РЕШЕНИЕ
№ 8106
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. Н.А
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110131783 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ.
Производството е образувано по подадена искова молба от БИ АД, с
ЕИК: **** срещу Ц. В. И., ЕГН **********. Предявен с правно основание чл.
500, ал. 2 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми в размер
на 16049,50 лв., представляваща изплатено от БИ АД застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до
пълното изплащане на дължимите суми, ведно със съдебните разноски по
делото, включително и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на дата 07.06.2022 г. в района на гр. ******, моста на
р. **** е било реализирано ПТП с участието на МПС ***** с рег. № ***,
собственост на СМИ, управлявано от Ц. В. И. и МПС ****, с рег. № *****,
собственост на О. Н. Д., управлявано от същия. Посочва, че съобразно
представения Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № ***,
съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина
и противоправно поведение на Ц. В. И., който е бил с отнето свидетелство за
управление на МПС и е управлявал МПС, което е спряно от движение и
поради несъобразена скорост, навлиза в лентата за насрещно движение и удря
МПС ****, с рег. № *****, в следствие на което му нанася материални щети.
Изтъква, че МПС ****, с рег. № ***** е бил застрахован по застраховка
„КАСКО“ в БВ със застрахователна полица № ***, която е валидна към
момента на събитието. Посочва, че в дружеството е заведена щета под № ****
от застрахователя на пострадалото МПС, като след извършена оценка на
щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 15880,52
лева.
1
Заявява, че от представения Констативен Протокол за ПТП с пострадали
лица № ***, се установява, че Ц. В. И. е бил неправоспособен водач на МПС
към датата на ПТП и е управлявал спряно от движение МПС. Сочи, че с
писмо е уведомил ответника да заплати претендираната сума, като към
момента същата не е изплатена.
С оглед на гореизложеното, счита, че е налице правен интерес от предявяване
на посочените претенции.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
чрез назначения му особен представител в който заявява, че предявения иск е
неоснователен. Изтъква, че между ищецът и ответникът няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, по която полица да е платена
застрахователната премия. Посочва, че приложеният констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № ***, относно ПТП настъпило на дата 07.06.2022 г.
около 12:00 часа в гр. ****, моста на р. ****, не е бил подписан от ответника,
поради което оспорва констатациите посочени в него относно участвалите
лица, обстоятелствата и причините за ПТП. Същото така оспорва и
посоченото в протокола, че водача управлява без СУМПС, което е отнето с
административен АУАН и МПС е било спряно от движение. Заявява, че по
делото не е представено доказателство, че е издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка – отнемане на СУМПС и спиране от
движение на МПС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложената по делото застрахователна полица № *** се установява,
че МПС ****, с рег. № ***** е бил застрахован по застраховка „КАСКО“ в БВ
за периода от 05.02.2022г. до 03.02.2023г.
От приетия по делото Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №
***, съставен от органите на КАТ, се установява че на дата 07.06.2022 г. в
района на гр. ******, моста на р. **** е било реализирано ПТП с участието на
МПС ***** с рег. № ***, собственост на СМИ, управлявано от Ц. В. И. и
МПС ****, с рег. № *****, собственост на О. Н. Д., управлявано от същия. От
него се установява, че са реализирани материални щети по целите
автомобили, участващи в произшествието. Актосъставителят е установил
още, че водачът на лек автомобил ***** с рег. № ***, не притежава
свидетелство за управление на МПС от съответната категория. В акта е
констатиарано, че причина за настъпилото ПТП е обстоятелството, че водачът
на ***** с рег. № *** е управлявал лекият автомобил с несъобразена скорост,
вследстие на което реализирал ПТП с насрещни движещия се л.а. ****, с рег.
№ *****.
Установено е, че към датата на гореописаното ПТП лек автомобил
***** с рег. № ***, е бил застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в при ищеца, със застрахователна полица №
*** (л.106), която е била валидна към момента на застрахователното събитие.
Установява се, че пострадалия подал уведомление за щета пред БВ,
вследствие на което е образувана ликвидационна преписка по щета № ****,
по която след изготвен доклад и опис на причинените вреди е определено
2
застрахователно обезщетение в размер на 15606,17лв., изплатено на
пострадалото лице с платежно нареждане от 13.10.2022г. (л.69).
От приложеното по делото споразумение за плащане на регресни
претенции се установява, че ищецът и БВ се договорили БИ АД да преведе по
сметка на БВ сума в размер на 16 024 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по образувана ликвидационна преписка по щета
№ **** при БВ.
Установено е, че с регресна покана с изх. № РГ-00834/30.08.2023 г. БИ
АД е поискало от ответника – Ц. И., да заплати на дружеството сумата от 16
049,50 лв., представляваща изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение заедно с ликвидационните разноски. Към настоящия момент
ответника не е изплатил претендираната сума.
От приложеното по делото писмо с рег. № ***/12.02.2025г от СДВР,
отдел „Пътна Полиция“от СДВР (л.119), се установява, че към момента на
реализиране на процесното ПТП водачът на л.а. ***** с рег. № *** - Ц. И. не е
притежавал валидно СУМПС. Последното е бил отнето с АУАН №
***/08.09.2021г., на осн. чл. 638, ал.3 КЗ.
От показанията на свид. О. Н. Д., се установи, че последният управлявал
процесния л.а. ****, с рег. № *****, като в района на Челопечене нa
околовръстното шосе, когато срещу посоката на движение и в пътната лента
на свидетеля внезапно навлязъл автомобил, вследствие на което натъпило
ПТП. Лекият автомобил на свидетеля се завъртял няколко пъти. Спомня си, че
около колата му се събрали хора, които се опитали да укажат помощ. На
мястото на инцидента дошла линейка, която го откарала в ***. Спомня си, че
преди удара карал в колона, кат одругият автомобил изскочил внезапно.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят О. Н. Д., тъй като
възприятията на свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични
възприятия и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
Заключението на САТЕ изготвено от вещото лице С. С., съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено. От същото се установява,
че съгласно изложеното и представените по делото документи, нанесените
при ПТП на процесното МПС ***, рег.№ *****, увреждания се намират в
зоната на реализирания удар и е възможно да бъдат получени при така
настъпилото произшествие - навлизане на МПС Мерцедес в лентата за
насрещно движение и реализиран челен удар с последващо завъртане на МПС
***.
Вещото лице посочва, че по средни пазарни цени към датата на ПТП -
07.06.2022 г., размерът на щетите нанесени на процесното МПС ***, рег.№
*****, възлиза на стойност 27 481,18 лв., С оглед размера на щетите, вещото
лице сочи, че икономически нецелесъобразно е възстановяването на
автомобила, поради което е налице тотална щета.
По делото е прието е неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, от която се установява, че всички премийни вноски по
полица Застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № *** от СМИ са
били заплатени на застрахователя на БИ АД. От експертизата се установява
още, че съгласно Доклад по щета № **** на БВИГ, признатото и изплатено
3
обезщетение по Застраховка „КАСКО“, на лек автомобил с марка:***, модел:
***, рег.№ ***, в размер на 15 855,52 лв. Вещото лице посочва още, че
съгласно платежно нареждане от 13.07.2023г., БИ АД превел на БВИГ, сумата
в размер на 303 435,47 лв., с основание за превода: Регресии по споразумение,
като общата сума от 303 435,47 лв. включвала изплатеното обезщетение от
БВИГ по щета № ****, в размер на 16 024,52 лв. с включени авто-ремонтни
дейности по щетата в размер на 144,00 лв.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ.
За разлика от общата норма на чл. 410 КЗ, уреждаща правото на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице
да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право
по чл. 500, ал. 1 и 2 КЗ има специален характер. То възниква само при един
вид имуществено застраховане – застраховането срещу гражданска
отговорност, и то по силата на закона при наличието на определени
предпоставки – умисъл, употреба на алкохол, наркотици, напускане мястото
на настъпване на ПТП и др. Общото между тези предпоставки е, че водачът на
МПС е управлявал същото в противоречие с правилата за движение по
пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и
разпоредбите в Кодекса на застраховането, свързани с управлението на МПС.
Наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1 и 2 основания не
освобождава застрахователя от отговорността по риска "Гражданска
отговорност" спрямо третото увредено лице, поради което той дължи
обезщетяване на вредите, претърпени от него. Застрахователят обаче се
освобождава от задължението си спрямо застрахования, в следствие на което
за него възниква възможността да получи обратно в пълен размер
изплатеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, т. е. за него
възниква едно регресно право срещу застрахованото лице по силата на закона.
Именно в тази хипотеза има изпълнение на чуждо задължение и
застрахователят има правен интерес от това, т. е. по правната си същност
регресното право на застрахователя е едно същинско регресно право по
смисъла на чл. 74 ЗЗД. Основанието за плащане на обезщетение на третото
лице е законът, а не застрахователният договор (в този смисъл Г, П.,
Търговско право. Търговски сделки. Фенея, 2018 г., стр. 405).
Съгласно чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ застрахователят има право да
получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало моторно превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство.
Нормата на чл. 500, ал. 2 КЗ цели упражняването на превантивно и
превъзпитателно въздействие върху прекия причинител на настъпилите в
следствие на ПТП вреди, когато същият е управлявал МПС без да притежава
необходимото за целта свидетелство за управление. Чрез този регресен иск
застрахователят се освобождава от отговорност в случаите, в които
4
настъпването на застрахователното събитие е причинено от виновното
поведение на застрахования срещу гражданска отговорност водач на МПС,
управлявал същото без да притежава необходимите специални знания, като по
този начин е изложил на сериозна опасност останалите участници в
движението.
Придобиването на свидетелство за управление на МПС се предхожда от
преминаването на обучение за придобиване на правоспособност за управление
на МПС от съответната категория и от успешното полагане на специален
изпит, като в последствие е необходимо и удостоверяване на здравното
състояние на лицето. Едва след като отговаря на всички тези предварителни
изисквания, на лицето се издава свидетелство за управление по реда на
Наредба № I-157/01.10.02 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина. Поради тази причина поведението на застрахования водач,
управляващ МПС без да притежава необходимите знания и квалификация,
увеличава риска в такава степен, че застрахователят, след като плати на
третото лице, придобива регресно право срещу застрахования.
За основателността на предявения иск с правна квалификация чл. 500,
ал. 2 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следните предпоставки: 1) договор между него и собственика на
увреждащото МПС; 2) настъпване на застрахователно събитие; 3) пряка
причинна връзка между посоченото ПТП и настъпилите вреди; 4) плащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице; 5) размерът на вредите,
както и 6) наличие на предпоставки за възникване на регресното право – че
ответницата е управлявала МПС без свидетелство за управление, съответно
последното е било отнето.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да
установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват
вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е
платил претендираната сума.
По делото се установи, че към датата на гореописаното ПТП лек
автомобил ***** с рег. № ***, е бил застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в при ищеца, със застрахователна полица №
***, която е била валидна към момента на застрахователното събитие
С оглед на факта, че застрахователният договор е сключен с трето лице,
различно от ответницака, управлявала увреждащото МПС, съдът трябва да
изследва дали последната има качеството "застраховано лице". Съгласно чл.
477, ал. 2 КЗ, по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
законно основание.
Следователно ответницата има качеството на застраховано лице по
посочената застраховка.
По отношение на втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 500,
5
ал. 2 КЗ, настоящият състав намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства безспорно се установява твърдения от ищеца механизъм на
настъпване на процесното произшествие. От съставения Констативен
Протокол за ПТП с пострадали лица № ***, съставен от органите на КАТ, се
установява че на дата 07.06.2022 г. в района на гр. ******, моста на р. **** е
било реализирано ПТП с участието на МПС ***** с рег. № ***, собственост
на СМИ, управлявано от Ц. В. И. и МПС ****, с рег. № *****, собственост на
О. Н. Д., управлявано от същия.
В частта, в която съставителят на протокола е удостоверил лично
възприети от него факти – в случая видимите щети по превозните средства,
протоколът има характер на официален свидетелстващ документ с обвързваща
материална доказателствена сила. Описаният механизъм на ПТП в протокола
съответства и на събраните по делото гласни доказателствени средства.
От т. 1 на заключението на вещото лице по допуснатата и назначена по
делото автотехническа експертиза се установява, че щетите по лек автомобил
****, с рег. № *****, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото на 07.06.2022 г. произшествие.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за установено, че процесното
ПТП е настъпило при посочения в Протокол за ПТП № *** г. механизъм,
както и че е налице пряка причинна връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди.
Настоящият състав намира за безспорно наличието и на четвъртата
предпоставка за уважаване на иска по чл. 500, ал, 2 КЗ, а именно –
изплащането на обезщетение от ищеца на застрахователя на увреденото лице.
От приетата по делото ССчЕ, се установи, че съгласно изготвен Доклад по
щета № **** на БВИГ“, последният признал и изплатил на пострадалия
обезщетение по Застраховка „КАСКО“, за лек автомобил с марка: ***, в
размер на 15 855,52 лв. Установи се, че съгласно платежно нареждане от
13.07.2023г., БИ АД превел на БВИГ, сумата в размер на 303 435,47 лв., с
основание за превода: Регресии по споразумение, като общата сума от 303
435,47 лв. включвала изплатеното на пострадалото лице обезщетение от
БВИГ по щета № ****, в размер на 16 024,52 лв. с включени авто-ремонтни
дейности по щетата в размер на 144,00 лв.
По отношение на последната предпоставка за уважаване на иска, според
която следва да бъде доказано, че ответницата е управлявала процесното
МПС без свидетелство за управление, съответно свидетелството за
управление е било временно отнето, следва да бъде посочено, че по делото не
е представена административно-наказателна преписка, образувана във връзка
с процесното ПТП, нито е изискана справка от ОПП-СДВР при МВР.
на СДВР при МВР информация (л.119), от която се установява, че към
момента на реализиране на процесното ПТП водачът на л.а. ***** с рег. № ***
- Ц. И. не е притежавал валидно СУМПС. Последното е бил оотнето с АУАН
№ ***/08.09.2021г., на осн. чл. 638, ал.3 КЗ.
От събраните по делото доказателства, за липсата на свидетелство за
управление на МПС на ответницата, сочат Протокол за ПТП ***, съставен от
органите на КАТ, както и писмо с рег. № ***/12.02.2025г от СДВР, отдел
„Пътна Полиция“от СДВР,. В представения по делото писмо с рег №
6
***/12.02.2025г от СДВР, отдел „Пътна Полиция“ е отразена констатацията на
съставителя на протокола, че ответникът "не притежава" свидетелство за
управление на МПС, тъй като му било отнето с АУАН № ***/08.09.2021г., на
осн. чл. 638, ал.3 КЗ. Същата констатация се потвърждава и със съставения
Протокол за ПТП № ***.
Видно от отбелязването от актосъставителя в протокола за ПТП, към
момента на съставянето му ответникът е бил неправоспособен водач. Относно
доказателствената сила на протокола за ПТП следва да се посочи, че според
формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика, той е
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК и като такъв
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП. (в този смисъл Решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011
г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г, I ТО). Той обвързва съда не само относно авторството на
материализираното в съдържанието му изявление на актосъставителя, но и за
самото удостоверително изявление, като установява, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в този документ.
При протокол изготвен след посещение на място, съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да
оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно
обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа /в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на
ВКС, ТК, I т. о. Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II
ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение
№ 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение №
98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО /.
Когато протоколът за ПТП е изготвен при условията на чл. 125 ЗДвП –
при задължително посещение от служителите на МВР на
местопроизшествието, както е в настоящия случай, актосъставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други (в този смисъл Решение
№ 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I ТО).
С оглед на факта, че отразените в протокола констатации относно
причините за произшествието и наличието, респ. липсата на свидетелство за
управление на МПС на участниците, отразяват лично възприети от
длъжностното лице факти, настоящият състав счита, че протоколът за ПТП,
изготвен при условията на чл. 125 ЗДвП, следва да се ползва с материална
доказателствена сила и относно непритежаването от ответникът на
7
свидетелство за управление на МПС. Обстоятелството, че ответникът не е
притежавала свидетелство за управление на МПС, следва да бъде възприето
като факт, който е непосредствено удостоверен от длъжностното лице във
връзка с механизма на ПТП. В кръга на правомощията на длъжностното лице
– служител на МВР, е да констатира, че водачът има свидетелство за
управление на МПС от съответната категория, респ. липсата на такова. Още
повече, в настоящия случай авторството на протокола и обстоятелствата,
определящи го като официален документ, не са оспорени.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ предвижда като основание за такъв
регрес именно липсата на правоспособност у водача да управлява МПС от
съответната категория. Това са случаите, при които на този водач не му е било
издавано въобще СУМПС или същото му е било отнето към датата на ПТП по
реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП (Решение № 80 от 16.09.2014 г. На ВКС по т. дело №
897/2012 г., ІІ т. о., ТК; Решение № 2443/14.09.2022 г. СГС, III-Б състав, по
въззивно гр. д. № 11786/2021 г.).
Поради горните съображения съдът счита, че следва да се приеме за
установено, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
ответникът не е притежавал съответната правоспособност да управлява
моторното превозно средство, доколкото това кореспондира както с
отразяванията в протокола за процесното произшествие и свидетелските
показания, така и поради факта, че липсват събрани доказателства в различна
насока.
Според настоящия състав следва да се приеме за установено, че
процесното ПТП е настъпило при изяснения по-горе механизъм в резултат от
неправомерните действия на водача – Ц. В. И., респективно ответникът е
реализирала противоправно поведение, изразяващо се в управление на
моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение по
пътищата и в частност – в нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, чл. 150а, ал. 3, т.2
ЗДвП.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че въз основа на събраните по
делото доказателства се установява наличието на всички предпоставки за
основателността на претенцията, поради което и предявеният иск с правно
основание чл. 500, ал. 2 КЗ следва да бъде уважен изцяло за сумата от
16049,50 лв., представляваща изплатено от БИ АД застрахователно
обезщетение с включени 25 лева ликвидационни разноски.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за исковото производство, като представя
списък по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, такива му се дължат от ответницата в размер от 5136,98 лв., от които:
адв. в размер на 2000 лв.; държавна такса в размер на 641,98 лв.; такса за САТЕ
и ССчЕ в размер на 600 лв.; такса за свидетел в размер на 50 лв., депозит за
особен представител 1845 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 500, ал. 2 КЗ, Софийски районен
съд, 66 състав,
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 2 КЗ Ц. В. И., ЕГН **********, да
заплати на БИ АД, с ЕИК: ****, сумата от 16049,50 лв., представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, с включени 25
лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.06.2024 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. В. И., ЕГН **********, да
заплати на БИ АД, с ЕИК: ****, сумата от 5136,98 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9