М О Т И В И
към
ПРИСЪДА №........ от 21.10.2013 година
по НЧХД
№824/2013 година по описа на Районен съд – Свиленград
С Разпореждане от 16.08.2013
година, Съдия - докладчикът е предал на Съд:
А.И.Т., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, със
съдебен адрес: град Свиленград, ул.”Георги Скрижовски” №1, област Хасково, чрез
адвокат Т.К., неженен, със средно образование, ЕГН **********, осъждан, за това
че на 13.08.2013 година в град Свиленград, област Хасково, пред кафе „Али
баба”, причинил на С.К. Костдинов с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: град
Свиленград, ул.”Георги Бенковски” №13, област Хасково, чрез адвокат А.Й., лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на
здравето – контузионен оток с кръвонасядане в областта на лявата скула,
охлузване от вътрешната част на горната устна в ляво и контузия в тилната
област на главата - престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
С Определения от дата
09.09.2013 година, постановено в открито съдебно заседание, Съдия – докладчикът
на основание чл.84 и сл. от НПК е приел за съвместно разглеждане в наказателния
процес гражданските искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД, предявени от С.К.
Костдинов с ЕГН ********** ***, срещу А.И.Т. с ЕГН ********** ***, за сумата от 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди,
ведно с законната лихва от датата на увреждането – 13.08.2013 година до
окончателното изплащане на вземането и за сумата от 749 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, ведно с
законната лихва от датата на увреждането – 13.08.2013 година до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските по делото. Със същото
Определение е конституиран в
процесуалното качество на граждански ищец частният тъжител С.К.К..
В
съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец С.К.К. лично и чрез
процесуалния си представител – адвокат А.Й. поддържа Тъжбата си, на основание на която е образувано
делото. Поддържа по основание и размер и предявения граждански иск.
Подсъдимият
А.И.Т. лично и чрез процесуалния си представител – адвокат Т.К., не се признава
за виновен в извършването на гореописаното престъпление от частен характер.
Описва различна фактическа обстановка по отношение на инкриминираното деяние –
заявява, че са се сдърпали с К., скъсал му синджира, но не бил удрял. Моли за
оправдателна Присъда. Моли да се отхвърли предявения граждански иск като
неоснователен и недоказан. Алтернативно е замолен Съда да не бъде уважаван
гражданския иск в пълния му предявен размер.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото гласни
и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.И.Т. и гражданският
ищец и частен тъжител С.К.К. се познавали отдавна.
През деня на 12.08.2013 година
подсъдимият А.Т. разбрал, че С.К. е говорил за него, че е боклук, че е
наркоман, че има дете от проститутка и че е лежал в затвора. Афектиран,
изнервен и разстроен от наученото А.Т. излезнал вечерта от дома си, находящ се
на посочения по – горе адрес, с лек автомобил марка „Фолксваген” с държавен
регистрационен номер Х 73 95 ВК – собственост на майка му Димитрина Ангелова
Дякова, за който автомобил имала Пълномощно /приложено по делото/ да го
управлява и стопанисва бабата на подсъдимия – свидетелката Мария Дакова,
паркирал автомобила в центъра на град Свиленград, област Хасково и се запътил
към кафе „Рандеву” в същия град. Тогава /вече след полунощ на 13.08.2013
година/ видял С.К., който се бил запътил към кафе „Али баба” след като паркирал
управлявания от него лек автомобил. А.Т. се отправил към С.К. и го запитал защо
говори нещата, описани подробно по - горе, които не го интересуват, на което С.К.
отговорил, че ще говори каквото си иска. Тогава А.Т. ударил с юмрук в лявата
част на лицето С.К., хванал го за фланелката, сдърпали
се и Т. скъсал синджира на К. като части от
него паднали на земята. С.К. се навел и започнал да ги събира, след което влезнал в заведението „Али баба” и поискал лед от свидетеля Георги И.Г. /барман/, който му
дал и отишъл в тоалетната на нощния клуб, находящ се до заведението.
Междувременно А.Т. се
срещнал със свидетеля Георги Бакърджиев, който видял, че Т. има пресни
драскотини по врата. Подсъдимият споделил със свидетеля Бакърджиев, че се
скарали със С.К., тъй като говорел за него нещата, описани по - горе и се
сдърпали. Бакърджиев оставил Т.
до дома му. Малко след това Т. излезнал от ново и се отправил към центъра на
Свиленград, за да прибере колата, с която преди това бил излезнал. Тогава видял
С.К. да разговаря със свидетелите Д.Г. и Х.Х., които били дежурен автопатрул
към РУ”П” - Свиленград. Пред полицейските служители С.К. казал, че са се
пречкали за някакво момиче и А.Т. го ударил
с юмрук в областта на лицето и му скъсал златен синджир. С.К. поискал от
А.Т. да му заплати сумата от 300 лв. за скъсания синджир, но тъй като Т. нямал
му оставил като гаранция ключовете на лекия автомобил, който паркирал пред дома
на Стефанов и лаптопа на сестра си, който оставил в колата /в тази насока са и
данните извлечени от преписка с рег.№ЯС-14969 от 22.08.2013 година на РУ”П” –
Свиленград/. Прибирайки се в дома си Т. видял баба си – свидетелката Мария
Дякова, която забелязала че има червенина на гушата му. Попитала за автомобила
и разбрала, че е в дома на С.К.. В последствие разбрала за какво са се сдърпали
със С.К..
Сутринта на същата
дата свидетелката Мария Дякова отишла в дома на С.К., находящ се на посочения
по – горе адрес, където провела разговор със С.К. и след като последният й
отказал да върне ключовете на колата и лаптопа, подала Жалба в РУ”П” –
Свиленград, заведена под №ЯС-4235 от 13.08.2013 година. Заявява, че при
разговора със С.К. имала възможност да го огледа като не констатирала да има
синини под окото – само очите му били зачервени.
Видно от
приетите като доказателства по делото Справка за съдимост №587 от 28.08.2013
година на Районен съд – Свиленград и Бюлетини на А.И.Т. става ясно, че е
осъждан многократно за различни престъпления.
Видно от Декларация за материално и имотно положение на А.И.Т. се
установява, че няма доходи, недвижими имоти и МПС-та.
Видно от Характеристична справка, изготвена от ПИ Георги Маджуров А.Т.
не е предизвиквал конфликти и скандали с живущите в района. Регистриран е като
нарушител на престъпления и за нарушение на обществения ред. Не се издирва от
органите на полицията.
По делото бе назначена, изслушана и приета
без възражение Съдебно - медицинска експертиза
по писмени данни с
вх.рег.№13 183/17.10.2013 година, изготвена от вещото лице – д-р Х.Е.. Съгласно заключението по
експертизата е установено при прегледа на С.К. контузионен оток с кръвонасядане
в областта на лявата скула, охлузване от вътрешната част на горната устна в
ляво и контузия в тилната област на главата, които увреждания са причинени по
механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при побой по
начина и при обстоятелствата, описани от прегледания. Причинено е страдание
като срокът за възстановяване е 10-15 дни. В съдебно заседание вещото лице Е.
поддържа заключението си като допълва, че някой кръвонасядания се проявяват 7-8
дни след травмата. В конкретния случай сочи, че е възможно на 13.08.2013 година
около 08.30 часа – 09.00 часа /когато е било посещение на свидетелката Дякова/
да не е било видимо кровонасядането, но отокът е следвало да бъде видим.
Изложеното от вещото лице е в пълно съответствие с данните, изнесени в
Съдебномедицинско удостоверение №381/2013г. от 13.08.2013 година.
По делото бе назначена, изслушана
и приета и Съдебно – счетоводна експертиза, от заключенито на която става ясно,
че средната пазарна цена на грам злато при израбока на ланец към датата на
деянито е 13 лв/грам. За да определи тази средна пазарна цена вещото лице сочи,
че е използван метода на „пазарната цена” – цената, постигната в процеса на
продажба на стоки в непроменена форма на независим партньор на един активен пазар.
В съдебно заседание вещото лице Е.М. поддържа заключението си като допълва, че
определената от нея цена касае единствено изработката на изделие от злато, 14
карата като цената не се влияе от сплитката на изделието.
Видно от Справката от НБД
„Население” А.Т. няма деца, но в съдебно заседание, проведено на 21.10.2013
година, заявява, че има дете, което живее при него и за което се грижи, но
детето не било записано на неговото име, предвид факта, че при ражданто му
майката е била в брак с друг мъж като до настоящия момент не бил предприел
действия относно припознаването на детето.
При така установената
фактическа обстановка, Съдът достигна до единствено възможния и категоричен извод, че от обективна и субективна страна
подсъдимият А.И.Т. е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
От обективна страна – на 13.08.2013 година в град Свиленград, област
Хасково, пред кафе „Али баба”, А.И.Т. причинил на С.К. Костдинов лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето –
контузионен оток с кръвонасядане в областта на лявата скула и охлузване от
вътрешната част на горната устна в ляво. По делото се установи да е нанесен
само един юмручен удар от страна на Т. в лявата част на лицето на К..
Доказателства за други два удара в задната част на главата и тила на К., за
които има твърдение в Тъжбата, не се установиха по делото.
Уточнени
са вида и характера на телесната повреда, която е лека такава по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК съгласно заключението на вещото лице Е., което Съдът в
настоящия си състав кредитира изцяло. Нанесената лека телесна повреда е причинила страдание без разстройство
на здравето, т.е. не са налице увреждания на целостта на тъканите
/рани/, изискващи някаква медицинска, хирургична или друга обработка или такива
увреждания, които в една или друга степен нарушават присъща, обичайна функция
/двигателна, сетивна или друга/, свързана с организма на човека. Не е налице
нарушение на целостта на тъканите, а има само охлузно нараняване и
кръвонасядане.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия Т. при пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хипотеза първа от НК в състояние на
вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него
деяние, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Бил е напълно наясно, че с удара, който нанася на
пострадалия К. с оглед на неговата сила ще причини телесна повреда на
пострадалия и е целял именно това.
Подсъдимият А.И.Т. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български
гражданин е от български прозход. Живее в град Свиленград, ул.”Бяло море” №5а,
област Хасково, Не е женен. Със средно образование е. Осъждан е три пъти за
различни престъпления. Има малолетно дете, за което полага грижи.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на А.И.Т., Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства доброто му процесуално поведение и чисто човешкия мотив, поради
който е извършил деянието – изречените изключително тежки думи от страна на
пострадалия, касаещи подсъдимия, миналото и най – ценното в живота на един
човек - детето му. Като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха обремененото му съдебно
минало и лошите характеристични данни.
Обществената
опасност на деянието не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи, за разлика от обществена
опасност на дееца предвид изложеното по - горе.
Причината за извършване на
престъплението е незачитането на законите в Република България и
пренебрежителното отношение към неприкосновеността на личността.
При определяне размера на наказанието Съдът в
настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на подсъдимия – няма доходи, с имотното му положение – не притежава
недвижими имоти и МПС-та и с факта, че се грижи за детето си, от една страна и
от друга - с размера на минималната работна заплата за страната ни – 310 лв., трудоспособна възраст на подсъдимия Т. и факта, че е в състояние да работи /по делото не се констатираха данни за
здравословни проблеми/ за да може да заплати наложената му „Глоба”.
С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 от НПК при
уравновесяване на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, при
завишена обществена опасност на дееца и незавишена такава на деянието и
отчитайки чисто човешкия мотив за извършване на деянието, Съдът постанови
Присъдата си, с която призна подсъдимия А.Т. за виновен и му наложи справедливо
наказание – най-лекото по вид наказание „Глоба”, но в максималния размер от 300
лв.
Определеното при
горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на
извършеното от подсъдимия престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно – да се поправи и превъзпита към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху
подсъдимия и да се отнеме възможността да върши други престъпления, да се
въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
За
пълнота на настоящото изложение Съдът намира, че в конкретния случай не може да
приложи разпоредбата на ал.3 на чл.130 от НК, т.н. реторсия, тъй като не се
установи по безспорен и категоричен начин, че белезите по врата на подсъдимия Т.
са нанесени именно на процесната дата 13.08.2013 година и именно от пострадалия
К.. Само подсъдимият Т. в обясненията си, дадени пред настоящия състав на Съда,
сочи, че С.К. го е одраскал при спречкването им, никой друг от разпитаните
свидетели не е видял подобно нещо, а само преразказват чутото от А..
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелката Мария Дякова /баба на подсъдимия/ в частта, касаеща
обстоятелството, че не е видяла синини по лицето на К. при посещението си в
дома му сутринта на 13.08.2013 година предвид заинтересоваността й от изхода на
делото поради родствените отношения, в които се намира с подсъдимия и тъй като
към този момент е възможно да е имало само оток по лицето на К., но не и
синини, който свидетелката да не е забелязала предвид напредналата й възраст.
Изложеното се подкрепя и от обясненията на вещото лице Е., дадени пред
настоящия състав на Съда в съдебното заседание на 21.10.2013 година.
Относно
гражданските искове:
С оглед осъдителната Присъда спрямо
подсъдимия, се явява доказан по основание предявеният
от С.К.К. граждански иск, касаещ неимуществените вреди на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно ал.2 на
същата разпоредба вината се предполага до доказване на противното.
За да се уважи гражданския иск по чл.45 от ЗЗД следва от страна на гражданския ищец да се докажат елементите от фактическия състав на
деликта, а именно противоправно поведение, изразяващо се в действие или
бездействие на деликвента, настъпване на вреда за увредения вследствие на това
поведение, наличието на причинна връзка между деянието и вредата.
Предвид презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД в тежест на подсъдимия е да я опровергае.
При така посочените елементи от фактическия състав на
деликта, настоящият съдебен състав намира за доказано осъществяването на всеки
един от тях за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия Т. по реда на чл.45 от ЗЗД. В настоящия случай има осъдителна Присъда срещу подсъдимия, поради което следва да се приеме за доказано
извършването на деянието от подсъдимия,
както за доказани следва да се приемат неговата противоправност и вината на
извършителя.
Останалите две предпоставки – настъпване на вреди за пострадалия и
причинната връзка между деянието и тези вреди – Съдът също намира за доказани
по делото. Безспорно по делото се установи, че след нанасянето на юмручния удар на 13.08.2013 година, гражданският ищец е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, стрес,
неудобство и морални страдания. Това
се установи от свидетелските
показания и от заключението на вещото лице
Х.Е.. Всичко това няма как да
не доведе до дискомфорт в ежедневието му, изпитване на морални страдания от случващото
се с него, психически шок и физически болки. Всичко това е повлияло на личното му достойнстно и самочувствие.
Така описаните последици от удара Съдът намира за
претърпени от страна на гражданския ищец К. неимуществени вреди – болки, страдания и неудобство, подробно описани по-горе.
Така причинените на гражданския ищец К. неимуществени вреди са резултат от престъпното
деяние, съставляващо непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, т.е. налице
е причинна връзка между вредите и деянието, доколкото същите са настъпили
вследствие на удара.
Що се отнася до
размера на причинените неимуществени вреди следва да се отбележи, че неимуществените вреди нямат
парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от Съда и по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно ППВС №4 от 1964 година на Пленума на
ВС, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се имат предвид от Съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, каквато е
налице в разглеждания по настоящото дело случай, са характера на увреждането,
начина и обстоятелствата, при които то е извършено и последиците от това
увреждане. В случая, с оглед характера и тежестта на уврежданията на
гражданския ищец К. /лека
телесна повреда, изразяваща се в контузионен оток с кръвонасядане в
областта на лявата скула и охлузване от вътрешната част на горната устна в ляво/, периода на възстановяване от тях /10-15 дни/, трудоспособна
възраст на подсъдимия Т. и факта, че е в състояние да работи, за да обезщети
пострадалия за причинените му щети, настоящият състав на Районен съд –
Свиленград счита, че справедливото обезщетение за претърпените от гражданския
ищец неимуществени вреди възлиза на 500 лв. Подсъдимият следва да заплати на
гражданския ищец тази сума, представляваща обезщетение за претърпени от
последния неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от деня
на увреждането – 13.08.2013 година до окончателното му изплащане, предвид
искането в тази насока и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, съгласно който при
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на
деликта.
Искът по чл.45 от ЗЗД за разликата до
пълния предявен размер от 1 000 лв. следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не се доказаха претърпени
вреди, чието обезщетяване да изисква такава парична стойност.
Искът за
имуществените вреди следва да се отхвърли като недоказан по основание и размер,
тъй като по делото не се установи по безспорен и кетегоричен начин дали жълтия
метал, от който е направен скъсания синджир е от злато, каква проба, колко
елемента са изгубени /твърди се в Тъжбата, че липсват 7 елемента, което
обстоятелство не се установи/, какво е състоянието на останалите елементи и
възможно ли е да бъде ремонтиран. От приложените в кориците на делото Експертна
справка, изготвена от лице от Списъка на вещите лица в районна на Окръжен съд –
Хасково, карта от „Авангард голд” ЕООД и заключение по Съдебно – счетоводната
експертиза също не стават ясни тези обстоятелства. Никой от свидетелите,
разпитани по делото не е видял въпросният синджир. Изключение прави свидетеля Д.
Геберов, който е видял синжира, но не може да прецени дали действително е бил
златен.
Относно разноските:
По делото се констатираха да са
направени действително разноски от страна на частния тъжител и граждански ищец
в общ размер на 612 лв. – 300 лв. за възнаграждение на адвокат /съгласно
приложеното в кориците на делото Пълномощно/, 200 лв. за възнаграждение на
вещото лице Х.Е., 12 лв. за държавна такса и 20 лв. за призоваване на свидетел.
С оглед изхода на спора,
обстоятелството, че размерът на гражданския иск относно претендираните
неимуществени вреди не бе уважен изцяло и че искът относно имуществените вреди
бе отхвърлен, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител и граждански
ищец С.К. част от направените от него разноски в размер на 500 лв.
Относно държавната такса във връзка с гражданския иск:
Подсъдимият А.И.Т. следва да
бъде осъден да заплати и следващата се по закон държавна такса върху
присъденото обезщетение в размер на 50 лв. съгласно чл.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /4% върху размера на
уважения иск, но не по- малко от 50 лв./.
Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Кремена Стамболиева/