РЕШЕНИЕ
Номер 172 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд VІІІ
граждански състав
На 15.01
Година 2020
В публично заседание на 17.12.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 14788 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 500 лева - главница, дължима по сключен между «Изи Асет Мениджмънт» АД и ответницата Договор за паричен
заем № ***г., вземанията по който
са били прехвърлени на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от ***г. и Приложение № ***г. към
него; сумата 43, 48 лева – договорна
лихва за периода ***г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване
на Заявлението в съда - 16.05.2018 г. до окончателното
погасяване, които суми е било разпоредено
ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС – ***по
изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и ю.
възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.
Ответницата П.И.Н. ***, чрез о. си. п.а..
М.Л.-., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като
неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в
писмена защита съображения. Прави възражение за неравноправност на клаузата за
цесия.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр.
София, моли съдът да уважи иска, по изложените в писмени становища по делото
съображения. Претендира разноски, включително и ю. възнаграждение.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че
със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр.
дело № ***г. по описа на ПРС – ***е било разпоредено
ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 500 лева - главница, дължима по сключен между «Изи Асет Мениджмънт» АД и ответницата Договор за паричен
заем № ***г., вземанията по който
са били прехвърлени на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от ***г. и Приложение № ***г. към
него; сумата 43, 48 лева – договорна
лихва за периода ***г.; сумата 246, 54 лева
– неустойка за неизпълнение на задължение;
сумата 23, 67 лева – обезщетение
за забава за периода от ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда - 16.05.2018 г. до окончателното
погасяване, както и направените по делото
разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева за ю. възнаграждение.
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и
заключението от 05.12.2019 г. на в.л.по ССЕ М.М. се
установява, че действително между ответницата и „Изи Асет Менджмънт“ АД в гр. П. е бил
сключен Договор за паричен заем № *** г.
Същевременно, в Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение ищецът е поискал и съдът е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение за суми, дължими по сключен между «Изи Асет Мениджмънт» АД и ответницата Договор
за паричен заем № ***г. – вземанията по който именно
Договор, както се установява от представените от ищеца
писмени доказателства с исковата молба, са били прехвърлени първоначално на
ищеца с Рамков договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от ***г. и Приложение № ***г. към него, а впоследствие той ги е прехвърлил на третото лице-помагач на негова страна («Агенция за събиране на вземания» ЕАД) с
Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от * г.
До приключване на устните състезания по делото нито от страна на ищеца, нито от страна на третото лице-помагач на негова страна, не са били ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че действително между ответницата
и «Изи Асет Мениджмънт» АД е бил сключен Договор за паричен
заем № ***г., за сумите по който
Договор е била издадена Заповедта
за изпълнение, нито – доказателства, че вземанията по представения по
настоящето дело сключен между ответницата и „Изи Асет Менджмънт“ АД в гр. Пловдив Договор за паричен заем № ***г. са били прехвърлени от „Изи Асет Менджмънт“
АД на ищеца, а след това – от ищцовото дружество на
третото лице-помагач на негова страна с посочените Договори за цесия.
При така
установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото писмени
доказателства не се установява между ответницата и «Изи Асет Мениджмънт» АД
да е бил сключван
Договор за паричен заем № ***г., респективно –
вземанията по този Договор да са били прехвърляне с Договори за цесия
първоначално на ищеца, а след това – от ищеца на третото лице-помагач на негова
страна, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да се отхвърли.
На о. п.на ответницата – а.. М.Л.-., следва да се
издаде РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й в размер на 300
лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от У. Н. Й. С., И. Ц. К. и Я. Б. Я., против П.И.Н., ЕГН **********,
с последен известен постоянен адрес:***, представляван
от о. п.а. М.Н.Л.-.,***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124,
ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя
дължи на ищеца сумата 500 лева - главница,
дължима по сключен между «Изи Асет Мениджмънт» АД и ответницата Договор за паричен
заем № ***г., вземанията по който
са били прехвърлени на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от ***г. и Приложение № ***г. към
него; сумата 43, 48 лева – договорна
лихва за периода ***г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване
на Заявлението в съда - 16.05.2018 г. до окончателното
погасяване, които суми е било разпоредено
ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС – ***като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО Е
ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО НА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 – Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от И.д. Д. Б. Б. – ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ на страната на ищеца
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, ВКЛЮЧИТЕЛНО И на третото лице-помагач на
страната на ищеца.
СЛЕД влизане в
сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – * гр. състав ч. гр. дело № ***г., ЗАЕДНО
със заверени преписи от настоящето съдебно решение И ОТ влязлото в сила на
22.05.2019 г. Определение от 13.05.2019 г..
ДА СЕ ИЗДАДЕ на о. п.на ответника - а. М.Н.Л.-. РКО за внесения
от ищеца депозит за възнаграждението й В РАЗМЕР НА 300 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.