О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……......
гр.Варна, 14.07.2021г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав,
в закрито заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА-ЯНЕВА
като изслуша докладваното от съдията гр.дело
№ 387 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е.М.” ЕООД срещу Е.В.Х.
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед № 3901/31.05.2014г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7096 по
описа на ВРС за 2014г., 8-ми състав.
При извършване на служебна проверка
относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:
Искът с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК е установителен по своя характер и за неговата
допустимост абсолютна положителна процесуална предпоставка е съществуването на
правен интерес за ищеца. За наличието на тази предпоставка съдът, пред който е
висящо делото, следи служебно във всеки един момент от производството.
По конкретния установителен
иск наличието на правен интерес е обусловено от издадена заповед за изпълнение
в полза на ищеца, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.
Съгласно дадените указания в т. 10а на
ТР № 4/2013г., съдът, пред който е висящо производството по иска, извършва
самостоятелна преценка за наличието на всички абсолютни процесуални
предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск, включително подадено ли
е в срок възражение срещу заповедта за изпълнение.
В настоящия случай видно от
приложеното на л. 7 от изп.д. 480/2020г. по описа на
ЧСИ Ст. Данова покана за доброволно изпълнение по изп.д.
№ 827/2014г. (по последното дело е приложена само лицевата страна на ПДИ до
длъжника – л. 57-58), ведно с препис от заповедта за изпълнение, че същите са
изпратена на длъжника Е.В. Стефанова на адрес ***46. Видно от обективираната върху гърба на ПДИ разписка, че длъжностното
лице по призоваването на 31.07.2015г. е удостоверило, че по данни на бившия
съпруг на адресата, че последния не живее на адреса повече от осем години,
поради което е и залепено уведомление. Към датата на връчване на книжата този е
бил и регистрирания постоянен и настоящ адрес на Е. Стефанова – видно от
приложената на л. 56 от изп.д. № 827/2014г. справка в
НБД „Население“. При това положение се налага извода, че длъжникът е бил
редовно уведомен за издадената заповед за изпълнение на 14.08.2015г., на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК.
Възражението по чл. 414 ГПК е
депозирано на 16.11.2020г., тоест след изтичане на 2-седмичния срок, станало на
28.08.2015г.
Доколкото не е налице депозирано в преклузивния срок възражение срещу заповедта за изпълнение,
което да породи съответни правни последици, то не съществува и пречка срещу
влизането й в сила и съответно това обуславя липсата на правен интерес за ищеца
от водене на иска, предмет на настоящото дело.
По изложените съображения съдът
намира, че производството по делото следва да бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по
гр.д. № 387/2021г. по описа на Варненския районен съд, 34-ти състав, поради
липса на подадено в срок възражение от длъжника, на основание чл.130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: