Решение по дело №1524/2021 на Районен съд - Благоевград

Мотиви на решение № 136/18.03.2022г., постановено по НАХД №
1524/2021г. по описа на Районен съд Благоевград.
Делото е образувано с постановление на прокурор при Районна прокуратура
гр. Кюстендил по ДП № 138/2021 г. по описа на РУ на МВР гр. Дупница, с
предложение да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК ЕМ. Й. АТ., с ЕГН
********** с адрес за призоваване в гр. ***, обвинен в това, че на
19.03.2020г. в гр. Дупница е потвърдил неистина в писмена Декларация по §
16, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Закона за устройство на територията, която по
силата на закон /ЗУТ/ се дава пред орган на власт - Кмета на Община
Дупница, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а
именно, че полуподземна постройка в УПИ XV11I-4501, кв. 127 по
регулационния план на гр. Дупница с адрес на имота гр. Дупница, ул.
„Йордан Йовков“ № 4, по регулационната линия с УПИ XVIII - 4450 и УПИ
ХН-4499 /имот с идентификатор 68789.14.112 и имот с идентификатор
68789.14.114/ е изградена от предишните собственици на имота в периода
1999 г. - 2001 г. и при придобиването на имота от Е.А. на 24.07.2014 г.,
постройката е съществувала на място си, като по този начин е извършил
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
В съдебното производство подсъдимият се явява лично и пледира за
невинност. Прокурор от РП Кюстендил поддържа обвинението и пледира за
налагане на административно наказание глоба по реда на чл. 78а вр. с чл. 313,
ал.1 от НК.
По делото са приобщени като писмени доказателства материалите от ДП №
138/2021г. по описа на РУ МВР Дупница, събрани са писмени доказателства в
хода на съдебното производство и са разпитани като свидетели С.П. -
Орманкова, СТ. СТ. Н., ЯВ. Д. ЯК., Д. ЯК. П., Г. КР. П., ИВ. ЛЮБ. АНД.-.
Анализ на тези доказателства води съда до следните фактически и правни
изводи:
Подсъдимият ЕМ. Й. АТ. закупил чрез ЧСИ след публична продан през 2014
г. имот, находящ се в гр. Дупница, ул. „Йордан Йовков“ № 4 - поземлен имот
с идентификатор 68789.14.113, с площ на целия имот съгласно кадастралната
карта от 297 кв.м., при граници и съседи на поземления имот: имот с
идентификатор 68789.14.112, имот с идентификатор 68789.14.114, имот с
идентификатор 68789.14.117, имот с идентификатор 68789.14.438 и имот с
идентификатор 68789.14.119. Заедно с имота са закупени построените в него
сгради:
СГРАДА с идентификатор 68789.14.113.1 със застроена площ от 20.00 кв. м.,
брой етажи - един, с предназначение „Селскостопанска сграда“,
СГРАДА с идентификатор 68789.14.113.2 със застроена площ от 71.00 кв. м.,
брой етажи - два, с предназначение „Жилищна сграда, еднофамилна“ и
1

СГРАДА с идентификатор 68789.14.113.3 със застроена площ от 16.00 кв. м.,
брой етажи - един, с предназначение „Гараж“.
В дъното на имота, на регулационните граници със съседните имоти с
идентификатори 68789.14.114 и 68789.112 по кадастралната карта на гр.
Дупница имало яма, използвана от предишните собственици на имота за
гасене на вар и изхвърляне на строителни материали. През 2015г.
подсъдимият построил на мястото на тази яма полуподземна постройка с
приблизителни размери 4.50/5.30м./2.00м. от котата на терена. Постройката е
изградена с бетонови ограждащи стени и стоманено-бетонова плоча със
стъпала за достъп. По жалба срещу изграждането на тази постройка на СТ.
СТ. Н., който е собственик на един от съседните имоти, е извършена проверка
от Община Дупница и с писмо изх. № 94-Б-28/10.01.2020г. Е.А. е уведомен,
че следва да представи в Общината строителни книжа и документи за
изграждането на постройката, а при липса на такива книжа да представи
нотариално заверена декларация за времето на изграждане на имота. Със
заявление вх. № 94-Е-111-/3/ от 24.03.2020 г. ЕМ. Й. АТ. е представил
нотариално - заверена декларация с per. № 1012/19.03.2020 г., в която е
декларирал, че полуподземната постройка, разположена в неговия имот УПИ
XVII1-4450, кв. 127 по регулационния план на гр. Дупница, на
регулационната линия с УПИ XVIII- 4450 и УПИ XII-4499 /имоти с
идентификатор 68789.14.112 и идентификатор 68789.14.114/ е изградена от
предишните собственици на имота ЯВ. Д. ЯК., баща му св. Д. ЯК. П. и майка
му св. Г. КР. П. в периода 1999 -2000 г., т.е. преди 2001 г. и при
придобиването на имота от него /24.07.2014 г./ постройката е съществувала
на място. След това в Община Дупница е постъпила повторна жалба и
допълнение към нея с вх. № 94-С-757/17.08.2020 г. от СТ. СТ. Н. за това, че
декларираните от Е.А. обстоятелства относно построяването на
полуподземната постройка не са верни. Представени са са нотариално-
заверени декларации с per. № 3665/12.08.2020 г. и № 5144/10.10.2020г. в
които Д. ЯК. П. и Г. КР. П. - собственици на имот с идентификатор
68789.14.113 по кадастралната карта на гр. Дупница до 20.07.2007 г.
декларират, че не са изграждали тази полуподземна постройка, разположена
непосредствено на вътрешно-регулационната линия със съседните имоти, а
техния син ЯВ. Д. ЯК. декларира, че за периода от 20.07.2007 г. до месец
август 2014 г., когато е бил собственик на имот с идентификатор
68789.14.113, не е изграждал полуподземната постройка. По този начин са
събрани данни за невярно деклариране от ЕМ. Й. АТ. и срещу него е
образувано настоящето наказателно производство за извършено престъпление
по чл. 313, ал.1 от НК - ДП № 138/2021г. на РУ МВР Дупница. В хода на
разследването пред разследващ полицай и пред настоящия съд свидетелят СТ.
СТ. Н. потвърждава, че от 2008 г. е собственик на ПИ 68789.14.114 по КК на
гр. Дупница, намиращ се на ул. ул. „Родопи“ № 81 в гр. Дупница. През 2010 г.
след получаване на разрешение за строеж от главния архитект на Община
Дупница той е изградил плътна стоманобетонна ограда между неговия имот и
2

съседните имоти, включително и откъм ПИ 68789.14.113, на ул. „Йордан
Йовков“ № 4 с тогавашен собственик ЯВ. Д. ЯК.. През 2014 г. имота на Я. е
закупен от Е.А.. През 2015 г. без разрешително А., построил плътно до
оградата полуподземна постройка в съществуващата преди това яма. Няколко
години по-късно върху полуподземната постройка, А. направил дървен навес,
който бил подпрян върху оградата на С.Н. и оградата на съседния имот.
Тогава Н. подал жалби в Община Дупница и по повод на това е разбрал
твърденията на А., че полуподземната постройка е направена от предишните
собственици, но това не е вярно, тъй като Н. живеел там от 2008 г. и знаел, че
тази постройка не е съществувала тогава, а е построена от А. през 2015г. В
показанията си св. ЯВ. Д. ЯК. потвърждава, че от 2007 г. до 2014 г. е
притежавал недвижимия имот, находящ се в гр. Дупница, ул. „Йордан
Йовков“ № 4. В дъното на имота в ляво е имало дупка, изградена от неговите
баба и дяво - била е с бетонови стени под нивото на земята, но не е имало
полуподземна постройка и затова Я. е подписал нотариално заверена
декларация и я е представил в Община Дупница. В показанията си св. Д. ЯК.
П. сочи, че от 1952 г. до 2015 г. е притежавал недвижим имот, находящ се в
гр. Дупница, ул. „Йордан Йовков“ № 4, където живеел със сина си Я.Я., като
посочва, че в дъното на имота е изкопал яма с дълбочина около 1.20-1.30м.,
изградена от бетон и камъни, която е служила за варница. Въпреки
намеренията на фамилията на това място да бъде построена подземно
помещение, това не е направено и бащата на Д.П., той самият или неговия син
не са изграждали на мястото полуподземна постройка. Свидетелката Г. КР. П.
потвърждава казаното от сина и съпруга си. Съседите на имота И.А. и М.А.
потвърждават, че на мястото на изграденото барбекю е имало изкопна яма,
направена от предишните собственици, но не и полуподземна постройка.
Пред съда С.П. - Орманкова - гл. архитект на Община Дупница свидетелства,
че е извършвала проверка по случая заради жалба от съсед на А. за извършено
незаконно строителство на границата на имотите. Тя е изисквала и
проверявала документи във връзка със собствеността и строителството в
имота, включително декларациите от сегашния и предишните собственици
относно строежа на полуподземната сграда на границата със съседен имот. От
представени на съда писмени становища и кореспонденция между Дирекция
"Устройство на територията и строителство" в Община Дупница и Е.А. се
установява, че извършваната проверка цели да установи начина и времето на
построяване на полуподземната постройка в имота на А. с цел преценка за
възможността на прилагане на разпоредбите на § 16, ал. 1 от предходните
разпоредби на закона за устройство на територията и § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ и признаване на строежа за търпим. По повод на това Е.А. е
представил нотариално заверена декларация, с която на основание § 16, ал. 1
от предходните разпоредби на закона за устройство на територията е заявил,
че изградената в имота му полуподземна постройка е построена от
предишните собственици на имота в периода 1999-2000г. и при
придобиването на имота от него през 2014 година полуподземната постройка
3

е била на място.
От представени на съда постановление от 24.07.2014г. на частен съдебен
изпълнител Милена Джорова, с което на основание чл. 496, ал.1 от ГПК на
Е.А. е възложен поземлен имот с идентификатор 68789.14.113 се установява,
че сред съществуващите в имота сгради не е описана полуподземна
постройка, намираща се на регулационната линия имоти с идентификатор
68789.14.112 и идентификатор 68789.14.114, такава сграда не е отбелязана на
скицата на имота, в протокол за опис на недвижимо имущество от
10.07.2013г., извършен в изпълнителното производство по дело №
20137440400149, в заключение по оценителна експертиза по това дело, в
обявленията за продажбата на имота и пр.
Анализ на установените по делото факти е дал основание на съда да признае
подсъдимия ЕМ. Й. АТ., роден на 24.09.1962 година в гр. Дупница, с
постоянен адрес гр. София, ул. "Ралевица" № 44, вх. А, ет. 3, ап. 4, българин,
български гражданин, с висше образование, неосъждан, с ЕГН ********** за
невинен в това, че на 19.03.2020г. в гр. Дупница пред Кмета на Община
Дупница е потвърдил неистина в писмена Декларация по реда на § 16, ал. 1 и
ал. 2 от ПЗР на Закона за устройство на територията, която по силата на закон
се дава пред орган на власт - кмета на общината, за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства, а именно, че полуподземна постройка в
УПИ XVIII-4501, кв. 127 по регулационния план на гр. Дупница с
административен адрес на имота гр. Дупница, ул. „Йордан Йовков“ № 4, по
регулационната линия с УПИ XVIII - 4450 и УПИ ХН-4499 /имот с
идентификатор 68789.14.112 и имот с идентификатор 68789.14.114/ е
изградена от предишните собственици на имота в периода 1999 г. - 2001 г. и
при придобиването на имота от Е.А. на 24.07.2014 г., постройката е
съществувала на място си, заради което и на
Престъплението по чл. 313, ал.1 от НК е документно престъпление, чиито
обект са обществени отношения, свързани със създаването и използването на
документи. Престъплението се извършва от този, който потвърди неистина
или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по
електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на
Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, като е предвидено наказание лишаване
от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. За да бъде
извършено престъплението по чл. 313, ал.1 от НК е необходимо да се
установи, че деецът е представил пред орган на власт декларация, която се
изисква по силата на закон, указ или постановление на МС с цел да се
установи истинността на някои обстоятелства и в тази декларация е
потвърдил неистина или е затаил истина. Поради това не е извършено
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК, когато законът не предвижда или не
допуска истинността на обстоятелствата, отразени в декларацията да бъде
установяван по този начин, дори когато вписаните в документа обстоятелства
не съответстват на истината. В тази насока съдебната практика е категорична
4

