Решение по КНАХД №1501/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от и.д. директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, чрез процесуалния им представител ст.ю.к.Т. Х., против Решение № 602/22.05.2025г по АНД №3085/2024г на ВРС, 44-ти с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП №03-2300288/19.04.2023г и наложената на „С. Рид” ООД – Варна, [ЕИК], Имуществена санкция в размер [рег. номер]. на осн.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва извода на ВРС, че ответното дружество няма качеството „работодател“ спрямо св.К. М.. Изложени са подробно мотивирани съображения, въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, за наличие на възникнало трудово правоотношение между посочените страни, действащо към момента на проверката и установяване на нарушението. Твърди се, че то е обективно съставомерно и доказано, поради което НП за налагане на имуществена санкция на ЮЛ е законосъобразно – в този смисъл се настоява за отмяна на решението на ВРС и за потвърждаване на НП, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от ст.ю.к.Х. на съображенията, изложени в нея.

С отговора си по жалбата чрез пълномощника си адв.И. И. от АК – Варна, касационният ответник „Стела Рид” - ООД оспорва касационната жалба, излагайки съображения за законосъобразност на достигнатите от ВРС изводи за отмяна на НП, и настояват за оставяне в сила на проверяваното решение.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

Касационната инстанция намира, че касационната жалба е основателна.

 

Анализирайки събраните на съдебното следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 08.03.2023г около 15:00ч служители на Д „ИТ” – Варна, сред които и св.Р. В. – инспектор, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в строителен обект, находящ се в [населено място], [улица]. Проверяващият установил, че свид.К. М. М. полага труд на място, поради което му предоставил декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ. Св.М., който е грамотен, попълнил декларацията собственоръчно и вписал в нея, че работи като общ работник за „Стела Рид“ ООД на строителния обект. При извършена проверка св.Р. В. установил, че към 08.03.2025г между лицето и дружеството няма сключен трудов договор в писмена форма, в резултат на което преценил, че на същата дата „Стела Рид“ ООД е осъществило административно нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, за което на 31.03.2023г съставил АУАН против дружеството. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН управителят на дружеството подал писмено възражение, в което изложил, че на 08.03.2023г по молба на негов приятел Ц. А. изпратил четирима работници на дружеството на строителния обект на [улица], които да помогнат за направата на ограда; лицето К. М. не сред тези лица и не е работник на „Стела Рид“ ООД, нямат уговорки за работно време и за заплащане. АНО преценил възражението за неоснователно, и въз основа на АУАН издал НП, с което възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната [жк], за което на осн.чл.414 ал.3 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер [рег. номер].

Въззивният съд анализирал събраните в хода на съдебното следствие показания на св.К. М. и приел, че те опровергават декларираното пред проверяващия Р. В., че е работник на „Стела Рид“ ООД; обсъдил изложеното в обясненията на управителя на дружеството и на лицето Ц. А., и приел, че липсват други доказателства, които да подкрепят този извод. Така ВРС възприел извод, че липсват такива доказателства – достоверни и достатъчни – в подкрепа на становището на АНО за наличие на трудово правоотношение между М. и „Стела Рид“ ООД на посочената дата. Поради това, че с НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството при липса на основания за това, предходният съдебен състав отменил НП като незаконосъобразно.

Касационният съдебен състав счита, че въззивният съд е пропуснал да прецени в тяхната съвкупност всички релевантни за разрешаване на правния спор по делото доказателства, поради което е достигнал до незаконосъобразен извод относно приложението на материалния закон.

В отклика от предходния състав, настоящият счита, че констатираното на 08.03.2025г отношение между св.К. М. и „Стела Рид“ ООД е именно трудовоправно.

На първо място в хода на документалната проверка през м. март 2023г управителят на „Стела Рид“ ЕООД И. И. е представил на проверяващия – св.Р. В. „Оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите във фирмата на адрес: Автосервиз, [населено място], [улица]“, изготвена съгл. Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, от м. март 2023г. Този документ е приложен на стр.25 от АНД № 3085/2024г на ВРС, и доколкото съдържа признание за неблагоприятни за санкционираното лице факти, съдът приема, че на 08.03.2023г работници на „Стела Рид“ ООД са полагали труд на строителен обект на посочения адрес, където именно ответното дружество е извършвало СМР по строеж „Автосервиз“. Това доказателство опровергава твърдението във възражението по чл.44 ал.1 от ЗАНН от управителя И. И., че бил изпратил свои работници да помагат на негов приятел в парцела му да си направи ограда; дори и да бе истина обаче, това не елиминира наличието на трудово правоотношение с работниците и всички произтичащи от това задължения за дружеството-работодател.

