РЕШЕНИЕ
13.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1677 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
Й.А.Л. твърди, че на 06.04.2007г. е бил сключен договор за кредит между
ответницата З.И.И. и ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД по силата на който банката
предоставила на И. сумата 150 хиляди лева. Задължението било обезпечено с
договорна ипотека върху два недвижими имота в гр. Русе- апартамент с площ 35
кв. метра в кв. „Дружба“ и дворно място с построените в него жилищна, търговска
и други помощни постройки в ж.к. Родина, които имоти са собственост на ищцата.
Кредитът следвало да бъде изплатен на 300 месечни анюитетни вноски, като
крайният срок за издължаване бил 15.04.2032г. От самото начало на договора
ответницата на плащала задълженията по договора, а те се плащали от сина на
ищцата- И. И. Х., с когото ответницата живеела на семейни начала. Впоследствие
кредита започнала да изплаща ищцата за да не изгуби ипотекираното имущество.
Ищцата твърди, че погасила общо задължения по кредита на ответницата в размер
на 125 374,23 лева от които иска частично ответницата да й заплати 6268,70 лева.
Ответницата счита, че искът е недопустим, тъй като към момента на
учредяване на ипотеката собственик на ипотекираните имоти е бил И. И. Х..
Твърди също, че е живяла на семейни начала с И. И. Х.и има с него две деца. Х.сключвал
множество сделки с недвижими имоти във връзка с което имал множество кредити.
По тази причина през 2007година Х.не можел да взема повече кредити и за това
поискал от ищцата тя да сключи договор за кредит, като той от своя страна ще го
обезпечи с негови недвижими имоти. През 2011 година започнали финансови
проблеми в семейството и Х.започнал да обслужва със закъснение кредитите си и
спрял да обслужва кредита, който бил на името на ищцата. Счита, че не дължи
претендираната сума, тъй като така ищцата би се обогатила неправомерно за нейна
сметка.
Предявеният иск е с правно основание чл. 74 от Закона за задълженията и
договорите- суброгационен иск на лице, което твърди, че е платило задължение на
длъжника, като е имало интерес да го стори. Искът е допустим, тъй като се
твърдят всички факти от състава на правото по чл. 74 от ЗЗД и ако те бъдат
доказани искът би могъл да бъде уважен. Обстоятелството кой е бил собственик на
ипотекираните имоти към момента на учредяване на ипотеката няма връзка с
допустимостта на производството, но може да е свързано с основателността на
иска. Искът за законна лихва е с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите.
Възражението на ответницата е за симулативност на сделката по кредита, като
твърди, че реалната й уговорка с И. И. Х.тя „да му изтегли кредит“, който той
ще обслужва- т.е, че в отношенията й с И. Х.и с майка му, кредитополучател е И.Х.,
поради което платеният дълг не е на ответницата.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 06.04.2007г. е бил сключен договор за кредит между Обединена българска
банка АД и З.И.И., по силата на който банката предоставила на И. кредит в
размер на 150 хиляди лева. Кредитът бил отпуснат за ремонт и реконструкция на
два броя имоти- апартамент 408, в гр. Русе, ********** и Дворно място с площ
1189 кв. метра заедно с построените в него сгради, находящи се в гр. Русе, *********.
Било договорено също така, че кредитът се отпуска срещу обезпечение- договорна
ипотека върху същите имоти.
На 10.04.2007г. бил сключен договор за учредяване на ипотека с който И*Х.И*,
в качеството му на собственик ипотекира посочените по-горе имоти за
обезпечаване на задълженията на З.И.И. по договора за кредит от 06.04.2007г.
На 25.07.2007г. И* Х.И*дарява на майка си Й.А.Л. ипотекираните имоти
посочени по-горе.
На 25.11.2013 година ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД и З.И. сключили
споразумение, в което констатирали, че поради просрочие в плащанията банката се
е снабдила с изпълнителен лист срещу И. за задълженията на последната по
договора за кредит и е образувано изпълнително дело при частен съдебен
изпълнител. Със споразумението бил предоговорен размерът на дълга и лихвата,
както и бил изготвен план за погасяване, а банката се задължила да не
предприема изпълнителни действия. На същата дата било сключено и още едно
споразумение, с което страните се съгласили плащането на договорените вноски по
споразумението да става чрез разплащателната сметка на И* И* И*.
На 18.02.2019г. Й.А.Л. продава дворно място с площ 1189 кв. метра заедно с
построените в него сгради, находящи се в гр. Русе, ** *** за сумата 684540
лева, като продавачът декларира, че е получил 68454 лева при подписването на
предварителен договор, като остатъкът е платен
по следният начин: 258659,82 лева по посочена банкова сметка ***, като
основание за плащането се сочи, „Погасяване на задължения на И* Х.И*“; и сумата
357426,18 лева е платена по посочена банкова сметка ***.
И* Х.И*
е разпитан в качеството на свидетел, при което заявява,
че е живял със З.И.И. на семейни начала и имат две деца. И* имал бизнес и имал
много кредити, поради което помолил И. да изтегли кредит на свое име, а той за
обезпечение ще ипотекира два свои имота. И. сключила договора за кредит и
предала получената от банката сума в размер на 150 хиляди лева на И* И*.
Кредита се погасявал от И* И*. Впоследствие И* Х.И* дарил ипотекираните имоти
на майка си, защото имал много задължения, освен ипотечния кредит и се
страхувал банките да не му вземат имота.
Свидетелят И*И*, баща на З.И., твърди, че И*Х.И* го помолил да сключи
споразумение с банката, за да може да обслужва ипотечния си кредит през
неговата банкова сметка. ***, тъй като имал затруднения да изплаща задълженията
си по всички кредити и искал да обслужва само ипотечния, и това можело да се
случи само ако се погасява от сметката на трето лице. Илиев твърди, че
договорката между дъщеря му и И* И* била последният да изплаща кредита.
При така събраните доказателства по безспорен начин се установява следната
фактическа обстановка: Процесният кредит е бил взет от З.И.И. по искане на И* Х.И*,
който е получил цялата сума и е поел задължение да я изплаща. З.И.И. не е имала
нито задължение, нито възможност да изплаща кредита. И* Х.И*имал задължения по
множество кредити освен по ипотечния и за това, той дарил ипотекираните имоти
на майка си- Й.А.Л., като разчитал, че по този начин ще се предпази от
възможността срещу тези имоти да се насочи изпълнение за другите дългове извън
ипотечния кредит. С цел да може да изплаща само ипотечния кредит И. Х.И.
поискал от бащата на З.И.И. да използва за целта негова банкова сметка, ***ствената
му банкова сметка *** разпределяла по всички негови задължения, включително и
необезпечените. Впоследствие Й.А.Л. продала ипотекираните имоти, които й били
дарени от сина й, като със сумата от продажбата погасила и задълженията по
кредита на името на З.И.И.. В нотариалният акт за продажбата на ипотекираните
имоти, с която продажба задължението по кредита на И. е погасено, същото е посочено
като „задължение на И.Х.И.“.
При така установените факти съдът намира предявеният иск за неоснователен.
По безспорен начин се установява, че във връзка с търговската си дейност И. Х.И.
е сключил две привидни сделки: Първата е договор за кредит с ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД, по който кредитополучател привидно (за пред банката) е З.И.И.,
но в отношенията между И. И.и З.И., кредитополучател е И. И.- той е получил
сумата по кредита и той е поел задължение към З. И. да изплаща вноските по този
кредит. Така съгласно чл. 17 ал.1 от ЗЗД в отношенията между И.И.и З.И. именно
И. е кредитополучател и същият не може да има спрямо И. никакви претенции във
връзка с изплащането на този кредит. Ищцата Й.А.Л. е придобила от сина си И. Х.И.ипотекираните
имоти и в отношенията си със З.И.И. тя не би могла да има повече права от своя
праводател- И. Х.И., следователно не би могла да има претенции към З.И. за
погасения кредит, точно както И. И.неможе да има такива.
Не би могло да се приеме, че Й.А.Л. е добросъвестно трето лице, което не е
знаело, че З.И.И. е привиден кредитополучател, тъй като в договора за продажба
на имотите, който Л. е сключила, погасеното задължение по кредита на И. изрично
е посочено като задължение на И. Х.И.. Т.е. следва да се приеме, че Й.А.Л. е
знаела, че З.И.И. е само привиден кредитополучател/длъжник по договора за
кредит/, следователно Л. не би могла да има претенции към И. за изплащането на
кредита.
На следващо място Й.А.Л. е само
привиден собственик на ипотекираните имоти, като е получила собствеността само
защото реалният собственик И. Х.И. е разчитал, че така тези имоти ще бъдат
спасени от другите кредитори. Следователно Л. не може да претендира за
погасяването на дълг на И. с част от цената на имота, тъй като Л. не реален, а само
привиден собственик, и като такъв цената на имота не й принадлежи.
И на последно място, дори Л. да беше реален собственик на имота, то тя го е
придобила безвъзмездно. От своя страна З.И.И. не е получила никакви суми от
предоставения кредит. Така, ако сега И. възстанови на Л. сумата, с която е бил
погасен кредита от 06.04.2007г. ще се стигне до необосновано имуществено
разместване, като Л. ще се обогати със парична сума, с която И. ще обеднее, без
да има основание за съответното имуществено разместване (обогатяване на едната
за сметка на другата). Законът обаче не допуска неоснователното обогатяване. Така са налице три различни
причини (основания) предявеният иск да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото ищцата следва да заплати на ответницата сумата
1000 лева за разноски по делото. Мотивиран така
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на
Й.А.Л. с ЕГН **********, с адрес *** предявен срещу З.И.И., ЕГН **********, с
адрес *** за заплащане на сумата 6268,70
лева, която сума Й.А.Л. заплатила за погасяване на дълг на З.И.И. по договор за
кредит с ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД сключен на 06.04.2007г. и споразумение
към този договор, сключено на 25.11.2013г, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане, като претенцията е предявена
частично от общ размер 125 374,23 лева.
ОСЪЖДА Й.А.Л. с
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З.И.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата 1000 /хиляда/ лева разноски по делото
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия: /п/