№ 132
гр. В., 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:С.Ж.С
Членове:Г.П.Й.
В. Р. Г.
при участието на секретаря В.Б.Й.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело №
20251300500174 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ответника
К. Х. Г., ЕГН **********, чрез адв.-пълномощник Е.И. от БАК, със заявен
съдебен адрес: гр. Б.*** против Решение с рег.№ 273/28.05.2025 г. по гр. д. №
220/2025 г. по описа на Районен съд-В..
С обжалваното решение Районен съд-В., на основание чл. 150 СК вр.
чл. 143, ал. 2 СК, е изменил размера на дължимата месечна издръжка от
бащата К. Х. Г. с ЕГН **********, определена с решение № 374 от 19.07.2012
г. по гр.д. № 647/2012 г. по описа на Районен съд - В., частично отменено с
Решение № 243 от 06.11.2012 г. по в.гр.д. № 44/2012 г. по описа на Окръжен
съд - В., в полза на Д. К. Г. с ЕГН **********, действаща със съгласието на
нейната майка Б. Ц. Л., ЕГН **********, от 75.00 лева на 350.00 лева (триста
и етдесет лева) месечно, като е осъдил К. Х. Г. с ЕГН ********** да заплаща
на детето Д. К. Г. с ЕГН **********, действаща със съгласието на нейната
майка Б. Ц. Л., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350.00 (триста
и петдесет) лева, считано от датата на предявяване на иска - 27.01.2025 г. до
настъпване на причини, които да обуславят изменение или прекратяване на
1
правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното плащане на задължението.
Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на
решението в частта на присъдената издръжка.
Със съдебното решение К. Х. Г. е осъден да заплати на Д. К. Г. с ЕГН
**********, действаща със съгласието на нейната майка Б. Ц. Л., ЕГН
**********, сумата в размер на 500.00(петстотин) лева - разноски за
адвокатско възнаграждение, както и е осъден да заплати по сметка на Районен
съд - В. държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на
396.00 (триста деветдесет и шест) лева и 5.00 лв. (пет лева) в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, постановено при допуснати процесуални
нарушения, в противоречие със събраните по делото доказателства и
неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се, че ВРС не е изложил мотиви при определяне размера на
издръжка, който следва да е определен според реалните нужди на ищцата и
възможностите на ответника за нейното плащане. В съдебния акт липсвали
мотиви за:
-как е определен дължимият от него размер на издръжка при положение,
че понастоящем той не разполага с никакви реални финансови възможности
за нейното плащане, поради целодневната му учебна ангажираност като
редовен студент-последна година в Лондонски университет, липсата на
реализирани доходи, движимо и недвижимо имущество, липсата на парични
средства за задоволяване дори на собствените си нужди, за които факти по
делото има приети неоспоР. писмени доказателства;
-какъв е необходимият месечен размер за издръжка на ищцата и как той
е разпределен между двамата родители, с оглед законовото изискване, че
издръжката на всяко дете се разпределя между двамата родители съобразно
възможностите им;
-съобразен ли е постановеният от съда размер на издръжка с
получаваните месечни доходи на майката на ищцата и с всички допълнителни
парични средства, които тя месечно получава за отглеждане на ищцата Д. К. Г.
под формата на ежемесечно държавно подпомагане и получаваните от
2
майката от 01.2022 г. парични средства за подпомагане на ищцата от фондация
„БЕТ ШАЛОМ” и фондация „ЦЕДАКА ШАЛОМ”, удостовеР. в справка от
личната банкова сметка на Б. Ц. Л., приета по делото в открито съдебно
заседание на 14.05.2025 г.
Излага се, че размерът на увеличената издръжка не е съобразен както с
предоставени на ответника от родителите му и периодично превеждани от
него на майката Б. Ц. Л. допълнителни парични средства за издръжка на
ищцата, така и с паричните средства, които той изпращал и на другата си
дъщеря Х. К. Г., удостоверено в приетите по делото банкови извлечения за
превеждани от името на ответника парични суми както на майката на двете му
дъщери, така и лично на тях самите по открити на тяхно име банкови сметки.
Поддържа се, че присъденият увеличен размер на месечна издръжка не
бил съобразен с липсата на реални нужди на ищцата Д. К. Г., а бил и
прекомерно висок и неоснователно завишен, който понастоящем не е в
състояние да плаща.
Илага, че не реализира доходи от регистрирана в Англия през 2023 г.
фирма „Бринг Експрес Ю КейЛимитид”. Тази фирма имала финансово
задължение за плащане и фигурира като платец в представена по делото
фактура № 17 от 26.02.2024 г. Липсвали доказателства за реално извършвана
дейност на тази фирма, която била с регистрирани лимитирани дялове
(капитал) в размер на 1 (една) британска лира, видно от представено по делото
от ищцата УдостовеР.е за учредяване на частно лимитирано дружество.
Поддържа се, че обжалвания съдебен акт е постановен при допуснати
процесуални нарушения, тъй като на 27.01.2025 г. гр.д.№ 220/2025 г. било
образувано по нередовна искова молба, подписана от лице без представителна
власт и съдържащ подписа само на адвокат Р. Д., въз основа на приложен към
нея и оспорен от него като неистински документ договор за правна помощ и
пълномощно от 21.01.2025 г., в който документ подписите в графа „клиент: 1“
и графа „упълномощител: 1“ не били изпълнени от ищцата, за което изрично
поискал от съда да допусне извършване по делото на съдебно-почеркова
експертиза. Неправилно първоинстанционният съд на 02.04.2025 г., дал ход на
делото и не уважил това негово искане.
Жалбоподателят счита за изцяло неправилно решението на
първоинстанционния съд относно това, че увеличеният размер на издръжката
3
се дължи от датата на предявяване на иска на 27.01.2025 г. т.к. исковата молба
била нередовна. Според него началният момент, от който би следвало да се
дължи увеличената издръжка е не 27.01.2025 г., а дата 02.04.2025 г., когато
ищцата в открито съдебно заседание устно е упълномощила адвокат Р. Д. да я
представлява по гр.д.№ 220/2025 г. по описа на ВРС.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да се върне делото за
ново разглеждане на първоинстанционния съд или вместо него да се
постанови друго, с което да бъде намален присъденият размер на издръжката
до 1/4 от минималната за страната работна заплата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - непълнолетната
Д. К. Г. с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител и майка
Б. Ц. Л., чрез упълномощения А. Д. е подала отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва по подробно изложени съображения. Не сочи нови
доказателства. Отправя искане за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Пред въззивната инстанция от въззивника е представено ново
доказателство: УдостовеР.е от 22.06.2025г., издадено от Университета на Бат в
Училище „Елизабет“, гр.Лондон, Великобританя на К. Х. Г..
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното :
Делото е образувано по искова молбата от Д. К. Г. с ЕГН ********** от
гр. В., действаща със съгласието на нейната майка и законен представител Б.
Ц. Л., чрез адв.Р.Д. против К. Х. Г. от гр. Б. с която е предявен иск с правно
основание по чл. 150 от СК за изменение-увеличаване на размера на
присъдената издръжка, която ответникът К. Х. Г. е осъден да заплаща на
детето Д. К. Г. от 75 лв. месечно на 350 лв. месечно, считано от предявяване на
иска до отпадане, изменение или прекратяване на основанието , ведно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски.
Поддържа се ,че след развода между родителите през 2010 г. за
отглеждането и възпитанието на Д. се грижи единствено майката, която е
поела всички разходи. Майката полагала грижи и за друго нейно дете с
ответника - Х. К. Г., родено на ***** г., която към момента е пълнолетна, но
4
все още е ученичка в 12 клас в ГПЧЕ „Йордан Радичков“ гр. В.. Настъпила
промяна в обстоятелства, при които е постановена последната издръжка на Д.
- изминал период от 12 години, нарасналата възраст на детето, нараснали
били и нуждите от повече средства за детето за храна, дрехи, обувки,
учебници и учебни помагала, като майката не била в състояние да ги покрива
сама. Позова се и на увеличения размер на минималната месечната издръжка
от 269.25 лева към предявяване на иска. Ответникът притежавал имущество,
работи в Англия и получавал много добри доходи.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника е постъпил отговор на
исковата молба. Ответникът е оспорил иска като недопустим и е оспорил
положения от ищцата Д. Г. подпис в договор за правна помощ и пълномощно с
твърдение, че не са положени от нея и искът е предявен от лице без
представителна власт.
Оспорил е наведените твърдения в исковата молба, че не давал
допълнителна издръжка. Твърди, че ежемесечно превежда суми по банковата
сметка на майката на ищцата Б. Ц. Л. за допълнителна издръжка на Д. К. Г. и
нейната сестра Х. К. Г., на която ответникът от 21.12.2024 г. изпраща пари за
издръжка по нейна лична банкова сметка поради навършена пълнолетна
възраст. При личен контакт с децата им предоставял дрехи, маратонки и
храна, заплащал годишни абонаменти за онлайн учебна подготовка, изпращал
им колети, взимал ги през учебните ваканции на почивка в гр. Б. и полагал
ежедневни грижи за тях, като на ищцата Д. Г. подарявал не по-малко от пет
нови мобилни апарата.
Оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че няма възможности
за плащане на по-висок размер на издръжка, поради пълната му заетост като
редовен студент в Лондонски университет по специалност, за която е
допустимо само редовно обучение. Поради ежедневна ангажираност в
университета не бил в състояние да реализира доходи от трудова дейност.
Твърди, че не притежава движимо и недвижимо имуществото, от което да
реализира парични средства, че няма спестени парични средства по влогове
или открити на негово име банкови сметки.
Поддържа, че всякакво увеличаване на издръжката допълнително ще го
натовари финансово, като ще се наложи да плаща и по-голяма държавна такса
по образуваното през 2012 г. от майката на ищцата ИД № 20121320402142 по
5
описа на ДИС - гр. В.. В тази връзка сочи, че майката на ищцата понастоящем
реализирала значителни по размер трудови и нетрудови доходи и че би могла
да плаща по-голяма част от необходимата месечна издръжка.
Отправил е искане към съда предявената искова претенция да бъде
частично уважена, като присъдената по гр.д. № 444/2012 г. на ВОС издръжка в
размер на 75 лв. бъде увеличена с още 115 лв.
Съдът констатира, че с въззивната жалба въззивнкът не оспорва
установената от РС-В. фактическа обстановка.
Пред въззивната инстанция страните спорят относно възможностите на
въззивника К.Г. да заплаща в увеличения размер месечна издръжка за детето
Д. Г. за разликата от 269,25лв., което е ¼ от 1077лв.-минималната работна
заплата за страната, определена с ПМС№359/23.10.2024 г. до присъдената с
обжалваното решение от 350 лева, считано от съгласно отправеното до съда
искане с въззивната жалба.
Не е спорно между страните, а и от приетите от първата инстанция
удостовеР.е за раждане /л.98/ ,че непълнолетната въззиваема Д. К. Г. е дъщеря
на въззивника К. Х. Г., а нейна майка е Б. Ц. Г..
По делото не е спорно, че с Решение № 374 от 19.07.2012 г. по гр.д. №
647/2012 г. по описа на Районен съд - В., частично отменено с Решение № 243
от 06.11.2012 г. по в.гр.д. № 444/2012 г. по описа на Окръжен съд - В.
ответникът К. Х. Г. е осъден да заплаща на детето Д. К. Г. месечна издръжка
чрез неговата майка и законен представител Б. Ц. Л. в размер на 75.00 лева,
считано от 20.03.2012 г.
По делото не е спорно обстоятелството, че ищцата-детето Д. Г.
продължава обучението си в дневна форма на обучение и е 12-ти клас в ГПЧЕ
„Йордан Радичков“ - гр. В. за учебната 2025/2026г. Видно от представена
служебна бележка от ГПЧЕ „Йордан Радичков“ - гр. В. през учебната
2024/2025 година. детето Д. К. Г. е била записана в дневна форма на обучение
в ..... клас.
По делото не е спорно, че ответникът К. Г. и Б. Л. - майка на ищцата
имат още едно дете Х. К. Г., която понастоящем е пълнолетна и е завършила
обучението си в средното учебно заведение ГПЧЕ „Йордан Радичков“ - гр. В..
Видно от приложената служебна бележка от ГПЧЕ „Йордан Радичков“ - гр.
В., през учебната 2024/2025 г. Х. К. Г. е била записана в дневна форма на
6
обучение в 12в клас.
От ответника К. Г. е представена декларация за материално положение,
имотно състояние и трудова заетост, в която е декларирал, че не притежава
движимо и недвижимо имущество, няма спестени парични средства по
влогове или в открити на негово име банкови сметки, не е трудово ангажиран
и е студент редовно обучение в университета на Бат - гр. Лондон,
Великобритания.
По делото е приложено удостовеР.е за записване от Училище
„Елизабет“, Лондон, от което е видно, че К. Г. е записан за редовно обучение в
посочената в удостовеР.ето специалност и посещава занятия по програма на
Университета на Бат в Училище „Елизабет“, Лондон в гр. Лондон, Холборн.
Посочена е като край на обучението датата 01.09.2025 г.
Видно от приложеното по въззивното дело ново доказателство
УдостовеР.е за записване от 22.06.2025г., издадено от Училище „Елизабет“,
Лондон, гр.Лондон, Великобританя се установява, че К. Х. Г. е записан за
редовно обучение по бакалавърска програма“Бизнес и мениджмънт“ с начална
дата на обучението:13.06.2022 г. и крайна дата на обучението: 13.06.2026 г.
От представените от страните банкови извлечения от сметки се
установява, че през периода 12.01.2022 г. до 13.01.2025 г. от ответника са
заплатени суми по сметка на майката на ищцата, както и по сметка на РС – В.
като задължено лице по изп.д.№20121320402142 за издръжка на ищцата Д. Г..
Видно от представената служебна бележка с изх. № 398/21.03.2025 г. от
ГПЧЕ „Йордан Радичков" гр. В., паричните средства за учебници и учебни
помагала на Д. К. Г., ученичка от ..... клас за периода от 8 до 11 клас са
осигурявани от майката Б. Ц. Л., с изключение на безплатните учебници и
учебни помагала за общообразователна подготовка за 11 клас.
По делото е приложена справка за актуално състояние на всички
трудови договори на Б. Л.-майка на ищцата от ТД на НАП Велико Търново №
055062501568201/19.03.2025 г.
Видно от удостовеР.е № АО-02-13- 329/21.03.2025 г. от Община В. за
доходите на майката на ищцата Б. Ц. Л. за периода от м.03.2024 г. до м.01.2025
г., на същата е изплатено възнаграждение в общ размер на 13 740.08 лева, като
за последният месец 01.2025 г. възнаграждението е 1077.00 лева.
По делото е представена справка от Агенция по вписванията, от която е
7
видно, че ответникът притежава имущество, също и че има задължения.
От предоставената информация от ТД на НАП Велико Търново, офис
В., в писмо до съда с вх. № 4005/27.03.2025 г., Приложение 1 се установява, че
съгласно подадена декларация по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2024 г. от Община
В., годишната данъчна основа на лицето Б. Ц. Л. по трудово правоотношение
по чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 19 746.24 лева. След приспадане на
осигурителни вноски в размер на 2 738.07 лева облагаемият доход е 17008.17
лева. Ползвано е данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ за две деца в
размер на 12 000.00 лева и данъчната основа по чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ е 5
008.17 лева. Размерът на удържания данък е 500.83 лева. Посочено е, че за
2025 г. осигурителния доход на лицето по трудово правоотношение за
м.01.2025 г. е 1 409.23 лева, а за м. 02.2025 г. 1 337.88 лева. Съгласно подадена
декларация по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ от Волейболен клуб „Бдин – Вида“ за
2024 г. на лицето са изплатени 40.00 лева по извънтрудово правоотношение.
Удържани осигурителни вноски 3.59 лева и авансов данък 2.64 лева. Съгласно
справка актуално състояние на всички трудови договори за периода от
01.01.2024 г. до датата на информацията - 27.03.2025 г. лицето е назначено на
работа в Община В. на 31.08.2023 г. и към 27.03.2025 г. трудовото
правоотношение не е прекъснато.
По делото е представена информация от ТД на НАП Велико Търново,
офис Б., от която е видно че за периода от 01.01.2024 г. до 31.03.2025 г. за
ответника К. Г. няма данни за деклариран осигурителен и начислен месечен
облагаем доход по трудови правоотношения, деклариран от
работодател/осигурител с декларация образец 1, съгласно Наредба Н-
13/17.12.2019 г. в сила от 03.01.2020 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигуР.те при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. За лицето няма
подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица за 2024 г. За лицето К. Г. няма данни за
получени доходи, различни от трудови правоотношения за проверявания
период, съгласно справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2024 г.
От представеното УдостовеР.е за учредяването на частно лимитирано
дружество във Великобритания с наименование: „Бринг Експрес Ю Кей
Лимитид“ с лимитирани дялове в Англия и Уелс, като в удостовеР.ето е
8
посочено, че дружеството е учредено на 17.11.2023 г., като шофьор на товарен
автомобил е посочен ответникът К. Х. Г.. Представена е и фактура № 17 от
26.02.2024 г., от която е видно, че същата е издадена от дружество „Бринг
Експрес Лимитид“ на ИТТ Транспорт ЛТД за 360 британски лири с ДДС.
От приложените банкови извлечения от сметката на майката на ищцата
Б. Ц. Л. от ЦКБ АД клон В. за периода от 01.04.2020 г. до 11.05.2025 г. и от
02.01.2024 г до 18.12.2024 г. се установява, че за календарната 2024 г. е
получила по сметката ежемесечно сумата от 110 лв. от Дирекция „Социално
подпомагане“-В. с отразено основание:чл.7, ал.1 Закона за семейни помощи за
деца.
От неоспоР.я и приет по делото Социален доклад от Д. с изх. № ПР/Д-
ВН/17-002/27.03.2025 г. безспорно се установява, че за детето Д. К. основни
грижи се полагат от майката Б. Л.. Същата към момента съжителства с Б.Й., в
чието жилище отглежда непълнолетната, като условията в жилището са много
добри и отговарят на основните нужди и потребности на детето.
Към датата на изготвяне на доклада в същия е посочено, че Д. Г. е ученичка в
11 клас на ГПЧЕ „Йордан Радичков“ гр. В.. Посочено е, че детето посещава
редовно учебния процес в училище и че е старателен и добър ученик. Х.-
другата дъщеря на въззивника Г. и майката Б. Л., която е пълнолетна, също
живее в едно домакинство с майката. При проведения разговор с момичето, Д.
съобщила, че са се видели последно с баща си преди 5 години. Много рядко се
чуват по телефона, последно са се чули на 14.02.2025 г. По думи на момичето,
разговорите им са много кратки, не повече от пет минути. Бащата я пита какво
прави, но никога не я пита какви са й оценките, среща ли трудности. Бабата и
дядото по бащина линия не я търсят. Момичето заявява, че майка й не
забранява да се чува с баща си, не й забранява да му гостува, но той не я
търси. Непълнолетната споделя, че се разбира много добре с майка си и
нейния съжител.
Видно от протокол от 02.04.2025 г. по първоинстанционното дело на РС-
В. съдът е изслушал непълнолетната Д. Г. на основание чл. 15, ал. 1 от
ЗЗакрД. Същата е споделила, че е на 17 години и учи в ГПЧЕ - В. в ..... клас.
Споделя, че живее при майка си в гр. В., *** и от време на време ходи при баба
си. За нея се грижи майка й, която работи в Община- В.. Има още две деца - А.
и Х., като майка й се грижи за двете, а за А. и нейният баща също. Посочва, че
9
баща й плаща издръжка само 75.00 лева, която не е достатъчна. Сочи, че към
момента не посещава извънкласни занимания, но от септември ще започне да
ходи на такива по английски език. Казва, че майка й и дава по 10.00 лева на
ден. Твърди, че майка й изцяло й купува всичко и се справя добре, като
намира начин да се грижи за тях, въпреки че заплатата й не е достатъчна.
Детето посочва, че бащата освен тези 75.00 лева не й дава нищо
допълнително, вкл. и подаръци. Последно миналата година й изпратил пари,
защото го помолила да й прати пари за рожден ден. Посочва, че той живее в
Англия и когато си говорят той шофира постоянно, мисли, че работи като
тираджия. Посочва, че тя е подписала пълномощното и договора за правна
помощ за адвокат Р. Д. в графите „клиент“ и „упълномощител“. Желае да я
представлява А. Д.. Потвърждава всички действия, които тя е извършила по
делото. Посочва, че от баща й получава по 75лв на месец. Баща й пращал пари
на сестра й, която е пълнолетна по нейната банкова сметка - 200.00 лева.
Споделя, че до сега не е получавала от баща си пари, дрехи, маратонки,
мобилни устройства и телефони. Със сестра си Х. от време на време ходят при
баба си, но живеят при майката. Посочва, че баба им ги храни и им дава пари,
когато й поискат, но живеят при майка си.
Първоинстанционният съд е изслушал майката на детето - Б. Ц. Л..
Същата е посочила, че Д. има нужда от по-голяма издръжка. Посочва, че има
три деца и е трудно. Нуждите на децата растат. Искат да имат дрехи и
телефони. Едната е студентка, Х. е ученичка и прави бал тази година -2025.
Посочва, че издръжка от 75.00 лева не е достатъчна. Посочва, че бащата и
бабата на детето по бащина линия не я търсят. Бащата не дава никакви
допълнителни средства, не изпраща подаръци и за рождения ден не й е
изпратил нищо. От последния й разговор с бащата преди години разбрала, че е
купил бус и че се занимава с разносна търговия. Заявява, че не говори с
бащата на Д., защото той я е блокирал, но знае, че е шофьор.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.А. Л. - баба на
детето по майчина линия ,се установяват обстоятелства по отглеждането на Д.
и издръжката й. Посочва, че помага на дъщеря си Б. с отглеждането на децата.
Д. живее при майка си, като децата периодично ходят и при свидетелката.
Споделя, че бащата плаща само 75.00 лева издръжка на Д., а на Х. 270.00 лева,
но не знае дали плаща на точно определена дата. Бащата не давал
допълнителни пари Посочва, че няколко дни преди рождения ден на Д.
10
присъствала на разговор по телефона между детето и баща му. Д. го молела да
й изпрати сто лева, за да помогне на майка си за празненството, за да не плаща
само тя. Той казал, че няма да й даде пари, а ще й купи подарък. Бащата не
идвал да вижда децата от както са били на по 6 - 7 години. Казвал й, че ще
дойде в края на месеца, но не идва. Пращал телефони, но били стари,
употребявани и това е било много отдавна. Сегашният телефон на Д. бил
закупен за Коледа от дядо й по майчина линия. Посочва, че тя помага на
дъщеря си с каквото може. Преди 5 - 6 години децата отишли в Б. на море при
бабата и дядото по бащина линия, бащата не бил в България, уговорката била
да стоят цял месец, но на петия ден децата се прибрали.
Свидетелката В.П. Х.а ,приятелка на майката Б. от детските
години,заявява, че познава Д., както и другите две дъщери на Б.. За Д. се
грижи майка й Б., която е подпомагана от бабата по майчина линия, Посочва,
че Б. й се е оплаквала, че от години не й достигат пари, плащаната издръжка е
ниска. Твърди, че майката се грижи много добре за детето, същото е
перфектно облечено и добре нахранено. Не познава бащата на детето, но
твърди, че той не изпращал нищо на детето. Знае за случай, в който децата
ходили на море и си дошли много бързо, защото се изпокарали с бабата.
Съдът кредитира свидетелските показания. Същите са обективни и
кореспондират на останалите доказателства по делото.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
11
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материалноправни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материалноправни норми. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение на РС-
В., като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия
съдебен акт.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни, поради
12
следните съображения:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че адв.Р.Д. -
пълномощник на ищцата е действала без представителна власт. Видно от
данните по делото на л.4 е приложено пълномощно ,с което непълнолетната
ищца Д. К. Г., действаща със съгласието на своята майка Б. Ц. Л. ,е
упълномощила адв.Р. Д. с права да я представлява и защитава пред РС-В., като
завежда и води делото до приключването му пред всички инстанции.
Пълномощното е надлежно подписано от непълнолетната Д. Г., от далия
съгласието родител-майката Б. Л. и от упълномощения адвокат Д..
Към датата на подписване на пълномощното – 21.01.2025г. Д. Г. е била
непълнолетна на 16 години,следователно в случая е учредена надлежна
представителна власт на пълномощника адв.Р.Д. съгласно чл.33 ГПК във вр.с
чл.28,ал.2 ГПК, във вр. чл.4 Закона за лицата и семейството.Изпълнени са
изискванията на чл.4 от Закона за лицата и семейството ,съгласно който
непълнолетните лица извършват правни действия със съгласието на техните
родители или попечители.
В допълнение следва да се отбележи, че съгласно чл.33 ГПК
упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отразява в
протокола от съдебното заседание.
Видно от протокол от открито съдебно заседание от 02.04.2025г. по
гр.д.220/2025г. на РС-В. Д. Г. е потвърдила, че тя е подписала договора за
правана помощ и пълномощното с адв.Р. Д.. Изрично е заявила, че желае да
бъде представлявана от адв.Р.Д.. На следващо място изрично е потвърдила
всички действия, които адв.РДлъгнегова е извършила по делото.
При тези данни настоящият състав счита, че всички съдопроизводствени
действия, извършени от адв.-пълномощника Р. Д., включително подписването
и депозирането на исковата молба, са валидни и при наличието на
представителна власт.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а размерът на
издръжката, съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в
зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са
двете кумулативни изисквания, които съдът следва да съобрази при
13
произнасянето си по спора.
Получаването на издръжката е безусловно, тъй като не е обусловено от
допълнителни предпоставки извън наличие на качеството "ненавършило
пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други (в този
смисъл т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.).
По делото липсват ангажирани доказателства, както и твърдения от
въззивната страна, детето Д. Г. да притежава имущество и/или да получава
други доходи, от които да се издържа. с изтичането на срока за отговор на
исковата молба е преклудирана и възможността на въззивника да навежда
нови възражения.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху
тях. Нуждата от издръжка при подрастващите се предполага.
По делото не е спорно между страните, че детето Д. понастоящем е на
17 години и че е ученичка в 12 клас в ГПЧЕ „Йордан Радичков“ - гр. В. ,за
учебната 2025/2026 г.
Спорен по делото е определеният от първоинстанционния съда размер
на издръжката за непълнолетното дете Д. Г.. Страните спорят относно
възможностите на въззивника К.Г. да заплаща в увеличения размер месечна
издръжка за детето Д. Г. за разликата от 269,25лв., която е ¼ от 1077лв.-
минималната работна заплата за страната, определена с
ПМС№359/23.10.2024г., до присъдената с обжалваното решение от 350 лева,
считано от датата на предявяване на иска - 27.01.2025 г., съгласно отправеното
до съда искане с въззивната жалба.
Пред настоящата инстанция нови доказателства за доходи и имущество
на страните не са ангажирани.
За ориентир на нужната издръжка на децата е приетият със СК
минимален размер на издръжката, визиран в чл. 142, ал. 2 СК - минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Считано от 01.01.2025 г. минималната работна заплата е в
размер на 1077 лв., определена с ПМС №359/23.10.2024 г., съответно
14
гарантираната със закон минимална издръжка е в размер на 269,25 лв.
При определяне размера на месечната издръжка, чието увеличение се
иска по делото, съдът следва да съобрази увеличените нужди на детето, след
постановяване на първоначалната издръжка, нарасналата възраст,
увеличението на минималната издръжка и възможностите на задължения
родител да задоволи тези нужди, респ. с останалите неудовлетвоР. нужди на
детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетвоР. нужди.
Съдът приема, че в случая има трайно и съществено увеличение на
нуждите на детето. Последната определена месечната издръжка на Д.,
платима от бащата –въззивник е в размер от 75 лева, определена с решение №
374 от 19.07.2012 г. по гр.д. № 647/2012 г. по описа на Районен съд - В.,
частично отменено с Решение № 243 от 06.11.2012 г. по в.гр.д. № 44/2012 г. по
описа на Окръжен съд – В., т.е от определяне размера на издръжката на
ищцата са изминали почти 13 години като понастоящем Д. е на 17 години.
Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния
размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката му. Нуждите на ищцата, обичайни за
деца на нейната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т. н. /,
както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което
тя се отглежда, се установява от самия факт на биологичното й съществуване
и не е необходимо да се обосновава специално. Издръжка се дължи от двамата
родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител-
майката Б. Л. следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари
с оглед даваната от нея издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на
детето. Оттук следва, че въззивникът К. Г. би трябвало да поеме по-голям дял
на паричната издръжка на ищцата.
По делото липсват данни сочещи промяна в трудовата ангажираност на
страните и реализираните от тях доходи. Получавания от майката доход
гравитира около минималната работна заплата за страната.
Неоснователно е възражението на въззивника, че майката Б. Л. получава
месечни помощи за отглеждане на детето Д. и парични средства за
подпомагане на детето от фондация „Бет Шалом и “Цедака Шалом“ поради
15
липсата на ангажирани доказателства средствата да са изплатени в полза на
детето. В действителност от приложеното извлечение от банкова сметка на Б.
Л. се установява, че за календарната 2024 г. е получила по сметката
ежемесечно сумата от 110 лв. от Дирекция „Социално подпомагане“-В. с
отразено основание: чл.7, ал.1 ЗСПД, но не се установява, че тази сума или
част от нея да е изплатена в полза на детето Д. Г.. Съгласно чл. 7, ал (1) от
Закона за семейните помощи за деца месечните помощи за дете до завършване
на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на
семействата, които отговарят на условията по чл. 4а и живеят постоянно в
страната, при посочените в цитираната норма условия. По делото между
страните не спорно, че Б. Л. отглежда трите си деца- Д. и Х., които са деца и
на въззивника Г. ,и трето дете А. от друга връзка на майка с друг мъж, поради
което не може да се формира извод за кои деца е получавала семейни помощи
за календарната 2024 г. От друга страна, за да се вземе предвид сумата за
детски надбавки при определяне на издръжката тя следва да се получава и
понастоящем, а такива доказателства по делото от въззивника не са
ангажирани с оглед общото правило на чл.154 ГПК, че всяка страна е длъжна
да установи своите искания и възражения.
Съдът приема, че за задоволяване нуждите на 17 годишно момиче са
необходими около 650 лв.месечно предвид социално-икономическата
обстановка в страната, размера на минималната работна заплата и
минималната издръжка. Следва да се отбележи, че от посочената сума 300 лв.
на месец са ежедневните разходи на детето, свързани с посещаване на
училище.При изслушването на детето същото е заявило, че майката Б.Л. му
дава по 10 лв. на ден. Останалата сума до пълния определен размер е за
задоволяване на останалите му потребности.
Спорът пред въззивния съд е за възможностите на въззивника да покрие
неудовлетвоР.те нужди на непълнолетното си дете. Съдът намира, че
издръжка в размер на 350 лева, която въззивникът-бащата К. Г. е осъден да
заплаща на детето Д. с обжалваното първоинстанционно решение,
съответства на реалните нужди на детето, както и на възможностите на
бащата К. Г., преценени с оглед цялата доказателствена съвкупност по делото.
Въззивникът е в трудоспособна възраст, липсват доказателства да е с влошено
здравословно състояние, намаляващо работоспособността му и изискващи
разходи за лечение, а и не се твърди, респ. доказа да има алиментни
16
задължения към други непълнолетни лица. Въззивникът е на 43 години.
Личната необходимост на въззивника от повишаване на квалификацията си,
чрез редовна форма на обучение, не следва да се осъществява за сметка на
нуждите на неговото непълнолетно дете или изцяло да е в тежест на другия
родител. Задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца е с
приоритет пред образованието на родителя-въззивника в редовна форма на
обучение. Обратното би означавало, че за да се освободи изцяло или отчасти
от алиментното си задължение за издръжка на детето си Д. Г., въззивникът
може тенденциозно да избира редовната форма на обучение. В тази насока
съдът съобрази обстоятелството, че по време на предишния процес между
страните за издръжката на Д., видно от мотивите на приложеното Решение
№243/06.11.2012 г. по гр.д.№444/2012 г. на ОС-В., въззивникът също е бил
студент редовно обучение. В задължителното за съдилищата Постановление
№ 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС в т.11 е посочено, че не се освобождават
от задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и
да са трудоспособни. Възможността им се определя съобразно с
квалификацията им и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
Настоящият състав приема, че въззивникът реализира и има възможност
да реализира доходи на територията на Великобритания, където и живее
понастоящем. По делото се установи, че същият е регистрирал търговско
дружество „Бринг Експрес Ю Кей Лимитид“ с лимитирани дялове в Англия и
Уелс, като в удостовеР.ето е посочено, че дружеството е учредено на
17.11.2023 г., като шофьор на товарен автомобил е посочен ответникът-
въззивникът К. Х. Г.. Доказателство, че въззивникът извършва търговска
дейност чрез дружеството, е и представената фактура № 17 от 26.02.2024 г.,
от която е видно, че същата е издадена от дружество „Бринг Експрес
Лимитид“ на ИТТ Транспорт ЛТД за 360 британски лири с ДДС.
Въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да
издържа непълнолетната си дъщеря Д., без значение дали непосредствено
упражнява родителската отговорност. В този смисъл временните затруднения
на бащата не трябва да се отразяват негативно на нуждите на неговото
непълнолетно дете.
Ноторно известен е и фактът ,че жизненият стандарт в Обединеното
кралство е много по-висок от този в Р България ,а оттам са и много по-високи
17
възможностите на родителите да заплащат издръжка –факт ,който
задължително следва да се съобразява съгласно константната практика на
ВКС.
Неоснователно е възражението на въззивника, че началната дата от
която следва да се увеличи издръжката е 02.04.2025 г., когато били отстранени
нередовностите по исковата молба и ищцата заявила, че желае да бъде
представлявана от адв.Р. Д.. На първо място, настоящият състав приема, че по
делото не е налице нередовна искова молба по изложениет по-горе мотиви. На
следващо място следва да се отбележи, че предявения иск е за изменение на
присъдена издръжка по чл.150 СК и най-ранната дата от която ищецът може
да заяви изменението й, е от датата на предявяване на иска, доколкото за
минал период нуждите от издръжка са задоволени. В случая РС-В. правилно е
постановил изменения-увеличен размер на издръжката да се дължи от датата
на предявяване на иска - 27.01.2025 г., ведно със законната лихва за забава за
всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване, съобразно заявеното от ищцата с исковата
молба. За пълнота следва да се отбележи, че в хипотеза на нередовна искова
молба по която ищецът е отстранил допусната нередовност в срок, то съгласно
чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на
подаването.
По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната
жалба за неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното
решение мотиви, които се основават на събраните по делото доказателства и
нормативната уредба залегнала в СК, поради което обжалваното решение ще
следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано. На основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените по делото разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представения списък за разноски
и договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения В.ският окръжен съд
РЕШИ:
18
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег.№ 273/28.05.2025г., постановеното по
гр.д. №220/2025г. по описа на Районен съд – В..
ОСЪЖДА К. Х. Г. с ЕГН ********** да заплати на Д. К. Г. с ЕГН
**********, действаща със съгласието на нейната майка Б. Ц. Л., ЕГН
**********, сумата в размер на 500.00 (петстотин) лева - разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
На основание чл.280,ал.3,т.2 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19