и последователна - Решение 345/28.05.1974г по н.д. № 281/74 на II н.о.;
Решение 812/11.12.2004г по н.д. 485/2004г на III н.о.; Решение от 15.06.2010 г.
на ОС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 211/2010 г. и др.
Такъв е настоящия казус - предмет на обвинението е декларация, представена
пред кмета на община Дупница от подсъдимия Е.А. с нотариална заверка на
подписа, в която той е потвърдил, че полуподземна постройка в имот с
идентификатор 68789.14.113 по плана на гр. Дупница е извършен през 1999г.
– 2000г., т.с преди 2001г. и че когато през 2014г. Е.А. е купил този имота
полуподземната постойка е била там. Според поддържаното от прокурора
обвинение такава декларация е била представено по реда на § 16, ал.1и ал.2
от ПЗР на ЗУТ. Това твърдение е необосновано, тъй като §16, ал.1 от ПР на
ЗУТ гласи: „Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването
им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които
са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими“ и алинея гласи “Незаконни строежи, започнати в периода 8
април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този
закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от
собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. От
съдържанието на правната норма става ясно, че тя урежда въпросите на какви
условия трябва да отговаря един строеж за да бъде търпим, по какъв начин
такъв строеж може да бъде прехвърлен и при какви условия може да не бъде
премахнат като незаконен строеж. Тази норма обаче не предвижда
възможност и не изисква от собственика на такъв имот да удостовери чрез
декларация годината на извършване на строежа. Поради това съдът
преценява, че липсва законово задължение за извършителя на незаконния
строеж чрез декларация да удостовери истинността на времето на
построяване на обекта. А поради това, макар въпросната декларация на Е.А.
да е с невярно съдържание, то деянието на подсъдимия е несъставомерно по
текста на чл. 313, ал.1 от НК.
Съдът отбелязва и че действително в закона е предвидена хипотеза, когато на
извършителя на незаконен строеж е дадена възможност да декларира времето
на извършване на строежа, като за съдържанието на тази декларация е
предвидено същия да носи наказателна отговорност. Това е хипотезата на §
184 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр.65/2003г). В ал.1 на този § 184 е предвидено: §
184. (1) Строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат
да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби. А ал. 8 от посоченият § 184 предвижда: „Времето за
5

извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени
средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с
декларации. За вписване на неверни данни в декларациите лицата носят
наказателна отговорност.“ Съдът преценява, че деянието на подсъдимия А. е
несъставомерно и по този текст и не следва да се преквалифицира, тъй като
по делото е установено, че подсъдимият не е поискал узаконяване на строежа,
не е имало такава процедура в Община Дупница и той не е имал задължение
по реда на § 184, ал.8 от ПЗР на ЗИДЗУТ да декларира истински факти за
времето на извършване на незаконния строеж.
По делото е установено и това е посочено в обстоятелствената част на
прокурорското постановление, че декларацията на А. е подадена по искане на
общинските власти с оглед преценка за допустимостта на & 16, ал.1 от ПР
ЗУТ, а в хипотезата на § 16, ал.1 ЗУТ законът нито изисква, нито предоставя
възможност истинността на времето на извършване на строежа да бъде
установявана чрез декларация. Поради това съдът приема, че деянието на
подсъдимия е несъставомерно по повдигнатото му обвинение и в резултат на
тези правни изводи съдът на основание чл. 378, ал.4, т.2 от НПК вр. с чл. 313,
ал.1 от НПК го е оправдал по това обвинение.
Това са мотивите на съда за постановяване на съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	136
Дата:	18 март 2022 г.
Съдия:	Калинка Костадинова Иванова

Дело:	20211210201524
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	25 октомври 2021 г.

Решение по дело №1524/2021 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите