№ 3071
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110123899 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
28.02.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 23899/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу С. А. Х., Г. Х. Х. и Й. Х. Х., като се
твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ
се в гр. .................., аб. № 273921, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 4041,31 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но
ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 945,41 лева за периода от
15.09.2018 г. до 03.08.2021 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово
разпределение, поради което ответниците дължали и сумата от 30,20 лева, представляващи
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до
1
30.04.2019 г., както и сумата от 7,58 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.08.2018 г. до 03.08.2021 г.. Иска ответниците да бъдат осъдени
разделно да заплатят претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба чрез особения
представител, като се твърди, че исковете са процесуално допустими, но неоснователни.
Поддържат, че по делото не били ангажирани доказателства за наличието на облигационна
връзка между страните, съответно, че ответниците са собственици или вещни ползватели на
имота. Навеждат доводи с които оспорва представените от ищеца писмени доказателства,
тъй като последните били изготвени от него. Излагат съображения, че липсвали
доказателства, че топлинна енергия реално е била доставена. Сочат, че претенцията била
погасена по давност, като се обосновава приложението на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Искат
отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като изразява становище, че е извършвало услугата за дялово разпределение в
съответствие с нормативните изисквания.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание: чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
2
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложено е Заявление-декларация от 12.09.2002 г. от Г. Х. Х. до „ТС“ ЕАД (л. 16-17
в кориците на делото) за откриване на партида за недвижим имот, находящ се в гр.
...................
Молбата-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване
на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това
заявлението и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на този ответник за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че сключеният
индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия между
Г. Х. Х. и „ТС“ ЕАД е бил развален или прекратен.
Трябва да се отбележи, че принципно голият собственик, съсобственикът, респ.
вещният ползвател би бил страна по договора за покупко-продажба на топлинна енергия,
сключен при условията на чл. 153 ЗЕ, но само ако голият собственик, съсобственика или
вещният ползвател не е сключил индивидуален договор. Това произтича както от правилото
на чл. 57, ал. 1 ЗС, така и от изложеното в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. В разпоредбите на ЗЕ не е предвидено, че собственик,
съсобственик или вещният ползвател, съответно лицето сключило индивидуален договор
отговарят солидарно. Тоест солидарност не възниква – арг. чл. 121 ЗЗД. Противното
тълкуване би довело до условията на т. нар. неистинска солидарност – когато две лица
дължат едно и също благо на различни основания. Очевидно не това е логиката на закона,
тъй като в случая ищецът не би могъл два пъти да достави благото топлинна енергия, за да
две отделни лица с ограничаващи се права, при наличието съсобственост, да могат да го
потребят. В случая безспорно е установено, че за процесния имот и период облигационното
правоотношение е било учредено единствено с Г. Х. Х., който именно по силата на
3
индивидуалния договор е задължен да заплаща цялата доставена топлинна енергия.
Ответниците С. А. Х. и Й. Х. Х. не са пасивно материалноправно легитимиран да отговарят
по предявените искове. Необходимо е да се изясни, че е ирелевантно обстоятелството, че в
Заявление-декларация купувачът на топлинна енергия – Г. Х., е посочил, че семейството му
се състои от трима членове, тъй като не е ясно за кои точно лица става въпрос. Освен това
възникналото облигационно отношение за ответника Г. Х. по силата на приетото от ищеца
заявление-декларация е res inter alios acta за останалите ответници, а както е известно res
inter alios acta, aliis neque nocet, neque prodest – арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка трябва да
се отбележи, че направеният извод се подкрепя, както от представените от третото лице-
помагач писмени доказателствени средства, в които изрично е посочен като потребител само
Г. Х. Х., така и от представения списък на етажните собственици, в който фигурира името
на Г. Х..
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че безспорно е установено,
че е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия единствено с ответника Г. Х. Х.. По отношение на
ответниците С. А. Х. и Й. Х. Х. исковете следва да бъдат отхвърлени поради липса на такова
правоотношение – тоест за тези ответници, тъй като не е установена първата материална
предпоставка е безпредметно обсъждането на останалите.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение
Тъй като по делото е установено, че между ищеца и ответника Г. Х. е налице
облигационно правоотношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира
върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно
на каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е доставяна топлинна енергия за отопление на имот и
сградна инсталация. Вещото лице е изяснило, че за процесния период сумите за топлинна
енергия са начислявани на базата на реален отчет. Изяснено е, че стойността на потребената
топлинна енергия е в размер на 4041,37 лева.
4
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период няма извършени
плащания, с които да са погасени дължимите суми.
Съдът, при преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно компетентно и
добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените въпроси, като по
делото не се установява последните да са заинтересовани от изхода на правния спор или да
са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, като е необходимо да се изясни, че при граматическото,
систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за
заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално потребената
топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко различни
способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
С оглед заключението на СТЕ и основният за българското гражданско процесуално
право принцип – на диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът намира, че по
отношение на ответника Г. Х. ищцовата страна има вземане в претендирания размер от
673,55 лв. (представляваща 1/6 част от потребената ТЕ в процесния имот на обща стойност
4041,31 лв.). Налице е обаче възражение на ответника за изтекла погасителна давност, по
което съдът следва да се произнесе.
Съгласно нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се счита
спряна и прекъсната от датата на подаване на исковата молба – в настоящия казус това е
05.05.2022 г., като липсват данни да е прекъсвана в по-ранен момент. В случая следва да се
приложи правилото за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно
задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на ОСГТК на ВКС,
дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието „периодично
плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност”.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). При
тази уредба на отношенията съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД
и началният момент на погасителната давност за всяко месечно задължение е започнал да
тече от момента на изискуемостта му, като, както се посочи по-горе, в периода от 13.03.2020
5
г. до 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече. Ето защо, вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 26.02.2019 г., а именно - тези за периода 01.05.2017 г. – 31.12.2018 г., са
погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на
предявяване на иска е изтекъл тригодишният срок по чл.111, б. "в" ЗЗД. От заключението на
СТЕ се установява, че за този период реално е потребената ТЕ в размер на 2868,43 лв.,
получена като сбор от съответните прогнозни суми за 20-те месеца и съответните
изравнителни суми за тези месеци, изчислени като частно след делението на общата
изравнителна сума от 42,23 лв. на месеците за процесния период, които са 24 на брой. От
ответника се претендира 1/6 част от цената на потребена ТЕ в имота, поради което следва да
се приеме, че погасена по давност е сумата от 478,07 лв. При посочените аритметични
операции съдът приема, че за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2019 г. реално потребената
топлинна енергия в процесния имот е в размер на 1172,90 лв. От ответника Г. Х. се
претендира 1/6 част, поради което съдът приема, че искът е основателен до сумата от 195,48
лв. За разликата от 478,07 лв. до пълния предявен размер от 673,55 лв. и за периода
01.05.2017 г. – 31.12.2018 г. искът срещу Г. Х. за цена на потребена ТЕ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение претенцията за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и ССчЕ и представените от
третото лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е установено, че цената
на услугата се дължи, като за процесния период 01.07.2018 г. – 30.04.2019 г. същата е в
размер на 30,20 лв. И тук, по гореизложените съображения, следва да се уважи частично
възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца за
цената на услугата за дялово разпределение, станали изискуеми преди 26.02.2019 г., а
именно - тези за периода 01.07.2018 г. – 31.12.2018 г. От заключението на ССчЕ се
установява, че за този период дължимата цена на услугата за дялово разпределение за
процесния имот е в размер на 18,12 лв. (по 3,02 лв. месечно). От ответника се претендира
1/6 част от това вземане, поради което следва да се приеме, че погасена по давност е сумата
от 3,02 лв. При посочените аритметични операции съдът приема, че за периода 01.01.2019 г.
– 30.04.2019 г. дължимата цена на услугата за дялово разпределение е в размер на 12,08 лв.
От ответника Г. Х. се претендира 1/6 част, поради което съдът приема, че искът е
основателен до сумата от 2,01 лв. За разликата от 3,02 лв. до пълния предявен размер от 5,03
лв. и за периода 01.07.2018 г. – 31.12.2018 г. искът срещу Г. Х. за цена на услугата за дялово
разпределение следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Следователно, съдът приема, че са погасени по давност и лихвите за забава върху погасената
по давност главница за доставена и потребена топлинна енергия. По отношение режима на
забавата за дължими суми за топлинна енергия се прилагат Общите условия от 2016 г.,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал.4 от Общите
условия от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32,
ал. 3 от същите общи условия, т.е. само върху сумите по изравнителните сметки, които
съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. По делото се установи, че част от вземанията за
реално потребена от Г. Х. ТЕ за отоплителните сезони в периода 01.05.2017 г.-30.04.2019 г.
са погасени по давност, а именно – сумата от 478,07 лв. за периода 01.05.2017 г.-31.12.2018
г., като ответната страна дължи остатъка от 195,48 лв. за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2019
г. Общата фактура за този отоплителен сезон е издадена на 31.07.2019 г., поради което
вземанията по нея са станали изискуеми на 15.09.2019 г., като същите не са погасени и към
настоящия момент. Предвид изложеното следва да се приеме, че ответникът Г. Х. дължи
законна лихва за забава върху главницата за реално потребената от него топлинна енергия в
общ размер 37,42 лв. за периода 15.09.2019 г.-03.08.2021 г., определен от съда по реда на
6
чл.162 ГПК чрез лихвен калкулатор. За предходния отоплителен сезон мораторна лихва не
се дължи, поради погасяването по давност на съответните главни вземания, поради което
искът срещу Г. Х. за мораторна лихва върху главницата за потребена ТЕ за разликата от
120,14 лв. до пълния предявен размер от 157,56 лв. и за периода 15.09.2018 г.-03.08.2021 г.
следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. С оглед на това искът срещу Г. Х. за присъждане на мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение в размер на 1,26 лв. за периода
31.08.2018 г. – 03.08.2021 г. следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да бъде присъдена сумата от 27,72 лева (1/3 от
83,17 лв.) по отношение на ответника Г. Х., съобразно уважената част от исковете. По
отношение на останалите двама ответници разноски не следва да се присъждат, поради
отхвърляне в цялост на предявените искове срещу тях.
Ответниците не са поискали присъждането на деловодни разноски и не са доказали,
че действително са сторили такива, поради което такива не следва да им се присъждат
съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. .................., да заплати на „ТС“
ЕАД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: гр. ................., на основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, сумата от 195,48 лв.,
представляващи стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. .................., аб.
№ 273921 за периода 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 05.05.2022
г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от
2,01 лв., представляващи дължима цена на услугата дялово разпределение за периода
01.01.2019 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 05.05.2022 г. (датата на
подаването на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 37,42 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г.-03.08.2021 г.
7
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ТС“ ЕАД, ЕИК: ................., със седалище и адрес
на управление: гр. ................. срещу Г. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. .................., с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за присъждане на сумата над 195,48 лева до пълния предявен размер от 673,55
лева, представляващи стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.
.................., аб. № 273921 за периода 01.05.2017 г. до 31.12.2018 г., както и за сумата над
2,01 лева до пълния предявен размер от 5,03 лева, представляващи дължима цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., както и за сумата
над 37,42 лева до пълния предявен размер от 157,56 лева, представляващи мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г.-03.08.2021 г., както и
за сумата от 1,26 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.08.2018 г. – 03.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ТС“ ЕАД, ЕИК: ................., със седалище и адрес
на управление: гр. ................. срещу С. А. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. .................., с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 2694,20 лева, представляващи стойността на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия
за недвижим имот, находящ се в гр. .................., аб. № 273921 за периода 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., както и сумата от 20,12 лева, представляващи дължима цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 630,24
лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018 г.-03.08.2021 г., както и сумата от 5,04 лв., представляващи мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2018 г. – 03.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ТС“ ЕАД, ЕИК: ................., със седалище и адрес
на управление: гр. ................. срещу Й. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. .................., с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 673,55 лева, представляващи стойността на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия
за недвижим имот, находящ се в гр. .................., аб. № 273921 за периода 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., както и сумата от 5,03 лева, представляващи дължима цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 157,56
лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018 г.-03.08.2021 г., както и сумата от 1,26 лв., представляващи мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2018 г. – 03.08.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Г. Х. Х., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................,
сумата от 27,72 лева, представляващи дължима обща сума за деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „НЕЛБО“ АД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9