Присъда по дело №1303/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 14
Дата: 2 февруари 2022 г.
Съдия: Пламен Георгиев Ченджиев
Дело: 20214520201303
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 14
гр. Русе, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
СъдебниМАРИЯ СЛАВОВА Д.А

заседатели:ЯВОР ЕВГЕНИЕВ МАРИНОВ
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
и прокурора В. Илк. С.
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Наказателно дело от общ
характер № 20214520201303 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. КР. Р. В., роден на *** г. в гр.***, български гражданин,
със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 05.08.2020 г. в гр. Русе е причинил на Д. В. Д. от
град Русе средна телесна повреда, изразяваща се в нанасяне на прободно – порезна
рана на гръдния кош вляво, проникваща в ляво плеврално пространство, колекция от
кръв и въздух в ляво плеврално пространство, подкожен емфизем вляво,
представляващи нараняване, проникващо в гръдната кухина, довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота и на Д. ИВ. К. лека телесна повреда, изразяваща
се в нанасяне на порезна рана на дясна длан и прободно – порезна рана в лява
ингвинална област, които са довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като с деянието са причинени телесни повреди на повече от
едно лице и телесните повреди са причинени при превишаване на пределите на
неизбежната отбрана, поради което и на основание чл.132 ал.2 от НК вр. 132 ал.1 т.2
1
вр. чл.131, ал.1, т.4, пр.3 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.130, ал.1 от НК ,чл.12 ал.2 от НК
и чл.78а от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева.
ОСЪЖДА подс. КР. Р. В. с горната самоличност да заплати на Д. В. Д.
сумата от 2500лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
състоящи се в болка и страдание в едно със законната лихва върху тази сума считано
от 05.08.2020г. до окончателното изплащане,както и сумата от 405лв. разноски по
гражданския иск.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск предявен от Д. В. Д. против КР. Р. В. за сумата
над 2500 до 25000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА подс. КР. Р. В. с горната самоличност да заплати по сметка на ОД
МВР Русе сумата от 308 лв., представляваща разноски на досъдебното производство,а
по сметка на Районен съд Русе сумата от 298лв. разноски в съдебно заседание и сумата
от 100лв. държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
ОСЪЖДА Д. ИВ. К. да заплати на КР. Р. В. сумата от 400лв. разноски по
защитата срещу оттегления граждански иск.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред РОС в 15 – дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Русенската районна прокуратура е обвинила лицето КР. Р. В. от
гр.Русе в това, че на 05.08.2020 г. в гр. Русе е причинил на:
- Д. В. Д. от град Русе средна телесна повреда, изразяваща се в
нанасяне на прободно – порезна рана на гръдния кош вляво, проникваща в
ляво преврално пространство, колекция от кръв и въздух в ляво плеврално
пространство, подкожен емфизем вляво, порезни рани на гръдния кош вляво
и на корема вдясно, охлузвания на корема, порезна рана на пети пръст на
дясната ръка, кръвонасядания и охлузвания на лява и дясна мишници,
охлузвания и одрасквания на двете лакътни стави, лява раменна става и лява
лопатъчна и подлопатъчна области, представляващи нараняване, проникващо
в гръдната кухина, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота и на Д. ИВ. К. лека телесна повреда, изразяваща се в нанасяне на
порезна рана на дясна длан и прободно – порезна рана в лява ингвинална
област, които са довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като с деянието са причинени телесни повреди на
повече от едно лице.
– престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.130, ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от Д. В. Д.
против подсъдимия за сумата от 25000лв. представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди състоящи се в претърпени болки и
страдания,ведно със законната лихва считано от 05.08.2020г. до
окончателното изплащане
Прокурорът поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия.
Гражданския ищещ и частен обвинител поддържа обвинението и
гражданския иск.
В. не се признава за виновен,дава подробни обяснения,в които твърди,че
е бил нападнат от Д. и К.. Твърди,че е извършил действия в самозащита след
като е бил нападнат от двамата пострадали.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
Подсъдимият В. е роден на ***г. в гр.***. Има завършено средно
образование. Работи като фермер и е семеен. Заедно със съпругата и сина си
отглеждат крави в покрайнините на гр.Русе в близост до гара Изток.
В началото на м.август 2020г. семейството на В. наема на работа свид.
Ч. като пастир. На пети август В. и Ч. изкарват кравите на паша в близост до
изоставена гара Изток.
Свидетелите Д.,П.,С.,П. и М. се познават. От лятото на 2019г.
разхождат привечер кучетата си в покрайнините на гр.Русе в близост до
изоставената гара Изток в местността Канлъдере. Също на 05.08. около 18.00
часа четиримата свидетели заедно със свид.К. отишли в местността
Канлъдере, за да разхождат три кучита, като се придвижили до там с два
автомобила. Носили си и храна и алкохол и си направили пикник на поляната,
1
докато кучетата се разхождали. Около час след пристигане и свид.К. и
свид.Д. са употребили значително количество алкохол като концентрацията в
кръвта на Д. е над 2.10промила, на К. близо 1.00 промила. И двамата са се
съблекли голи до кръста.
Около 19.00 часа, една от кравите от стадото на подсъдимия се
отделила и се приближила до компанията. Подсъдимият видял това и тръгнал
да я прибира.Приближил се до компанията и видял, че са с две коли и има
двама мъже. В този момент и свид. Д.Д. започнал да ръкомаха и да пляска с
ръце, за да я върне към стадото. Кучетата започнали да лаят настървено по
кравата и в този момент се намесил подсъдимия.Отвеждайки кравата
предупредил свид.Д. да не насъсква кучето. Отдалечил се и се приближил
към другите крави и свид.Ч. и седнал на тревата.В ръката си държал пръчка
дебела колкото мъжки пръст и сгъваем нож с дължина на острието около
5см. и дялкал пръчката с ножа.
Малко по-късно още една крава тръгнала да се приближава към
кучетата и свид. Д. я подкарал размахвайки ръце към стадото. Стигнал до
подсъдимия и с укорителен тон му казал да си върши работата т.е. да си пази
кравите, че иначе трябва той да му я върши. Подсъдимият вижда, че Д. е
повлиян от алкохол и възприема поведението му като заплаха и за да го
респектира му показва, че има в ръцете нож. Д. възприема това и
отдалечавайки се напсува подсъдимия. Връщайки се при компанията казва на
К., че подсъдимият извадил нож и го размахвал пред него. Повлиян от
алкохола свид. К. бързо се ядосва от чутото и тръгва към подсъдимия
агресивно да се саморазправя. Свид.П. разбира, че ще възникне конфликт и
тръгва след К. като го дърпа. Веднага след тях тръгва и свид.Д.. Тримата
стигат заедно на около два метра от подсъдимия,който все още седи на
земята. Д. рита с крак подсъдимия и удара попада в лицето,като очилата му
падат. К. се насочва към свид.Ч., който е успял да стане.Блъска го и той
падайки изпуска пръчката която държи. К. я взема и нанася с нея удар на
подсъдимия, който вече е успял да стане. К. и Д. едновременно започват да
нанасят удари с ръце и с пръчката по подсъдимия. Защитавайки се и за да
отблъсне нападателите подсъдимият започва да размахва ножа към телата на
двамата свидетели. Насочва ножа целенасочено нееднократно към торсовете
на двамата предимно с движения за мушкане и по-малко за порязване.
Пробожда К. в лявата ингвинална област. Д. вижда това и също застава срещу
подсъдимия като го изблъсква с ръце. След това се насочва към свид.Ч..
Блъска го и той падайки по очи на земята изтърва тоягата, която държи. Д. я
взема и отново се насочва към подсъдимия. Подава тоягата на К., който
започва с нея да нанася удари на подсъдимия, а Д. застава в лице срещу него
и го изблъсква с ръце. Тогава подсъдимият продължава да размахва ножа и с
движение за мушкане пробожда Д. в лявата част на гръдния кош като
острието прониква на около 2-2.5см. в плевралното пространство и с още две
замахвания го порязва в областта на гръдния кош и корема. Д. изпитва болка
и извиква „ръгна ме“ като се хваща за раната в ребрата от която започва да
2
тече кръв. Двамата с К. бързо тръгват към колите,където Д. затиска раната с
дрехата си . Всички се качват в колите и потеглят, като Д. управлявайки
единия автомобил, в който е и К. се насочва към болница. Двамата са
прегледани и от прегледите се установява, че Д. е получил следните
увреждания: прободно – порезна рана на гръдния кош вляво, проникваща в
ляво плеврално пространство. Колекция от кръв и въздух в ляво плеврално
пространство. Подкожен емфизем вляво. Порезни рани на гръдния кош вляво
и на корема вдясно. Охлузвания на корема. Порезна рана на пети пръст на
дясната ръка. Кръвонасядания и охлузване на лява и дясна мишници.
Охлузвания и одрасквания на двете лакътни стави, лява раменна става и лява
лопатъчна и подлопатъчна области, които от закрлючението на съдебния
медик се приценяват по медико – биологичните признаци: Нараняване,
проникващо в гръдната кухина. Разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
При прегледа на свид.К. са установени следните увреждания:
порезна рана на дясна длан, прободно – порезна рана в лява ингвинална
област. Тези увреждания съдебният медик квалифицира по медико –
биологични признак – Разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на следните доказателства събрани по делото: обясненията на
подсъдимия, показанията на свид.Ч., Д., П. ,С. и П. ,писмените доказателства
– справка за съдимост, автобиография, съдебномедицински
освидетелствания, копие от дневник на техническо средство Алкотест 7510 от
05.08.2020г. Факти от предмета на доказване се установяват и от
заключението на съдебно-медицинските експертизи.
При установяване на фактите съдът цени показанията на свид.Д. само в
съвкупност с останалия доказателствен материал. Според константната
практика на ВКС и ВС на РБългария пострадалият от престъпление е винаги
заинтересован от изхода на делото. Той търси или възмездие или
обезщетение,а в конкретния случай и двете. По тази причина показанията на
свид. Д. следва да се разглеждат съпоставени с останалите доказателства.
Заинтересоваността от изхода на делото кара свид.Д. да спестява част от
фактите, които той приема за неизгодни за крайното решение като например
количеството употребен алкохол и повлияването от алкохолно
опиянение,както и обстоятелството, че той пръв е предприел нападение
срещу подсъдимия. В частта за употребата на алкохол и опиянението
показанията на свид.Д. противоречат на обективно доказателствено средство
каквото е копие от дневник на техническо средство Алкотест 7510 от
05.08.2020г. От последното се установява, че с техническото средство в
22.23ч. – около три часа след инцидента от лице индивидуализирано с ЕГН
на свид.Д. е взета проба за алкохол с резултат 2.09 промила. Т.е. към момента
на инцидента концентрацията на алкохол в кръвта на свидетеля е била
значително по-голяма, а е общоизвестно, а и наказателната доктрина е
3
приела, че лице с такава концентрация на алкохол в кръвта е значително
повлияно и концентрацията и възможностите му за възприятие и
запаметяване са значително стеснени. От друга страна по отношение на
проявената агресия показанията на свид.Д. противоречат на показанията на
свид.Ч.,който е незаинтересован от изхода на делото и на заключението на
съдебния медик относно получените от подсъдимия наранявания. От
показанията на свид.Ч. се установява, че свид.Д. пръв е проявил първо
вербална, а след това физическа агресия над подсъдимия ритайки го с крак в
лицето докато е бил седнал на земята. Полученото от това ритане увреждане в
областта на носа е изцяло потвърдено от съдебния медик относно начин на
причиняване. Точно тези факти свид.К. преценява за неизгонди в полза на
неговите претенции и ги спестява.
При установяване на фактите съдът цени обясненията на подсъдимия по
следните причини. На първо място подсъдимият е последователен в
изложението на фактите в тяхната логическа взаимовръзка и обясненията му
се подкрепят от обективни и субективни доказателствени средства. По
отношение на причината за инцидента и първата проява на агресия се
подкрепят от показанията на свид.Ч., а по отношение на твърдението за
нанесените му от свид.Д. и К. увреждания от заключението на съдебния
медик. Последователността в обясненията на подсъдимия се извежда от
съпоставянето им с писмените обяснения. Макар последните да нямат
доказателствена стойност не може да не се отчете обстоятелството, че още от
05.08.2020г. преди да е успял зда осмисли стореното и да изгради защитна
теза подсъдимият излага една и съща фактическа обстановка дори и в
детайлите. Последното взето заедно с подкрепата на обясненията от
останалия доказателствен материал дава основание на съда да цени изцяло
обясненията на подсъдимия.
При установяване на фактите съдът не цени изцяло и показанията на
свид.С.. Същата е заинтересована от изхода на делото,тъй като живее на
семейни начала със свид.Д.. Заинтересоваността кара свидетелката да не е
обективна и показанията противоречат с обективни доказателствени
средства. Същата твърди, че свид.Д. не е бил повлиян от употребен алкохол,а
концентрацията на алкохол в кръвта му към този момент е приближавала 3
промила.Освен това показанията дадени в хода на съдебното следствие се
различават в съществени детайли от показанията дадени в хода на
досъдебното производство.Това се дължи на многократното емоционално
преповтаряне на фактите и обсъждането им с другите свидетели.
Приетото за установено по отношение на съставомерните факти се
налага от следните доказателствени средства:

На първо място въз основа на съдебномедицинската експертиза се
установява,че свид.Д. е получил : прободно – порезна рана на гръдния кош
вляво, проникваща в ляво плеврално пространство. Колекция от кръв и
въздух в ляво плеврално пространство. Подкожен емфизем вляво. Порезни
4
рани на гръдния кош вляво и на корема вдясно. Охлузвания на корема.
Порезна рана на пети пръст на дясната ръка. Кръвонасядания и охлузване на
лява и дясна мишници. Охлузвания и одрасквания на двете лакътни стави,
лява раменна става и лява лопатъчна и подлопатъчна области. Описаните
увреждания прободно – порезна рана на гръдния кош вляво, проникваща в
ляво плеврално пространство, порезни рани на гръдния кош вляво и на
корема вдясно и порезна рана на пети пръст на дясната ръка са резултат от
действието на предмет с режещ ръб и остър връх, какъвто е джобното ножче
твърдяно от подсъдимия. Нараняване, проникващо в гръдната кухина и
разстройство на здравето, временно опасно за живота е основание да се
направи извода,че получените от Д. телесни увреждания следва да се
квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Също от заключение на съдебен медик се установява, че свид.К. е
получил следните увреждания: порезна рана на дясна длан, прободно –
порезна рана в лява ингвинална област, които са получени от предмет с
режещ ръб и остър връх. Увреждания се преценяват по медико – биологични
признак – Разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От назначената в хода на съдебното следствие съдебно медицинска
експертиза се установява, че подсъдимият В. е получил следните увреждания
– охлузвания и кръвонасядане в окосмената част на главата – тилна и лява
теменна,оток ,охлузване и кръвонасядане на носа,охлузвания на долен клепач
на дясно око,кръвонасядане на дясна буза,оток и охлузвания на лява част на
долна челюст и на шията,охлузвания и кръвонасядания на горните крайници,
които общо са довели до лека телесна повреда с медикобиологичен признак
болка и страдание.
От показанията на свид.Д. се установява, че той и свид.К. са
употребили алкохол преди инцидента,а след него не, а от писменото
доказателство - копие от дневник на техническо средство Алкотест 7510 от
05.08.2020г. се установява, че три часа след инцидента концентрацията на
алкохол в кръвта на 2.09 ‰, а в кръвта на К. също три часа след инцидента е
била 0.63 ‰.
От обясненията на подсъдимия и показанията на свид.Ч. се установява,
че конфликтът е предизвикан от свид.Д., който е изпсувал подсъдимия, а
малко след това Д. и К. са го нападнали с удари с крака, ръце и тояга.
От показанията на свид.Д. се установява, че подсъдимият е показал
джобното ножче още след като Д. го нападнал вербално и след това го е
прибрал. Към момента на физическото нападение – удара с крак в лицето
ножчето не е било в ръцете на подсъдимия, а го е извадил по-късно вече след
започналото нападение.
От обясненията на подсъдимия и показанията на свид.Ч. се установява,
че подсъдимият е бил нападнат първо от Д. ,а след това от К.,като и двамата
са му нанасяли удари с крака,ръце и тояга.
От обясненията на подсъдимия се установява,че е извадил ножчето и е
започнал да го размахва пред двамата пострадали за да се защити от
5
започналото нападение.Също от обясненията се установява, че действията на
подсъдимият са извършени в самозащита,но не са породени от уплаха или
смущение.
Анализът на всички ценени гласни доказателства дава основание на
съда да направи единствения и категоричен извод, че действията,с които
подсъдимият е нанесъл телесни увреждания на Д. и К. са извършени при
неизбежна отбрана. Безспорно установеното обстоятелство е ,че освен
размахване на ножчето за сплашване на нападателите,подсъдимият е
извършил няколкократни действия с ножчето за намушкване, с които е
превишил необходимите предели на отбрана с цел спиране на нападение.
Последния извод дава основание на съда да направи единствения и
несъмнен извод относно деяние и вина: посредством действия подс.В. е
осъществил обективните признаци от състава на престъплението по чл.132
ал.2 от НК вр. чл.132 ал.1 т.2 вр. чл.131 ал.1 т.4 пр.3 вр. чл.129 ал.2 и чл.130
ал.1 от НК вр. чл.12 ал.2 от НК като на 05.08.2020 г. в гр. Русе е причинил на
Д. В. Д. от град Русе средна телесна повреда, изразяваща се в нанасяне на
прободно – порезна рана на гръдния кош вляво, проникваща в ляво плеврално
пространство, колекция от кръв и въздух в ляво плеврално пространство,
подкожен емфизем вляво, представляващи нараняване, проникващо в
гръдната кухина, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота и на Д. ИВ. К. лека телесна повреда, изразяваща се в нанасяне на
порезна рана на дясна длан и прободно – порезна рана в лява ингвинална
област, които са довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като с деянието са причинени телесни повреди на
повече от едно лице и телесните повреди са причинени при превишаване на
пределите на неизбежната отбрана.
Намушкването с острата част на джобен нож насочено към уязвими
части на телата на двамата пострадали е довело до нанасянето на прободно –
порезна рана в лявата част на гръдния кош на свид.Д., нараняването е
проникнало в гръдната кухина като този медикобиологичен признак дава
основание увреждането да се квалифицира като средна телесна повреда.Също
посредством действия за намушкване с ножа подсъдимият е причинил на
свид.К. прободно – порезна рана в ингвиналната област довела до
разстройство на здравето извън тези по чл.129 и чл.128 от НК.
Действията с ножа срещу двамата свидетели са извършени при
неизбежна отбрана. Подсъдимият е искал да защити собствената си личност
от започнало противоправно нападение от двамата пострадали. Целта на
причинените на нападателите вреди е била насочена към спиране на
нападението и те са били извършени преди прекратяване на нападението. При
приетата за установена фактическа обстановка, съдът приема, че за спиране
на нападението са били достатъчни и действията извършени от
подсъдимия,които са причинили порезни рани на нападателите по неуязвими
части от тялото. Извършване на действия за намушкване и то насочени към
уязвими части от телата на двамата,съдът квалифицира като действия, които
6
превишават пределите на неизбежната отбрана. Макар и за отбрана тези
действия са насочени към причиняване на по-тежки вреди на нападателите от
достатъчните за спиране на нападението и точно с тези действия са
причинени съставомерните последици – нараняване проникващо в гръдната
кухина и прободно-порезна рана в лявата ингвинална област довело до
разстройство на здравето от вида по чл.130 ал.1 от НК.
Самият подсъдим твърди,че е извършил действията целенасочено без
действията му да са изцяло повлияни от емоционални състояния като страх и
смущение.
Нанесени са телесни повреди на по-вече от едно лице като на едното от
тях е причинена средна телесна повреда.
От субективна страна подсъдимият е действал при евентуален умисъл.
От гледна точка на интелектуалното ниво В. е разбирал че деянието е
общественоопасно. Извършвайки мушкащи действия с островърх предмет с
режещ ръб влагайки достатъчно сила е искал да причини увреждане по телата
на двамата нападатели и насочвайки ножа към меките тъкани е допускал, че
оръжието може да проникне в гръдната кухина на пострадалия.Съзнавал е, че
причинява телесни увреждания на по-вече от едно лице.
По тези съображения съдът прие,че В. следва да бъде признат за
виновен в това,че е осъществил състава на престъплението по по чл.132 ал.2
от НК вр. чл.132 ал.1 т.2 вр. чл.131 ал.1 т.4 пр.3 вр. чл.129 ал.2 и чл.130 ал.1
от НК вр. чл.12 ал.2 от НК .
При определяне на наказанието съдът взе предвид следното:
За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок до една година или пробация, деянието е умишлено, деецът
не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII от НК, от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване,не се касае за множество престъпления и не е налице пияно
състояние или причиняване на смърт или тежка телесна повреда, както и
обстоятелството, че целите на наказанието могат да се постигнат по този
начин, прие че са налице формалните предпоставки на чл.78а от НК за
освобождаване на подс.В. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание.
При индивидуализацията на наложеното наказание, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства – полагането на общественополезен
труд,липсата на противоправни прояви до момента на извършване на
настоящото деяние,причината за извършване на деянието и изразеното
съжаление.Отегчаващи липсват. При наличието само на смекчаващите
отговорността обстоятелства, наказанието следва да се определи на минимума
на предвиденото – глоба в размер на 1000лева, за да съответства на
извършеното.
Чрез своите действия подсъдимият виновно е причинил на гражданския
ищец Д. увреждане, вредите от която ще следва да репарира.Това ангажира и
деликтната му отговорност по чл.45 от ЗЗД.Претърпяното от пострадалия
7
увреждане е в пряка причинна връзка с виновното поведение на подсъдимия.
Пастрадалият е търпял болки при получаване на увреждането.Търпял е и
болки в процеса на операцията и оздравяване наложили създаването на
дискомфорт при спане и подтискане на болката с болкоуспокояващи. През
този процес пострадалият е изпитвал затруднения при дишане и е търпял
неудобство от ежедневни превръзки. Предвид тези доказателства и правилата
на справедливостта по чл.52 от ЗЗД съдът намери,че следва да се определи
обезщетение в размер на 5000лв
Едновременно с горното следва да се отчете и съпричиняване от страна
на пострадалия.Полученото от него увреждане освен,че се дължи на виновно
извършените действия на подсъдимия до голяма степен се дължи и на
поведението на самия пострадал. Същият преди получаване на увреждането е
проявил агресия спрямо подсъдимия нападайки го вербално и физически .
Нанесъл му е удари с крак в лицето и с ръце в областта на главата. По този
начин е съпричинил за получаване на увреждането,което съпричиняване
следва да доведе до намаляване на обезщетението до размер на 2500лева.
В останалата си част гражданския иск предявен срещу подсъдимия
следва да се отхвърли като неоснователен.
Основателен се явява и искът за заплащане на лихви върху присъдената
сума от деня на деликта.
Тъй като подсъдимият е признат за виновен ще следва да заплати
направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски, както
и държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия:
8