№ 918
гр. Бургас, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120201757 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. Д. А., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 22-7779-000042 от 22.02.2022 г., издадено от началник на РУ – Камено
към ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в размер
на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил
процесното нарушение, тъй като автомобилът е бил на майка му и не е знаел, че не е
регистриран по надлежния ред. Сочи, че съставеният срещу него АУАН е нечетлив и поради
това, че не се разбира за какво нарушение е съставен, е било нарушено правото му на
защита. Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. П., който
поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
вземат становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 12.01.2022 г. около 16:40 часа жалбоподателят управлявал в гр. К., по ул. „Д.“ до №
1 в посока ул. „Ш.“ лек автомобил „Тойота Авенсис“ с временен рег. № *******.
1
Свидетелят П. В. П. на длъжност мл. автоконтрольор към Участък Камено при ОД на МВР –
Бургас спрял за проверка управляваното от жалбоподателя МПС. Водачът представил на
свидетеля П. договор за покупко-продажба, видно от който собственик на автомобила била
майката на жалбоподателя – С.А.К., ЕГН **********. Свидетелят П. извършил проверка и
от разрешение за временно движение № ********* на процесното МПС констатирал, че
регистрационните табели на автомобила са с изтекъл срок на 24.12.2021 г. По тази причина
съставил срещу жалбоподателя в качеството му на водач АУАН за това, че управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред.
Материалите били изпратени на Районна прокуратура – Бургас. С постановление от
16.02.2022 г. прокурор при БРП отказал да образува досъдебно производство, като е приел,
че осъщественото от жалбоподателя деяние е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
Препис от постановлението било изпратено на началника на РУ - Камено за сведение.
Началникът на РУ – Камено издал срещу жалбоподателя поцесното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените от съда факти. Показанията на свидетеля П. са последователни,
логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира. Показанията на
свидетеля се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление
и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. ,
Заповед № 8121з 515/14.05.2018 г. и Заповед от 2019 г., с която е допълнена Заповед №
8121з 515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
На първо място съдът намира за неоснователно поддържаното от жалбоподателя
възражение за допуснато нарушение на правото му на защита поради нечетливост на
издадения срещу него АУАН. Актът е връчен лично на А. в момента на съставянето му на
12.01.2022г., като в момента на връчването жалбоподателят не е вписал в АУАН
възражения, включително не е възразил, че му се предявява за подпис нечетлив АУАН. Т.е.
самият жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е
поискал на място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр. По тази причина съдът
2
безспорно приема, че му е бил предявен напълно четлив екземпляр на АУАН, с който той се
е запознал и подписал без възражения. Ето защо той е имал възможност да се запознае със
съдържанието на акта и след като го е подписал с отбелязване, че няма възражения, за съда
не остава никакво съмнение, че жалбоподателят се е запознал със съдържанието на АУАН и
не е била налице неяснота по отношение на вмененото му нарушение със съставяне на
процесния АУАН. Впоследствие му е било връчено и НП, с което е бил наказан именно за
нарушението, посочено в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя
по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички
факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, включително и в съдебното
производство. В тази връзка неоснователна се явява защитната теза на жалбоподателя,
изложена в жалбата, че предвид връчения нечетлив екземпляр на АУАН, жалбоподателят не
е разбрал срещу какво да възрази и не е упражнил правото си на възражение. Тази
възможност (да възрази срещу констатациите в акта) жалбоподателят е имал още в момента
на съставянето на АУАН и предявяването му на жалбоподателя за подпис, като
жалбоподателят не е отбелязал възражения. Още повече в деня на проверката – на
12.01.2022 г. жалбоподателят е написал сведение (л.18 от делото), в което е посочил, че не е
знаел, че транзитните номера са валидни един месец. Следователно според съда няма
съмнение, че още в деня на съставяне на АУАН жалбоподателят е бил запознат изцяло с
отразените в АУАН фактически констатации. При така установеното по делото е нелогично
впоследствие жалбоподателят да твърди, че не му било ясно срещу какво да възрази. Ето
защо съдът намира, че при съставяне на АУАН и връчването му на жалбоподателя са били
спазени нормативните изисквания и не е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
От обективна страна безспорно се установява, че на 12.01.2022 г. жалбоподателят е
управлявал в гр. К., по ул. „Д.“ в посока ул. „Ш.“ лек автомобил „Тойота Авенсис“ с
временен рег. № *******, който е изтекъл на 24.12.2021 г. В действителност от разпита на
свидетеля П. и от писмените доказателства в преписката се установява, че собственик на
автомобила е майката на жалбоподателя - С.А.К., ЕГН **********. Независимо от това
съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя, че същият, тъй като не е собственик, не
е знаел, че временният регистрационен номер е бил за един месец, който към датата на
проверката е бил изтекъл. От данните по делото в това число и от сведение на
жалбоподателя на л. 18 от делото се установява, че процесният автомобил се управлява от
жалбоподателя, като същият е бил наясно, че автомобилът не е регистриран по надлежния
ред и че се управлява с временни регистрационни табели. След като е поел управлението на
автомобила, жалбоподателят е бил длъжен да предвиди, че след като не е регистриран
3
автомобилът, то следва временните му регистрационни табели да са валидни. Нещо повече в
хода на извършената проверка по образуваната преписка е станало известно, че два пъти по
искане на жалбоподателя са били издавани временни табели за движение на процесния
автомобил – до 21.11.2021 г. и до 24.12.2021 г. Това обстоятелство изцяло опровергава
тезата на жалбоподателя, че не е знаел, какъв е срокът на временните табели. Ето защо
съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на процесното нарушение и от
субективна страна. Също така според настоящия съдебен състав процесният автомобил
преимуществено се ползва от жалбоподателя, като съдът прави този извод на база данните
по делото. Жалбоподателят дава сведение, че процесната проверка е била извършена когато
се е прибирал от работа с автомобила. По тази причина се предполага, че ежедневно
жалбоподателят си служи с автомобила за придвижване до работа и обратно. Тези негови
сведения са изцяло в противоречие с поддържаната защитна теза, че в случая
жалбоподателят е управлявал автомобила единствено с цел да го прибере в гаража в дома на
своята майка.
За извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП предвижда кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. Тази
санкционна норма правилно е приложена от АНО като относима предвид установеното
нарушение и на жалбоподателя са наложени именно тези наказания в предвидените
минимални размери, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и
глоба в размер на 200 лева. Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-7779-000042 от 22.02.2022 г.,
издадено от началник на РУ – Камено към ОД на МВР – Бургас, с което на И. Д. А., ЕГН
**********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал.
1 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5