. Д.
са били и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
имота, като договорът е касаел обект с абонатен № ....
Видно от удостоверение за наследници от 02.06.2022 г., Ж. Г. Д. е починал на ...
г., като е оставил за свои законни наследници: съпруга – В. А. Д., и двама сина Г. Ж. Д.
и А. Ж. Д.. Във връзка с направено оспорване от В. А. Д. е приета като доказателство
по делото справка от Софийски районен съд от 20.02.2024 г., видно от която не са
налице данни за извършен отказ от наследството на Ж. Г. Д. от неговата преживяла
съпруга и наследник В. А. Д..
Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, децата и съпругът
наследяват равни части от наследството на своя наследодател. Предвид изложеното,
съдът приема, че в патримониума на всеки от наследниците е преминало правото на
собственост върху 1/6 идеална част от ..., съответно следва да поемат поравно
задълженията, възникнали в тежест на наследодателя, т.е. в настоящия случай
половината от установения размер на всяко от задълженията следва да се разпредели
между тримата ответници поравно. Така ответницата В. А. Д. се легитимира като
собственик с право върху имота от 1/2 идеална част до смъртта на своя съпруг и от 4/6
идеални части след смъртта му, респективно отговаря за задълженията на своя
наследодател в рамките на дела си от наследството от 1/6 идеална част. Същевременно
3
всеки от ответниците Г. Ж. Д. и А. Ж. Д. се легитимира като собственик с право върху
имота от по 1/6 идеална част, респективно отговаря за задълженията на своя
наследодател в рамките на дела си от наследството от 1/6 идеална част. На собствено
основание, с придобиването на правото на собственост върху идеални части от имота
от ответниците, облигационното правоотношение между ищеца и наследодателя на
ответниците продължава с неговите наследници, като същите отговарят за
задълженията за имота, съобразно дела си.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена за периода от м.05.2018 г. до 30.04.2022 г., е
прието заключение на съдебно-техническата експертиза от 28.11.2023 г., съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е
измервано чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са
отчитани ежемесечно. От отчетената топлинна енергия от топломера са приспаднати
технологичните разходи за абонатната станция и така изчислената топлинна енергия е
разпределена между потребителите в сградата. След приключване на всеки
отоплителен сезон са извършвани отчитания на индивидуалните уреди за дялово
разпределение и водомерите за топла вода в имотите на потребителите от .... За имота
през процесния период фирмата за дялово разпределение е отчела уредите, като по
време на отчетите са попълнени документите за главен отчет и са подписани от
потребителя. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В имота е
имало седем монтирани отоплителни тела и седем монтирани топлоразпределители, по
които са извършени отчетите. За имота е начислена топлинна енергия за отопление,
отдадена от отоплителни тела /7 на брой/, отдадена от сградна инсталация и за
подгряване на вода за БГВ по 2 броя водомера, по които е отчетен разходът.
Установява се, че ... е извършила дяловото разпределение за имота за процесния
период в съответствие с действащата нормативна уредба, като сумите за топлинна
енергия са начислявани съобразно изискванията на последната.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на наследодателя на
ответниците и на самите тях е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде
отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки, които намират крайно изражение в издадените от ищеца за
всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата
4
експертиза, според което размерът на реално потребената топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. – 30.04.2020 г. е 2850,90 лв.
Ответникът А. Ж. Д. е релевирал възражение в подадения извън срока по чл.
131 ГПК отговор, че за част от исковия период вземанията на ищеца са погасени по
давност. След предоставена възможност, по искане за възстановяване на срока по чл.
131 ГПК, за представяне на доказателства за наличие на особени непредвидени
обстоятелства, възпрепятствали ответника да подаде отговора в срок, такива не са
приложени по делото, поради което с определение от 02.06.2023 г. искането е
отхвърлено. Поради това, спрямо този ответник е недопустимо да се приложат
последиците, свързано с такова възражение.
Г. Ж. Д. и А. Ж. Д., всеки от тях, отговаря за 1/6 част от задължението за
процесния период, или за сумата 475,15 лева. Претенцията на ищеца е за сума в
размер на 276,43 лева, като предвид диспозитивното начало в процеса, предявеният
иск срещу всеки от горепосочените ответници следва да бъде уважен до поискания
размер.
Възражението за погасяване на част от дълга по давност, направено от
ответницата В. А. Д., е основателно. Задълженията за плащане на цената на доставена
и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се
погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Подаването на исковата молба спира течението на давността. Исковата молба е
подадена на 20.04.2022 г., поради което извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след 20.04.2019 г. включително /чл. 114, ал. 1
ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода
м.03.2019 г. - 30.04.2020 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец
март 2019 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от
Общите условия на .../, на ... г.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно – техническата експертиза от
18.09.2024 г., стойността на доставената топлинна енергия за периода м.03.2019 г. -
м.04.2020 г., при отчитане на изравнителните сметки, е 1635,50 лева.
Ответницата В. А. Д. отговаря за 4/6 части от задължението за процесния
период, или за сумата 1090,33 лева, до която сума искът, като основателен, следва да
бъде уважен и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1105,74
лева и за периода м.05.2018 г. – 28.02.2019 г.
