№ 47403
гр. София, 14.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20241110103839 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 267919/21.08.2024 г., подадена от ответника
„МД“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул.“Г.С.Р“ № 147, ап.14, представлявано от ВГС, с която се иска изменение на
постановеното по делото решение по отношение на разноските, присъдени в
полза на ищеца, чрез определяне на възнаграждение на пълномощника му по
реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата без ДДС. В молбата се развиват
съображения, че ДДС се начислява единствено върху възмездни сделки,
каквато не е настоящата, поради което и доколкото адв. Д. не дължи данък,
ответникът не следва да бъде осъден да заплаща такъв. Цитира се практика на
СЕС. Отделно от това се иска намаляване на присъденото възнаграждение на
адв. Д. под минималния такъв, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. В срока
за отговор, насрещната страна по молбата – В. П. И., ЕГН ********** , чрез
адв. Д., е изразила становище за неоснователност на същата.
С определение № 36116 от 09.09.2024 г. съдът е спрял производството до
окончателното произнасяне на СЕС по образувано дело С-744/2023 г., по
което са поставени следните въпроси: 1. "Доставка на услуги" на смисъла
чл.2, § 1, б. "б", чл.24, § 1, чл.26, ал.1, б. "б" и чл.28 от Директива
20006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС
следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна
правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2.
предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна,
1
която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което
би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 2.
"Безвъзмездна услуга" по смисъла на чл.26, ал.1, б. "б" от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС,
следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. предоставянето на
безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2.
предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна,
която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което
би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 3.
"Възмездна услуга" по смисъла на чл.2, § 1, б. "б", чл.24, § 1 и чл.26, ал.1, б.
"б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата
система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява
предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна,
която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което
би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 4.
"Данъчно задължено лице" по смисъла на чл.28 и чл.75 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС,
следва да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. адвокат (еднолично
адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro
bono) на страна по съдебно дело. 2. адвокат (еднолично адвокатско
дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на
страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско
дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е
договорено възнаграждение по договор за правна помощ. По посоченото дело
е постановено решение от СЕС на 23 октомври 2025 г., поради което
настоящото производство следва да бъде възобновено и спорът по него
разгледан по същество.
С Решение № № 14681 от 26.07.2024 г., постановено в настоящото
производство, съдът е уважил искове на ищцата за обявяване нищожността на
отделни клаузи от договор за потребителски кредит № 214017/11.07.2023 г. и
е осъдил „МД“ АД, ЕИК *** да заплати на адв. А. Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС. Молителят в настоящото
производство не е съгласен с определяне на ДДС върху определеното
възнаграждение, както и срещу размера на същото. Посочените възражения са
неоснователни. Размерът на определеното възнаграждение е определен в
2
съответствие с фактическата и правна сложност на делото, броя и цената на
предявените искове, извършените от адвоката процесуални действия, поради
което намаляване на същия не се следва. По отношение на включване на ДДС
към определеното възнаграждение, видно от приложенията към исковата
молба, че са представени доказателства, че адвокатът е регистриран по ДДС,
като с Решение на СЕС от 23 октомври 2025 г. по дело С-744/23 е прието, че
член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство
на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла
на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но
законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако
насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда
и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото
законодателство размер. В т. 23 от мотивите е посочено, че съгласно
постоянната съдебна практика квалифицирането на доставка на услуги като
„възмездна“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС
предполага единствено съществуване на пряка връзка между тази доставка и
реално получена от данъчнозадълженото лице насрещна престация. Подобна
пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува
правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации, като
полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната
равностойност на услугата, предоставена на получателя. Съдът е приел, че в
хипотезата на сключване на договор за правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗА наличието на пряка връзка между предоставената от адвоката правна
помощ и платеното му адвокатско възнаграждение следва както от договор,
така и от закона и в този контекст е без значение фактът, че адвокатското
възнаграждение е получено не от страната, на която е предоставена правната
помощ, а от насрещната страна и следователно от трето лице. Всъщност, за да
може дадена доставка на услуги да се счита за извършена „възмездно“ по
смисъла на Директивата за ДДС, не е необходимо насрещната престация за
тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени
услугите (т. 27).Така без значение е, че в случая възнаграждението се дължи не
от представляваната страна, а от насрещната страна, с оглед нормата на чл.26,
ал.2 ЗДДС и изхода на спора, като доставката попада в кръга на облагаемите с
3
ДДС доставки по смисъла на чл.2, т.1 ЗДДС.
С оглед на така даденото разрешение съдът приема, че при присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза
на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв. следва да включва ДДС.
Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 248, ал. 3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА хода на настоящото производство, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 267919/21.08.2024 г., подадена от ответника „МД“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“Г.С.Р“ №
147, ап.14, представлявано от ВГС, съдържаща искане за изменение в частта
за разноските на постановено в настоящото производство Решение № №
14681 от 26.07.2024 г.;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
получаването му от страните пред Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4