На следващо място според същите обяснения на управителя И. И. в момента на проверката на този обект са присъствали четирима работници на „Стела Рид“ ООД, без посочени имена. Според св.В. на място са установени да полагат труд общо шестима работници и всички те са попълнили там декларации по чл.402 от КТ. На л.26-30 по АНД № 3085/2024г на ВРС са приложени пет такива декларации от лицата Т. Д. А. (строителен работник в „Стела Рид“), Г. В. К. (строителен работник в „Стела Рид“), Ю. Я. И. (строителен работник в „Стела Рид“), Е. И. Х. (общ работник в „Стела Рид“), Б. И. А. (строителен работник в „Стела – Рид“). Декларацията на св.К. М. е приложена по АНП, и в нея той собственоръчно е декларирал, че работи като общ работник в „Стела Рид“. Разпитан в о.с.з. на 23.10.2024г пред ВРС М. е посочил, че е докаран от „бат К.“ около обяд на обекта с още някого от неговото село, както и че в декларацията си е преписал от другите момчета името на фирмата, по-специално от Б. и от Емо – момче от неговото село (вероятно този, с когото са докарани на обекта от „Бат Кольо“). В следващото изречение М. твърди, че името „Стела Рид“ му го казали проверяващите от Дирекция „Инспекция по труда“, и въпреки че той им възразил, че не познава такава фирма, все пак преписал същото име от другите работници. Така от една страна показанията на този свидетел защо е вписал „Стела Рид“ като свой работодател в декларацията са вътрешно противоречиви и неубедителни. От друга страна те са и нелогични – ако твърди, че е преписвал от другите работници, липсва обяснение защо е преписал само това име, а всички останали реквизити в декларацията му се различават от същите в останалите пет декларации, включително по отношение на работното време, размера на уговореното трудово възнаграждение, датата, на която последно е получил такова, и извършваната в момента на проверката дейност. Взаимно изключващи са и показанията му относно наличието или липсата на сключен договор за работата му на обекта и неговия вид. Така в декларацията си по чл.402 от КТ в момента на проверката М. е декларирал, че има сключен трудов договор със „Стела Рид“ ООД и няма сключен граждански договор. Точно обратното твърди в показанията си пред ВРС на 23.10.2024г, когато сочи, че е подписал граждански договор от 08.03.2023г с Цанко И. А. (посочен като собственик на имота на [улица]), когото обаче не е виждал и не познава. Съществуването на този договор, приложен по АНП, не е съобщено от същия човек с имена Ц. И. А. в писмените му обяснения от м. април 2023г пред АНО, а според писмо изх. №49668-1/30.09.2024г от ТД на НАП – Варна (л.14 по АНД №3085/2024г на ВРС) К. М. не е подавал декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за получени суми по такъв граждански договор. От друга страна съдържанието му не дава основание да се приеме, че той е сключен за нещо различно от престация на труд, там изрично М. е назован „работник“. Не на последно място – ако в 12ч на 08.03.2023г свидетелят е подписал граждански договор с физическо лице (въпреки че не го е виждал и не го познава), липсва логично обяснение защо в декларацията си три астрономически часа по-късно – в 15ч, е декларирал, че няма такъв, но пък има трудов договор с юридическо лице. Поради всичко гореизложено касационната инстанция приема показанията на св.К. М. в хода на съдебното следствие пред ВРС за взаимно изключващи се, неубедителни и недостоверни, опровергани от останалите гласни доказателства и от писмените такива, поради което отказва да ги кредитира и да съобразява правните си изводи с тях. Същите изводи съдът прави и по отношение на представения Граждански договор от 08.03.2023г и обясненията на лицето Ц./Ц. И. А. пред АНО от м. април 2023г.

