№ 1210
гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20255300501847 по описа за 2025 година
Обжалва се от ищеца по спора „ А 1 България „ ЕАД, ЕИК ********* изцяло Решение №
1 729 от 14.04.2025 г. по гр.д. № 11 886/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу П. Г. В., ЕГН - ********** установителен иск
чл. 422 от ГПК - за признаване за установено, че В. дължи на ищцовото дружество
паричните вземания, предмет на издадената по ч. гр.д. № 5 912/2023 г. на РС – Пловдив
Заповед по чл. 410 от ГПК № 3 263/19.05.2023 г..
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност и искане за отмяна на решението и
уважаване на иска.
Въззиваемият В. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.
В жалбата и в отговора не са заявени доказателствени искания.
Предмет на въззивното дело е и частна жалба на адв. С. М. – процесуален представител
на ответника по спора П. В., срещу постановеното по чл. 248 ал. 1 от ГПК Определение № 6
815/23.05.2025 г. по първоинстанционното дело, с което е отказано искането му за допълване
на решението в частта за разноските чрез осъждането на ищцовото дружество да му заплати
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА.
Ответникът по частната жалба – „ А1 България „ ЕАД е депозирало отговор същата да е
неоснователна.
Съдът установи следното:
Районен Съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК – за признаване за установено, че П. Г. В. дължи на ищцовото
дружество А 1 България „ ЕАД, ЕИК ********* паричните вземания, предмет на издадената
по ч. гр.д. № 5 912/2023 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК № 3 263/19.05.2023 г.
– срещу която длъжникът е депозирал в срок възражение да не ги дължи, съответно
1
кредиторът е предявил в срок настоящия си иск за установяване на съществуването им.
С отговора на ИМ искът се оспорва изцяло. Поддържа се от ответника да не е
сключил с ищеца договорите, на които се основават претенциите, като нито ги е подписвал,
нито е получавал услугите и вещите по тях. Евентуално поддържа, че за вземанията –
съставляващи периодични плащания, е изтекла тригодишната погасителна давност.
Районният съд е отхвърлил иска с единствения мотив, че вземанията, предмет на
иска са различни – и по основание и по размер, от тези, за които е издадена заповедта.
Този извод – както основателно се поддържа в жалбата, е неправилен – изключая
вземането в размер на 273,35 лв. за период 23.04.2020 г. – 22.05.2020 г., претендирано като
дължимо по Рамков договор № *********/13.12.20218 г. - за което вземане заявлението на „
А 1 България „ ЕАД е отхвърлено. Поради което и тъй като идентичността на вземанията по
иска по чл. 422 от ГПК и по заповедта е въпрос по допустимостта / а не по основателността /
на иска, първоинстанционното решение в частта, с която искът за сумата 273,35 лв. е
отхвърлен се обезсилва и производството се прекратява.
Всички останали вземания, предмет на иска, са предмет и на издадената Заповед по
чл. 410 от ГПК – по основание и размери, както следва:
502,24 лв., съставляващи предоставени, но незаплатени електронни съобщителни
услуги за период 23.02.2020 г. – 22.06.2020 г., формирани както следва: 91,14 лв. - на
основание Приложение № 1 от 24.10.2019 г. към Рамков договор № *********/13.12.2018 г.
с партиден № М4777010 за услуга +359*********; 222,89 лв. – на основание Приложение № 1
от 24.07.2019 г. към Рамков договор № *********/13.12.2018 г. с партиден № М4777010 за
услуга +359*********; 98,27 лв. – на основание Приложение № 1 от 03.02.2020 г. към Рамков
договор № *********/13.12.2018 г. с партиден № М4777010 за услуга +359*********; 89,94
лв. – на основание Приложение № 1 от 13.12.2018 г. към Рамков договор №
*********/13.12.2018 г. с партиден № М4777010 за услуга +359*********;
142, 81 лв. - обезщетения за забава върху горепосочените главници за период от
26.04.2020 г. до 24.03.2023 г. / датата преди датата на депозиране на заявлението / в размери
съответно 26,99 лв.; 63,18 лв.;27,66 лв. и 24,98 лв.;
1 633, 99 лв., съставляващи непогасени вноски за периода 23.02.2020 г. – 22.05.2020 г.
за закупено на изплащане устройство Handset Apple iPhone 11 Pro 256GB Л2000 МAT50
23м - на основание Договор за продажба на изплащане от 24.10.2019 г. и приемо-
предавателен протокол и мораторна лихва върху тази главница в размер на 477,20 лв. за
период 26.04.2020 г. – 24.03.2023 г.;
989,57 лв., съставляващи непогасени вноски за периода 23.02.2020 г. – 22.08.2020 г. за
закупено на изплащане устройство Handset Apple iPhone 8 64GB SpGr + РВ МТ 15 23м - на
основание Договор за продажба на изплащане от 03.02.2020 г. и приемо-предавателен
протокол и мораторна лихва върху тази главница в размер на 258,74 лв. за период 26.04.2020
г. – 24.03.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главниците 502,24 лв., 1 633, 99 лв. и 989,57 лв.,
считано от депозиране на заявлението в съда / 28.03.2023 г. / до окончателното им
изплащане.
От ищцовото дружество са представени договорите, на които се основават
процесните вземания, както и приемо предавателните протоколи за предоставянето на
процесните устройства на абоната – всички те двустранно подписани. При лежаща върху
ответника доказателствена тежест – указана му, същият не ангажира доказателства, че
положените от него подписи в тях не са изпълнени от него, с оглед което това му възражение
е неоснователно.
2
По искане на ищеца е назначена и комплексна съдебно-техническа и икономическа
експертиза, от чието заключение се установява, че за процесния период електронните услуги
по договорите са предоставяни от оператора и ползвани от абоната, както и че са
остойностявани според тарифния план – договорените цени с отстъпките, като същите са на
стойност над претендираната стойност, над претендираната такава са съответно и лихвите за
забава върху тях. Съгласно договорените между оператора и абоната цени на устройствата
на лизинг и съгласно плана за изплащането на тези цени е определена и исковата цена,
съставляващи непогасените вноски от така договорена цена за исковите периоди.
Предаването им на абоната се установява – както се каза по горе, от подписаните от него
приемо- предавателни протоколи.
Възражението за изтекла погасителна давност / тригодишната / на вземанията е
изцяло неоснователно, т.к. искът по чл. 422 от ГПК се счита предявен от датата на
депозиране на заявлението, която дата в случая е 28.03.2023 г., а падежът на вземанията,
дължими за първия отчетен период с начален момент 20.02.2020 г. е след м. март 2020 г.. Т.е.
вземанията не са погасени по давност и конкретно тези за потребените услуги и незаплатени
лизингови вноски в период след 23.02.2020 г. до 28.03.2020 г..
Следователно искът досежно вземанията, предмет на заповедта е доказан по
основание и размер и се уважава – след отмяна на първоинстанционното решение за
отхвърлянето му.
С оглед така постановения инстанционен резултат частната жалба на адвокат М. по
чл. 248 ал. 3 от ГПК е неоснователна.
На въззивника – ищец се присъждат направените за заповедното производство
разноски, както и направените такива за исковото, които са в размер на 1 004, 85 лв. за
първоинстанционното производство /174, 85 лв. за ДТ и 830 лв. за експертизата /, а за
въззивното – 145,90 лв. – за ДТ.
Присъжда се на ищцовото дружество и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и за въззивното производство в размери съответно от 150 лв. и 100
лева.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Обезсилва Решение № 1 729 от 14.04.2025 г. по гр.д. № 11 886/2023 г. по
описа на РС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ А 1
България „ ЕАД, ЕИК ********* срещу П. Г. В., ЕГН - **********
установителен иск чл. 422 от ГПК за вземане в размер на 273, 35 лв.,
претендирано като дължимо за период 23.04.2020 г. – 22.05.2020 г. на
основание Рамков договор № *********/13.12.20218 г. и в тази част
Прекратява производството по делото като недопустимо – казаното вземане
не е предмет на издадената по ч. гр.д. № 5 912/2023 г. на РС – Пловдив
Заповед по чл. 410 от ГПК № 3 263/19.05.2023 г..
Отменя Решение № 1 729 от 14.04.2025 г. по гр.д. № 11 886/2023 г. по
описа на РС – Пловдив в останалата част, вместо което Постановява:
Признава за установено в отношенията между страните, че П. Г. В.,
ЕГН – ********** дължи на „ А 1 България „ ЕАД, ЕИК ********* паричните
3
вземания, предмет на издадената по ч. гр.д. № 5 912/2023 г. на РС – Пловдив
Заповед по чл. 410 от ГПК № 3 263/19.05.2023 г., а именно:
Сумата 502,24 лв. / петстотин и два лева и двадесет и четири
стотинки /, съставляващи предоставени, но незаплатени електронни
съобщителни услуги за период 23.02.2020 г. – 22.06.2020 г., формирани както
следва: 91,14 лв. - на основание Приложение № 1 от 24.10.2019 г. към Рамков
договор № *********/13.12.2018 г. с партиден № М4777010 за услуга
+359*********; 222,89 лв. – на основание Приложение № 1 от 24.07.2019 г. към
Рамков договор № *********/13.12.2018 г. с партиден № М4777010 за услуга
+359*********; 98,27 лв. – на основание Приложение № 1 от 03.02.2020 г. към
Рамков договор № *********/13.12.2018 г. с партиден № М4777010 за услуга
+359*********; 89,94 лв. – на основание Приложение № 1 от 13.12.2018 г. към
Рамков договор № *********/13.12.2018 г. с партиден № М4777010 за услуга
+359*********;
Сумата 142, 81 лв. / сто четиридесет и два лева и осемдесет и една
стотинки / - обезщетения за забава върху горепосочените главници за период
от 26.04.2020 г. до 24.03.2023 г. / датата преди датата на депозиране на
заявлението / в размери съответно 26,99 лв.; 63,18 лв.;27,66 лв. и 24,98 лв .;
Сумата 1 633, 99 лв. / хиляда шестстотин тридесет и три лева и
деветдесет и девет стотинки /, съставляващи непогасени вноски за периода
23.02.2020 г. – 22.05.2020 г. за закупено на изплащане устройство Handset
Apple iPhone 11 Pro 256GB Л2000 МAT50 23м - на основание Договор за
продажба на изплащане от 24.10.2019 г. и приемо-предавателен протокол и
мораторна лихва върху тази главница в размер на 477,20 лв. за период
26.04.2020 г. – 24.03.2023 г.;
Сумата 989,57 лв. / деветстотин осемдесет и девет лева и петдесет и
седем стотинки /, съставляващи непогасени вноски за периода 23.02.2020 г. –
22.08.2020 г. за закупено на изплащане устройство Handset Apple iPhone 8
64GB SpGr + РВ МТ 15 23м - на основание Договор за продажба на
изплащане от 03.02.2020 г. и приемо-предавателен протокол и мораторна
лихва върху тази главница в размер на 258,74 лв. за период 26.04.2020 г. –
24.03.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главниците 502,24 лв., 1 633, 99 лв. и
989,57 лв., считано от депозиране на заявлението в съда / 28.03.2023 г. / до
окончателното им изплащане.
Осъжда П. Г. В., ЕГН – ********** да заплати на „ А 1 България „
ЕАД, ЕИК ********* разноските на дружеството за заповедното
производство в размер на 80,09 лв. / осемдесет лева и девет стот. / – за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда П. Г. В., ЕГН – ********** да заплати на „ А 1 България „ ЕАД,
ЕИК ********* направените от дружеството разноски за исковото
производство на две инстанции в размер на 1 152 / хиляда сто петдесет и два
4
лева.
Осъжда П. Г. В., ЕГН – ********** да заплати на „ А 1 България „ ЕАД,
ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на
250 / двеста и петдесет / лева.
Оставя без уважение частната жалба на адвокат С. М. срещу
постановеното по чл. 248 ал. 1 от ГПК Определение № 6 815/23.05.2025 г. по
първоинстанционното гр.д. № 11 886/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с
което е отказано искането на адвокат М. за допълване на решението в частта
за разноските чрез осъждането на „ А 1 България „ ЕАД, ЕИК ********* да
му заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5