Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14969 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Д.Х.Х.-Т. искова молба, в
която твърди, че праводателите й Х.С.Х. и К.Н.Х.
придобили право на строеж за построяване на апартамент № 23 и апартамент № 24 в
жилищна сграда с административен адрес гр. София, ул. „*******“ ЕООД. На
дружеството било учредено право на строеж за построяване на сградата от
собствениците на УПИ ІV-1040, кв. 29 по плана на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ -
Симеоново“ с площ от 652 кв.м. – М.Г.М.и Й.В.Г.. Правото на строеж било
надлежно реализирано, за което бил издаден акт обр. № 14 на 01.03.2009 г.
След
учредяване на правото на строеж в полза на „К.**“ ЕООД собствениците М.М.и Й.Г.внесли правото на собственост върху земята и
обектите, чиято собственост придобили на основание учредено право на строеж
като непарична вноска в капитала на „М. И. П.“ ООД, а впоследствие правото на
собственост върху земята било внесено като апортна
вноска в капитала на „Г.0.“ ЕООД. Така „Г.0.“ ЕООД бил собственик на земята, но
не и на обектите, притежание на праводателите на ищцата след реализиране на
правото на строеж, удостоверено с акт обр. № 14 от 01.03.2009 г. Поради това
липсвало основание „Г.0.“ ЕООД да упражнява фактическа власт върху апартамент №
24 и моли дружеството да бъде осъдено да й предаде владението върху имота,
както и върху 9.09% ид.ч. от правото на собственост върху подземния паркинг с
обща площ от 340.86 кв.м., находящ се в сутерена на сградата при разпределено
ползване на място за паркиране № 1 с площ от 12.50 кв.м., при съседи:
паркомясто №10, подземна улица и двор, заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото.
„Г.0.“
ЕООД не било собственик и на апартамент № 23, поради което не настъпило и вещно-прехвърлителното действие на сделката по покупко-продажба
на имота в полза на М.И.Д.. Предявява ревандикационен
иск срещу Д. за предаване на владението върху апартамент № 23, находящ се в
същата сграда.
Ответникът
„Г.0.“ ЕООД е подал отговор, в който признава, че „К.**“ ЕООД е прехвърлило на К.Х.
правото на строеж за построяване на апартамент № 24, паркомясто № 1 и апартамент
№ 23 в жилищната сграда на адрес гр. София, ул. „**********и че К.Х. и Х.Х. дарили имотите на дъщеря си Д.Х.. Възразява за погасено
право на строеж, установено с решение от 24.01.2014 г. по гр.д. № 1881/2013 г.
по описа на СГС, І-8 състав. Учреденото ограничено вещно право на строеж се
върнало в патримониума на собственика на земята, ведно с подобренията върху
нея. Поради това ищцата не била собственик на процесните имоти. Собствениците
на земята М.Г.и Й.Г.внесли като непарична вноска дворното място в капитала на
„М. И. П.“ ЕООД. Ответникът заявява собствени права върху земята след апорта й в капитала му, както и върху подобренията в него.
Заявява,
че строежът достигнал до етап „груб строеж“ на 10.09.2014 г.
Ответникът
М.И.Д. оспорва иска и заявява, че той е собственик на апартамент № 23, като
правото придобил по силата на валидно сключен договор за покупко-продажба с „Г.0.“
ЕООД.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По
делото е приет нотариален акт № 92, том V, рег. № 7219, дело № 847 на нотариус
рег. № 041 на НК, според който на 07.11.2007 г. М.Г.М.и Й.В.Г., като
собственици на дворно място, находящо се в гр. София, на ул. „********,
съставляващо по скица УПИ ІV-1040 в кв. 29 по плана на гр. София, м. „Витоша
ВЕЦ-Симеоново“, с площ по документ за собственост 700 кв.м., а съгласно скица с
площ от 652 кв.м. учредили на „К.**“ ЕООД, представлявано от М.Г.М.безсрочно
право на строеж върху имота за построяване на жилищна сграда с подземни гаражи,
абонатна и два магазина“, съгласно разрешение за строеж № 372/09.10.2006 г., състояща
се от сутерен, пет етажа, подпокривен етаж и кула,
със застроена площ на сградата от 337.45 кв.м. и РЗП от 2 317.62 кв.м., с
изключение на обектите, за които учредителите си запазват правото на строеж
(апартамент № 1, апартамент № 2, апартамент № 3, апартамент № 4, апартамент №
12, апартамент № 14, магазин № 1, паркомясто № 1, паркомясто № 11, паркомясто №
7, паркомясто № 8, паркомясто № 10, мазе № 1, мазе № 2, мазе № 3, мазе № 4,
мазе № 5 и мазе № 6) срещу задължението на приемателя да построи лично или чрез
трето лице, като поеме всички разходи по проектирането и строителството на
сградата, включително обектите, за които учредителите си запазват правото на
строеж, съобразно одобрен архитектурен проект от 09.10.2006 г. на СО, район
„Лозенец“.
На 20.12.2007
г. „К.**“ ЕООД продало на К.Н.Х. правото на строеж за апартамент № 23,
предвиден за построяване в сградата на ул. „**********в гр. София за сумата от
12 436.90 лева, за което е съставен нотариален акт № 112, том VІ, рег. №
8490, дело № 1062/2007 г. на нотариус рег. № 041 на НК.
На
същата дата К.Н.Х. и останалите собственици на лозе от 1.938 дка в землището на
гр. С., м. „*****“, представляващо поземлен имот с идентификатор 67800.503.77
са прехвърлили собствеността върху имота в полза на „К.**“ ЕООД срещу право на
строеж за имоти, предвидени за построяване в жилищна сграда с подземни гаражи,
абонатна и два магазина на адрес гр. София, ул. „********, като в полза на К.Н.Х.
е прехвърлено право на строеж за апартамент № 24, находящ се на пети етаж, със
застроена площ от 100.35 кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски
бокс, две бани и тоалетни и две тераси, заедно с 4.83% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с мазе № 11, находящо се
на сутерен, с площ от 2.39 кв.м. и 0.03% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото и за паркомясто № 1, находящо се
на сутерен, със застроена площ от 12.50 кв.м. и 9.09% идеални части от общите
части на сутерена на сградата и от правото на строеж върху мястото (нотариален
акт за замяна на недвижими имоти № 113, том VІ, рег. № 8491, дело № 1063/2007
г. на нотариус рег. № 041 на НК).
Според
констативен протокол изх. № АБ94М/151/10.11.2008 г. на СО, район „Лозенец“,
подписано от началник отдел „Кадастър и регулация“, издаден на основание чл.
181, ал. 2 от ЗУТ, на 10.10.2008 г. е извършена проверка на място и по
документи на обект: жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна и два магазина,
находяща се в УПИ ІV-1040, кв. 29, м. „Витоша ВЕЦ-Симеоново“ по плана на гр.
София, с разрешение за строеж № 372/09.10.2006 г. и е установено, че сградата е
изпълнена в груб строеж, частично е монтирана ПВЦ дограма, изпълнени са ел.
инсталации и ВиК инсталации, частично са изпълнени ОВ инсталации, изпълнени са
вътрешни мазилки, но не и външни мазилки. Протоколът е заверен от СО, район
„Лозенец“, че важи и към 26.09.2009 г.
Според акт
за приемане на конструкцията приложение № 14 към чл. 7, ал. 3, т. 14 (образец
14) от 01.03.2009 г. проектантът, строителят и консултантът са прегледали
изпълнението на конструкцията на строежа, както и всички документи по
изпълнението й и са установили, че конструктивните елементи на строежа са
изпълнени в съответствие с одобрените архитектурни проекти, няма недостатъци и
пропуски при изпълнението по нива на елементите, уреждащи сигурността на изпълнената
конструкция, а отклоненията от проектните размери и положения са в рамките на
допустимите. Актът е подписан от проектанта инж. Е.Б., строителя инж. М.Г.М.–
технически ръководител и консултант инж. С.Д..
Със
заповед № 1/05.03.2012 г. на инж. С.Д. е предписано на техническия ръководител
на строежа жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна и два магазина, находяща
се в УПИ ІV-1040, кв. 29 да положи изолация от един пласт воалит
върху временната дървена конструкция с оглед съхранението на извършените СМР в
жилищната сграда и предпазването от течове на етажните плочи.
На
07.01.2013 г. М.Г.М.и Й.В.Г., съдружници в „М.И. П.“
ООД са подписали дружествен договор, с който внасят като непарична вноска в
капитала на дружеството недвижими имоти, сред които по т. 10: дворно място,
находящо се в гр. София, на ул. „********, съставляващо по скица УПИ ІV-1040 в
кв. 29 по плана на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ-Симеоново“ с площ по скица от 652
кв.м. заедно със следните недвижими имоти, построени на ниво „груб строеж“,
находящи се в жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна и два магазина,
изградена върху описаното място, съгласно разрешение за строеж № 372/09.10.2006
г. на СО, район „Лозенец“: апартамент № 4, магазин № 1, 9.09% ид.ч. от подземен
паркинг на сградата, целият с площ по проект от 340.86 кв.м., разположен на
сутерен, кота -3.15 м, съответстващи на правото на ползване на паркомясто № 8,
находящо се на сутерен, кота -3,15 м, със застроена площ от 12.50 кв.м., заедно
с 9.09% ид.ч. от общите части на сутерена на сградата и от правото на строеж
върху мястото, 9.09% ид.ч. от подземен паркинг на сградата, целият с площ по
проект от 340.86 кв.м., разположен на сутерен, кота -3.15 м, съответстващи на
правото на ползване на паркомясто № 10, находящо се на сутерен, кота -3,15 м,
със застроена площ от 12.50 кв.м., заедно с 9.09% ид.ч. от общите части на
сутерена на сградата и от правото на строеж върху мястото и 9.09% ид.ч. от
подземен паркинг на сградата, целият с площ по проект от 340.86 кв.м.,
разположен на сутерен, кота -3.15 м, съответстващи на правото на ползване на
паркомясто № 11, находящо се на сутерен, кота -3,15 м, със застроена площ от
12.50 кв.м., заедно с 9.09% ид.ч. от общите части на сутерена на сградата и от
правото на строеж върху мястото. Посочено е, че непаричната вноска е изготвена
от вещи лица по тройна оценителска експертиза,
назначена от АВп към МП по акт за назначение на вещи
лица № 20121213172925 от 1512.2012 г.
С
решение от 24.01.2014 г. по гр.д. № 1881/2013 г. по описа на СГС, І-8 състав по
предявен от М.Г.и Й.Г.срещу „К.**“ ЕООД иск за погасяване на правото на строеж,
учредено с нотариален акт № 92, том V, рег. № 7219, дело № 847 на нотариус рег.
№ 041 на НК съдът е признал за установено, че несъществуването, поради
погасяване по давност, на право на строеж на жилищна сграда с подземни гаражи,
абонатна и два магазина върху недвижим имот, представляващ дворно място с
местонахождение на ул. „**********в гр. София и съставляващо УПИ ІV-1040 в кв.
29 по плана на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ-Симеоново“ с площ от 700 кв.м.,
учредено на „К.**“ ЕООД чрез договор от 07.11.2007 г.
На
01.08.2014 г. е приет дружествен акт на „Г.0.“ ЕООД, с едноличен собственик на
капитала „М.И. П.“ ЕООД, който капитал е в размер на 52 200 лева и включва
непарична вноска – недвижими имоти: дворно място, находящо се в гр. София, ул.
„********, съставляващо УПИ ІV-1040 в кв. 29 по плана на гр. София, м. „Витоша
ВЕЦ-Симеоново“, с площ по скица 652 кв.м. Дружеството се управлява и
представлява от М.Г.М., който на 15.08.2014 г. е подал молба до Агенция по
вписванията за вписване на дружествения договор на „Г.0.“ ЕООД в частта относно
непаричната вноска от „М.И. П.“ ООД.
При
извършване на оценката на непаричната вноска в капитала на „Г.0.“ ЕООД вещите
лица, назначени с акт № 20140721121051/22.07.2014 г. са приспаднали стойността
на реализираното право на строеж, за да остойностят
дворното място, което ще се внесе от „М.И. П.“ ООД в капитала на „Г.0.“ ЕООД.
На
30.08.2014 г. е съставен акт за приемане на конструкцията, носещ подписите на
лицата, подписали и акт обр. № 14 от 01.03.2009 г., като М.Г.М. фигурира като
технически ръководител на строежа и управител на „Г.0.“ ЕООД. Този документ е със
съдържание, идентично с това на акт обр. № 14 от 01.03.2009 г.
Съгласно
удостоверение по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ от 10.09.2014 г. по преписка
АБ-26-00-814/28.08.2014 г. е съставен констативен протокол КП-152 от служители
на ИИКС за изпълнен покрив съгласно проекта, установено е, че сградата е
изпълнена в груб строеж, изпълнявани са довършителни работи, но няма издадено
разрешение за ползване.
Видно от
констативен протокол № КП-152 от 02.09.2014 г., при направен оглед от служители
на СО, район „Лозенец“ е установено, че сградата в УПИ ІV-1040 в кв. 29 е
изцяло завършена, като са изпълнени всички топло и хидроизолации по покрива,
направени са всички обшивки, монтирани са улуците и битумните керемиди. Изпълнени
са топлоизолацията и мазилките по стената и каменната облицовка на покрива на
сградата. Завършена е и вертикалната планировка. Покривът и фасадите са
завършени изцяло.
На
26.04.2016 г. от СО, район „Лозенец“, дирекция „Строителен контрол е издадено удостоверение
№ 434 за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда с подземни гаражи,
абонатна и два магазина“, находяща се в УПИ ІV-1040, кв. 29 по плана на гр.
София, м. „Витоша ВЕЦ-Симеоново“. В същото е упоменато, че строежът е заснет и
нанесен в кадастралния план на гр. София, съгласно удостоверение № ДСК
70-00-6567/08.12.2008 г. на дирекция „Софийски кадастър“ – СО.
На
14.09.2016 г. „Г.0.“ ЕООД е продало на М.И.Д. правото на собственост върху
апартамент № 23, находящ се в жилищната сграда на ул. „**********в гр. София,
за което е съставен нотариален акт № 40, том V, рег. № 29609, дело № 766/2016
г. на нотариус рег. № 274 на НК.
На
28.09.2016 г. Х.С.Х. и К.Н.Х. са дарили на Д.Х.Х.-Т.
правото на собственост върху е апартамент № 23 и апартамент № 24 в процесната
сграда.
По
делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е заключила, че
издаване на удостоверение от общинската администрация за степен на завършеност
на сградата в етап „груб строеж“ винаги се предхожда от съставяне на акт
образец 14. Акт 14 удостоверявал правото на строеж и заедно с него се издавало
и удостоверението от общинската администрация по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. За да
не вземе предвид констативен протокол от 10.10.2008 г. за изпълнение на
сградата в „груб строеж“ и акт обр. 14 от 01.03.2009 г. вещото лице е счело, че
констативният протокол е издаден преди акт обр. 14 за приемане на
конструкцията. Констативният протокол бил издаден и преди акт обр. 7 от
08.12.2008 г. за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната
конструкция. Изводът си, че към 05.03.2012 г. сградата не е била изградена на
ниво „груб строеж“ вещото лице обосновава и с наличието на заповед на
консултант по строителен надзор С.Д. за полагане на пласт хидроизолация върху
временна дървена конструкция с оглед съхраняване на сградата. Поради това е
дадено заключение, че обектът е изграден на етап „груб строеж“ на 10.09.2014
г., когато е издадено удостоверение по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ от СО, район
„Лозенец“.
По
делото са разпитани две групи свидетели - на ищцовата и ответната страна
относно момента на изграждане на покрива на сградата.
При така установените
обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 108 от ЗС в тежест
на ищеца е да докаже, че е собственик на процесните имоти и че ответниците ги
владеят без правно основание.
Ищцата Д.Х. твърди, че правото й на собственост
произтича от договор за дарение от 28.09.2016 г. Спорният по делото въпрос е дали
праводателите й са Х.Х. и К.Х.
са били собственици на дарените имоти, и в частност кога процесните два
апартамента са възникнали като самостоятелни обекти.
Правото на строеж се погасява с изграждане на обекта,
за който е било учредено. До този момент то съществува като ограничено вещно
право и в този вид може да бъде предмет на разпоредителна сделка. Завършването
на сградата в груб строеж погасява правото на строеж в случай, че то не е
погасено на основание нереализирането му в петгодишния срок по чл. 67 от ЗС.
От значение в случая е моментът на реализиране на грубия строеж на сградата, в която се намират апартамент № 23 и апартамент № 24. Приложение № 14, издадено в изпълнение на изискването на чл. 7, т. 14 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (ред. ДВ, бр. 72/2003 г.) представлява акт за приемане на конструкцията и се съставя от проектанта-конструктор, строителя, технически правоспособното физическо лице по част „Конструктивна“ към лицето, упражняващо строителен надзор, съдържа констатации за съответствието на строежа с проекта въз основа на данни от съставената предходна документация (дневници на строежа - бетонов, монтажен и др., съгласно правилата за изпълнение на съответния вид СМР, документите, удостоверяващи съответствие на вложените строителни продукти със съществените изисквания към строежите, и др., доказващи годността за употреба при спазване на съществените изисквания към строежите) съгласно действащата нормативна уредба за приемане, извършване и контрол на отделните видове строителни и монтажни работи, оценка за наличие на недостатъци, възможността за тяхното отстраняване и заключение за приемане на строителната конструкция при постигане изискванията на чл. 169, ал. 1 и 2 ЗУТ. Акт обр. 14 е документ, обективиращ удостоверителни изявления на лица, участници в процеса на строителство, а взаимоотношенията между тези лица се уреждат с договори (чл. 160, ал. 2 от ЗУТ). Изявленията, материализирани в горепосочения документ не са направени в качеството им на длъжностни лица с призната от закона удостоверителна компетентност и в този смисъл акт обр. 14 не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверения в него факт, в случая – момента на реализирането на грубия строеж. Официалният документ, удостоверяващ завършването на грубия строеж е констативен протокол на общинската администрация по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. Такъв е съставен на 10.11.2008 г. и според него сградата е завършена на етап „груб строеж“. Това обстоятелство не се опровергава нито от факта, че на 10.09.2014 г. е съставен нов констативен протокол, нито от постановеното решение по гр.д. № 1881/2013 г. по описа на СГС, І-8 състав. Производството пред СГС се е развило без участие на ищцовата страна в настоящия процес и липсва законово основание тя да се счита обвързана от него.Законодателят не е поставил като изискване на валидност на констативния акт по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ наличие на съставен акт обр. 14, което мотивира съда да не кредитира заключението на вещото лице относно последователността на съставяне на актовете в процеса на строителството и констативния протокол за реализиране на грубия строеж. За да приеме, че правото на строеж не е погасено поради нереализирането му в срока по чл. 67 от ЗС и следователно процесните апартаменти, както и цялата сграда, в която са построени, са годни обекти на собственост към 10.11.2008 г. съдът съобрази и обстоятелството, че строежът е заснет и нанесен в кадастралния план на гр. София, съгласно удостоверение № ДСК 70-00-6567/08.12.2008 г. на дирекция „Софийски кадастър“ – СО, което е месец след констатацията на общинската администрация, че е налице сграда, завършена на етап груб строеж. Съгласно чл. 23 от ЗКИР изградената в груб строеж сграда представлява недвижим имот - обект на кадастъра. Не без значение е и фактът, че М.Г., управител на „М.И. П.“ ООД към датата на учредяването му, съгласно извлечение от дружествен договор (л. 74) е внесъл в капитала на дружеството освен дворно място, представляващо УПИ ІV-1040 в кв. 29, и недвижими имоти, изградени на ниво „груб строеж“, а впоследствие – на 01.08.2014 г. дворното място е апортирано в капитала на „Г.0.“ ЕООД, на което Г.е едноличен собственик на капитала и управител до 13.04.2017 г. При оценка на внесената непарична вноска в капитала на „Г.0.“ ЕООД е приспаднато реализираното право на строеж, което допълнително опровергава тезата на ответника „Г.0.“ ЕООД, че грубият строеж е бил реализиран на 30.08.2014 г. След като на 10.11.2008 г. жилищната сграда е била годен обект на собственост, към този момент правото на строеж е било погасено чрез реализирането му и собствениците на суперфицията са станали собственици на съответните обекти, за които са притежавали ограниченото вещно право. К.Х. и Х.Х. са били собственици на апартамент № 23 и апартамент № 24 и с валидна правна сделка – договори за дарение са прехвърлили собствеността на ищцата Д.Х.Х.-Т..Ответникът „Г.0.“ ЕООД не е бил собственик на вещното право върху апартамент № 23, с което се е разпоредил в полза на М.И.Д., поради което в полза на този ответник не е настъпило вещно-прехвърлителното действие на договора от 14.09.2016 г.Никой от ответниците по делото не е оспорил, че упражнява фактическа власт върху имотите. В нотариален акт № 40, том V, рег. № 29609, дело № 766/14.09.2016 г. на нотариус рег. № 274 на НК страните по договора за покупко-продажба „Г.0.“ ЕООД и М.Д. са заявили, че продавачът предава на купувача владението върху имота в деня на подписване на договора – 14.09.2016 г. Това извънсъдебно изявление съдът приема като подкрепящо неоспореното от Д. твърдение на ищцата, че той владее апартамент № 23.От своя страна ответникът „Г.0.“ ЕООД не е оспорвал, че е във фактическа власт на апартамент № 24. Нещо повече, той е завел срещу ищцата установителен, а не ревандикационен иск за собственост на същия имот (за което е образувано гр.д. № 12701/2016 г. по описа на СГС, І-20 състав), с който цели да защити единствено собственическите си права, без необходимост да получи владението върху него.
С оглед изхода на спора, на ищцата се дължат сторените
от нея разноски съгласно представен списък. Представителят на ответника „Г.0.“
ЕООД е възразил за прекомерност на адвокатския хонорар. Такава прекомерност не
е налице. Изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 и 4 от Наредба № 1/2004 г.,
хонорарът за защита на собственическите права на Д.Х. върху апартамент № 24 и
паркомясто № 1 възлиза на сумата от 5 558.23 лева. Прекомерност на
хонорара от 1 000 лева, по аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК, не е налице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д.Х.Х.-Т., ЕГН ********** срещу „Г.0.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че ищцата
е собственик на апартамент № 24, находящ се на пети етаж, със застроена площ от
100.35 кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, две бани и
тоалетни и две тераси, при съседи: стълбище, коридор, апартамент № 23 и двор, заедно
с 4.83% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
заедно с мазе № 11, находящо се на сутерен, с площ от 2.39 кв.м., при съседи:
мазе № 12, коридор, мазе № 10 и двор, заедно с 0.03% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящо се в гр.
София, ул. „********, съставляващо УПИ ІV-1040 в кв. 29 по плана на гр. София,
м. „Витоша ВЕЦ-Симеоново“ с площ от 652 кв.м. и на 9.09% ид.ч. от правото на
собственост върху подземния паркинг с обща площ от 340.86 кв.м., находящ се в
сутерена на сградата, при съседи: абонатна станция, мазе № 23, мазе № 22, мазе
№ 21, мазе № 24, мазе № 25, коридор, мазе № 26, мазе № 18, мазе № 17, мазе №
16, мазе № 15, мазе № 14 и двор, при разпределено ползване на място за
паркиране № 1 с площ на разпределеното ползване от 12.50 кв.м., при съседи на
разпределеното ползване: паркомясто № 10, подземна улица и двор, заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото и осъжда ответника
да му предаде владението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д.Х.Х.-Т., ЕГН ********** срещу М.И.Д., ЕГН **********, с адрес
*** иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че ищцата е собственик на апартамент
№ 23, находящ се на пети етаж, със застроена площ от 76.15 кв.м., състоящ се от
две спални, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и две тераси, при съседи:
апартамент № 24, коридор, апартамент № 22 и двор, заедно с 3.85% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с мазе № 23,
находящо се на сутерен, с площ от 1.78 кв.м., при съседи: мазе № 22, коридор,
паркомясто № 11, заедно с 0.03% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, находящо се в гр. София, ул. „********,
съставляващо УПИ ІV-1040 в кв. 29 по плана на гр. София, м. „Витоша
ВЕЦ-Симеоново“ с площ от 652 кв.м.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Г.0.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Х.Х.-Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 233.29
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М.И.Д., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Д.Х.Х.-Т., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1 855.86 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: