РЕШЕНИЕ
№ 1307
гр. Варна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20203110109691 по описа за 2020 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от ЗДР. ИВ. П. ЕГН
********** от гр. ***, бул. „***“, бл. *** ет. ***, ап. ***, с която се претендира да
бъде прието за установено, че **** представлявана от **** на ****с адрес: гр. *** бул.
„***“, № ***не е собственик на реална част с площ от 264 кв. м. от ПИ с
идентификатор ****по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-***/***г. на
изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв.м., находящ се в гр. ***,
селищно образувание „***“, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване; стар идентификатор: *** номер по
предходен план: ***, при съседи на реалната част: ПИ ****; *** и останалата част от
***, която на приложената скица № ***г. е обградена с контур и защрихована с червен
цвят.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Ищецът е собственик на ПИ с идентификатор ***, като е
придобил правото на собственост върху този имот на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и
наследство от баща си И. П., на когото имотът е бил предоставен за ползване през
1968г. От 1968г. И. П., а след неговата смърт и ищецът освен ПИ с идентификатор ***
владее и реалната част с площ от 264 кв. м. от ПИ с идентификатор **** и реалната
част от ПИ *** са заградени заедно с ограда. Правото на собственост е придобито от
наследодателят и от ищеца по давност, тъй като първият е установил владение върху
посочената реална през 1968 г., а след неговата смърт ищецът продължава владението в
трайно установените му граници и то е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и
1
явно до настоящия момент.
През 2018г. ищецът е възнамерявал да предприема действия за снабдяване с
нотариален акт по обстоятелствена проверка за описаната реална част от недвижимия
имот. Едва тогава е узнал, че в кадастралните регистри ПИ с идентификатор *** е
записан като собственост на ***
За ищеца е налице правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за собственост предвид записването на имота като собственост на
***. Имотът обаче не е могъл да стане държавна собственост, тъй като не е бил
държавна собственост, не е бил обобществен или отнет от *** при обобществяването
на земеделските земи и до образуването на селищно образувание „***г“ е
представлявал земеделска земя. Това пък препятства възможността ищецът да се
позове на давността чрез издаване на констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения ответник по
делото e постъпил писмен отговор, с който го оспорва като недопустим и евентуално
като неоснователен. Твърди, че Държавата е собственик на ПИ с идентификатор *** по
КККР, одобрени със Заповед № ** г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с
площ от 2838 кв. м., находящ се в гр. *** селищно образувание „***", стар
идентификатор: ***, номер по предходен план: ***, процесната част от който с площ
от 264 кв. м. се претендира от ищеца при съседи на частта: ПИ *** ***и останалата
част от ***
С Решение №***. на Поземлена комисия-гр.*** на основание чл.18ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ ***-гр.***, е признато за собственик на нива от 36.920 дка, пета категория,
находяща се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в местността „***“ /***/ на землище *** гр.
***, представляващ имоти с №№ **** и *** по плана на стари имотни граници,
изготвен през 1996 г.
Със заповед №РД-***г. на областен управител на област с административен
център ***, издадена на § 4к, ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28б от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.32
ЗА, е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образование по §4, ал.2
ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "***", землище кв. ***, община *** Със заповед № ***г. на
областен управител на област с административен център град *** е допусната
поправка на явна фактическа грешка в същата заповед. Обявлението за тези заповеди е
публикувано в Държавен вестник бр.30/01.04.2003 г. Новообразуван имот № *** от
ПНИ на селищно образувание „***“ с площ от 3 438 кв.м., представлява част от имота,
който е установен с горепосоченото решение на ПК-***. В регистъра и разписния лист
към ПНИ на с.о. „***“ за този имот е записано Държавно, *** В кадастралния план на
местност „***“ от 1959 г., имот с кад. № **, съответстващ на стар имот № *** от
помощния план към ПНИ е записан като държавен.
2
Имотът, за който е подадено искането представлява част от имот № *** по КП
/стари имотни граници/, т.е. е част от имот, собствеността върху който е установена с
решение № *** г. на ПК-***. В кадастралния план на м. „***“ от *** год., имот с кад.
№ ***, съответстващ на стар имот № 1058 от помощния план към ПНИ е записан като
държавен. ПИ № *** по ПНИ на СО „***“, гр.*** е образуван, в изпълнение на
разпоредбата на чл.28, ал.7 ППЗСПЗЗ, която предвижда, че разликата над 600 кв.м.,
респ. над 1 000 кв.м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия
собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв.м. Всеки нов
имот. Имот с № 4111 по ПНИ на СО „***“ е образуван от имот с № ***
В условията на евентуалност твърди, че имоти в местността „***“ /***г/ на
землище ***, гр.*** сред които е процесния, са отнети и внесени в ТКЗС *** Т.е.,
доколкото имотът е попадал в територия стопанисвана от ТКЗС, то земята е била
обобществена.
В условията на евентуалност сочи, че имоти в местността „**** на землище ***,
гр. ***, сред които е и процесния, са отнети от частни лица за нуждите на отбраната и
са предоставени на Министерство на *** за „***“, което пък впоследствие ги е
предоставило за временно ползване Градски народен съвет-*** респ. на Община ***. С
Указ № 16/17.06.1946г. са отчуждени от граждани имотите, като с Указание № С-
3070/1963 г. МНО е предоставило тези земи на ГНС-*** за безвъзмездно ползване.
Тези имоти са отчуждени/отнети от физически лица за нуждите на „***“.
Процесният имот попада в отчуждени за нуждите на МНО земи и необходимостта от
тези терени не е отпаднала. В ПИ 1*** по КККР, в който попада и процесната част,
има изграден бункер, което е индиция, че нуждата от този имот не е отпаднала, както и
че същият е държавна собственост. Процесният имот представлява именно част от
имот, държавна собственост, който е бил посочен в Указ № 16/17.06.1946г., Указание
№ С-3070/1963г. и Указание № 1612/1963г. и скиците към тях, както и на Протокол от
20.08.1946г., ПМС от 19 юли 1949г., Протокол от 2 юли 1949г. и списъците към тях.
Територията, в която попада процесният имот не е земеделска земя, а територия
по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ - урбанизирана територия. С решение № ***г. на
Общински съвет -*** са одобрени околовръстните полигони и са създадени нови
селищни образувания - общо 25 на брой, сред които и селищно образувание „***".
Решението на ОбС-*** е обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.2000г. След влизането му в
сила, територията е загубила земеделския си характер и е станала урбанизирана
Държавата е носител на вещното право на собственост върху спорния имот по
силата на закона. Първоначално е действала Конституцията от 1947 г., като чл. 6 от
този основен закон урежда кои могат да са носители на право на собственост и
общините и административно-териториални единици не са сред изброените. По
съществото си с новоприетия основен закон е извършена национализация на
3
общинската собственост и тя е преминала в патримониума на държавата С
Конституцията от 1971 г. общинската собственост също не е уредена Това означава, че
е съществувала само държавна собственост. С други думи, първоначално общинска
собственост не е съществувала/ до 1990 г. с редакцията на чл. 2 от ЗС, ДВ бр. 31 /1990
г./, а собствеността е принадлежала на държавата, на кооперациите и на другите
обществени организации /социалистическа собственост/, както и на частните лица
/лична и частна собственост/. Съобразно действащата разпоредба на чл.6 от ЗС
държавна собственост са имоти, които нямат друг собственик.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ „Държавата запазва
собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на
земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Министърът на земеделието,
храните и горите упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен
фонд...“. По силата на чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ и чл.14, ал.1 от Закона за държавната
собственост, правомощията по стопанисване и управление са предоставени на
Министъра на земеделието, храните и горите. Имотът не е бил собственост на
физическо лице преди колективизацията и след това до момента на предявяване на
иска.
След като процесния имот попада в територия/терен/ по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
то от това следва, че е в територия, стопанисвана от ТКЗС, ДЗС или друга
селскостопанска организация, образувана въз основа на първите две, т.е земята е била
обобществена. Процесната територия, в която попада ПИ № *** съставлява земеделска
земя по смисъла на чл.2, т.1 от ЗСПЗЗ. Без значение за предмета на спора е факта, че от
2000г. земята е загубила земеделския си характер. Именно поради това, че имотите в
този терен са били предоставени от Министерството на отбраната временно поради
отпадане на нуждата от тези имоти, на ГНС-***, като същият го е раздавал за временно
ползване на основание ПМС 21/1963 г.
По силата на чл.45, ал.1 от ППЗСПЗЗ - Земеделските земи от държавният и
общинският поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по
земеделие. Земите, които не се възстановяват на собствениците им отпреди
образуването на ТКЗС, следва да бъдат установени и да бъдат включени в държавният
или общински поземлен фонд по съответният, предвиден в закона ред. Затова
общинската служба по земеделие следва да вземе решение по чл.18ж, ал.1 или по чл.27
от ППЗСПЗЗ за възстановяване собствеността в съществуващи или възстановими стари
реални граници или за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне.
Евентуално, доколкото имотът е бил държавна собственост още преди
кооперирането на имотите, и за него е било издадено признавателно решение на ПК, с
оглед установяване на собствеността на държавата върху него, съответно завършване
на реституцията му се твърди придобиване и по този ред.
4
Земята, която е била установена с Решение № *** от *** г. на ПК-*** е била
земеделска земя – нива. В чл.1 на ЗСПЗЗ е посочено, че законът урежда собствеността
и ползването на земеделските земи. Разпоредбата на чл.2 от ЗСПЗЗ дефинира
понятието „земеделски земи“ с оглед тяхното предназначение, като е посочено, че
земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство.
Независимо, че тези земи попадат в регулацията на населеното място, единственият,
който по закон упражнява правата на собственика за държавните земеделски земи, без
значение дали същите се намират извън или в регулацията на землището, е
Министърът на земеделието, храните и горите. Процесният имот е държавен поземлен
фонд.
Производството по възстановяване на собствеността на терените по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ след изменението на чл. 14, ал.1, т.З от ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ,
бр. 68/1999г., се осъществява на два етапа. Първият етап е постановяване на решение
на ПК/ОСЗ, с което се признава правото на собственост при условията на § 4-4л, като
се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи.
Съгласно чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ общинските служби по земеделие изпращат
служебно информация за тези решения на общината. Тази информация намира
отражение в помощния кадастрален план, който съгласно чл.28, ал.1 ППЗСПЗЗ следва
да съдържа данни както относно предоставените за ползване имоти, така и за имотите,
съществували преди образуване на ТКЗС. Въз основа на него се изработва плана на
новообразуваните имоти. Вторият етап се изразява в издаване на заповед на кмета на
общината по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът се възстановява на бившите
собственици или правото на собственост се придобива от ползвателя поради
изкупуване на имота при наличие на предпоставки по § 4а или § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ
Възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху
новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се
издава след одобряване на плана на новообразуваните имоти, който индивидуализира
земите, които подлежат на възстановяване. Тази заповед има конститутивно действие и
придружена от скица на имота, представлява титул за собственост.
Задачата на плана на новообразуваните имоти е да се установят границите на
имотите на две групи правни субекти: ползвателите с придобито/признато/ право да
придобият собствеността върху имотите, предоставени им за ползване и бившите
собственици с възстановено/признато/ право на собственост.
Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по §4к,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост
върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на §4к, ал.7 и при
условията на §4а, 46 и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът се изработва в мащаба и въз основа
на помощния план по ал.1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните
5
имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища,
съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните
за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който
е неразделна част от плана на новообразуваните имоти.
След изменението на ЗСПЗЗ през ***г. индивидуализацията на земеделските
земи в територии по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти,
т.е. само ако този план е одобрен и е влязъл в сила е възможно обособяването на
съответните самостоятелни обекти, съответно придобиването им, по който и да е от
предвидените в закона способи - реституция по ЗСПЗЗ, давност и пр. В този смисъл е
решение № *** г. по гр. д. № *** г. на ВКС - преди приемането и влизането в сила на
ПНИ, спорове между лица, претендиращи самостоятелни вещни права върху земи по §
4 ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. търсещи правна защита с цел бъдещо реализиране на правна
възможност за придобиване на такива права, не могат ефективно да бъдат разрешени.
Съгласно регистъра на подадените жалби срещу заповед №***г. и заповед №***
на Областен управител на област с административен център гр. ***, ПНИ за с.о. „***“
землище кв. ***, гр. ** е обжалван по отношение на ПИ №*** Една от жалбите е с вх.
№ ***г. на Н.Г. Д.. С Решение № *** по адм.дело №*** на ВАС, производството по
делото е приключило с окончателно решение. От одобряването на плана през 2002 г.,
не е могло да тече придобивна давност в полза на ищеца, тъй като до 10.01.2011г. ПНИ
не влязъл в сила, а от влизането му в сила до 13.08.2020г. - датата на предявяване на
исковата молба, не е изтекъл абсолютния давностен срок от 10 години по чл.79, ал.1 от
ЗС.
Ищецът по никакъв начин не е демонстрирал своене на имота, спрямо който и да
е било, а още по-малко спрямо действителния му собственик - Държавата и то знаейки,
че именно тя е негов собственик. Държавата е манифестирала, че е собственик на
имота. Водена е кореспонденция с редица институции. Осъществявана е защита на
собствеността и държавния интерес в съдебни производства, касаещи процесния имот.
Подадено е искане до Кмета на Общината за издаване на Заповед по параграф 4к ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и искане за издаване на скица, характеристика на имот с
идентификатор ***, СО „***“, гр.*** и още много други действия. Ищецът дори не е
оспорвал ПНИ и до подаване на исковата молба не е демонстрирал каквато и да е
претенция или действие спрямо действителния собственик.
Оспорва се, че имотът е владян от ищеца и неговия наследодател
необезпокоявано, непрекъснато и явно, и че е узнал едва през 2018г. за вписването му
като държавна собственост. Сочи, че имотът е записан като държавна собственост още
в ПНИ за селищно образувание „****“, одобрен със заповед №****г. на областния
управител, която заповед се публикува в държавен вестник и поради това се счита за
известна на всички лица оттогава.
6
В частта от имота, обект на претенцията към настоящият момент е оградена с
обикновена телена мрежа, но няма поставена от ищеца табела. Слагането на телена
мрежа не доказва владение на имота, тъй като използването и грижите за един имот не
са достатъчни да се приеме наличие на намерение за своене и владение върху този
имот. Нужно е страната, която свои вещта, декларирайки го открито пред трети лица и
собственика, да има намерение, че държи имота превръщайки се от държател във
владелец. За съществуването и претенциите на ЗДР. ИВ. П. към имота разбрали едва с
получаването на 09.10.2020 г. на съобщение по гр.д. № ***. на ВРС.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ, по отношение на земите от ДПФ
давност не тече и в този смисъл дори ищецът да е „владял" имота, той го е държал, а не
го е своил, т.е. той не го е придобил по давност.
По силата на чл. 86 от ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала
до 1996г./, съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна,
респективно общинска собственост. От 01.06.1996 г. по аргумент на противното на
забраната на чл. 86 от ЗС /редакция ДВ, бр.33/1996г./ да се придобива по давност
публична държавна и общинска собственост следва, че може да се придобива частна
държавна и общинска собственост. Давността за придобиване по давност на процесния
имот - поради осъществено давността владение повече от 10 години, не е породила
правният си ефект, тъй като не е изтекъл изискуемият 10 годишен период от време. На
основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006г.; изм. бр. 105/2006
г.; изм. бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008г./
е наложен мораториум и давността за придобиване на държавни или общински имоти
спира да тече до 31.12.2011г. Последният срок по силата на § 1 ДВ брой 105/2006г. е
продължен до 31.12.2014г., а с ДВ бр.107/2014г. до 31.12.2017г. Съгласно последното
изменение на визираната правна норма, обнародвано в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г., в сила
от 31.12.2017г., „Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31 декември 2022г.“
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /ред. ДВ, бр. 107/1997г/ изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не
се зачита и започва да тече от деня на влизането й в сила, но в хипотезата, когато към
момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на
земеделската реституция, какъвто е настоящия случай, началният момент, от който
може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността.
Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за
възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство
не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за
придобивна давност - решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: № *** г.
по гр. д. № ***
7
Физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на земеделски
имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, какъвто е настоящия случай,
може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ само ако придобие чрез правни сделки от собственик или правоприемник на
собственик, чиято собственост е била възстановена по ЗСПЗЗ или придобита на
основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, или от собственик или правоприемник на собственик,
чийто имот не е бил обобществяван (включван в ТКЗС, ДЗС или в други
селскостопански организации) или отчуждаван, или фактически отнеман-собственикът
или не е бил член-кооператор или е бил, но имотът му не бил внасян в ТКЗС; или ако
придобие по давност имот на такъв собственик, като в случаите на възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ придобивната давност не може да започне да тече преди
възстановяване на собствеността
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите писмените доказателства - заверени за вярност копия на
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том*** рег. № *** дело №
*** от ***г.; скици на поземлен имот с идентификатор *** схема на поземлен имот №
***г. и скици и на сгради с идентификатори *** и ***; заповед на община *** № ***.;
удостоверение за данъчна оценка изх. № ***г., се установява, че З.П. е признат от
нотариус за собственик на ПИ с идентификатор *** и построените в имота сгради с
идентификатори ***и ***на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, наследство и
прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка.
От заверени за вярност копия на Заявление № ***.; Решения с № ***г.; № ***г
и № ***г. на поземлена комисия –***; извадка от комбиниран план; регистър,
разписен лист и скица на имоти към ПНИ на с.о. ***“, КР ***, землище кв. *** общ.
***; скица на поземлен имот № ***г. с идентификатор ***, се установява, че: въз
основа на заявление от 1992г. е възстановено правото на собственост на ***-гр.*** в
съществуващи стари реални граници на 1/ Пасище от 4.280 дка, шеста категория,
находящ се в землището на *** в местността ***и 2/ други от 14.153 дка, пета
категория, находящи се в землището на местността Узуналък, като е признато на
основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ за собственик на нива от 36.920 дка, пета
категория, находяща се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в местността „***- ***/ на
землище *** гр**, представляващ имоти с №№ *** и *** по плана на стари имотни
граници, изготвен през 1996г.
От копие на писмо изх. № 1263/29.11.1993г. от началника на поделение *** до
Д. Р. Д., Министерството на *** и началника на поделение № ***, ведно с копие от
протокол от ***г. за отчуждаването на имоти с план, ПМС 17 от 1949г., протокол от
02.07.1949г. със списъчен лист, се установява, че: с постановление на Министерския
съвет от 1949г. е одобрено отчуждаването на имоти в кв. „***“ за нуждите на
народната армия, които са подробно описани в имотни ведомости и парцеларни
планове.
От заключението по приетата СТЕ се установява, че ПИ с идентификатор ***
8
вкл. спорната реална част от него попадат изцяло сред посочените за отчуждаване за
нуждите на войската с указ № ***г. и протокол от ***г. със скица и полска имотна
ведомост, протокол за оценка от 02.07.1949г. и ПМС № ***г. С указание от 1963г на
началника на строителството и разквартируването на войските към БНА е наредено да
се предаде на ГНС *** за безвъзмездно ползване 27 дка от имота на войската в м.
„***“. Землището попадащо в м. „**“ е било част от ДЗС „***“. Имотът, отчужден по
този ред съответства на стар имот № *** по КП от ***г. и стар имот №*** по ПСИ
/ПКП от ***г. Налице е идентичност между един от отчуждените в полза на МО имот
и посочения в Решение № *** от ***г. на поземлена комисия–**. Процесната реална
част от ПИ с идентификатор *** по действащите КК и КР с площ 266 кв.м. и
собственик МЗ е била част от ПИ *** по КП от 1960г. с посочен собственик
Държавата; част от ПИ *** по КП от ***г. с посочен неустановен собственик; част от
ПИ *** по КП/ПКП от 1997г. с посочен собственик -наследници на И.**** част от ПИ
*** по ПСИГ/пкп/ със собственик Държавата; част от НИ *** по ПНИ от **г. със
собственик Държавата; част от ПИ *** по КК и КР първоначален вид, с посочен
собственик държавата.
От показанията на водения от ищеца свидетел *** се установява, че има имот
около 600 кв.м. в „***” или „***” от 1978г по постановление за раздаване на земи.
Съсед е на ищеца *** през 150-200 метра, който наследил имота от баща си, придобил
го преди свидетеля. Познава ***, откакто е дошъл да живее постоянно там преди 15-16
години със съпругата си. Имотът му е около 700-800 кв.м. Заграден е с телена мрежа и
стълбове от 1978г. *** се грижи за него със съпругата си. Преди това родителите му.
Не е чувал и виждал някой да има претенции, че е собственик на това място или да го
обработва. Мястото, което е в границите на оградата на **** е поддържано идеално и
се работи. Отива се от гр. *** през „***” към „***“ по една уличка - черен път ок. 500-
800 метра. Много пъти е ходил до имота на *** може би 20-30 пъти. Последно преди
няколко месеца. От едната му страна на *** мястото било пусто, но сега го купил
непознат млад мъж и започнал да го почиства. От другата страна има една изоставена
къща. Под парцела на *** има изоставено равно и празно място голямо около 2-3 дка.
Няма табела, която да показва кой е собственик на имота. Доколкото знае на времето е
било на военните.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 124
ГПК.
Съгласно нормата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
9
това.
При отрицателните установителни искове, при които ищецът твърди, че
определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното
от него право. Съобразно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/2012 от
27.11.2013 г. по тълк. д.№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС за ищеца е налице правен
интерес от търсената чрез него защита, ако заявява свои права върху процесния имот,
които се отричат и оспорват от ответника, като такива идентични права се претендират
и от него. В този случай е налице конкуренция на права /право на собственост/, която
обуславя и правния интерес от иска. От това следва, че ищецът носи тежестта да
докаже единствено твърденията, с които обосновава правния си интерес, вкл. да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже
фактите, от които то произтича. Ответникът ще е длъжен да доказва съществуването
на отричаното от ищеца право на собственост или друго право. Ако по волята на
ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при
доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск,
това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува.
Поради това, ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си
интерес, производството се прекратява.
В контекста на изложеното и съобразно наведените от страните по настоящото
дело твърдения, ищецът следва да установи обстоятелствата за наличието на правен
интерес от заведения иск /вкл. че ответникът оспорва правото му на собственост/ и
въведеното от него твърдение, че е придобил по оригинерен или деривативен способ
право на собственост върху реална част с площ от 264 кв. м., от ПИ с идентификатор
*** по КК и КР, одобрени със Заповед № ***г. на изпълнителен директор на АГКК,
при съседи на реалната част: ПИ ***; ***и останалата част от ***, която на
приложената скица № ***г. е обградена с контур и защрихована с червен цвят, както и
на обстоятелството. Респ. ответникът носи доказателствената тежест за установяване
на обстоятелствата за придобито от него по оригинерен или деривативен способ право
на собственост върху горепосочената реална част с площ от 264 кв. м. от ПИ с
идентификатор ***
В случая съдът намира, че ищецът обоснова правния си интерес в настоящото
производство, тъй като се установи, че е в негова фактическа власт реална част от
процесния имот, но пречка за признаване на правата му с констативен нотариален акт е
записването на имота в КК и КР на името на ответника.
Ищецът основава правото си на оригинерно основание – по давностно владение
съобразно чл. 77 пр. 2 ЗС,Ответникът въвежда като възражение придобиване на
правото на собственост също на оригинерно основание – по силата на закона
съобразно чл. 77 пр. 3 ЗС.
ВРС намира, че въз основа на гореобсъдените доказателства и най-вече приетата
СТЕ, се установява, че процесния имот с идентификатор *** е държавна собственост,
10
която е придобита по реда на чл. 24 ал.1 ЗСПЗЗ, вр. чл. 45 ЗСПЗЗ.
Съобразно нормата на чл. 24 ал.1 ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си
върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято
собственост подлежи на възстановяване.
В случая се установява, че процесният имот е придобит от държавата за нуждите
на армията посредством проведена процедура за отчуждаването му. Впоследствие е
бил предаден за ползване като земеделска земя в ДЗС и на ГНС за раздаване за
ползване на граждани по съответните постановления.
С решение № ***г. на Общински съвет - *** са одобрени околовръстните
полигони и са създадени нови селищни образувания - общо 25 на брой, сред които и
селищно образувание „***“. Решението на ОбС-*** е обнародвано в ДВ, бр.
59/21.07.2000г. След влизането му в сила, територията е загубила земеделския си
характер и е станала урбанизирана, но преди това - както момента на започване на
твърдяното от ищеца негово владение, така и към момента на подаване на заявлението
пред ПК от ответника за признаване на правата му, тя е била земеделска по см. на чл. 2
ЗСПЗЗ.
С оглед основанието, на което се позовава ищеца, за да отрече правата на
ответника – давностно владение, следва да се обсъди въпроса за наличието на
предпоставките за уважаването му.
Съобразно правната теория и установената практика на ВКС придобивната
давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване
право на собственост върху вещи, за които изрично не е предвидено изключение да
бъдат придобивани по този ред. Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и
легално определение на термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е
редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и
факта, че веща се държи „като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на
владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на
владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването
й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на
фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при условията на
пълно и главно доказване.
В контекста на изложеното, съдът намирана първо място, че в казуса е
приложима специалната норма на чл. 24 ал. 7 ЗСПЗЗ, според която земите от
държавния поземлен фонд /какъвто характер по гореизложените съображения има
11
процесната реална част/ не могат да се придобиват по давност.
Дори и да не се приеме за меродавна цитираната норма, възражението на ищеца
по чл. 77 пр. 2 ЗС отново е неоснователно, тъй като в негова полза не е изтекъл
необходимия давностен период.
Реституцията в полза на ответника не е приключила с постановеното решение
№***г. на Поземлена комисия-гр. ***. С изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ,
бр. 68/1999 г./ реституционното производство е уредено като двуфазно: постановяване
на решение за признаване на правото на собственост при условията на пар. 4 - 4л, и
издаване на заповед на кмета на съответната община по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с
която имотът се възстановява на бившите собственици или собствеността се придобива
от ползвателя, поради изкупуване на земята при наличие на предпоставки по пар. 4а
или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Настоящото решение на ПК е постановено при
действието на тази редакция и следователно няма конститутивно действие.
Установената в чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по давност на земеделски
земи от лица, на които тези земи са били предоставени от държавни или общински
органи, касае само периода на владение преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. За давностно
владение върху подлежащи на реституция земеделски земи, установено до
22.11.1997г., е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно която
изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по
ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила.
Владението след 22.11.1997г. би могло да доведе до придобиване на право на
собственост върху земята, само след като имотът е възстановен на бившите му
собственици. Следователно правноирелевантна е фактическа власт върху имота
осъществявана в периода до реституцията на имота с решение № 725/26.07.2000г. на
Поземлена комисия-гр. *** След тази дата и доколкото решението на ПК няма
конститутивно действие, за индивидуализацията на имота се изисква заповед на кмета
по пар. 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Т.е с издаването й е дефакто е приключила
реституцията, поради което едва след тази дата би могло да започне да тече
придобивната давност за имота /в т. см. решение № 204/15.07.2011г. по гр.д.№
99/2011г. на ІІ ГО на ВКС; решение № 112/05.03.2010г. по гр.д.№ 981/2009г. на ІІ ГО
на ВКС; решение № 469/21.05.2009г. по гр.д.№ 905/2008г. на І ГО на ВКС; решение №
584/25.09.2009г. по гр.д.№ 2949/2008г. на І ГО на ВКС и други/. Този извод произтича
от общия принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече, както и
от обстоятелството, че до постановяване на позитивното решение имотът не е
индивидуализиран и намерението на ползвателя да владее не е насочено към точно
определен обект и конкретното лице, което е негов собственик.
В случая се установи, че заповед по § 4к ал. 7 на ПЗР от ЗСПЗЗ липсва към
момента относно процесния имот, поради което давност не е започнала да тече в полза
12
на владеещия го несобственик - ищеца, респ. не е изтекла.
Предвид така изведените доводи, искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят на осн. чл.
78 ал. 2 ГПК сторените от него по делото съдебно – деловодни разноски общо за
сумата от 450 лв. за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК на 200 лв. – общо 650 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗДР. ИВ. П. ЕГН ********** от гр. ***, бул. „***“,
бл. *** ет. ***, ап. *** иск с правно основание чл. 124 ГПК, да бъде прието за
установено, че *** представлявана от *** с адрес: гр. ***, бул. „***“, № **, не е
собственик на реална част с площ от 264 кв. м. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР,
одобрени със Заповед №***г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от
2838 кв.м., находящ се в гр. ***, селищно образувание „***“, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване; стар
идентификатор: *** номер по предходен план: 2238, при съседи на реалната част: ПИ
***; *** и останалата част от ***, която на приложената скица №***г. /л.12 от делото/
е обградена с контур и защрихована с червен цвят, съвпадаща със защрихованата в син
цвят част от ПИ с идентификатор *** по скица - Приложение № 7 от заключението по
СТЕ, която съдът обявява за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК ЗДР. ИВ. П. ЕГН ********** да заплати на
*** представлявана от *** с адрес: гр. ***, бул. „***“, № *** сумата от 650 лева,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13