В противоположен смисъл е становището на съда относно обстоятелствата, които св.К. М. е вписал саморъчно в декларацията си по чл.402 от КТ в момента на проверката. От една страна свидетелят с категоричност не е неграмотен – най-малкото той е прочел и попълнил лично всички полета/реквизити на декларацията. По гореизложените съображения съдът не кредитира показанията му, че бил преписал името „Стела Рид“ ООД от декларациите на останалите момчета на обекта. Нещо повече – той е декларирал относими лично към него и различни от тези на другите работници елементи на съществуващо трудово правоотношение. Конкретно – работи като общ работник в тази фирма от 6 месеца; получава дневно възнаграждение в размер на 20лв, последно изплатено му на 05.03.2023г; почивни дни – събота и неделя; има сключен трудов договор, но не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключения трудов договор и няма граждански договор; в момента на проверката е разтоварвал (строителни) материали. При съпоставка с данните, попълнени в същите декларации от останалите петима работници в хода на проверката е видно, че всички тези данни са различни, поради което – и предвид че отказва да кредитира твърденията му за преписване – съдът в настоящия си състав приема, че всички тези данни, дадени незабавно и непосредствено пред проверяващите, отразяват реално настъпили факти от обективната действителност, т.е. те са истина. Реално те доказват съществувало в значително по-продължителен период от време трудово правоотношение между „Стела Рид“ ЕООД и К. М. – 6 месеца преди проверката. Тя се потвърждава косвено от доказания по делото факт (л.15 по АНД №2085/2024г), че на 05.05.2023г „Стела Рид“ ООД е сключило трудов договор с К. М., а неговото обяснение е, че преди това (вероятно през м. април 2023г) е работил на друг обект на дружеството-ответник в [населено място]. Присъствието на този свидетел на няколко строителни обекта на „Стела Рид“ ООД в различни периоди от време трудно може да се възприеме като случайно съвпадение, напротив – анализирани в съвкупност, всички тези доказателства мотивират извод за съществувало действително трудовоправно отношение между свидетеля и работодателя, в периоди, значително предхождащи и последващи датата на проверката - с поне 6 месеца. При тези констатации касационният съдебен състав приема, че декларацията по чл.402 от КТ, попълнена от св.М. в хода на проверката на 08.03.2023г, е годно доказателствено средство за установяване на релевантни за спора факти, въз основа на които установеното между ответното дружество и този свидетел правоотношение категорично следва да бъде квалифицирано като трудово. Безспорно е между страните, че работникът е допуснат да изпълнява трудовите си функции без да е сключил трудов договор в писмена форма с работодателя си, с което е осъществил обективният състав на вмененото му административно нарушение по чл.62 ал.1 от КТ.

НП, с което е ангажирана отговорността му, е издадена от компетентен АНО, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдържа минимално изискуемите за валидността му реквизити от формална страна по чл.57 от ЗАНН, а в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни основания за отмяната му. Материалният закон също е приложен правилно, като е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв. – незначително надвишаваща специалния минимум от 1 500лв. по приложимия чл.414 ал.3 от КТ, която с оглед обективно доказаните факти по делото според този съдебен състав представлява справедливо отражение на тежестта на нарушението и на реално настъпилите общественоопасни последици от него. В този смисъл липсват основания за редуцирането му.

По изложените съображения проверяваното решение на ВРС следва да бъде отменено, след което да бъде постановено ново такова по същество за потвърждаване на НП, за да бъде дадена възможност да настъпят целените с него правни последици.

При този изход на делото искането на касаторите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции се явява основателно. Делото е било разглеждано два пъти на въззивна (по АНД № 98/2024г и АНД №3085/2024г на РС – Варна) и два пъти на касационна инстанция (по кАНД №1205/2024г и по кАНД № 1501/2025г на АС – Варна), и във всяко от тези производства е участвал процесуален представител на АНО – било лично в открито съдебно заседание, или чрез представяне на писмени бележки по същество/изготвяне на касационна жалба. Съгл.чл.143 ал.3 вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ минималният размер на юрисконсултско възнаграждение по този вид дела е бил 80 лв. до 01.10.2025г, и 130 лв. след този момент. Така за процесуалното представителство по двете въззивни производства на АНО се дължат по 100лв. юрисконсултско възнаграждение, а по двете касационни производства – 80лв, съотв. 130лв. Или общата дължима от „Стела Рид“ ЕООД сума в полза на АНО е 410лв. Претенцията на ответника за присъждане на разноски е съответно неоснователна.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение №602/22.05.2025г по АНД № 3085/2024г на ВРС, 44-ти с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна НП №03-2300288/19.04.2023г и наложената на „Стела Рид” ООД – Варна, [ЕИК], Имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лв. на осн.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА „Стела Рид” ООД – Варна, [ЕИК], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 410 (четиристотин и десет) лева за всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.