МОТИВИ:
Районна прокуратура – Плевен
е внесла обвинителен акт срещу С.Р.В., с ЕГН: ********** *** по обвинение за
това, че през
периода от м. декември 2013 г.
до м. юни 2015г. включително в гр.Плевен, като осъден да издържа свой низходящ
- малолетната ***, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, които са както следва: за периода от м. декември 2013 г. до м. ноември 2014 г. включително - 12
(дванадесет) месечни вноски по 73.00лева и за периода от м. декември 2014 г. до м. юни 2015 г. включително - 7
(седем) месечни вноски по 95,00лева или 19 (деветнадесет) месечни вноски с обща
сума - 1541.00лева;
През периода от м. декември 2013г. до м. юни 2015г.
включително в гр.Плевен, като осъден да издържа свой низходящ — малолетната ***,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, които са както следва: за периода от м. декември 2013 г. до м. ноември 2014г.
вкл. — 12 (дванадесет) месечни вноски по 73.00лева и за периода от м. декември 2014 г. до м. юни 2015г.
включително - 7 (седем) месечни вноски по 95.00лева или 19 (деветнадесет)
месечни вноски с обща сума - 1541.00лева, като общата дължима сума за двете
низходящи деца е 3082.00лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Държавният
обвинител поддържа обвинението.
Районна
прокуратура – Плевен, представлявана от прокурор С.Д.поддържа
внесения обвинителен акт, като счита вината на подсъдимия в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение за безспорно доказана и
пледира същия да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание лишаване
от свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с тригодишен
изпитателен срок.
Подсъдимият
С.Р.В. не се явява в съдебно заседание, нередовно призован е, тъй като е
напуснал пределите на страната на 14.06.2019 г. в 07:36 часа през ГКПП ОРЯХОВО,
съгласно справка на ОДМВР от дата 24.06.2019 г., находяща се на л. 40 от делото
и не е уведомил за това компетентните органи. Поради това, с определение на
съда на осн. чл.269, ал.3 от НПК е постановено разглеждането на делото в
отсъствието на подсъдимия.
Задочното
производство е изключение от основния принцип за непосредствено участие на
обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес. Поради тази причина
законодателят е посочил изчерпателно необходимите изисквания, при наличието на
които е възможно неприсъствено образуване и движение на наказателното
производство. Спазването на тези изисквания е абсолютно необходимо условие за
валидността на извършените процесуално следствени действия и постановените въз
основа на тях прокурорски и съдебни актове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269, ал. 3 НПК, задочното наказателно производство е
допустимо само при спазването на следните законоустановени предпоставки:
1. този
ред за разглеждане на делото да не е пречка за разкриване на обективната
истина;
2.
подсъдимият да не е намерен на посочения от него адрес или да е променил същия,
без да уведоми съответния орган;
3.
местоживеенето му в страната да не е известно и след щателно издирване да не е
установено;
4.
подсъдимият да е редовно призован, да не е посочил уважителни причини за
неявяването си и да е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК;
5.
подсъдимият да се намира извън пределите на страната и:
а/
местоживеенето му да не е известно;
б/ да не
може да бъде призован по други причини;
в/ да е
редовно призован и да не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Първата
предпоставка е общо изискуема за всички възможни случаи на приложение на чл.
269, ал. 3 НПК. Останалите предпоставки са алтернативно дадени и намират
приложение съответно на степента, в която е било възможно валидното известяване
на подсъдимия за възбудения спрямо него наказателен процес. Само когато наред с
първата общо изискуема предпоставка се установи, че е налице и една от
алтернативно дадените /съответно чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, буква
„а“, буква „б“ и буква „в“ НПК/ законът позволява разглеждане на делото в
отсъствие на обвиняемия /подсъдимия/.
Органите
на досъдебното производство и съда са длъжни да установят със съответните
доказателства и да посочат конкретния фактически състав, при който се провежда
задочното производство. Това е необходимо, за да се гарантира правото на защита
на обвиняемия /подсъдимия/, както и за да се осигури възможност за последващ
съдебен контрол за законосъобразността на задочния наказателен процес.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК когато това няма да попречи за
разкриване на обективната истина делото може да бъде разгледано в отсъствие на
подсъдимия, когато той не е намерен на посочения от него адрес или е променил
същия, без да уведоми съответния орган.
От
доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че в разглеждания
случай предпоставките за провеждане на задочно наказателно производство по реда
на член 269, ал. 3, т. 1 от НПК са
налице. Това е така, понеже подсъдимият С.Р.В. не е бил редовно призован и за
насроченото на 18.06.2019 г. съдебно заседание, тъй като въпреки многократните
търсения на известните му адрес в *** не е открит.
За
следващото съдебно заседание – 15.07.2019 г., подсъдимият С.Р.В. не е намерен отново
на известния адрес по делото, а видно от цитираната по-горе справка и е
напуснал пределите на страната на 14.06.2019 г. в 07:36 часа през ГКПП ОРЯХОВО.
Съгласно
установената практика на Европейския съд по правата на човека, правото на
обвиняемия /подсъдимия/ да участва лично в процеса е основен елемент от правото
на справедлив процес. Към задочно производство може да се пристъпи само при
събиране на данни за несъмнен отказ на подсъдимия да участва в процеса или в
случаите на бягство от правосъдието. Такива данни по конкретното дело са
налице, видно от приложените справки, докладни записки и писма от различни
институции. Ненамирането на подсъдимия на известните адреси е достатъчно
основание да се приеме, че той е демонстрирал отказ от правото си на лично
участие в съдебната фаза и, че е осъществил бягство от правосъдието в предвид
на обстоятелствата установяващи се от съответните справки от които е видно, че
същият е променил местоживеенето си и местонахождението си.
Същевременно
няма данни подсъдимият С.Р.В. да се намира в местата за лишаване от свобода.
Служебния
защитник на подсъдимия С.Р.В. – адв. ***от АК - Плевен пледира за постановяване
на присъда с наказание 3 месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 66 от НК
да бъде отложено с изпитателен срок.
Граждански
иск не е предявен. Няма конституиран частен обвинител по делото.
Съдът,
като взе под внимание събраните и приобщени по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият
С.В. и свидетелката В.Ц.И. живеели на съпружески начала. От съвместното им
съжителство, през месец март 2006
г. се родили *** и ***. Двамата родители прекъснали
съвместното си съжителство.
С
Определение на РС-Плевен по гр. дело №2394/2006г. влязло в законна сила на
25.11.2006г. на подсъдимият С.В. била определена за заплащане на двете си деца,
чрез тяхната майка и законен представител В.И. месечна издръжка в размер - по
30 лв. за всяко едно дете поотделно, до настъпване на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване.
С
Определение на РС-Плевен по гр. дело №2518/2007г. влязло в законна сила на
02.10.2006г. на подсъдимия С.В. била определена (считано от 01.10.2007г.) за
заплащане на двете си деца, чрез тяхната майка и законен представител В.И.
месечна издръжка в размер - по 40 лв. за всяко едно дете поотделно, до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
С
Решение № 1501/2009г. на РС-Плевен по гр. дело № 3315/2009г. влязло в законна
сила на 07.12.2009 г. на подсъдимия С.В. била определена (считано от
09.06.2009г.) за заплащане на двете си деца, чрез тяхната майка и законен
представител В.И. месечна издръжка в размер - по 45 лв. за всяко едно дете
поотделно, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване.
С
Решение №791/2012г. на РС-Плевен по гр. дело №1115/2012г. влязло в законна сила
на 21.06.2012г. на подсъдимия С.В. била определена (считано от 22.02.2012г.) за
заплащане на двете си деца, чрез тяхната майка и законен представител В.И.
месечна издръжка в размер - по 73 лв. за всяко едно дете поотделно, до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
С
Решение №1871/2014г. на РС-Плевен по гр. дело №4699/2014г., влязло в законна
сила на 24.12.2014г. на подсъдимия С.В. била определена за заплащане на двете
си деца, чрез тяхната майка и законен представител В.И. месечна издръжка в
размер — по 95 лв. за всяко едно дете поотделно, до настъпване на законни
причини за нейното изменяване или прекратяване.
След
влизането в сила на съдебния акт през 2006г. и по време на действие на
останалите осъдителни решения обв, В. изплащал месечни вноски за издръжка на
децата си. Плащанията обаче не били редовни. Имало превеждане на по-малко пари
отколкото е размера на издръжката за съответния период. Имало пропускане на
плащане на месечни вноски.
Неизплащането
на дължимите месечни вноски за издръжка на децата принудило свидетелката В.И.
да депозира молба за образуване на изпълнително дело и било образувано такова
под №***/2013г. при ЧСИ ***, рег. №***с
район на действие Окръжен съд-Плевен.
В
хода на досъдебното производство изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от
която е видно, че размера на общата дължимата сума от подсъдимия С.В., като
месечни издръжки за децата си, от влизане в сила на първото осъдително решение
до момента на подаване на жалбата е в размер на 3082 лв.
Формирането
на горепосоченото, като задължение за плащане на издръжки от подсъдимия С.В. се
обуславя от обстоятелството, че извършените от него плащания са недостатъчни,
да се покрият всички задължения за визирания период, поради което, извършените
плащания следва да бъдат ценени при съобразяване разпоредбата на чл.76 от ЗЗД.
При еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
се погасява най-обременителното задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно,
те се погасяват съразмерно. По тези съображения се приеме, че преведените от
подсъдимия С.В., за периода от началото на месец декември 2006г. до края на месец
юли 2015 г.
суми, в общ размер на 7807 лв. са послужили за погасяване на старите задължения
за издръжка на двете деца за този период, и това е така, с оглед съдебната
практика, че издръжката се дава, за да се осигури съществуването на съответното
лице през месеца, да се гарантира задоволяването на ежедневни потребности от
храна, облекло, топлина, лекарства, развлечения и т.н. на детето, затова по
естеството си то е периодично, ежемесечно дължимо и носимо. След като
поведението на обвиняемия не осигурява редовно и навременно предоставяне на
определените средства, то последвалите плащания покриващи задължения за
предходни периоди не могат да се третират като обстоятелства, изключващи
съставомерността на вмененото му деяние. Именно поради тази причина изплащането
на издръжката следва да стане не само през текущия месец, но и в пълен размер,
за да задоволят естествените нужди на лицето, за което е предназначена.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата,
събрани в хода на проведеното съдебно следствие – показанията на свидетелката В.Ц.И.,
обясненията на подсъдимия С.Р.В. дадени в хода на досъдебното производство и
приобщените по делото писмени доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По
въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:
-
Налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимия и каква е правната му
квалификация:
Изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс се свързва
с наличието на съдебно решение без да съществува изискване да е образувано
изпълнително производство за събиране на вземанията. Съдебните решения относно
заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя,
който е задължен да намери начин за престиране на сумите при условията,
посочени в решението на съда.
С
чл. 183, ал. 1 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно
изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на
дете като е осигурена наказателноправна защита на интересите на низходящия, с
цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална
подкрепа на неговото дете.
За
да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна
страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима
съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца,
а от субективна страна - това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице.
Престъплението
по чл. 183 от НК е формално и продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след
изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой низходящ става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Чрез разпоредбата на чл.
183, ал. 1 от НК се държи наказателно отговорен този, който като е осъден да
заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в
размер на две или повече месечни вноски.
Подсъдимият се е
задължил да заплаща ежемесечна издръжка на децата си, като съзнателно обаче той
не е изпълнявал задължението си по отношение на малолетното си дете *** от месец декември 2013 г. до месец ноември 2014 г. включително - 12
(дванадесет) месечни вноски по 73.00лева и за периода от месец декември 2014 г. до месец юни 2015 г. включително - 7
(седем) месечни вноски по 95,00лева или 19 (деветнадесет) месечни вноски с обща
сума - 1541.00лева и за малолетната ***,
от месец декември 2013 г.
до месез ноември 2014г. вкл. — 12 (дванадесет) месечни вноски по 73.00лева и за
периода от месец декември 2014
г. до месец юни 2015г. включително - 7 (седем) месечни
вноски по 95.00лева или 19 (деветнадесет) месечни вноски с обща сума – 1541 лева,
като общата дължима сума за двете низходящи деца е 3082.00лева
Необходимият
минимум от неплатени поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по
чл. 183, ал. 1 от НК очевидно е налице.
-
Съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация:
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от НК престъпление е това общественоопасно деяние (действие или
бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Налице
е съзнателно неплащане на дължимите месечни вноски по отношение на малолетното
си дете *** в периода от месец декември 2013 г. до месец ноември 2014 г. включително - 12
(дванадесет) месечни вноски по 73.00лева и за периода от месец декември 2014 г. до месец юни 2015 г. включително - 7
(седем) месечни вноски по 95,00лева или 19 (деветнадесет) месечни вноски с обща
сума - 1541.00лева и за малолетната ***, от месец декември 2013
г. до месец ноември 2014г. вкл. — 12
(дванадесет) месечни вноски по 73.00лева и за периода от месец декември 2014
г. до месец юни 2015г. включително - 7
(седем) месечни вноски по 95.00лева или 19 (деветнадесет) месечни вноски с обща
сума – 1541 лева.
Общият
размер на задължението на подсъдимия за двете низходящи деца е в размер на 3082.00лева
м. октомври 2015 г.
до м. юли 2016 г.
Съгласно
съдебната практика за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от
обективна и субективна страна са без значение трудовият
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности
на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с
него да не се плаща издръжка и др.
Съгласно
чл. 143 ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са трудоспособни
/родителите/ и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Това означава,
че за времето от присъждането й до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, осъденият родител трябва да изпълнява това си
задължение от което не може да бъде освободен дори да няма никакви доходи. За
горепосочения период подсъдимият не е заплатил присъдената ежемесечна издръжка
за ненавършилите пълнолетие деца, а през този период за всичките нужди и
потребности на децата се е грижела майката.
Задължението
на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите, поради това обуславя специфичния режим на задължението, а и
наказателна отговорност при съответно неизпълнение на постановеното решение по
присъждане на издръжката.
От
събраните доказателства се установява, че подсъдимият не е изпълнявал това свое
задължение, следователно са налице всички съставомерни признаци от обективна
страна на чл. 183, ал. 1 от НК.
От
субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл.
При така приетата
фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна страна
подсъдимият С.Р.В. е осъществил състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през
периода от м. декември 2013 г.
до м. юни 2015г. включително в гр.Плевен, като осъден да издържа свой низходящ
- малолетната ***, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, които са както следва: за периода от м. декември 2013 г. до м. ноември 2014 г. включително - 12
(дванадесет) месечни вноски по 73.00лева и за периода от м. декември 2014 г. до м. юни 2015 г. включително - 7
(седем) месечни вноски по 95,00лева или 19 (деветнадесет) месечни вноски с обща
сума - 1541.00лева;
През периода от м. декември 2013г. до м. юни 2015г.
включително в гр.Плевен, като осъден да издържа свой низходящ — малолетната ***,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, които са както следва: за периода от м. декември 2013 г. до м. ноември 2014г.
вкл. — 12 (дванадесет) месечни вноски по 73.00лева и за периода от м. декември 2014 г. до м. юни 2015г.
включително - 7 (седем) месечни вноски по 95.00лева или 19 (деветнадесет)
месечни вноски с обща сума - 1541.00лева, като общата дължима сума за двете
низходящи деца е 3082.00лева.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода за срок до 1 /една/ година или „Пробация“. Не са налице основания за
освобождаване от наказателна отговорност, тъй като чл. 78а от НК не може да се
приложи за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, защото издръжката не е
изплатена и няма възстановяване на имуществените вреди /Постановление № 7 от
04.11.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС/.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието,
съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Поради
това на основание чл. 183, ал. 1 от НК, като взе предвид подбудите на
подсъдимия за извършване на деянието, установените смекчаващи вината обстоятелства
(чистото съдебно минало), съдът му определи наказание "Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което на основание чл.
66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен
срок от 3 години, считано от влизане
на присъдата в сила, предвид обстоятелството, че подсъдимият С.Р.В. е
неосъждан.
Основният критерий за
съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи,
е справедливостта.
На първо място, с така наложеното
наказание, съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на
престъплението. Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът,
че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с
което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.
Неизбежно, но не твърде строгото
определеното наказание, ще има за своя
последица да мотивира подсъдимия, към спазване на законите и добрите
нрави.
С този невисок размер на
определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на
генералната и специалната превенция и най-вече със своята неизбежност, така
определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и
превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република България, поради
което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице
материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно - подсъдимият
не е осъждан на лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така
определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Така отложеното
наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия и да действува като
възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение.
С така наложеното наказание ще се
постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе
ролята на възпиращ фактор по отношение
на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко
предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други
престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са
налице всички условия на чл. 68, ал. 1 от НК, той ще трябва да изтърпи и
наложеното му по настоящето производство, наказание от 3 месеца лишаване от свобода.
Освен това, с така определеното
наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, да
започне нов живот и да заживее, като спазва законите в страната.
Освен това, така наложеното
наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по
отношение на обществото, като от една страна ще покаже, че на подсъдимия е
наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната
функция на съда, но от друга страна, видът и размера на наложеното наказание е
съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед
на неговата справедливост.
С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед
вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята
осъдителна присъда в този размер.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: