РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. гр.Мадан, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. Д.
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело №
20245430100423 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК от А. А. С. против М. Д. Е., с
настоящ адрес: * да бъде изменено Решение № 41/12.02.2024 г., постановено по гр. дело №
415/2023 г. по описа на Районен съд гр. Мадан, в частта относно родителските права,
местоживеенето и издръжката на малолетното дете А. А. С., ЕГН, **********, като бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А.
А. С., на бащата да бъде определено местоживеенето на детето А. А. С., ЕГН, **********
при бащата на следния адрес: *, спрямо майката да бъде определен режим на лични
отношения с детето, както и да бъде осъдена майката да заплаща на малолетното дете
месечна издръжка в размер на 450 лева, платими до 10-то число на текущия месец, считано
от завеждане на настоящия иск, ведно със законните лихви върху всяка закъсняла вноска до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
В исковата молба се твърди, че с решение № 41/12.02.2024 г., постановено по гр. дело
№ 415/2023 г. по описа на Районен съд гр. Мадан е прекратен гражданския между страните,
като е утвърдено постигнатото между тях споразумение, с което родителските права по
отношение на роденото от брака им дете А. А. С. са предоставени на майката М. Д. Е.,
местоживеенето му е определено при нея, на ищеца е предоставен следният режим на лични
контакти, а именно: всеки първи и трети уикенд от месеца за времето от 16:00 часа в петък
до 20:00 часа в неделя, един месец през лятото на всяка календарна година, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и редуване през Коледните,
Новогодишни и религиозни празници, съвместно празнуване на рождения ден на детето,
определена е месечна издръжка в полза на детето в размер на 300 лева.
В исковата молба се сочи, че детето с нетърпение очаквало пролетната ваканция на
2024 г., за да прекара по- дълъг период от време при баща си. Още в деня преди началото на
ваканцията, детето се обадило и ми казало с огромен ентусиазъм, че майката е дала съгласие
да прекара периода на цялата ваканция с бащата. Детето се чувствало много щастливо,
1
играело със своите приятели в двора на къщата им, ходило с тях на спортните площадки на
детската градина и училището, ходели си на гости. Детето гледало с баща си предавания по
телевизията, бащата се включвал в детските игри на открито, ходили на разходки в
планината из околностите на селото, посещавали близки и роднини. Отишли на минерален
басейн в с. Баните и посетили техни близки, които живеели там. Следващото посещение на
А. при бащата било през Гергьовден, когато той прекарал 6 дни в *. Отново времето им,
заедно било изключително приятно - излизания навън, игри с други деца и непрекъснато
уплътняване на времето със занимания, които му харесваха. Няколко дни преди приключване
на учебната година А. съобщил на баща си, че е успял да се договори с майка си да остане
при него повече от определения един календарен месец за лятната ваканция. За времето от
21.07.2024 г. до 25.07.2024 г. с бащата бил с детето си на море в Етджеабад, Турция. След
почивката на море с детето ходили на басейни в района на *, посетили празниците на
градовете Мадан и *. По време на лятната ваканция А. периодично разговарял с майка си по
телефона. След като изтекъл едномесечният период на лични контакти, синът му продължил
да води разговори с майка си по телефона, като тя не заявила желание да се връща при нея,
като детето останало да пребивава при ищеца. Преди началото на учебната година в
началото на м. септември 2024 г. А. провел разговор по телефона с М., като й заявил, че
желае да бъде записан да учи в училището в *. При този разговор, тя отговорила, че не е
съгласна. При последващ разговор, тя се съгласила през учебната 2024/25 г. детето да бъде
записано в желаното от него учебно заведение, като остане да пребивава постоянно при
баща си и той да се грижи за него. На 07.09.2024 г., след предварителна уговорка между
детето и майката, с бащата и детето отпътували до гр. Велинград, за да вземат лични вещи и
канцеларски материали, необходими за учебния процес. При пристигането им на място,
ответницата отсъствала, като се оправдавала пред детето ,че няма да може да се види с него,
защото работи не може да излезе от работа дори за пет минути. Вещите на детето били
оставени пред входната врата на жилището на стълбищната площадка. За времето от
30.05.2024 г. до настоящия момент ответницата не се била срещала със сина си лично, като
добровлно абдикирала от упражняване на родителските права и полагане на
непосредствената грижа. В разговор по телефона с кмета на селото заявила съгласие пред
него настоящият адрес на детето да бъде сменен в *, като е извършила и необходимите
действия и е подписала съответните документи за това. На 16.09.2024 г. бил първият учебен
ден на детето, който понастоящем бил ученик в четвърти клас в *. Ищецът приготвил детето
за първия учебен ден, закупил му облекло, обувки, учебни пособия. Интересувал се
непрекъснато как се справя в училище, комуникирал с класния му ръководител, следи
електронния дневник за оценките му в училище и за учебния план, помагал му в
подготовката на домашните. Ищецът формирал на детето правилен хранителен режим,
приготвял му подходяща, домашна храна и здравословни продукти, с които да се храни.
Майката на ищеца също непрекъснато готвила различни ястия на детето. Детето
споделяло, че докато било в *, когато се връщало от училище, майка му все още била на
работа и се налагало в продължение на часове да стои съвсем сам, да се опитвал сам да си
готвни, тъй като се хранило почти изцяло с готови храни от хранителни вериги, дюнери,
пици, сандвичи и др. В жилището, ползвано от М. под наем, представяло студио, състоящо
се само от една стая, не е имало подходящи условия за отглеждането на детето, който му
заявил, че не иска да живее там. Ищецът счита, че за времето след 30.05.2024 г. са налице
променени фактически обстоятелства, които следва да бъдат правно регламентирани. За
повече от 5 месеца ответницата абдикирала от упражняване на родителските права,
съгласила се местоживеенето на детето и неговото училище да бъдат в *. За целия този
период нито веднъж тя не пожелала да се срещне лично с А. или да прекара каквото и да е
време с него. Към настоящия момент ответницата продължавала да живее в едностайното
2
жилище в гр. Велинград без самостоятелна стая за почивка и учебен процес на детето.
Същевременно в моето жилище условията, които ще му осигуря са на много по- високо
социално и битово ниво. С оглед изложеното моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за
неоснователност на предявения иск. Счита, че не е налице основание за изменение на
постановеното по гр.д 415/2023 г. съдебно решение в частта за родителските права. Няма
изменение на обстоятелствата, които първоначално послужили на съда да одобри
споразумението относно упражняването на родителските права. Ответницата сочи, че
притежавам нужните родителски качества и капацитет като родител, изградила била
нужната социална и битова среда за правилното възпитаване и отглеждане на детето. Имала
пълната подкрепа на нейната майка и сестра, които също имат деца. Между нея и синът й
имало изградена силна емоционална връзка, обич и привързаност. А. бил единственото й
дете и майката изпитвала огромна обич и майчина благодарност, че го има. Сочи, че ищецът
се опитва да се домогне до изменение на упражняването на родителските права само и
единствено въз основа на обстоятелството, че ответницата дала съгласие детето да бъде
записано в училището в *. Посочва, че след като А. завършил учебната година 2023-2024 г. в
края на месец май през последвалата лятна ваканция ответницата дала съгласие детето
преимуществено да пребивава при баща си. Това било и неговото желание. Ответницата
никога не създавала пречки, които да затрудняват А. да се вижда и чува с баща си.
Пребивавайки при баща си през целия летен период на 2024 г. за предстоящата 2024-2025 г.
А. заявил, че желае да учи в училището в *. Ответницата се съгласила, защото не искала да
създава излишно напрежение. Ищецът обаче възползвайки се от това обстоятелство
започнал да настройва детето срещу ответника. Ежедневните грижи за детето на практика се
осъществявали от неговите баба и дядо, а баща му бил трудово ангажиран през деня.
Ищецът се възползвал от факта, че ответницата била жена, която нямала автомобил, както и
че й е трудно да преминава разстоянието от гр. Велинград до *. Дала един път съгласие
детето да пребивава във време при баща си извън периодите и времето определено със
съдебното решение, й е трудно да пътува до * и да връща сина си при мене. Ежедневно обаче
се чуват по телефона, както и с видео сигнал. Ответницата поддържала ежедневно връзка с
учителите му, за е в течение как се справя с учебния процес. Изпращала му дрехи и пари.
Никога не била прекъсвала връзката със сина си за времето от месец юни на 2024 г. до сега.
На 22.12.2024 г. А. й се обадил по телефона и казал, че желае да дойде при нея за седмица.
Ответницата се зарадвала и му казала, че ще направи всичко възможно да прекарат заедно
през този период, за което получила съгласие от работодателя й да бъде в отпуск. На
23.12.2024 г. около 12 ч на обяд А. пристигнал в *, докаран с автомобил от дядо си. След
като разбрала, че са пристигнали и двамата ги поканила да се качат в дома й. В колата била
и бабата, която обаче нито слезнала, нито разговаряла с него. Дядо му ми заявил, че няма да
се качи в дома й, че ще остави А. за деня и довечера ще дойде да го забере, за да го откара
обратно в *. Ответницата му отвърнала, че детето иска да остане за седмица при нея, но А.
първоначално заявил, че не е съгласен. Впоследствие обаче след проведени разговори дядото
на А. си отпътувал за *, като се разбрали, че следващата седмица ще дойде да вземе сина им.
На 27.12.2024 г., ден петък, т.е. преди да изтече уговорената седмица, около 12 ч. на обяд
дядото А. дошъл с автомобила си в гр. Велинград и се обадил на А. да си приготви багажа.
Ответницата нямала сили да се разправям с дядото, поради което приготвили багажа на
детето и то слязло при дядо си. През този 5 дневен период майката и детето си прекарали
чудесно, детето й обещало пак да дойде при нея. Дядото дори не пожелал да разговаря с
него, когато взел и отново отвел сина им. Ответницата сочи, че условията, които е създала в
гр. Велинград, позволяват нормалното отглеждане и възпитание на сина й. Социалната
среда в която се движила ответницата можела да служи за пример за моралното изграждане
3
на детето. Възможностите, които предоставя жизнения стандарт в * от гледна точка на
образование, културна среда и инфраструктура, били много по переспективни за развитието
и реализацията на А.. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на
вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, намира за установено следното
от фактическа страна:
Страните са родители на на малолетното дете А. А. С., ЕГН **********
С влязло в сила Решение № 41/12.02.2024 г. по гр.д. 415/2023 г. по описа на РС
Мадан, е прекратен гражданския брак между М. Д. С.а и А. А. С. по взаимно съгласие. Със
същото решение е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение, с което
родителските права, по отношение на роденото от брака дете – А. А. С. с ЕГН: **********,
след прекратяването на брака се упражняват от майката М. Д. С.а, с ЕГН: **********,
местоживеенето на детето съвпада с това на майката, което към датата на сключване на
споразумението е *, между бащата и детето е определен режим на лични контакти: Всеки
първи и трети уикенд от месеца, за времето от 16,00 часа в петък до 20.00 часа в неделя;
Един месец през лятото на всяка календарна година, който месец не съвпада с платеният
годишен отпуск на майката. Коледните и Новогодишни празници ще прекарва
последователно при двамата си родители, като през нечетните години на Коледа детето ще
бъде с баща си, а на Нова година с майка си, а през четната години обратно. Великденските
празници и свързаната с това ваканция, детето ще прекарва с двамата си родители в
следната последователност: всяка нечетна година на Великденските празници А. А. С. ще
бъде с баща си А. А. С., а всяка четна година с майка си М. Д. С.а. Религиозните празници
Курбан Байрям и Рамазан Байрям детето ще прекарва последователно при двамата си
родители и ако на Курбан Байрям детето е било с единия родител, на празника Рамазан
Байрям ще бъде при другия родител, а през следващата година обратно. Бащата А. А. С.се
задължава да заплаща на майката М. Д. С.а, качеството й на законен представител на А. А.
С., месечна издръжка за детето в размер на 300 лв., считано 01.01.2024г. и занапред до
настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на задължението за
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното плащане.
Изготвен е социален доклад от 18.03.2025 от ДСП Мадан, съгласно който в края на
месец май 2024 г. бащата взел сина си, за да прекара един месец с него, съгласно режима на
лични контакти. Според твърденията на бащата детето имало уговорка с майка си да остане
цялата лятна ваканция. По време на ваканцията А. редовно общувал с майка си по телефона,
но не е ходил в * и не се е срещал с нея. По време на ваканцията А. се уговорил с майка си
да остане да учи в училището в *. Тя изпратила необходимите документи за записване на
детето в училище, а освен това дала съгласие за промяна на настоящия адрес на А.. От м.
май 2024 г. А. се е срещал с майка си едва през м. декември 2024 г., когато и гостувал за
няколко дни. През м. септември 2024 г., когато А. и А. отишли да вземат нещата на детето за
училище майката отсъствала от дома. Така двамата не се срещнали. Госпожа М. Е. през м.
февруари 2025 г. идвала в * и се срещнала с А.. При проведен разговор със социалните
работници детето А. С. заявило, че му харесва да учи в училището в *. Всички деца от
училището му били приятели, порази тази причина той попитал майка си дали може да учи
в училището в * и тя му разрешила. Детето разказвало, че миналата учебна година учил в
училището в с. С. П., общ. В. Там обаче не му харесвало, защото учителите били строги, а
децата лоши. Момчето живеело с майка си в град В., но всеки ден пътувал до училището в с.
С. П. и обратно. От разговора с детето станало ясно, че той се чува редовно с майка си по
телефона и тя била тази, която го търси. През м. февруари 2025 г. майката идвала в * и се
4
срещнала с него, донесла му подаръци-дрехи. Питала го какво иска за подарък за рождения
му ден на 04.03. По време на срещата А. показал изпратената от майката радиостанция,
която получил като подарък за рождения си ден, получил и още детска йоника. А. заявил, че
не иска да учи в град Велинград, но иска да отиде там, за да види майка си. Момчето
казвало, че лятото ще ходи при майка си, но не иска да живее там, а иска да живее в * с баща
му и баба му. А. разказвал, че много играе с баба си Ф., която му приготвила храни, които
детето харесвало.
В о.с.з. от 13.05.2025 г. в качеството на свидетел е разпитан М. Б. С., който заяви, че
живее в *, бил съсед на ищеца. Познавал ищеца и детето му много добре. От една година
детето А. живеело в * с баща си. Детето изглеждало изключително щастливо, посщавало
редовно училището в *. Детето било много възпитано и много кротко. Детето А. не било
лишено от нищо, то било винаги обгрижвано от баща си, от неговата баба и неговия дядо.
Детето постоянно имало надзор върху него, понеже майката на ищеца била постоянно
включи. Живеели в една къща на два етажа. А. живеел на горния етаж. Детето винаги било
облечено с възможно най-новите си дрехи, имало собствено колело, имало собствена стая в
къщата, в която живее, не било лишено от нищо. Детето споделило на свидетеля, че щяло да
пребивава в * защото само е поискало да учи там. Детето му казало, че не му харесва във *.
Миналата година бащата завел детето на почивка в Турция и в Гърция. Редовно спортували
заедно както с А., така и с детето. То също било с тях винаги, карали колела, имали фитнес-
зала, която посещавали. Детето си имало собствено колело, което карало редовно.
Многократно бащата го водел на разходки в планината. В селото имало поне 5-6 деца, които
били на неговата възраст, те били постоянно заедно, играели футбол. Свидетелят посочва, че
ищецът има престижно религиозно образование, бил възпитан човек и добър родител, имал
голям авторитет в селото. Ищецът не употребявал алкохол.
В същото о.с.з. е разпитан свидетеля С. З. Б., която заяви, че познава ищеца от ранна
детска възраст, живеели в *, среща ли се почти всеки ден. Познавал и сина му А., който
живеел при баща си от миналата година. От раждането на детето до заминаването му във *
детето живеело и учило в *, ходило на детска градина, после продължило училище, там
били неговите приятели и връсници. Баща му полагал много грижи за детето. Когато
свидетелят ходил на гости при ищеца виждал детето и си говорил с него. Не бил забелязал
детето да е разтревожено, нещастно, то много често играело навън със своите приятели и
изглеждало щастливо дете. Дори когато ходили на фитнес понякога идвал с тях. Бащата и
детето били доста близки, имали силна връзка, общували си постоянно, детето го има не
като родител, а и като приятел. Ищецът бил добър родител, полагащ нуждите грижи за
детето, той бил спокоен човек, разбирал се с всеки.
В същото съдебно заседание е разпитана свидетелката А. М. Е., майка на
ответницата, която заяви, че след раздялата между ищеца и ответника, страните не си
говорели помежду си. След раздялата ответницата отишла да живее при свидетелката в *.
Ищецът я закарал заедно с детето до Ю., където имало събор, и от там свидетелата,
ответницата и детето се прибрали пеша от *. Когато довели детето, то изпитвало злоба
срещу бащата си, защото казало: „бързо да се мушнем в тълпата, за да не се върне тате да ме
хване“. Свидетелката ходила редовно при дъщеря й във *, водила детето от м. септември до
м. май сутрин и вечер на училище в * и обратно до *. Детето изпитвало страх, защото нищо
не му било познато, свидетелката пътувала с него в ученическия автобус. Детето живеело
във *, свидетелката пътувала редовно с него до * и обрано до *, всеки ден, цялата учебна
година. Детето живеело при баща си от м. май миналата година, дошъл бащата на А. и го
взел. Ответницата била съгласна детето да тръгне с баща си, защото детето искало. А. е
казвал на свидетелката, че не иска да учи в *, защото нямал приятели и учителката не му
5
обръща достатъчно внимание, защото са много деца. Учителката на А. била казала на
свидетелката, че първите дни на детето му е било малко трудно, но после е свикнало.
Учителката казала: „аз му обръщам внимание, но той просто се страхува“, Свидетелката и
ответницата ходили при кмета на *, ответницата имала желание да премести детето във *, за
да не пътува с автобус. Искала да го премести като се върне от гостуването на баща му, били
го записали в училище във *. Когато А. отишъл при баща му, целта била да постои малко, но
после те искали пълномощно от майката, за да го заведат на екскурзия в Турция. Тя дала
пълномощно. Майката казала на А.: „записала съм те в училище в *, ще идваш ли да учиш в
*?“, А. казал: „не, ще уча в *, не искам да уча във *“, защото не можел да учи с толкова
много деца. Когато А. бил при майка му говорил против баща си и против баба си. Майката
поддържала контакти с детето по телефона откакто то било при баща си. Детето искало да
дойде при майка си, обаждало се е и на свидетелката по телефона й казвал „намери ми кола,
защото искам да дойда при мама“. Майката е казвала на детето: „нека баща ти те докара“,
но бащата е искал да му се плати курса. Тогава свидетелката ангажирала брат й да я докара
да вземат детето и пак да го върнат през пролетната ваканция на детето, то стояло 10 дни
при тях. Преди това детето го бил докарал дядо му на Нова година. Тогава детето останало 5
дни. Между М. и А. отношенията били много добри. Според свидетелката ищецът не бил
загрижен баща, защото не се грижел за детето. За детето се грижил дядото по бащина линия.
Бащата на детето бил безработен, откакто свидетелката го познавала никога не бил работил.
Издръжката се поемала от дядото по бащина линия, който издържал цялото семейство.
Бабата по бащина линия била полуинвалид, но гледала детето. През м. декември, когато
детето останало при майката за 5 дни, свидетелката останала с тях един ден, а после майката
останала да гледа детето, защото си беше взела отпуска. Свидетелката говорила с детето по
телефона, тя му заплащала картата за телефона. Когато минали тези 5 дни, детето казало:
„аз казах, че ще стоя 5 дни“, и не поискало да остане още, тръгнало си с дядо му. Тази година
пролетната ваканция детето било при майката 10 дни, и свидетелката била с тях. Когато
минали тези 10 дни, детето поискал да остане още при майка си, и казало на свидетелката:
„моля ти се кажи на лекаря да ми даде извинителна бележка“, за да остане още при майка си.
Когато детето ходило на училище в *, то боледувало, свидетелката му взимала извинителни
бележки, водила го на лекар, купувала му лекарства, но не боледувало често. Когато детето
пътувало за училище в *, се събуждало в 6.30 часа, в 7.00 часа бил автобуса за училището.
Дъщеря й дала съгласие детето да пребивава при баща си в *, докато учи тази година, детето
казало, че иска само една година. Детето заявило, че не иска да учи в * още преди да
приключи учебната година там, тогава майка му му казала, че ще го запише във *. То каза, че
е съгласно и ходили до училището във * и разговаряли с директора, и тогава още го
записали в училището във *. Детето поискало да учи в * след като го взел баща му.
Свидетелката имала къща в * на името на ответницата. Детето казало, че не иска да живее в
*, а искало да живее само с майка му. Дъщеря й работила във *, нямала кола и не можела да
пътува от * до работата й. В * детето нямало приятели, не можело да си хване контакти,
казвало: „не обичам децата от *, имам си приятели от *“. Когато детето било при тях през
пролетта на тази година, била на разходка с А. и го попитала при кой иска да живее, а то
отговорило: „когато съм при мама, искам при тате, а когато съм при тате, искам при мама,
искам да живея и с двамата“. Каза, че не иска да учи в *, категорично. Каза, че иска да учи
до 7-ми клас в *. Казва: „като взема да пътувам от * за М. на училище след 7-ми, ще си
отида при мама“.
По делото е изготвено и прието заключение на СПЕ, съгласно което Личностовите
характеристики на А. С. го очертават спокойна и уравновесена личност, стремяща се към
доверително откровени отношения при високо равнище на самокритичност. Способен да
установява близки отношения. Към тревожните събития и стресови въздействия се отнася
6
трезво, запазват необходимото спокойствие и самообладание. Насочен към себе си, към
своите мисли, чувства и преживявания. Придържа се към определен стил на живот, в който
доминират реда и организираността. С тесен кръг от приятели. Отчита се известна
склонност към открита проява на недоволство и грубо поведение, в определени ситуации
може да загуби самоконтрол и да се поддаде на своите емоции. Тези тенденции са
ситуативно обусловени, в смисъл, че могат да се проявят при определени условия /лоши
взаимоотношения с околните, възприемане на заплаха, системни препятствия от страна на
други хора и т.н.Разкрива се наличие на критично отношение към себе си и занижена
самооценка. Отчита се известна сдържаност в междуличностните отношения, която
обикновено се преодолява след по- близко познанство.
Съгласно изготвеното заключение на СПЕ личностовите характеристики на М. Е. я
очертават като сдържана, спокойна и уравновесена личност, с положително възприемане на
себе си, отсъствие на невротизация и на песимистични мисли. При стресови въздействия
умее да запазва необходимото спокойствие и самообладание. Тя е дружелюбна, отзивчива,
притежава изявена потребност от общуване, способност за свободно общуване и лекота в
установяването на междуличностни отношения. В междуличностните отношения избягва
скандали, а недоразуменията с околните предпочита да урежда по трезв начин, без заплахи и
насилие. Умее да се владее и само в крайни случаи може да постъпи грубо и нападателно.
Има устойчиво отношение към действителността, способна е ефективно да регулира своите
преживявания. Настроенията и емоциите й са основани на спокойна оценка на събитията,
поради което са трайни и трудно се променят. Предпазлива в отношенията си е околните, не
се доверява на хора, които не познава добре. И двамата родители притежават качества, които
улесняват вграждането им в социалната среда. Не се установяват психопатни склонности и
тенденции в личността им, които могат да се отразят негативно на способностите им за
отглеждане на малолетния А..
Експертизата установява висок родителски капацитет и у двамата родители,
необходим за отглеждането и възпитанието на малолетното им дете А.. Майката М. Е. и
бащата А. С. са в състояние да осигурят основни грижи, гарантиране на сигурност,
емоционална топлота, стимулиране, напътствия и ограничения, стабилност на детето си. И
двамата родители притежават добри родителски умения, приемат сериозно и отговорно
интересите на детето, уважават инициативността и правото му на свободен избор и
самостоятелност, оказват подкрепа и насърчаване, проявяват емпатия и отговорност.
Родителският капацитет на всеки от родителите е детайлно описан в частта Съдебно-
психологично обсъждане - Оценка на родителски капацитет. Не се откриват данни за
неглижиране от страна на двамата родители на детето, на неговите биологични, физически,
здравословни и емоционални потребности. Данните от интервюто и психологичното
изследване показват, че А. приема реално съществуващата ситуация на раздялата на
родителите си, чувства се добре с всеки от тях, демонстрира еднакви предпочитания,
емоционална близост и добри взаимоотношения. И в двете рисунки близостта на детето със
съответния родител е подчертана с жестове на обич и привързаност - прегръдка от майката и
хващане за ръка от бащата, индикатор за свързаност, хармонични отношения и добра
комуникация. Отчита се чувство на тревожност, неувереност и потребност от сигурност.
Може да се допусне, че са свързани с преживяванията на детето с предстоящото съдебно
дело и тревогата му за евентуални промени. Между А. и двамата му родителите е налице
изградена емоционална връзка. Не се наблюдава негативно отношение и нежелание за
контакт с който и да е от тях. Детето А. изказва предпочитания да живее при баща си А. С.,
като мотивира желанието си по присъщия за възрастта начин: „Защото ми домъчня за
приятелите. В Са Петка не ми харесваше, нямах приятели. Домъчня ми и за тате и за
7
баба.“,... „В * ми е родното място, там се чувствам добре, там са приятелите ми.“, тоест
предпочитанията на детето са свързани по-скоро със средата, мястото и преживяванията,
отколкото с предпочитания да живее с определен родител. Изразяваното от А. желание да
живее при баща си е естествена последица от негативните преживявания в с. *, свързани със
загубата на приятелския кръг, трудната адаптация, усещането за отхвърленост в училищната
среда, своеобразната социална изолация, в която се е чувствал. В * „там се чувствам добре“.
Промяната на местоживеенето не е прекъснало емоционална близост между детето и
майката. Самата М. признава: „...знам, че А. там се чувства добре...“. При А. не се
констатират белези на отчуждение спрямо неговата майка М. Е.. При отчуждените деца са
налице по-висока степен на емоционална уязвимост, поведенчески проблеми и социална
некомпетентност, което не се наблюдава при него. Той няма трудности в общуването, има
приятелски кръг, посещава редовно училище и е социално интегриран. Към настоящия
момент при малолетното дете няма белези на психопатологизиране, не се наблюдават
отклонения от нормата за психично, емоционално, нравствено и социално развитие.
По отношение на въпроса възприело ли е обидни думи, изречени от неговия баща,
баба и дядо, по адрес на неговата майка?, СПЕ дава следното заключение: Формирането на
детето като човешка личност е сложен и продължителен процес, който започва с неговото
раждане и продължава до пълната му зрялост. Психичното развитие се осъществява в процес
на активно приспособяване към изискванията на средата - към предметите и хората сред
които то живее. И в най-ранните стадии на своето развитие детето не приема пасивно
въздействията на средата, а реагира на тези влияния по съответния присъщ за него начин. А.
е на 10 години. В този етап на развитие детето е по-независимо, започва да подлага на
съмнение всичко, има силно развито чувство за справедливост, за правилно и грешно. Вече
има изградени механизми за проверка и може да оценява реалността, да мисли критично и да
тълкува несъответствието между това, което само възприема, и това. което му се казва или
разказва. Трансформацията на възприятията от родителя или близкото обкръжение към
детето е много трудна, тъй като то вече може само да направи своите собствени проверки,
сравнения, съждения и рационални умозаключения. В тази възраст, детето вече притежава
умствените способности да разграничава реалност от фантазия, да оценява постъпки и
действия, и да се ориентира по тях.
Според заключението на СПЕ не се откриват данни промяната на местоживеенето на
А. при баща му да се отразява на вече изградената емоционална връзка „майка - дете". Не се
откриват данни детето да е ограничавано да се среща и прекарва време с майка си,
вследствие на което то да изпитва душевна болка и тъга. Показателно за това е споделеното
от А. в интервюто: „ Много се радвам, че мама вече е в * и аз мога да я виждам по-често. Р.
не е далече от *. Тате не ме спира да се чувам и виждам с мама. Аз обичам да прекарвам
време с нея. Сега мама ще ме вземе за един месец в * и после пак ще ме върне.“
На поставения въпрос „Има ли данни за предпоставки за родителско отчуждение към
майката?“, според заключението на СПЕ Синдромът на родителското отчуждаване /СРО / е
описано от Ричард А. Гарднър през 1984. Това е нарушение, в резултат от процес, при който
родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето си, насочени към
разрушаване на връзката с другия родител, докато чувствата на детето станат противоречиви
на тези, които би трябвало да се очакват. Тази ситуация е директно свързана с конфликтния
процес на отделяне (раздяла). СРО означава безкомпромисно обръщане на детето към
единия - добрия, обичания родител и също толкова безкомпромисно отвръщане от другия -
лошия, мразения родител, в контекста на конфликтите за родителските права и правото на
лични отношения на родителите с детето. СРО предполага наличието на две страни. Едната
е потърпевшата, която той нарича „таргетиран“ или „отчужден“ родител, а другата -
8
манипулатора, наричан „отчуждаващ“ или „програмиращ“ родител. Според Гарднър СРО се
характеризира с клъстър от 8 симптома, които се проявяват при детето. Това са: Кампания на
очерняне; Слаби, абсурдни или лековати рационализации за неодобрението; Липса на
амбивалентност; Феноменът на „личното мнение“; Рефлексивна подкрепа на отчуждаващия
родител в родителския конфликт; Липса на чувство за вина за жестокостта и/или
експлоатацията на таргетирания родител; Скрити сценарии; Разпространение на
враждебността към приятелите и/или разширеното семейство на таргетирания родител. От
психо-диагностичното интервю с А., наблюдението над поведението и реакциите му, и
данните от проведените изследвания, може да се приеме, че по отношение на майката М. Е.,
не са на лице симптоми на Синдром на родителско отчуждение /който се описва по
критериите за неговото идентифициране/, не се откриват данни за предпоставки за
възникване такова.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-психологична експертиза като
обективна, компетентна, отговаряща в цялост на поставените задачи.
В о.с.з. от 03.07.2025 г. е изслушано детето А. А. С., което заяви, че в момента живее
в * с баща му и баба му. Харесвало му в *. Баща му полагал добри грижи за него. В * освен с
баща му живеел заедно с баба му в една къща. Разбирал се баба му. Добре прекарвал лятната
ваканция. Преди два дни бил при неговата майка в * за няколко седмици. Тя сега живеела в
*. Когато бил при майка му спал в отделна стая на разтегателен диван. Искал да учи в *, там
имал приятели. В училище нямал проблеми с други деца или с учители. И с двамата
родители се чувствал спокоен, Искал да живее с баща си. С другата му баба от * скоро не се
бил виждал. Баща му много рядко се бил карал за нещо. Искал да живее при баща си, в
същото време да ходи понякога при майка си в гр. *. Харесвало му в *, намерил си няколко
приятели там. Бил при майка му за две седмици, преди това не бил ходил. Сега за първи път
ходил при нея в * и харесвало да ходи там. Нямал никакви проблеми, нищо не му липсвало.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК са изслушани родителите, като и двамата поддържат
насрещните си искания родителските права върху детето А. да се упражняват от всеки от
тях. В о.с.з. от 03.07.2025 г. ответницата заяви, че от два месеца живее в гр. *, в апартамент
под наем. Детето било при нея в * от 18.06.2025 г. до 30.06.2025 г. Детето се чувствало много
щастливо. Детето нощувало в допълнителната стая, но по негово желание нощувало и на
дивана в хола, но не всички вечери. Детето когато разбрало, че майката в *, й се обадила по
телефона и й казало: „мамо, ела да ме вземеш“. Ответницата отвърнала: „кажи на татко ти да
те докара до * и аз ще те взема“, детето казало: „той не иска да ме докарва, каза да намериш
кола да ме вземеш“, или да му заплати горивото, искал сумата от 100 лева. Намерили кола и
отишли да го вземат. В жилището живели с настоящия й партньор, нощували в една от
стаите, а детето било в самостоятелна стая. Заявява, че иска детето да е при нея в *, щяла да
го запише да учи там.
В о.с.з. от 03.07.2025 г. ищецът заяви, че детето е ходило един път в * при майка му за
период от 12 дни. Детето изявило желание, че иска да прекара известно време с майка си, на
което ищецът казал, че майка му може да дойде да го вземе. При връщането на детето, то
било изпратено чрез приятел на настоящия й партньор, който го закарал до * без
присъствието на майката. Детето имало слънчево изгаряне след басейна. По информация от
детето след като се върнало казало, че настоящият мъж, с който майка му живее на семейни
начала, често остава в апартамента с негови приятели и употребяват алкохол, а те с майка му
са оставали в едната стая. Детето е нощувало на дивана в хола доста често, а когато неговите
приятели са били на гости при него, са нощували с майка му в спалнята, често са излизали
на ресторанти.
9
В хода на делото е настъпило изменение на местоживеенето на майката, която от * се
е преместила да живее в гр. *, във връзка с което е изискан социален доклад за установяване
дали новите условия при майката са подходящи за отглеждане на дете. От изготвения
социален доклад от ДСП Мадан от 16.07.2025 г. е видно, че същият е изготвен въз основа на
проведена среща с майката М. Е., съжителят й З. Б. и въз основа на посещение в жилището,
в което живее ответницата в гр. *. Майката заявява, че към настоящия момент детето А. С. е
при баща си в *. Връзката с нея е съхранена, всеки ден двамата се чуват по телефона. А. е
гостувал на майка си в гр. * в периода 18.06.2025 г. - 30.06.2025 г. Госпожа Е. твърди, че с А.
С. комуникират само чрез детето. Той не желае да го докара до гр. * или желае да му бъде
заплатена сумата за разход на бензин - 100 лв. Според думите на госпожа Е., господин С. я
обвинява, че не участва в издръжката на детето. Той от своя страна й дължи издръжка за
изминал период - 200 лева. Тя заявява, че когато има възможност се включва, чрез дрехи,
пари и др. Когато А. говори с майка си по телефона се случва да й сподели, че баща му
говори против М. - че тя не може да го гледа. Към настоящия момент майката М. Е.
съжителства с господин З. С. Б. в апартамент под наем в гр. *. Тя твърди, че разчита на
помощта му. З. Б. от своя страна заяви, че няма против А. да живее с майка си. Госпожа М.
Е. твърди, че познава приятелите на сина си. Жилището, в което живее майката
представлява апартамент под наем, 300 лв. на месец. Жилището се състои от спалня, хол
предходен с кухня с трапезария. Домът е електрифициран и водоснабден. В спалнята има
спален комплект и матрак, опрян на стената, както и много вещи събрани в чанти. В
ежедневната има голям разтегателен диват, телевизор, камина, холна маса. Налице е
кухненско обзавеждане, микровълнова печка, маса и столове за хранене. Домът няма
постелки на пода. Навсякъде в жилището има вещи, завивки, чанти, като според госпожа Е.
скоро са се нанесли, преди около 3 месеца и не са подредили багажа. Смятат да търсят друго
жилище. Когато А. им гостува спи в спалнята, а хола се използва от майката и съжителя й.
За детето има пространство в дома. Госпожа М. Е. твърди, че в момента е в болничен, не е
трудово ангажирана. Търси си работа. Съгласно направена справка в НОИ е видно, че на
10.06.2025 година е бил издаден болничен лист, поради общо заболяване от Диагностично
консултативен център №1 - *, със срок от 08 до 27.06.2025 година. Съгласно извършена
справка госпожа Е. е работила в Спа Тийм ООД, * на длъжността чистач-хигиенист.
Трудовото правоотношение е прекратено на 09.07.2025 година. Съжителят й също е
безработен, в минал период от време е работил в чужбина, също си търси работа.
Като доказателство по делото е приета справка за регистрирани трудови договори на
М. Е. от 18.07.2025 г., видно от която към посочената дата същата няма действащ трудов
договор. Изискана е справка от НАП Пловдив, офис Смолян за регистрирани трудови
договори на ищеца, видно от която последният работи по трудово правоотношение при * с
реализиран осигурителен доход в размер на минималната работна заплата за страната.
След анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства и
доказателствени средства, съдът намира за установено следното от правна страна:
Съгласно чл.59, ал.9 СК ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от
родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени
постановените по-рано мерки спрямо децата и да определи нови. По вътрешното им
съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Те могат да се
отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до
тяхното и на детето поведение, до желанието на детето и на родителите относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до
социалната среда, в която живеят детето след решението, до жилищните, битовите и
материалните условия и т.н.
10
Становищата и исканията на родителите и детето, както и установеното по делото
тяхно поведение се обсъждат на общо основание и се вземат предвид и се преценяват в
съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий
за решението на съда е интересът на детето. Според разясненията, дадени с Постановление
№ 1/1974 г. правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени
в обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на детето. Тя е
конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което е
наложителна преценката от страна на съда за ефикасността на взетите мерки. Съгласно пар.
1, т. 5 от ЗЗДЕТ „най-добрия интерес за детето“ е преценка на желанията и чувствата на
детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат
за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други
факти, имащи отношение към детето.
В настоящия случай от постановяване на Решение № 41/12.02.2024 г. по гр.д.
415/2023 г. по описа на РС Мадан до настоящия момент е налице съществена промяна в
обстоятелствата, при които се отглежда детето А.. От събраните по делото доказателства се
установява, че към момента на постановяване на цитираното по-горе решение – през
учебната 2023/2024 г. детето А. е живяло в * заедно с майка си, която е упражнявала
фактически родителските права върху детето. По това време детето е посещавало училището
в * до което населено място пътувало всеки ден за провеждане на училищните занятия. За
следващата учебна година 2024/2025 г. обаче по желание на детето и със съгласието на
неговите родители, същото се е установило да живее при баща си в *, където е започнало да
посещава училище. Впоследствие майката е напуснала * и понастоящем се е установила да
живее в гр. *, като твърди, че разполага с необходимите условия за отглеждането на детето и
иска да го запише да посещава училище в посоченото населено място. Изложените
обстоятелства са достатъчни за възникването от необходимост да бъде изследван отново
въпросът кой от разделените родители е по-подходящият за отглеждането на детето, като
определящ е интересът на самото дете. От значение са всички обстоятелства, свързани с
възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи, желанията им
досежно отглеждането и възпитанието на детето, привързаността на детето към всеки от
родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение, материалните възможности на родителите.
По отношение на притежаваните от родителите възпитателски качества, то съдът
кредитирайки изготвената по делото СПЕ и останалите събрани доказателства приема, че и
двамата родители притежават необходимия родителски капацитет за отглеждане на
малолетното дете А.. Не се установява по делото проява на родителска некомпетентност от
някой от родителите. Емоционалната връзка между детето А. и всеки от тях е съхранена,
като всеки от родителите разполага с възможност да осигури необходимите материални
условия за отглеждането на детето. Съгласно съдебната практика /Решение № 1019 от
19.11.2008 г. по гр. д. № 3730/2007 г., I ГО на ВКС/, "Когато и двамата родители имат добри
родителски и възпитателски качества съдът, в интерес на детето, трябва да вземе предвид и
факти от значение за по-добрата психологическа среда, в която следва да израсне то, а не
само за материалното му обезпечаване“ Водейки се именно от интереса на ненавършилото
пълнолетие дете А., съдът намира, че в случая упражняването на родителските права следва
да се предостави на бащата – ищец в настоящото производство. По делото еднозначно се
установява наличието на изградена стабилна емоционална връзка между малолетния А. и
неговия баща А. С., който и понастоящем е родителят, който полага фактическите грижи за
11
детето. Установи се, че бащата полага успешно необходимите грижи за отглеждане и
възпитание на детето, като са задоволени потребностите му от дом, храна, облекло,
образование. Детето посещава училище, където се е социализирало и е създало приятелски
взаимоотношения. Бащата следи развитието на детето, осигурява и извънкласни
мероприятия. От събраните по делото доказателства се установява, че детето е добре
адаптирано в социалната среда на бащата, като в грижите за детето бащата може да разчита
и на помощта на своята майка. От друга страна майката е живее в гр. * от сравнително
кратък период, в жилище под наем, в което след нанасянето със съжителят й все още не са
подредили вещите си, а и пред социалните работници са заявили намерението си да търсят
ново жилище, т.е. предстои им още едно преместване в рамките на този кратък период. От
изготвената справка за регистрирани трудови договори се установи, че майката към момента
е безработна, а от социалния доклад по делото е видно, че безработен е й нейният съжител,
като тази по-неблагоприятна житейска ситуация, в която се намира към настоящия момент
майката неминуемо би рефлектирала негативно и върху детето. Пред съда самото дете
заявява категоричното си желание да живее при своя баща, който от м. май 2024 г. полага
непосредствени грижи за него. Желанието на детето да живее при бащата си се установява и
от останалите събрани по делото доказателства, вкл. разпити на свидетели, изслушване на
страните, изготвени социален доклад и СПЕ. Изключително стресиращо за детето,
емоционално негативно спрямо него и същевременно рисковано с оглед ефекта и
последиците върху психиката му ще е решение, с което да се промени радикално
установеното фактическо упражняване на родителските права и съответно местоживеенето
на детето. Още повече, че спрямо детето вече веднъж е бил налице неуспешен опит да се
интегрира в социалната среда и да намери приятели в с. Света Петка и гр. Велинград, където
е живяло през учебната 2023/2024 г. Ето защо ако родителските права по отношение на
детето А. се упражняват от майката, която макар и да разполага с възможност да осигури
базовите условия за отглеждане на детето, да има готовност за това и да разполага с
необходимия родителски капацитет, ще се стигне до промяна на вече установения порядък в
живота на детето, наложена по принудителен за него начин, ще произведе риск от
увреждане, предвид несигурната житейска ситуация в която се намира майката, който риск
не е пренебрежим. Осигуряването на сигурна и спокойна среда за детето е с приоритет пред
евентуалните възможности за развитие, което би предлагало по-голямото населено място.
Именно такава сигурна и спокойна семейна среда е осигурена в дома на бащата А. А. С.,
поради което съдът намира, че към настоящия момент в интерес на детето е да продължи да
живее при баща си, на когото следва да се предоставят и родителските права.
Предвид горното, искът по чл. 59, ал. 9 от СК следва да бъде уважен, като съдът
измени постановените с Решение № 41/12.02.2024 г. по гр.д. 415/2023 г. по описа на РС
Мадан мерки относно упражняването на родителските права спрямо детето А., като
предостави упражняването им на бащата, като определи местоживеенето на детето при
бащата.
Отглеждането на детето следва да бъде осъществено и с активното участие на
неговата майка, за да се чувства максимално спокойно и емоционално удовлетворено в
общуването с всеки от родителите си, въпреки раздялата им. Общуването на детето с всеки
от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в него интерес, а не
във вреда. Предвид предоставянето на родителските права спрямо детето А. на неговия
баща, следва да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето, както
следва:
Всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 16:00 часа в петък до
18:00 часа в неделя, с преспиване на детето при майката в този период. За първа събота от
12
месеца се счита тази, при която е налице пълна календарна седмица от понеделник до
неделя.
Един месец през лятото на всяка календарна година, който месец не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата.
Коледните и Новогодишни празници детето А. А. С. с ЕГН: ********** ще прекарва
последователно при двамата си родители, като през нечетните години на Коледа детето ще
бъде с баща си, а на Нова година с майка си, а през четните години обратно. Коледа се счита
от 10:00ч на 23.12 до 18:00ч на 26.12, а Нова година от 10:00ч на 30.12 до 18:00ч на 02.01.
Великденските празници и свързаната с това ваканция, детето ще прекарва с двамата
си родители в следната последователност: всяка нечетна година на Великденските празници
А. А. С. с ЕГН: ********** ще бъде с баща си А. А. С., с ЕГН: **********, а всяка четна
година с майка си М. Д. Е., с ЕГН: ********** за времето от 10:00 часа на първия ден до
18:00 часа на последния ден от празника;
Религиозните празници Курбан Байрям и Рамазан Байрям детето ще прекарва
последователно при двамата си родители и ако на Курбан Байрям детето е било с единия
родител, на празника Рамазан Байрям ще бъде при другия родител, а през следващата година
обратно за времето от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден от празника;
За рождения ден на детето 4-ти март - всяка четна година детето А. А. С. с ЕГН:
********** ще бъде при бащата А. А. С., с ЕГН: **********, а всяка нечетна - при майката
М. Д. Е., с ЕГН: ********** за времето от 10:00 до 18:00 часа.
Съдът намира, че посоченият режим на лични отношения ще съхрани и гарантира
връзката между майката и детето, от една страна, а от друга страна, създава възможност за
участие на ответницата в живота на А. по начин, който да гарантира правилното физическо,
емоционално и психично развитие на детето, което безспорно е в негов интерес. Следва да
се отбележи, че никой режим на лични отношения не е по-добър за малолетните деца от
съзнателно сторения от родителите избор да превъзмогнат личностните си противоречия, за
да могат да реализират докрай родителския си потенциал в интерес на децата, поради което
и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до
намаляване на негативните последици за децата. Полагането на грижи над обема, предвиден
с решението е не само желателно, но и силно препоръчително, защото по този начин се
посрещат не просто физическите, а и емоционалните нужди на децата от присъствието и на
двамата родители в техния живот. В този смисъл установената с решението времева рамка за
контактите на детето с неупражняващия родителски права родител следва да гарантира
единствено минимално необходимите условия за осъществяване на техните отношения, като
не ограничава родителите по общо съгласие и при съобразяване с желанията на децата да
прилагат различен, включително още по-разширен режим. Същевременно при необходимост
или бъдещо искане на страните постановеният с настоящото решение режим може да бъде
променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.
Като последица от предоставяне родителските права на бащата, майката следва да
бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете. Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те следва да
осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на
тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите
родители - чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в
нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а именно една четвърт от размера на минималната работна
13
заплата за страната, а именно 269,25 лева. Понастоящем детето А. е на 10 години, не се
установява наличието на здравословни проблеми или специфични нужди, които да обуславят
необходимост от повече средства за издръжката му в сравнение с обичайните за дете на тази
възраст. Отчитайки в съвкупност нуждите на детето, възможностите на майката и на бащата,
които са млади хора в трудоспособна възраст, съдът намира, че адекватният размер на
общата месечна издръжка, която двамата родители са длъжни и могат да осигуряват на сина
си е най-малко 600 лева, за да бъдат нормално посрещнати базовите нужди на детето от
храна, облекло, отопление, играчки, медицински грижи, извънкласни дейности и др., като
следва да се отбележи, че се касае за наложителни разходи с траен характер, които с
израстването на детето биха могли единствено да се увеличат, не и да намалеят. При
разпределението на тази обща издръжка между родителите, отчитайки техните финансови
възможности, съдът счита за напълно справедливо ответницата да поеме заплащането на
сумата от 320 лева, а останалите 280 лева да продължат да се осигуряват от бащата, който
осъществява непосредствената ежедневена грижа по отглеждане и възпитание на детето,
поради и би следвало да предоставя дори по- малък дял от паричната издръжка за детето,
тъй като съгласно т. 7 от Постановление № 5/1970г. на Пленума на ВС, усилията, полагани
от родителя във връзка с отглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размера
на издръжката, която той дължи.
Ответницата е в трудоспособна възраст, няма задължения към други непълнолетни
деца, които да издържа. При нормална трудова заетост е налице обективна възможност
същата да реализира трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за
страната. Възрастта на детето и нуждите за неговото отглеждане предпоставят определяне
на издръжка в размер на 600 лева, като майката следва да поеме по-големия размер от
дължимата издръжка от 320 лева, за сметка на преките и непосредствени грижи, които
бащата осъществява по отношение на детето. Ирелевантно е дали заплащането сумата от 320
лева месечно би създавало затруднения за ответницата, защото уреденото в чл. 143 ал. 2 от
СК задължение на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно,
без значение дали изпълнението му ще ги затрудни. Този характер на издръжката цели
осигуряването на средства, които да гарантират на детето начин на живот и развитие,
каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно, а несъмнено първото и най-важно
задължение на всеки родител е да се грижи подобаващо за детето си, да му осигури условия
за развитие. С оглед обстоятелството, че ответницата е в трудоспособна възраст, липсват
данни да страда от заболявания, както и данни да има други деца, на които да дължи
издръжка, освен малолетния си син А., ответницата следва да положи дължимите усилия от
морална и правна страна, за да осигури издръжка на детето си в размер, който да задоволява
нуждите му. Ето защо предявеният иск за заплащане на издръжка следва да бъде уважен за
сумата от 320 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба, платима до 10-то
число на текущия месец, ведно със законната лихва върху просрочените суми, като за
разликата до пълния предявен размер от 450 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат на ищеца по съразмерност с
уважената част от иска. Ищецът е претендирал разноски в производството в размер на 2000
лева за адвокатско възнаграждение по два договора за правна помощ и съдействие, 25 лева
за внесена държавна такса и 250 лева внесен депозит за СПЕ. От страна на ответника е
въведено възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, по което съдът намира следното:
На л. 24 от делото е представен договор за правна защита и съдействие от
18.10.2024г., сключен между ищеца и пълномощника му, съгласно което договореното
14
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело е в размер на 1800
лева, от които 1000 лева платими на 18.10.2024 г., а остатъкът от 800 лева до приключване на
делото пред РС Мадан. Съгласно посочения договор е платена сумата от 1000 лева в брой.
На л. 87 от делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 13.05.2025 г.
между ищеца и пълномощника му за процесуално представителство по настоящото дело,
съгласно който е договорено възнаграждение в размер на 1000 лева с вкл. ДДС, което е
заплатено в брой или общо заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца в настоящото
производство възлиза на 2000 лева.
Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв, следва
да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на Висшия
адвокатски съвет (ВАдвС) - в случая Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Следователно
законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при
дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение то трябва да е справедливо,
обосновано и да съответства на предвидения в съответната наредба минимум. По последния
критерий обаче е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз, обективирано в
Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-
428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на
Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен
с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАдвС (България), би
могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така
наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната цел на разпоредбата на чл. 36,
ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която
да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното
производство. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на
които да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и обосновани,
поради което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се
постигне като съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36,
ал. 2 ЗАдв, с оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес,
присъстващ като единствен ориентир в цитирания акт на ВАдвС. Със свое последващо
Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-438/22 г. СЕС изрично е
отрекъл споменатата в Решението на СЕС от 2017 г. легитимност на целите при прилагането
на Наредбата и невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения. СЕС е
посочил, че тези обстоятелства разкриват достатъчна степен на вредност по отношение на
конкуренцията, независимо от размера на материалния интерес, затова и е приел, че
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, дължимият размер се преценява от
съда с оглед вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност
на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран
и следва да бъде справедливо овъзмезден (така и решение № 504 от 29.07.2024 г. по гр. д. №
1455/2023 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).
С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че при определянето на
размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да
15
бъде справедливо и обосновано, съдът следва да се ръководи от всички обстоятелства,
свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност. Ето защо и като взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания, извършените от представителя на ищеца процесуални действия, както и
ориентировъчните размери на възнаграждението на адвокатската работа определени с
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на ВАдвС, счита, че същото следва да бъде намалено до
размера от 1200 лева с вкл. ДДС. С оглед частичното отхвърляне на иска за издръжка,
определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано по съразмерност от
1200 лева с вкл. ДДС до сумата от 1026,67 лева с вкл. ДДС, която сума следва да бъде
възложена в тежест на ответника на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ведно с реализираните от
ищеца разноски за държавна такса в размер на 25 лева и за съдебно-психологична
експертиза от 250 лева. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
разноски в общ размер на 1 301,67 лева.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение по съразмерност с отхвърлената част от иска за издръжка. Ответницата е
реализирала разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, като по
съразмерност следва да й бъдат присъдени 90 лева. Разноски за депозит за СПЕ и такса за
частна жалба не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца, тъй като същите не са
реализирани във връзка с иска за издръжка, който е частично отхвърлен.
На осн. чл.78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да заплати по смета
на РС Мадан сумата от 460,80 лева – държавна такса върху присъдената издръжка.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ постановените с Решение № 41/12.02.2024 г. по гр.д. 415/2023 г. по описа на
РС Мадан мерки относно упражняването на родителските права, режима на лични
отношения и издръжката спрямо детето А. А. С., ЕГН **********, като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А. А.
С., ЕГН ********** на бащата А. А. С., ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето А. А. С., ЕГН ********** при бащата А. А. С., ЕГН ********** в **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето А. А. С., ЕГН ********** и
майката М. Д. Е., ЕГН **********:
Всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 16:00 часа в петък до
18:00 часа в неделя, с преспиване на детето при майката в този период. За първа събота от
месеца се счита тази, при която е налице пълна календарна седмица от понеделник до
неделя.
Един месец през лятото на всяка календарна година, който месец не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата.
Коледните и Новогодишни празници детето А. А. С. с ЕГН: ********** ще прекарва
последователно при двамата си родители, като през нечетните години на Коледа детето ще
бъде с баща си, а на Нова година с майка си, а през четните години обратно. Коледа се счита
от 10:00ч на 23.12 до 18:00ч на 26.12, а Нова година от 10:00ч на 30.12 до 18:00ч на 02.01.
Великденските празници и свързаната с това ваканция, детето ще прекарва с двамата
си родители в следната последователност: всяка нечетна година на Великденските празници
А. А. С. с ЕГН: ********** ще бъде с баща си А. А. С., с ЕГН: **********, а всяка четна
16
година с майка си М. Д. Е., с ЕГН: ********** за времето от 10:00 часа на първия ден до
18:00 часа на последния ден от празника;
Религиозните празници Курбан Байрям и Рамазан Байрям детето ще прекарва
последователно при двамата си родители и ако на Курбан Байрям детето е било с единия
родител, на празника Рамазан Байрям ще бъде при другия родител, а през следващата година
обратно за времето от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден от празника;
За рождения ден на детето * - всяка четна година детето А. А. С. с ЕГН: **********
ще бъде при бащата А. А. С., с ЕГН: **********, а всяка нечетна - при майката М. Д. Е., с
ЕГН: ********** за времето от 10:00 до 18:00 часа.
ОСЪЖДА М. Д. Е., ЕГН ********** да заплаща на детето А. А. С., ЕГН
**********, чрез неговия баща и законен представител А. А. С., ЕГН **********
ежемесечна издръжка в размер на 320 лева (триста и двадесет лева), считано датата на
депозиране на исковата молба – 24.10.2024 г. до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяване на издръжката, платима до 10-то число на текущия месец, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 320 лева (триста и двадесет лева) до пълния претендиран размер от 450 лева
(четиристотин и петдесет лева) месечно.
ОСЪЖДА М. Д. Е., ЕГН ********** да заплати на А. А. С., ЕГН ********** сумата
в общ размер на 1 301,67 лева (хиляда триста и един лева и шестдесет и седем стотинки)
– направени по делото разноски по съразмерност с уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН ********** да заплати на М. Д. Е., ЕГН ********** сумата
от 90 лева (деветдесет лева) – направени разноски за адвокатско възнаграждение по
съразмерност с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА М. Д. Е., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Мадан, в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 460,80 лева (четиристотин и шестдесет лева и
осемдесет стотинки) – държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
17