Р Е Ш Е Н И Е
№1164
гр.Пловдив, 22.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 3029/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по депозирана жалба от А.Н.Н. - К., ЕГН **********, адрес *** срещу наказателно
постановление № РД-04-XII-Б-41 от 23.04.2020
г., издадено от Директора на РЗИ - Пловдив, с което на
основание чл. 294 от Закона за лекарствените продукти и хуманната медицИ./ЗЛПХМ/
й е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева, за
нарушение на чл.20, ал.1, вр. чл.3, ал.3 от Наредба № 28/2008г. за устройството,
реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти /НУРОРАНЛП/.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
НП. Сочи се, че не ставало ясно с кое точно действие или бездействие
жалбоподателят е осъществила нарушение по чл.20, ал.1, вр. чл.3, ал.3 от
Наредба № 28/09.12.2008 г. НУРОРАНЛП. Поради изложеното от съда се иска отмяна
на обжалваното НП. При условията на евентуалност се
навеждат доводи, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 28 ЗАНН.
В
проведеното открито съдебно заседание А.Н.Н. – К., редовно призована, за нея се
явява адв. М., с пълномощно по делото, който излагат аргументи, че нямало
нормативно ограничение за броя на лекарствата, които могат да бъдат отпускани с
една рецептурна бланка.
Въззиваемата
страна - РЗИ - Пловдив, чрез своя процесуален представител, взима становище за
неоснователност на подадената жалба. Излага съображения за безспорна установеност
на осъщественото от дружеството-жалбоподател нарушение, изразяващо се в
неводене на дневника за изпълнени рецепти, което се доказавало от представените
доказателства. Поради изложеното моли съдът да
потвърди обжалваното НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на
въззиваемата страна.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата
се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.
2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът
установи следното:
На 03.04.2020г. била извършена проверка от И.И.Л. – ***
в *** на аптека, находяща се в гр. Пловдив, ж.к. “Тракия” бл.14. А-Б-партер, с
ръководител на аптеката – магистър – фармацевт А.Н.Н. - К.. В хода на проверка
инспектор Л. установила, че аптеката разполагала с Разрешение за търговия на
дребно № 1405/19.03.2009г. с лекарствени продукти, с изключение на приготвяни
по магистрална и фармакопитейна рецептура, както и с дневник на изпълнените
рецепти, който обаче не се водил редовно. Това св. Л. установила вследствие на
направено компютърно извлечение на продажбите в аптеката на лекарствени
продукти по лекарско предписание за
03.04.2020г. до часа на проверката и вписаните рецепти в Дневника на
изпълнените рецепти за същия период. Така св. Л. констатирала, че до момента на
проверката в този дневник били вписани 4 рецепти, а при преглед на продажбите
от компютърни извлечения били продадени над 30 позиции лекарства, които били по
лекарско предписание и следвало да се впишат в дневника с издадена за тях рецепта,
тъй като не били в свободна продажба, като същите били несъвместими едно с
друго и предвиждали различни видове лечение, поради което и не можели да бъдат
издадени с една и съща рецепта. Така проверяващият установила в електронния
списък с продажби изписани 5 опаковки „Азакс“, който съдържал азитромицин и
било едно от лекарствата, които се използвали за лечение на „Ковид“, а в същото
време имало позиции, за вагинални лекарства, както и други за сърдечно болни, т.е.
предиждащи различни видове лечение, като същевременно в така посочения списък с
продажби имало едни и същи лекарства, отразени в различни позиции, от което
проверяващият приела, че това са били отделни продажби, за които били
необходими и отделни рецепти.
Вследствие на гореизложеното св. И.И.Л. приела, че ръководителят
на аптеката – магистър – фармацевт А.Н.Н. – К., не е осъществявала ефективен
контрол на работата в обекта, тъй като дневникът на изпълнените рецепти не се
водил редовно, за което съставила на жалбоподателя АУАН
№ 000624 от 08.04.2020 г., с който му вменила нарушение на разпоредбата на чл.20,
ал.1, вр. чл.3, ал.3 от Наредба № 28/2008г. за устройството и организацията на
работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти /НУРОРАНЛП/. От
жалбоподателя били подадени писмени възражени, които били приети за
неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/, като въз основа на така
съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел И.
И.Л. . Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – Разрешение за търговия на дребно № 1405/19.03.2009
г., компютърно извлечение на продажбите
на лекарствени артикули, дневник на изпълнените рецепти в аптеката, Заповед №
РД/01-91 от 14.02.2020 г. на Директор на РЗИ - Пловдив; АУАН от 08.04.2020 г.
