Р Е Ш Е Н И Е № 1001
гр. П., 19.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-П., десети граждански състав, в откритото съдебно заседание
на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ Илина Златарева
при секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията Златарева гр. дело № 914 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
– П.” АД гр. П. срещу Л.Е.Л.. След завеждане на делото
ответникът Л.Е.Л. е починал, поради което и на основание чл. 227 ГПК с
определение от 23.04.2018г. по делото са конституирани правоприемниците му – А.Р.Т.
и Ю.Й.И. /едноутробни братя/.
Ищецът „Топлофикация – П.” АД гр. П., е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Л.Е.Л. за следните суми:
1116,90 лв. /хиляда сто и шестнадесет лева и деветдесет стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г., 175,61 лв. /сто седемдесет и пет лева и шестдесет и една
стотинки/ представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2014 г. до 28.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата 1116,90 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.07.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,85 лв. /двадесет и пет
лева и осемдесет и пет стотинки/ - държавна такса, и сумата 50,00 лв. /петдесет
лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което и в изпълнение на
дадените му указания и в законовия срок за това ищецът е предявил процесният
установителен иск в хипотезата на чл. 415 ГПК.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2016 г., за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ***, за което ответниците, като универсални правоприемници
на починали в хода на делото длъжник Л.Е.Л. му дължали цената, съразмерно на
дела им в наследството. Моли съда да установи вземането по издадената заповед
за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Ю.Й.И. не е постъпил отговор на
исковата молба.
В същия срок чрез назначения му при
условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Ш. от А.Р.Т. е постъпил
писмен отговор, в който се прави възражение за отсъствието на облигаципонно
правоотношение между наследодателя на ответниците и ищцовото дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето
гр.дело №4504/2017г. по описа на РС-П. е видно, че въз основа на заявление по
реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу Л.Е.Л. е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания за доставена,
неплатена топлинна енергия и за обезщетение за забава в плащането.
От приетата като доказателство по делото публикация на общи условия за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. във
в-к „СъП.” от 29.04.2008г. се установява съдържанието на правоотношението,
възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя на такава.
Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. №371/12.04.2018г.
Л.Е.Л. е починал на 05.01.2018г., като е оставил наследници по закон А.Р.Т. и Ю.Й.И..
От удостоверението, издадено от Районен съд-П. /на л. 88 от делото/ се установява, че в специалната книга за
вписване на откази от наследство при същия съд за периода от 05.01.2018г. до 02.05.2019г.
няма вписан отказ о А.Р.Т. и Ю.Й.И..
Представена е справка от счетоводството на ищцовото дружество, от която се
установява размерът на начислените вземания за цената на доставената топлина
енетгия и обезщетението за забава за процесния период.
От писмо с изх. № 19/МСИ-781-1 от 27.05.2019г. на Община П. се установява,
че за процесния топлоснабден имот е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от трето
за спора лице.
Останалите ангажирани по делото доказателства съдът не обсъжда като
неотносими.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Предявените искове са с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните взмемания и исковата молба е подадена в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което
предявените искова се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете:
За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва да бъде
установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото,
по силата на което ищецът да е доставял на ответника през исковия период топлинна
енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена
от ответника.
Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на твърдяното договорно правоотношение с наследодателя на ответниците през процесния период. Качеството
потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата,
потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или
към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на потребител. Това качество е
определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на
правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.
От събраните по делото доказателства не се установи наследодателя на ответниците
да е бил собственик или ползвател на имота, описан в исковата молба,
през периода, за който са начислени вземанията. В тежест на ищцовото дружество
е да установи тези обстоятелства при условията на пълно и главно доказване,
каквото не е проведено успешно, поради което искът за цената на доставената
топлинна енергия подлежи на отхвърляне като недоказан и неоснователен.
При така мотивиран извод за неоснователност на иска за главница, съдът
приема, че като неоснователен следва да се отхърли и обусловеният от изхода му
обективно съединен иска за установяване съществуването на вземането за
обезщетение за забава, поради недоказаност на съществуването на главен дълг.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в
частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда
на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК.
С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от исковете. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да преразпредели разноските
в заповедното производство. С процесната заповед ответникът е осъден да
заплатят на ищеца сумата от 25 лв. за държавна такса и сумата от 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлянето на установителния иск
дължимите се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство остават в тежест на ищцовото дружество. Същото важи и за
разноските нa
ищеца в исковото производство.
Ответниците не са направили разноски както в производството пред заповедния
съд, така и в настоящето, поради което такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД, предявени от "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република“ за
признаване за установено по отношение на А.Р.Т.
с ЕГН ********** и Ю.Й.И. с ЕГН **********
като наследници, конституирани на мястото на починалия в
хода на процеса ответник Л.Е.Л. с ЕГН **********,
че същите дължи на ищцовото дружество сумата от 1116,90 лв. /хиляда сто и
шестнадесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., на адрес ***, и сумата от 175,61 лв. /сто седемдесет
и пет лева и шестдесет и една стотинки/ представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 28.06.2017 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3791 от 17.07.2017г. по ч.гр.д.
№4504/2017г. на РС-П., като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д.№4504/2017г. по описа на Районен съд – гр. П., да се
върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен
акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: