№ 2876
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100513689 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Р. И. И. с ЕГН:********** срещу
решение №20281076 от 18.12.2020г. по гр.д.№60228/2018г. по описа на СРС, 174 състав,
поправено с решение (наименовано „определение“) №20130290 от 02.06.2021г., с което
ответникът е осъден да заплати на „Т.С.“ЕАД с ЕИК:****, на основание чл.79, ал.1, пр.1,
вр.чл.200 ЗЗД сумата от 338,44лв.- дължима цена за топлинна услуга за периода от
01.09.2015 г. до 30.04.2016 г. за недвижим имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, ведно
със законната лихва, считано от 12.09.2018г. до погасяването, както и сумата в размер на
13,64лв.- цена на услуга дялово разпределение за периода 01.06.2015г.- 30.04.2016г., като са
отхвърлени исковете за цена за доставена топлинна енергия за разликата над 338,44лв. до
пълния предявен размер от 1263,49лв. и за периода от м.05.2014г. до 30.08.2015г. като
погасен по давност, и с правно основание чл.86 то ЗЗД за сумата от 314,66лв.- лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2015г. до 31.07.2018г., и за сумата 3,11лв. -
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. Ответницата е осъдена да
заплати на ищеца 88,42лв. разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
В жалбата се твърди, че от представените по делото доказателства не се установява
при условията на пълно и главно доказване наведените в исковата молба фактически
твърдения за дължимост на сумите. Не са посочени конкретни нарушения на материалния и
процесуалния закон при постановяване на решението. Ответницата моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 ГПК. С молба от 28.09.2022г. оспорва жалбата и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
1
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Във въззивната
жалба, предмет на образуваното производство, не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в обжалваните му части, поради което и с оглед липсата на
нарушение на императивни норми на материалния закон - то не може да бъде отменено в
тази част и следва да се потвърди (чл.272 от ГПК). Предметът на въззивното производство,
което се разглежда по реда на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора
по същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност
въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния
съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено
от фактическа страна. До изтичане на срока по чл.259, ал. 1 от ГПК за обжалване на
първоинстанционното решение подадената от страната бланкетна въззивна жалба може да
бъде допълвана с всякакви доводи за неговата неправилност и по тях съдът дължи
произнасяне. По допълнения, които са направени след изтичане на срока за въззивно
обжлаване, въззивният съд е длъжен да се произнесе само ако те касаят валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение, както и неговата неправилност поради
неправилно приложение на императивна материалноправна норма. В случая подадената
въззивна жалба е бланкетна и допълнения не са направени както в срока по чл.259, ал.1
ГПК, така и след това.
За пълнота въззивният състав намира за необходимо да отбележи следното:
С определение от 30.07.2020г. в рамките на изготвения по делото проект за доклад,
обявен за окончателен в о.с.з.от 06.10.2020г., на основание чл.153 от ГПК съдът е отделил
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните през процесния период, както и факта на
доставяне в имота на топлинна енергия на стойност 1263,39 лева и извършване на услуга
дялово разпределение на стойност 13,64 лева. Установено е, че процесният имот е
топлофициран и че сградата, в която се намира същият е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Следователно ответникът се явява потребител на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от
2006 год./ през процесния период.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
2
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата
и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че делът
на ответника за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са
били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Съдът е уважил възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на част от претендираната главница- за сумата от 925,05 лева за периода от
01.05.2014г. до 30.08.2015г.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определени по реда на чл.
78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20281076 от 18.12.2020г. по гр.д.№60228/2018г. по
описа на СРС, 174 състав, поправено с решение (наименовано „определение“) №20130290 от
02.06.2021г.
ОСЪЖДА Р. И. И. с ЕГН:********** да заплати на „Т.С.“ЕАД с ЕИК:**** сумата от
50лв. (петдесет лева)- юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3