Решение по дело №807/2025 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 8635
Дата: 31 юли 2025 г.
Съдия: Мария Ганева
Дело: 20257050700807
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 8635

Варна, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIII състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: МАРИЯ ГАНЕВА
   

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА административно дело № 20257050700807 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.54 от ЗКИР и е образувано по субективно съединени жалби на „ИЕС“ ООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление [населено място], с.о. „М. рид“ , БДЧ 516, №9 , представлявано от управителя И. Л. Д. , и на А. И. Д. със съдебен адрес [населено място] , [улица], ет.  , офис   , подадена чрез адв. Т. Т., срещу заповед № 18-1198/12.02.2025г. на началника на СГКК-Варна.

Релевира се материална незаконосъобразност, неспазена цел на закона и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорва се тезата на административния орган за съществуване на „непълната или грешка“ на кадастралната карта . Твърди се съществуване на спор за материално право , който изключва възможността за удовлетворяване на заявлението на С. П. за изменение на границите на съседни имоти. Подаденото заявление от П. се квалифицира като опит за завземане на част от притежавания в съсобственост от оспорващите лица поземлен имот . Същите не са били уведомени по реда на чл. 26 от АПК , в резултат на което не са могли да участват в производството по издаване на обжалваната заповед. Отправено е искане към съда за отмяна на обжалвания изричен отказ с присъждане на направените разноски по водене на делото.

В съдебно заседание жалбоподателите чрез проц. представител поддържат жалбите на изложените основания . В депозирани по делото писмени бележки подробно се аргументира тезата за незаконосъобразност на одобреното изменение на кад. карта.

Ответникът – началникът на СГКК-Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява в съд. заседание, но в писмено становище, придружаващо административната преписка, оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Прави се възражение за прекомерност, ако адв. хонорар на пълномощника на ж-ля надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004 г.

Заинтересованото лице С. Д. П. , се представлява в съд. заседание от адв.В. С. , който изразява становище за неоснователност ан подадените жалби , тъй като има допусната грешка в кадастралната карта при нейното одобряване от изп. директор на АГКК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбите / л. 44 от делото/, а при изследване за основателност на същите констатира, че началото на административното производство е било поставено със заявление от 18.07.2024г. на С. Д. П. до началника на СГКК-Варна с искане за промяна на границите на ПИ с ид. 10135.2516.1450 и 10135.2516.9. Заявлението се придружава от проект за изменение на кад. карта на [населено място] , като в неговата обяснителна записка се посочва ,че заявлението цели вярно отразяване на граница между съседни имоти , като ПИ с ид. 10135.2516.1450 промени площта си от 804 кв.м. на 806 кв.м., а ПИ с ид. 10135.2516.9 промени площта си от 2387 кв.м. на 2385 кв.м. Към документацията на проекта има геодезическо заснемане , обективиращо материализирана ограда от каменен зид между процесните имоти .

Изготвена скица-проект онагледява поискането от заявителя изменение на действащата кад. карта на [населено място].

Адм. орган е съставил уведомления по чл. 26 от АПК за двамата жалбоподатели по настоящото дело . Тези уведомления са били изпратени за връчване чрез „Български пощи „ ЕАД , но не са били получени от адресатите. Пощенската пратка за А. Д. е върната с отбелязване на пощенски служител за недостатъчен адрес, а върху пратката за „ИЕС“ ООД има отбелязване за непотърсена от получателя.

Към адм. преписка е приложено удостоверение за приемане на представения заедно със заявлението проект за изменение на КККР на [населено място].

Безспорен факт е, че към датата на издаване на процесната заповед има влязла в законна сила заповед по одобряване на кад. карта на [населено място] , административен район „Приморски“ , в който район попадат процесните два съседни поземлени имота , собственост на жалбоподателите и на заинтересованото лице.

Според одобрената КККР на [населено място] ПИ с ид. 10135.2561.9, вписан като съсобствен на двамата жалбоподатели , е с площ от 2387 , а ПИ с ид. 10135.2516.1450 , вписан като собствен на С. Д. П. , е с площ от 804 кв.м.

В КРНИ не е вписан титул за собственост на С. П. , а към адм. преписка е приложена заповед по §4, а.7 от ЗСПЗЗ №280/08.05.2012г. на кмета на район „Приморски“ по признаване право на собственост на С. П. върху новообразуван имот с ид. 10135.516.1450 с площ от 802 кв.м.

Въз основа на събраните в административния процес доказателства на 12.02.2025г. началникът на СГКК-Варна е издал обжалваната заповед , с която на основание чл. 54, ал.4 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрил изменение на КККР на [населено място] , изразяващо се в промяна на границата на съществуващи обекти , като площта на ПИ с ид. 10135.2516.9 от 2387 кв.м. става 2385 кв.м., а ПИ с ид. 10135.2516.1450 от 804 кв.м. става с площ от 806 к.м.

Към жалбите до съда оспорващите лица представят три нотариални акта за покупко-продажби , от които се установява , че А. И. Д. е съсобственик на 478 кв.м. от ПИ с ид. 1035.2516.9 по КККР на [населено място] , а останалата част от имота, целия с площ от 2400 км.м. е съсобствена на „ИЕС „ ООД / л. 8-12 от делото/ .