Относно приложението на
процесуалните правила:
С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на проверяващия орган следва от така
представената Заповед. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна
страна съдът намира следното:
При така изложената фактическа
обстановка съдът счита, че по делото са налице категорични и безспорни
доказателства за извършено от магистър – фармацевт А.Н.Н. – К. нарушение на
чл.20, ал.1 вр. чл.3, ал.3 от Наредба № 28/2008г. НУРОРАНЛП. Съгласно чл.20, ал.1, т.1 от
цитираната наредба ръководителят на аптеката отговаря за цялостната организация
и контрола на работата в аптеката. По силата на чл.3, ал.3 от същата наредба в
аптеката трябва да се води и съхранява дневник на изпълнените рецепти съгласно
приложение № 4, като същият следва да се води редовно. Видно е от съставения
към момента на проверката протокол, обектът е работил въз основа на издадено
Разрешение № 1405/19.03.2009г. с посочен ръководител на обекта - магистър –
фармацевт А.Н.Н. – К., като безспорно и категорично се установява от събраните
по делото доказателства, че към момента на извършената проверка в аптеката
процесният дневник не се е водил редовно. Това е видно от съпоставката на
приложеното по делото компютърно извлечение за продажби на лекарствени
артикули за 03.04.2020 г. до часа на проверката и вписаните рецепти в Дневника
на изпълнените рецепти за същия период, от което макар да не може да се
установи с точност, както възразява жалбоподателят, кой лекарствен продукт към
коя точно рецепта е включен, то е напълно ясно, че не за всяко от продадените
на процесната дата лекарства по лекарско предписание е била издадена рецепта,
тъй като е видно от същия този списък, че на 03.04.2020г. до момента на
проверката са били продадени над 30 медикамента изискващи лекарско предписание,
фигуриращи в него на различни позиции и под различна бройка, а същевременно в
дневника на изпълнени рецепти са били вписани само 4 такива. Така например
лекарствения продукт „Азакс“, който се среща под номер 35708 в списъка и от който
има продадени 10 бр. табл. по 500 мг. х5 се среща и на друга позиция под номер
26061 като този път от същото лекарство е продаден един брой от 500 мг., но с
друга схема на прием, а именно х 3. Това се отнася и до други лекарствени
артикули като „Амаритон“ 100 мгх30капс CG275 – 30бр. на позиция 37383 от списъка, а след това на
позиция 37501 е продаено същото лекарство, но на капсули от 50мг.х30 CG274 –
30бр., както и по отношение на лекарствен
продукт под номер 30013 в списъка - „Диклак“
5 % гел макс. 100 грама – само 1 бройка, а след това от същият артикул,
но 75 мг. х 50 таблетки са продадени 20 броя. Също така от разпита на
актосъставителя се установява, че много от така продадените лекарства са били
абсолютно несъвместими едно с друго и са предвиждали съсвем отделни и различни
лечения, което не се оспорва и от самия жалбоподател, от което става ясно, че са били извършени отделни
продажби, за които са били необходими и отделни рецепти, и то доста повече от
посочените в дневника на изпълнените рецепти 4 такива.
Действително няма нормативно
ограничение за броя на лекарствата, които могат да се отпускат с една
рецептурна бланка и точно поради тази причина един от възможните начини да се
извърши контрол върху надлежното водене на дневника за изпълнени рецепти е именно
някакъв вид извлечение на конкретните
продадени артикули, какъвто в процесния казус е приложеният по делото
електронен списък на продажби. Следва да се отбележи и че от страна на
жалбоподателя не бяха представени никакви други доказателства, разколебаващи
констатациите заложени в АУАН и НП, които да докажат, че четирите броя рецепти
включват всички продадени лекарствени продукти с лекарско предписание, поради което следва да бъде
прието от настоящата инстанция, че от ръководителя на обекта - магистър – фармацевт А.Н.Н.
– К. не е било спазено изискването на чл.20, ал.1 вр. чл.3, ал.3 от Наредба №
28/2008г. за устройството и организацията на работата на аптеките и
номенклатурата на лекарствените продукти /НУРОРАНЛП/. Ето защо при неизпълнение
на горепосоченото задължение отговорността следва да се понесе от физическото
лице, извършило виновно нарушението.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че в случая е ангажирана административнонаказателната й отговорност
като допустител. Същата е санкционирана за това, че е извършила административно
нарушение по чл.20, ал.1, вр. чл.3, ал.3 от Наредба №28/2008г. за устройството
и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти, а не за това, че е допуснала друго лице да стори това.
С оглед извършеното нарушение от
жалбоподателката правилно е ангажирана
административнонаказателната й отговорност на посоченото основание - чл. 294 от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Глобата е определена в
законоустановения минимум за съответното нарушение - 1000 /хиляда/ лева, поради
което и не подлежи на преоценка от съда.
По приложението на чл. 28,
б. „а“ ЗАНН
Съдът не отчита смекчаващи
обстоятелства, независимо, че за такива се претендира в жалбата против НП,
макар и конкретни да не се сочат. Действително не се изтъкват настъпили
конкретни вредни последици, но следва да се посочи, че нарушението се реализира
с бездействие, при което то е формално и не е необходимо за съставомерността му
настъпването и на други последици, освен неизпълнението на вмененото нарушение.
Правилно и АНО не е отчел случая като маловажен, като взимайки предвид, че
нарушението е за първи път, е наложил минимума на глобата.
При извършената служебна проверка съдът
не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения
на процесуалните правила,
които да налагат
отмяна на обжалваното наказателното постановление.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5,
вр. ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото
производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния представител на страната. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в
минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а
именно: в размер на 80 лева.
Така
мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-04-XII-Б-41 от 23.04.2020г., издадено от Директор на РЗИ - Пловдив, с което на А.Н.Н. - К., ЕГН **********, адрес ***, на основание чл. 294 от Закона за
лекарствените продукти и хуманната медицина /ЗЛПХМ/ й е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.20,
ал.1, вр. чл.3, ал.3 от Наредба № 28/2008г. за устройството, реда и организацията
на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти /НУРОРАНЛП/.
ОСЪЖДА А.Н.Н.
- К., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на РЗИ – Пловдив сумата
в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала
ХБ