Към горепосочените задължения следва да се добавят дължимите годишни такси
за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 36,10 лева /разпределена
между ответниците при спазване на горепосочените части, с които участват в
тежестите на вещта/, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
5
Наредба № 16-334/06.04.... г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между ... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. В ОУ
на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, така че кредиторът
може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/, поради което
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. Както беше прието, извън погасителната давност по настоящото дело
са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 20.04.2019 г. включително – в
случая това е цялото вземане за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
м.07.2019 г. до 30.04.2020 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец
юли 2019 г. става изискуемо на 31.07.2019 г., когато е възникнало задължението,
съгласно фактура № **********/ 31.07.2019 г.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия е регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително,
обаче, уредбата не установява яснота относно периода, в който потребителят може да
заплати доброволно задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането
му, тъй като 45 – дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на
последното число на месец април на съответната година, в случая на 2019 г., съответно
на 2020 г./ в случая е изтекъл на 14.06.2019 г., съответно на 15.06.2020 г., т.е. преди
изравнителните вземания на ищеца по общите фактури от 31.07.2019 г. и 31.07.2020 г.
да са били възникнали. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически
да се приложи в отношенията между страните, тъй като определя срок за доброволно
изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл,
затова и съдът счита, че неспазването му няма как да влече неблагоприятни последици
за потребителя, в тази частност и тези на договорната отговорност за допусната забава
в изпълнението. В действителност потребителят не може да бъде поставян в забава
преди издаване на изравнителната сметка и общата фактура, доколкото не е
6
регламентирано в Общите условия на ищца да дължи обезщетение за забава върху
прогнозните фактури.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже
потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното исковете за сумата от общо 286,04 лева, разпределена
спрямо частта, за която всеки от ответниците отговаря, като неоснователни, следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени покани от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, поради което акцесорните претенции за лихви в общ размер на 6,72
лева се явяват неоснователни.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху дължимите
главници от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските в производство:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени,
съразмерно с уважената част от исковете. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за ищеца от
юрисконсулт в производството в размер на 120,00 лева /при спазване на чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл.25, ал.1 НЗПП/, което се дължи от ответниците,
съразмерно с частта, за която отговарят. Заплатени са от ищеца такси за издадени два
броя съдебни удостоверения – за установяване на надлежните ответници в
производството, разноските за което следва да бъдат поети от всички ответници, и във
връзка с оспорването, направено от ответника А. Ж. Д., че наследодателят на страните
не е бил собственик на имота, за който разход отговаря единствено този ответник.
Ответникът В. А. Д. дължи сторените от ищеца разноски, съразмерно с
уважените части от исковете, за заплатени държавна такса, такса за издадено съдебно
удостоверение, възнаграждения на вещи лица по допуснатите съдебно – техническа и
съдебно – счетоводна експертизи, възнаграждение на особен представител, както и
юрисконсултско възнаграждение, или сума в общ размер на 1181,69 лева.
Ответникът Г. Ж. Д. не е оспорил по размер задълженията за главниците, поради
което в негова тежест следва бъдат възложени единствено разходите за заплатени
държавна такса и такса за издадено съдебно удостоверение, както и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважените искове, или разноски в общ размер на 106,58
7
лева.
Ответникът А. Ж. Д. не е оспорил по размер задълженията за главниците,
поради което в негова тежест следва бъдат възложени единствено разходите за
заплатени държавна такса и такси за издадени съдебни удостоверения, както и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважените искове, или разноски в общ
размер на 110,85 лева.
Ответниците не представят доказателства за сторени разноски. Представеният
договор за правна защита и съдействие от ответника А. Ж. Д. на л. 98 от делото /гръб/
не е попълнен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., на правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 1090,33 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия до ..., находящ се в ..., отчитана
по партида с абонатен № ..., за периода от м.03.2019 г. до м.04.2020 г., и сумата 24,06
лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за период от м.07.2019
г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 20.04.2022 г. до погасяването
на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете: с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца вземане за стойност на
доставена топлинна енергия в размер на 15,41 лева, представляващо разликата над
1090,33 лева до пълния предявен размер на претенцията от 1105,74 лв. и за периода
м.05.2018 г. – 28.02.2019 г., като погасено по давност, и с правно основание чл. 86 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата 190,69 лева, претендирана като
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 06.04.2022 г. върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 4,48 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г. –
06.04.2022 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Г. Ж. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., на правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 276,43 лева, представляваща
цена за доставена топлинна енергия до ..., находящ се в ..., отчитана по партида с
абонатен № ..., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., и сумата 6,01 лева,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за период от м.07.2019 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 20.04.2022 г. до погасяването на
вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете: с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на
8
ответника да заплати на ищеца: сумата 47,67 лева, претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 06.04.2022 г. върху главницата за
стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 1,12 лева, претендирана като
мораторно обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г. – 06.04.2022 г. върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. Ж. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., на
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 276,43 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия до ..., находящ се в ..., отчитана
по партида с абонатен № ..., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., и сумата 6,01
лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за период от м.07.2019
г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 20.04.2022 г. до погасяването
на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете: с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца: сумата 47,67 лева, претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 06.04.2022 г. върху главницата за
стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 1,12 лева, претендирана като
мораторно обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г. – 06.04.2022 г. върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. А. Д., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 1181,69 лева, представляваща сторени разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Ж. Д., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 106,58 лева, представляваща сторени разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Ж. Д., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 110,85 лева, представляваща сторени разноски в
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9