Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Сливен, 13.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ районен съд, наказателно отделение, пети състав,
в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА
при
секретаря НЕДЕЛИНА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 76 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по повод жалба от
В. Ж.В. против НП № 20-0804-003723 от 17.12.2020 г. на Началник група към ОДМВР
- Сливен, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание ГЛОБА в полза на
държавата в размер на 200 лв. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.
В с.з. въззиваемата
страна, редовно призована не изпраща представител.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно
като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът установи следната фактическа обстановка:
На датата посочена в АУАН и НП – 24.11.2020 г. жалбоподателят В. управлявал
автобус „Мерцедес“ с рег. № СН 52 97 КК, в посока от пътен възел „Петолъчката“
към гр. Котел. На км.229 пред автобуса внезапно изскочило диво прасе и
последвал удар между автобуса и животното. Тъй като мястото на удара не
позволявало да се спре, жалбоподателят продължил до разклона за с. Пъдарево,
където спрял и се обадил в полицията за съдействие. На място пристигнал
полицейски служител от РУ-Котел, но тъй като произшествието е настъпило на
територията на община Сливен, не взел отношение. Пристигнали и служители на СПП
към ОДМВР-Сливен – актосъставителят Г. и свидетелят по акта А.. Двамата се
върнали да търсят мястото на удара, като на посочения км.229 открили кръв по
асфалта, както и следи от преминаване на животното през храстите. По самия
автобус имало следи от четината на дивото прасе. За констатираното на
жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Въз основа на съставения акт е
издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание
за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е допустима
- подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от
обжалване, а разгледана по същество се явява основателна.
На първо място съдът констатира нарушения на
процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание
за отмяна на НП.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа
описание на извършените нарушения, следва да бъдат посочени и точно законовите
разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се
подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно
нарушение. След като изпълни това свое задължение адм.наказващият орган следва
да приложи и правилно съответната адм.наказателна норма, предвидена в ЗАНН за
извършеното нарушение. В конкретния случай нарушението в съставения АУАН и в
издаденото НП нарушението е описано по следния начин – на 24.11.2020 г. на път първи
клас № 7 управлявал автобус …..като движейки се с несъобразена скорост не
успява да намали /спре/ и блъска внезапно изскочило диво животно. Настъпва ПТП
с материални щети. Това нарушение, описано по този начин е подведено под
нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП в съставения АУАН и под нормата на чл.37, ал.1 от ЗАНН в издаденото НП. Т. е. налице е разминаване
между посочената като нарушена норма в АУАН и в НП, отделно в самото НП е
налице разминаване между описанието на нарушението и нормата посочена като
нарушена. Такова разминаване е недопустимо, доколкото следва да е налице пълно
покриване на описание на нарушението и на нарушената норма в акта и в НП.
Санкционната норма касае именно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което
съдът по-горе е посочил, че с НП е наложено наказание за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, но реално в НП е посочено съвсем друго нарушение – не пропуска
насрещно движещо се ППС при завиване на ляво за навлизане в друг път, което
няма никакво отношение към настоящия случай.
За пълнота съдът ще
разгледа и по същество издаденото НП и вината на жалбоподателя за настъпилото
ПТП. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и
категоричен начин извършено от страна на жалбоподателя адм. нарушение. Разпоредбата
на чл.20 ал.2 от ЗДП задължава водачите на ППС при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интезивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движение. Водачите са длъжни да направят всичко възможно да намалят скоростта или да
спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за
движението. За да се приеме, че
жалбоподателят е управлявал автомобила с несъобразена скорост, освен
твърдението за такава скорост, констатиращият орган трябва да е направил и
посочил констатации за всички характеристики на пътната обстановка и движението
на процесния автомобил, именно с оглед доказването на твърдението за
управляване с несъобразена скорост, тъй като управлението с несъобразена
скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване
и доказване. В конкретния случай в НП изобщо не е посочено с кое от
изискванията на закона не се е съобразил жалбоподателя. При описание на
нарушение е посочено единствено, че водачът се е движел с несъобразена скорост,
а при посочване на нарушението, което е извършил, е преписан целия текст на
чл.20, ал.2 от ЗДвП. В същото време липсват доказателства относно това с каква
скорост е управлявал жалбоподателя. Доколкото в разпоредбите на ЗДП няма точно
определение за съобразена скорост, то за такава следва да се приеме скорост
между максимално допустимата за съответния участък от пътя /в случая 90 км.ч.
извън населено място/ и минимално допустимата според чл.22 от ЗДП, според който
водачът на ППС не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска
скорост, като по този начин пречи на движението на другите ППС. По делото са
налице доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила съобразявайки
се с атмосферните условия /ПТП – то е настъпило в тъмната част на деня, като няма
данни времето да е било дъждовно или асфалтът мокър или заледен/, както и с
характера и интезивността на движението.
В случая обаче на пътя внезапно е изскочило диво животно, което няма как да
бъде предвидено като препятствие от водача. При това положение не може да се
очаква от никой водач да се съобрази /дори да изпълни всички изисквания на
чл.20 от ЗДвП/ с такова обстоятелство и да може да намали скоростта и да спре,
както изисква чл.20 от ЗДвП.
Ето защо съдът
следва да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изложеното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 20-0804-003723/17.12.2020 год. на Началник група към
ОДМВР - Сливен с което на В. Ж.В. от гр. Стралжда, с ЕГН **********, за
нарушение на чл. 20 ал.2
от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 200 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :