Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,06.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на тридесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 4776 по
описа за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от *** Й.В. против Х.Ц.Д., с ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че срещу ответника е подадено заявление по чл.410 ГПК да бъде
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че срещу
издадената заповед ответникът подал възражение, поради което в законовия едномесечен
срок подава настоящата искова молба. Ищецът твърди,
че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ.
Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че ЕС в сградата, в която
се намира имота на ответника има сключен договор с ФДР „Х.и Р.“ЕООД г. А сумите
за ТЕ за процесния период са начислявани от ищцовото дружество по изготвяни
отчети от ФДР на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение.
В заключение моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество 211,34 лева главница за периода 01.04.2015г. – 31.03.2018г. и лихва
за забава в размер на 11,72 лева за периода 02.06.2015г. – 03.05.2018г.
Ответникът не е
представил писмен отговор в едномесечния срок.
В съдебно заседание
ищцовото дружество се представлява от процесуалния си представител и поддържа
предявените искове. Ответникът се представлява от процесуален представител и
оспорва исковете.
По допустимостта на
молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 3170/2018г., ищецът е
подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: 211,34 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.04.2015г. до 31.03.2018г.,
лихва върху главницата в размер на 11,72 лв. за периода от 02.06.2015г. до 03.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението 10.05.2018г.
до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00 лв. В срок длъжникът е
представил писмено възражение и с разпореждане №5776 от 28.05.2018г. съдът е
указал на кредитора да предяви установителен иск относно вземанията си.
Съобщението е получено от кредитора на 05.06.2018г. и
в едномесечния срок – на 02.07.2018, кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се
явяват допустими следва да бъдат
разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3170/2018г.
по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
(кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са основателни. В
настоящото исково производство задължение на ищеца „***” ЕАД е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение. В конкретния случай се претендира съществуване на задължение за
заплащане на доставена топлинна енергия, в недвижим имот – ***, находящ се в ***, в сграда в режим
на етажна собственост. Видно от доклада по делото, съдът е указал, че в тежест
на ищеца е да представи доказателства, че ответникът е потребил топлинна
енергия в размер, претендиран в исковата молба, както и че е собственик на
процесния недвижим имот. Ответникът не е оспорил твърденията, че е собственик на
имота и потребител на топлоенергия.
Установява се
от представената по делото молба декларация, че ответникът е подал молба от
1996г. до ищцовото дружество да бъде изключено отоплението в две от помещенията
в жилището, както и молба от 1997г. за приспадане на дължима за отопление сума.
По искане на
ищцовото дружество е допусната до изслушване съдебно-счетоводна експертиза, в
заключението на която е отразено, че в имота има 5 броя уреди за отчитане на
консумирана топлоенергия. Установява се от заключението, че претендираната сума
за топлоенергия е формирана от отчетена от уредите консумирана топлоенергия за
месеците април 2015г. – 12,54 лева и април 2017г. – 9,69 лева; отдадена
топлоенергия от щранг лира в банята – 49,85 лева общо за периода; сградна
инсталация – 123 лева общо за периода; дължима сума за дялово разпределение –
16,26 лева. Не са представени доказателства за извършено плащане.
При така
представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, съдът
приема за установено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с абонатен
номер 2482, в сграда в режим на етажна собственост на адрес ***. От
заключението се установява, че за периода 01.04.2015г. до 31.03.2018г.
ответникът е ползвал топлоенергия в имота си на обща стойност 211,34 лева. За
неплатената сума, мораторната лихва за забава за периода 02.06.2015г. –
03.05.2018г. е в размер на 11,72 лева.
При така изложеното, съдът счита, че предявените положителни
установителни искове по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК се явяват основателни,
като следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищцовото дружество 211,34 лв. главница за периода 01.04.2015г. до
31.03.2018г. и лихва за забава върху главницата за периода 02.06.2015г. –
03.05.2018г. в размер на 11,72 лева.
Ищецът
претендира разноски в настоящето производство в размер на 100 лева за
юрк.възнаграждение, 120 лева за депозит за вещо лице и 75 лева за държавна
такса. Исковете са основателни изцяло, поради което и ответникът дължи на
ищцовото дружество изцяло направените по делото разноски в размер на 295 лева,
както и направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Х.Ц.Д., с ЕГН **********,***, че дължи на кредитора
„***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В., сумата 211,34
лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.04.2015г. до 31.03.2018г., сумата
от 11,72 лева, представляваща лихва за забава за периода 02.06.2015г. –
03.05.2018г., както и законната лихва
върху главницата считано от 10.05.2018г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1926/11.05.2018г.
по ч.гр.дело № 3170/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Х.Ц.Д.,
с ЕГН **********,***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 295,00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА Х.Ц.Д.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 75 лв., представляваща
направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 3170/2018г. по описа на ПлРС.
Решението е постановено при участие
на трето лице помагач „***“ ЕООД гр.***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: