РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Карлово, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Йоана М. Апостолова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20245320101326 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от
ЗЗД.
Ищецът М. С. М. твърди, че сключил с „Банка ДСК“ АД гр. София
договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2021г. По силата на
съглашението ищецът получил кредит в размер на 24 000 лева. Срокът за
издължаване на кредита бил 120 месеца с падеж всяко пето число на месеца.
Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора бил 4.66% годишно или 0.01% на ден, формиран от
стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден
лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок
нас 1 ден до 2 години“, 0.090% като при отрицателна стойност се приемал със
стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 4.570% при
изпълнение на условията по програма „***“. Приложимата преференциална
надбавка без отстъпки била в размер на 6.66%. При нарушаване на условията
правото за ползване на преференциалните условия отпадало изцяло и
приложимия лихвен процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавка,
съгласно условията. Максималният размер, който можел да достигне
лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията бил променлив
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на
референтния лихвен процент за съответната дата и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 9.41%, при годишен процент на разходите в размер на
5.26%, като последният можел да бъде променян при предпоставки
предвидени в общите условия по договора. Допълнително била договорена и
застраховка, която следвало да се изплаща с всяка месечна погасителна вноска
1
по кредита. Вноските били за период от 120 месеца, всяка една в размер на
272.58 лева, включваща месечна вноска, застраховка и дължими такси.
Допълнително кредитът бил обезпечен със залог върху вземането на
залогодателя - кредитор по разплащателна сметка за сумите - главница, лихви
и разноски по договора за кредит, съгласно чл.10 от същия. С поръчителството
се обезпечавало изпълнението на задълженията на ищеца пред „Банка ДСК“
АД в съответствие с договорените условия.
Договорът бил потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и бил недействителен на специалните
основания предвидени в чл.22 ЗПК.
Договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения
лихвен процент. Не бил посочен размерът на възнаградителната лихва в лева и
как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните
вноски, посочени в погасителния план. От друга страна, договорът бил
недействителен, тъй като възнаградителната лихва била нищожна - клаузата
противоречала на добрите нрави, и тъй като била нищожна, следователно
несъществуваща, то не било изпълнено изискването на коментираната
разпоредба.
Договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1,
т. 10 ЗПК, тъй като липсвало посочване в договора от какви пера е съставена
общо дължимата сума. Съгласно §2 от ДР на ЗПК, тя се формирала от
аритметичния сбор на общия размер на кредита и общите разходите по
кредита. Последните били нормативно дефинирани в §1 ДР ЗПК и
представлявали годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19. ал.1 ЗПК). Това
водело до извод, че няма как да се определят компонентите на общата сума
дължима от потребителя Договорът бил недействителен на основание по
чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като не било посочено в погасителен план
разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. В
конкретния случай всяка вноска включвала главница, възнаградителна лихва,
застраховка, дължима такса и ГПР, съгласно приложения погасителен план по
договора.
Договорената възнаградителна лихва в договора била нищожна
поради противоречието й с добрите нрави. Противоречаща на добрите нрави
била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за
обезпечени - двукратния размер.
Договорът било недействителен, тъй като размерът на шрифта на
Условия по кредитна програма „***“, Приложение № 2 към договора, както и
Приложение № 3 - такси по кредити за текущо потребление, неразделна част
от договора за кредит, на който били изготвени, било по малък от 12, в разрез с
императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК). В допълнение и в нарушение на чл.11 от ЗПК към договора за текущо
потребление липсвал застрахователния пакет по сключената и начислена
допълнително „застраховка“, която фигурирала в погасителния план по
договора. Съгласно чл.11, ал.1, т.19 от ЗПК застрахователните полици били
част от договора за кредит. Твърди се, че застрахователните полици към
2
договора са неразделна част от същия, който в пакета към сключения между
страните договор за текущо потребление липсвал и не бил подписван от
ищеца, а бил добавен като допълнително оскъпяване по кредита в
погасителния план, поради което на основание чл.22 от ЗПК договорът бил
недействителен.
Клаузата за ГПР също била недействителна поради противоречието й
с материалния закон (чл.143, ал.1, т.18 от Закона за защита на потребителите,
чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.2 ЗПК и чл.6, §1 от Директива 2005/29/ЕС за
нелоялни търговски практики) и поради противоречието й с добрите нрави, по
следните съображения:
Твърди се, че при изчисление на ГПР не са взети предвид
застрахователните премии по застраховката, ГПР е неправилно изчислен,
респ. стойността му посочена в договора не е реалната такава. С невярното
посочване на ГПР се допускало нарушение на чл.143, ал.1, т.18 ЗЗП, която
разпоредба казвала, че е нищожна, поради неравномерност, е клаузата в
потребителския договор, която е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя като не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
Тъй като договорът бил недействителен, ищецът дължал връщане
единствено на заемната сума, която била в размер на 24 000 лева. Съответно
всички суми платени над главницата по договора подлежали на връщане, като
получени при начална липса на основание.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка за плащане:
„УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: **************, титуляр на сметката К. К..
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди „БАНКА ДСК“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** да заплати на М.
С. М. с ЕГН ********** от *** заплати сумата от 50 лева, представляваща
платена сума при първоначална липса на основание по договор за текущо
потребление от 22.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска - 06.08.2024 година до окончателното плащане.
Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „БАНКА ДСК“ АД, чрез процесуалния си представител
оспорва иска.
Не се оспорва, че между „Банка ДСК“ АД и М. С. М., ЕГН
********** е сключен договор за кредит за текущо потребление от
22.12.2021г. (или за краткост по-нататък Договора за КТП) с размер на кредита
24 000 (двадесет и четири хиляди) лева и срок 120 месеца, който е погасен
окончателно предсрочно на 08.04.2022г.
Кредитът бил потребителски тип кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от
ЗПК.
Договорът за КТП бил договор при общи условия по см. на чл. 16
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 298 от ТЗ и в него било уговорено, че се състои от:
индивидуален договор, общи условия, приложение към договора - условия по
кредитна програма „***“, както и погасителен план. За информация на
кредитополучателя към договора било приложено и извлечение от Тарифата
3
за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилагала по извършени
услуги на клиенти. Всички те били подписани на всяка страница от банката и
от кредитополучателя.
За обезпечаване на кредита бил сключен договори за залог на
вземане по сметка в „Банка ДК“АД от 22.12.2021 г.
На 22.12.2021г. била усвоена цялата сума по договора за КТП от
кредитополучателя М. С. М. по разплащателната сметка, посочена в т.4 от
договора, с ІBAN № **************************, с което за ищеца
възникнало задължението да върне предоставените му суми, ведно с
уговорената за ползването на кредита възнаградителната лихва, съгласно чл. 8
от договора за КТП по договорения в ОУ начин.
Съгласно посоченото в чл. 8 от договора за КТП, кредитът се
олихвявал с променлив референтен лихвен процент в размер на 4.66%,
годишно, формиран от референтен лихвен процент (РЛП) и фиксирана
надбавка. За РЛП бил определен обективен банков индекс, определян от БНБ
(публикува се на страницата й), а именно „Среден лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 7 ден до 2 години“, който
към датата на сключване на договора е 0.090%, а надбавката била определена
с преференциален размер 4.570% при изпълнение на условията по програма
„Престиж Плюс“ (наричани за краткост „Условията“), подробно описани в
приложение №2 към договора. Казано било изрично, че надбавката без
преференцията е в размер на 6.66%, т.е. увеличавала се, което съгласно
условията се случвало при неизпълнението им.
Лихвеният процент се променял в зависимост от промените на
посочения по-горе РЛП (в случай, че стане с отрицателна стойност, се приема
за стойност 0%), като се прибавяла надбавката без промяна, съответно с или
без преференция в зависимост дали се изпълнявали или не условията в
течение на срока на кредита.
Подробно и ясно била посочена методиката за начина на промяна на
възнаградителната лихва в зависимост от флуктуациите на избрания РЛП
(Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства,
със срок над 1 ден до 2 години“) в чл.5.1. - 5.10. от ОУ. Промяната била два
пъти в годината на 15 януари и 15 юли, котировките на индекса се
публикували на интернет страницата на БНБ, независещо от волята или
намеса на Банка ДСК. Индексът бил обективно определяна величина и към
нея се прибавяла фиксирана надбавка
Годишният процент на разходите (ГПР) бил посочен като стойност в
договора за КТП – 5.26%; в ОУ било разяснено какви разходи са включени и
кои не са включени при изчисляването на ГПР (чл.7.1.-7.4.); също така в
погасителния план подробно били разяснени допусканията по см. на
приложение №1 към ЗПК, при които са направени изчисленията.
Кредитът бил обезпечен със залог върху вземания съгласно сключен
договор за залог от 22.12.2021г.
Счита иска за незаконосъобразен, неправилен, и неоснователен.
Също и недоказан, доколкото исковата молба от името на М. С. М. не била
придружена с конкретни доказателства, въведени били бланкетни твърдения
за нищожност на процесния договор, несъответстващи на действителното
4
съдържание на сключения договор.
Освен това ищецът нямал правен интерес от иска, доколкото
резултатът от него би бил връщане само на главницата (чистата стойност) на
кредита, която ищецът вече платил, върнал още преди 2 и половина години,
изпълнявайки доброволно дори предсрочно едно свое договорно задължение
без да оспорва действителността на договора.
Съгласно правилото на чл. 55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова е длъжен да го
върне. Спорният предмет по делото, въведен с исковата молба бил наличието
на правно основание ответникът да събира възнаградителна лихва от клиента
- потребител. В исковата молба се твърдяло, че сключеният от ищеца с Банка
ДСК договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2021г. е
недействителен на специалните основания на чл.22 - ЗПК. В подкрепа на това
се излагали доводи за липсващи условия и задължителни клаузи в
съдържанието на договора съгласно чл. 11 ал.1 т.9, 10, 11, 19 от ЗПК, към
които реферирал чл.22 и липсата им водела до недействителност, както и
недействителност на клаузата за ГПР поради противоречие със ЗЗП и
Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики.
Твърди се, че в договора за КТП между БДСК и ищеца са спазени
както общите изисквания на закона за писмена форма (ТЗ, ЗПК), така и
изискванията на специалните закони (ЗПК и ЗЗП) и всички необходими данни
и условия за действителност са отразени и предоставени на
кредитополучателя.
Процесният договор бил потребителски по своя характер, поради
което били приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Тази двустранна сделка
по своята правна същност бил формален договор, тъй като писмената форма
била елемент от фактическия състав при сключването му - арг. от чл. 10 от
ЗПК вр. чл. 430, ал. 3 от ТЗ; реален и възмезден, доколкото била уговорена
възнаградителна лихва в полза на кредитодателя; двустранен и комутативен.
Твърди се, че договорът е сключен в изискуемата писмена форма по чл. 10, ал.
1 ЗПК, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със
специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК. В
договора се съдържала информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, размер на кредита, брой и размер на месечните вноски,
фиксиран годишен лихвен процент, поради което същият отговарял на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т.5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК. Договорът бил съобразен с
чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като бил наличен погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Твърди се, че сборът на договорната лихва, ведно с
другите разходи по кредита, не надвишава фиксирания от законодателя
максимален размер на ГПР в размер на петкратния размер на законната лихва.
Договорът съдържал указано правото на потребителя да погаси кредита
предсрочно без да дължи такси или санкции, от което той се е възползвал
реално.
По отношение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит уреждал на разбираем език лихвения процент по
5
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който бил свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В
случая в договора било посочено, че лихвеният процент е променлив – 4.66%
(четири цяло и шейсет и шест стотни) процента годишно или 0.01% (нула цяло
и една стотна) процента на ден, към датата на сключване на договора,
формиран от стойността на индекса „Среден лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, който
към датата на сключване на договора бил в размер на 0.090% (нула цяло и
девет стотни) процента, който индекс, при отрицателна стойност се приема за
със стойност „0“ (нула), и фиксирана преференциална надбавка в размер на
4.570% (четири цяло и петдесет и седем стотни) процента.
Приложимата фиксирана надбавка била твърдо определена като
числов израз, известна била на потребителя при сключване на договора и се
прилагала до окончателното му прекратяване. Ясно били посочени два
приложими варианта на размера - по-малък преференциален (4.570%), когато
са изпълнени договорените допълнителни условия (в приложение №2) и по-
голям стандартен размер (6.66%), когато условията не са изпълнени, но и в
двата случая надбавката не била „плаваща“, не била променлива величина.