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Оспореното по съдебен ред волеизявление на началника на СГКК-Варна обективира изменение на кадастралната карта на [населено място] за поземлени имоти, находящи се в [населено място] . Съгласно правилото на чл. 54, ал.4 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. При тези фактически данни и относима правна уредба се налага извод за материална, териториална компетентност и такава по степен на издателя на оспорената заповед.

Атакуваният индивидуален адм акт е обективиран в изискуемата писмена форма по чл. 59 АПК , с кратко изложение на установените юридически факти и с позоваване на относима правна уредба, обосноваващи взетото решение по изменение на кад. карта.

Съдът споделя тезата на жалбоподателите за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като същите в качеството им на заинтересовани лица в производството по издаване на обжалваната заповед не са били уведомени по реда на чл. 26 АПК за образуваното производство по заявлението на С. П. и поради тази причина са били лишени от възможност да упражнят процесуалните си права като страна в процеса , включително да подадат възражения по поисканото изменение на кадастъра, да представят доказателства , да поискат събирането на такива от адм. орган.

Ответникът е изпратил съобщения на жалбоподателите на неактуални към 09.10.2024г. техни адреси от техните титули за собственост , които са съставени през 2007 г. и от 2023г. Адм. орган е бездействал да събере данни по чл. 18а, ал.8, т.1 и 2 АПК , ползвайки информация от НБД „Население“ и от търговския регистър, с които има връзка / арг. чл.7, ал.2 ЗКИР/.

Процесуалното бездействие на ответника има за последица неспазване и на нормативното предписание на чл. 35 АПК, тъй като поради неуведомяване на заинтересованите лица началникът на СГКК не е изяснил дали съществува на спор за собственост между страните в производството . Установяването на този факт би могло да доведе до постановяване на различен административен акт от началника на СГКК-Варна.

При изследване материалната законосъобразност на процесната заповед съдът съобрази , че предмет на оспорване е одобрено изменение на влязла в сила кадастрална карта на [населено място]. В Глава VІ на ЗКИР, наименувана „Поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри“, законодателят е посочил хипотезите, при наличие на които могат да бъдат извършвани изменения в данните на влезлите в сила кадастрални карти и в имотните регистри към тях. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1) изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2) непълноти или грешки; 3.) явна фактическа грешка.

В мотивите на обжалваната заповед се твърди съществуването на „непълнота и грешка“ . Според легалното определение на това понятие, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние .

С процесната заповед е одобрено изменение на граница между съседни поземлени имота само с 2 кв.м. , а разпоредбата на чл. 54, ал.3 от ЗКИР гласи ,че не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата, определена с наредбата по чл. 31 / чл. 54, ал.3/ .

За началника на СГКК-Варна тези 2 кв. м. са непълнота или грешка т.е не попадат в границите на допустимата грешка в точността на кадастралната карта , изчислявана по методиката на раздел ІІ от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. Процесуалната пасивност на ответника и заин. лице П. по ангажиране на доказателства по повод дадените им указания по чл. 171, ал. 5 АПК / л. 44 от делото/ имат за резултат неуспешно главно доказване т .е. не са доказва съществуването на описаното фактическо основание в мотивите на оспорената заповед .

Одобреното от ответника изменение на кадастъра се изразява в намаляване площта на съсобствения поземлен имот на двамата жалбоподатели и съответно увеличаване площта на имота на заинтересованото лице С. П. . Несъгласието на „ ИЕС“ООД и на А. Д. с подобна промяна сочи на извод за спор за материално право между собствениците на съседните имоти. Административният орган няма нито право, нито задължение да разрешава вещни спорове . Докато спорът за материално право не бъде разрешен по предвидения съдебен ред , не следва да се удовлетворява и искане за изменение на кадастъра. В този смисъл са решение № 5952 от 09.05.2018 г. по адм. д. № 14164/2017 г., ІІ отд. на ВАС, решение № 3178 от 13.03.2018 г. по адм. д. № 9269/2017 г., ІІ отд. на ВАС и др. /.

Според решение № 12328 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12301/2018 г. „двете предпоставки – фигуриране в КР като носители на права и изрично изразено несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат спор за материално право... относно частта от имота, отговаряща на площта, чието намаляване според отразяването в картата е последица от промененото местоположение на границата му. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал. 2 изр. 1 от ЗКИР. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд“.

На следващо място , изрично в чл. 54, ал. 2 ЗКИР законодателят е разписал, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред .

В обобщение издадената от началника на СГКК-Варна заповед по одобряване на изменение на кадастралната карта на [населено място] в частта на процесните имоти е незаконосъобразен индивидуален адм. акт , който подлежи на отмяна по съдебен ред.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, съдът следва да удовлетвори допустимото искане на оспорващите лица за присъждане на съдебно -деловодни разноски, които за „ИЕС“ ООД включват заплатен в брой адв. хонорар от 1000 лв. и платена държ. такса от 50 лв., а за А. Д.- платена държ. такса от 10 лв.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.172 и 173 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 18-1198/12.02.2025г. на началника на СГКК-Варна.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на „ИЕС“ ООД с ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление [населено място], с.о. „М. рид“ , БДЧ 516, №9 съдебно-деловодни разноски в размер на 1050/ хиляда и петдесет / лева.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на на А. И. Д. с [ЕГН] съдебно-деловодни разноски в размер на 10 / десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

 

Съдия: