РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Силистра, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500178 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 262/12.05.2022г., постановено по гр.д. № 1792/2021г. по
описа на СРС, са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от Н. Т.
К., против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
с ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана
от Николай Николов, за заплащане на следните суми: 4 320 лв.,
представляваща сбор от полагащите □ се плащания, дължими за периода от
01.12.2018 г. до 30.11.2021 г., заедно със законната лихва, считано от
01.12.2021 г.- до окончателното изплащане на задължението, 550 лева-
обезщетение за забава върху тази сума, дължимо за периода от 01.01.2019 до
01.12.2021 г., както и на направените по делото разноски. Осъдена е Н.К. да
заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
сумата от 150 лева- разноски по гр.д.№ 1792/2021г. по описа на РС- Силистра.
Недоволна от решението, е останала Н. Т. К., която чрез своя
процесуален представител, го обжалва в законоустановения срок.
Жалбоподателката счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено,
като вместо това бъде постановено ново решение, с което да се уважат изцяло
1
исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, депозира писмен
отговор, в който изразява становище за правилност и законосъобразност на
постановеното решение, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
СОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото,
прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявени са искове с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл.
86, ал. 1ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/ (ДВ, бр. 14 от 2015г., в сила от 1.04.2015г.),
служителите в МВР са държавни служители - полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица,
работещи по трудово правоотношение.
Жалбоподателката е в категорията „държавен служител“ и статутът й
се урежда от Закона за държавния служител /ЗДСл/, както и от разпоредбите
на чл.56,чл.151,ал.1и 7,чл.156,ал.4, чл.181,ал.3,чл.182, чл.185 от ЗМВР
/чл.141,ал.4 от ЗМВР- изм. от 01.04.2015г./.
Позовавайки се на чл.181,ал.1 ЗДСл и на разпоредбата на § 86 от ПЗР
към ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 1.04.2015 г.), ищцата счита,
че ответникът следва да й заплаща левовата равностойност на полагащата й
се храна.
Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР повелява, че на служителите на
МВР се осигурява храна или левовата й равностойност.
Не се спори, че към момента на тези законодателни изменения ищцата
е била служител в РДПБЗН - Силистра и със Заповед № 1983р-428 от
15.04.2015 г. на Директора на ГДПБЗН, длъжността й „Човешки ресурси“ е
определена като такава по § 86 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР.
Със Заповед № 1983К-31 от 04.01.2017 г. ищцата е преназначена на
длъжност специалист IV степен (човешки ресурси) в сектор
„Административен“ към РДПБЗН - Силистра при ГДПБЗН - МВР, с основно
месечно възнаграждение от 936 лв.
Съгласно § 69, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г., в
сила от 1.02.2017 г.) служебните правоотношения на държавните служители в
МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на ЗМВР
(ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон
заемат длъжности за държавни служители с висше образование и
притежаващи висше образование и т.н., се преобразуват в служебни
правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на това
изменение.
На основание тази промяна, със заповед № 8121К- 907 от 02.02.2017 г.,
Министърът на вътрешните работи назначава ищцата на длъжност „старши
експерт Човешки ресурси“, в сектор „Административен“ към РДПБЗН -
2
Силистра при ГДПБЗН – МВР, с основна месечна заплата в размер на 1 405
лв.
Правилно СРС е съобразил, че след първоначалното разграничаване на
служителите на МВР в три категории, чрез изменението на чл. 142, ал. 1
ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 1.04.2015г.), заварените
правоотношения на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР са продължили да
се развиват под регулацията на ЗМВР по силата на § 86 от ПЗР към ЗИД на
ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 1.04.2015 г.), като за част от
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР (сред които и ищцата) тази ситуация
се е променила с приемането на § 69, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр.
81 от 2016 г., в сила от 1.02.2017 г.), тъй като правоотношенията им са се
преобразували като такива по ЗДСл. Посочените в § 69, ал. 1 от ПЗР към ЗИД
на ЗМВР служители са изведени от приложното поле на § 86 от ПЗР към ЗИД
на ЗМВР, който до този момент е приравнявал статута им на такъв по чл. 142,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, и същите преминават изцяло под регулацията на ЗДСл. От
това следва, че те не се ползват от правомощията и привилегии по ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на § 69, ал. 6 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР при
назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна
заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този
закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за
длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна
степен и левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1 от същия закон.
При тълкувание текста на тази разпоредба, се налага изводът, че тя
съдържа механизъм за определяне на основната заплата на визираните в нея
служители, така че преобразуването на служебните им правоотношения да не
накърни финансовия им статут към този момент, т.е. да не бъде намалено
получаваното от тях общо възнаграждение за изпълняваната длъжност.
Според тази норма заплатата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по
чл. 181, ал. 1 представляват основа за образуване на първоначалното
възнаграждение на служителите по § 69, ал. 6 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР, но тя
не регламентира изискване същите да получават и за в бъдеще допълнителни
възнаграждения за прослужено време, за научна степен и за храна по чл. 181,
ал. 1 отделно от основното им възнаграждение, нито основното им
възнаграждение да търпи промяна при изменение на така посочените суми,
които всъщност не са негови компоненти. Поради тези причини, както
правилно е посочил и СРС, не е необходимо във фиша за работната заплата на
ищеца сумите за храна да се извеждат в отделно перо и да се изваждат от
облагаемия му доход, тъй като на него не му се полагат такива суми - сумата
за храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, заедно с други плащания, е послужила като
измерител при първоначалното формиране на възнаграждението му като
държавен служител, но след преобразуване на правоотношението му ищцата
може да получава единствено така установената си основна заплата, както и
допълнителните възнаграждения по чл. 67, ал. 7 ЗДСл, но не и допълнителни
възнаграждения по друг закон.
При първоначалното определяне на възнаграждението на ищцата като
3
държавен служител по ЗДСл е спазено изискването на § 69, ал. 6 от ПЗР към
ЗИД на ЗМВР, тъй като е видно, че общият размер на начисленията през м.
януари 2017 г. преди преобразуване на правоотношение в такова по ЗДС
(заедно с храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР) възлиза на сумата от 936 лв., а
основната му заплата като държавен служител през м. февруари 2017 г. е
определена на сумата от 1405 лв., която е по - висока от получаваната до
момента.
Съобразявайки всичко това, правилно СРС е стигнал до извода, че
предявеният иск с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР е неоснователен,
тъй като статутът на ищцата не се урежда от ЗМВР и тя не разполага с
правата на служителите по този закон.
Според въззивника, изключването на служителите по т.2 на чл.142
изцяло от приложното поле на ЗМВР е в противоречие на основните
принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл.141.
Според него, нормата на чл.181, ал.1 от ЗМВР не съдържа разграничение
между категориите служители в системата на МВР. В тази връзка, с оглед на
приетата въз основа на тази законовата разпоредба Наредбата за условията и
реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на
МВР, с която се определя редът и условията за предоставяне на храна или
левовата и равностойност, но не и кои са лицата имащи това право, счита, че
законът не делегира на МВР да определя кои са субектите-носители на
правото и няма как с Наредбата да бъдат изменени разпоредбите на ЗМВР.
Съдът счита, че такова противоречие няма. Хронологично проследени,
промените в ЗМВР имат за цел да направят разграничение в статута на
държавните служители в структурите на МВР, като ги обособят по различни
типизиращи белези. В тази връзка няма никакво противоречие във волята на
законодателя. Вярно е, че чл.181 ЗМВР не съдържа разграничение между
категориите служители, защото то е въведено в § 69, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на
ЗМВР / ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.02.2017 г./. Що се касае до заявеното
становище, че с Наредбата за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата равностойност на служителите на МВР били изменени разпоредби
на ЗМВР, такова не е налице. Именно §69, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР е
нормативната основа за измененията. На него е основана и приложената по
делото пред първоинстанционния съд заповед Заповед № 1983К-31 от
04.01.2017 г., с която жалбоподателката е назначена на длъжност „Старши
експерт Човешки ресурси“, в сектор „Административен“ към РДПБЗН -
Силистра при ГДПБЗН – МВР, с основна месечна заплата в размер на 1 405
лв. След като правното основание за издаването е §69, то определеното
възнаграждение съдържа и сумата от 120 за храна, като не е необходимо да се
изписва отделно какво съдържа. Да се приеме, че на К. й се полагат суми за
храна месечно, означава да получи същите в двоен размер, защото те вече са
част от месечното й възнаграждение.
Що се отнася до посочената съдебна практика и твърдението, че няма
въззиввен съд в страната, който да е отхвърлил такъв тип искове, следва да се
посочи, че поради факта, че този тип дела са с нисък материален интерес,
същите са двуинстанционни, поради което и меродавна такава на ВКС няма.
4
Затова пък има обилна разнородна практика на окръжните съдилища, поради
което съдът,в противовес на твърдението на жалбоподателя, може да посочи
такава, която подкрепя настоящото становище – напр.решение №
1251/15.07.2021 г., постановено по в.гр.д. № 1480/2021 г. на ВнОС.
С оглед на гореизложеното СОС счита, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение - правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Процесуалният представител на въззиваемия претендира
юрисконсултско възнаграждение. Пред СРС той е претендирал 200 лв.
съгласно чл.23,т.1от Наредбата за плащането на правна помощ,като СРС му е
присъдил 150 лв.
Разпоредбата на чл.23,т.1от Наредбата за плащането на правна помощ
визира диапазона на възнаграждението за осъществена правна помощ за една
инстанция по трудови дела с определен материален интерес от 100 до 360 лв.
Настоящия състав, съобразявайки на първо място фактическата и правна
сложност на делото, както и факта, че липсва жалба в частта за разноските от
страна на Дирекцията, счита че този размер се възприема от ответника и в
същия размер следва да се присъди възнаграждение на юрисконсулта и за
тази инстанция.
Водим от изложеното до тук, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262/12.05.2022г., постановено по гр.д. №
1792/2021г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Н. Т. К. от гр. Силистра, с ЕГН **********, да заплати на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с ЕИК
********* и адрес: гр. София, сумата от 150 (сто и петдесет) лева - разноски
по делото на последната пред СОС, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5