Променливата компонента била референтният лихвен процент (РЛП), който се
прилагал в съответствие с публично известните стойности на лихвеният
индекс на БНБ и се променял на две предварително оповестени дати, на които
самият индекс променял стойността си в национален мащаб. Кредиторът
нямал участие при промяна на индекса.
Налице било и изрично уточнение по отношение на базата, на която
се изчислява дължимата се договорна лихва - върху усвоената и непогасена
част от кредита (т.5.8. от ОУ).
Посочен бил и времевият период, в който се начислява лихвата.
Лихвата била проста, начислявала се ежедневно върху фактически ползваната
сума/усвоената сума и се изчислявала върху базата на 360 лихводни дни
годишно и 30 лихводни на месец ( т.5.9. от ОУ).
Посочени били и условията за промяна на приложимият лихвен
процент, съгласно раздел III на приложимите ОУ. Ясно било посочено, че
лихвеният процент по кредита е зависим от стойността на лихвения индекс
„Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства,
със срок над 1 ден до 2 години“, за кредити в лева.
По твърдяната нищожност на възнаградителната лихва поради
противоречие с добрите нрави - това било напълно невярно и неоснователно,
защото размерът на договорената възнаградителна лихва, бил 4.66 %, т.е. не
надхвърлял законната лихва в размер на 10% към датата на сключване на
договора 22.12.2021г. а и след това (от м. януари 2024г. законната лихва била
13.79%). Не можело да става и дума за надхвърляне на двукратния размер на
законната лихва за обезпечени кредити, каквато мярка се оформила в
съдебната практика, но не и в законова разпоредба. Ограничението по ЗПК
било за ГПР в чл.19 ал.4, въвеждал максимален размер пет пъти законната
лихва, което не било нарушено в процесния договор. Следователно клаузите за
определяне на лихвения процент и на ГПР не били неравноправни, не били
нищожни и не водели до нищожност на договора за КТП.
6
Всичко гореизложено говорело за това, че условията за приложение
на лихвеният процент са изрично уговорени между страните, начинът на
формиране на възнаградителна лихва е напълно ясен и разбираем за всеки
един потребител, обстоятелствата са обективни и не зависят от волята на
кредитора, като приложимият лихвен процент можел да се увеличи или да се
намали въз основа на стойността на първата компонента, независеща от волята
на кредитора, както и на втората компонента, зависеща изцяло от поведението
на кредитополучателя, за което той изрично се съгласил.
По отношение на изискванията на чл. 11, т. 10 и т.1 ЗПК:
Годишният процент на разходите (ГПР) в размер на 5.26% (пет цяло и
двадесет и шест стотни) процента бил изрично посочен в чл. 9 от договора за
КТП. В т. 7.1 - 7.4. от ОУ било записано, че размерът на годишния процент на
разходите, посочен в договора включва лихви и подробно изброени такси,
приложими по договора за кредит. Общата дължима сума от потребителя
включвала главницата на кредита и разходите, включени в ГПР (т. 7.5 от ОУ), а
в числово изражение сумата била конкретно посочена в погасителния план -
32 629.40 лв., което било в пълно съответствие с §2 от ДР на ЗПК.
В процесния договор били посочени годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, с което било спазено
изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК, както и условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план - в приложение към договора.
Самите изчисления от своя страна били направени по правилата и формулата
на приложение №1 към ЗПК, които целяли еднаквост за всички кредитори в
начина на изчисляване на ГПР, за да бъде той годно средство за сравнение.
По отношение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК:
Погасителният план съдържал информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при договорения лихвен процент за целите на
погасяването, както и размера на оставащата главница след всяко плащане в
конкретен размер, с което било спазено изискването на чл. 11, ал.1 т. 11 от
ЗПК. В погасителния план били посочени конкретно дължимите месечни
погасителни вноски, а за всяка месечна вноска - съставните й части за
главница, лихва, такси и застрахователна вноска.
Обявени били за клиента и допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 на ЗПК начин, както и
изрично било отбелязано, че сключването на договор за застраховка не е
задължително условие за получаване на кредита.
По отношение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК и
договора за застраховка:
Невярно и подвеждащо съда било твърдението, че ищецът М. С. М.
не бил подписвал договор за застраховка, а дължимите вноски за застраховка,
а дължимите вноски за застраховка били добавени в погасителния план като
допълнително оскъпяване. Неправилно се твърдяло също, че
„застрахователните полици са част от договора за кредит“ съгласно чл. 11 ал. 1
т. 19 от ЗПК.
7
В действителност на първо място следвало да се уточни, че смисълът
на т.19 е съвсем друг, разродебата гласяла, че договорът за кредит трябва да
съдържа „изискуемите застраховки, ако има такива“. Както вече посочили в
т.3 от отговора, застраховката не била задължителна по този кредит, тя не била
„изискуема“, следователно не била част от договора за КТП, а самостоятелен
договор, сключен от кредитополучателя по негово желание и решение.
На второ място – сочи се, че ищецът имал сключен договор за
застраховка „Кредитна защита“ с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и
„Групама Застраховане“ ЕАД чрез присъединяване към групова застраховка с
подписано от М. С. М. съгласие за присъединяване, на база на което му бил
издаден Сертификат № *************** от 23.12.2021 г., който заедно с общи
условия по групова застраховка „Кредитна защита“ на кредитополучатели на
„Банка ДСК“ АД и информационен документ за застрахователния продукт,
(подписани от него и от Банка ДСК в качеството на застраховащ и агент на
застрахователя), представлявали отделен застрахователен договор.
Застрахователната вноска се заплащала на части съгласно нареждане за
периодични преводи и се заплащала заедно с месечните анюитетни вноски по
кредита, но не била част от тях (отбелязано било в погасителния план под знак
астерикс *).
По отношение на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК:
Претендирала се недействителност на договора за КТП, тъй като
шрифтът, на който били изготвени две приложения към договора, бил по-
малък от размер 12 - очевидна била несъстоятелността на това твърдение,
което се оспорва като невярно. Видимо било без особени специални познания,
че договорът, вкл. ОУ и условия по кредитна програма „***“ (приложение
№2) били писани на компютър с използване на Word - шрифт Times New
Roman с размер 12. Това било обективен общоизвестен факт и очевидно няма
нарушение на чл.10 ал.1 - ЗПК.
Относно приложение № 3 - извлечение от „Тарифата за лихвите,
таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършени услуги на
клиенти“ (за краткост „Тарифата), сочат, че това е само част от цялата тарифа,
която била публикувана на сайта на банката (тарифа-за-физически-лииа-pdf
(dskbank.bgV), приложено било към договора за кредит за улеснение, но не
следвало спрямо него да се прилагат изискванията на ЗПК, в т.ч. за размера на
шрифта. Тарифата в цялост била отделен документ, част от рамковия договор
за платежни услуги, който по приложно поле, съдържание, начин на
изменение, прекратяване се уреждал от Раздел III на Закона за платежни
услуги и платежни системи, където подобно изискване за размер на шрифта
нямало.
Във връзка с горното и доколкото ищцовата страна поискала
назначаване на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) за установяване на
размера на шрифта на договора за кредит и приложенията към него, от
документите за извършване на експертизата следвало да отпадне
извлечението от Тарифата.
Неправилно било поискано също да се включва в СТЕ преценка на
размера на шрифта на договора за залог, тъй като това бил отделен договор,
не бил част от договора за кредит и чл. 10 ал. 1 от ЗПК не бил приложим за
8
него. Той бил акцесорен договор със свой предмет (обезпечаване на вземането
на кредитора по договора за кредит), подписан между страните отделно от
договора за кредит и носел нотариална заверка за достоверна дата с цел
противопоставимост съгласно чл.156 ал.2 от ЗЗД.
По отношение на изискванията на чл. 143 от ЗЗП и Директива
2005/29/ЕО:
Несъстоятелно било и твърденето, че клаузата, регламентираща ГПР
е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП - водеща до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Предвид изясненото в т.4.1. от отговора, разходите за застраховка не
следвало и не били включени в изчисляването на ГПР.
Твърди се, че стойността на ГПР е изчислена правилно и включва
всички необходими и законово определени разходи, с което била постигната
целта на този универсален показател за сравнение на различните кредитни
предложения и по този начин отговарял на изискването за добросъвестност и
водел до целеното равновесие между правата и задълженията на банката и
потребителя, т.е. клаузата не е неравноправна. Посочената от ищеца т.18 на
чл.143 ал.1 от ЗЗП нямала нищо общо с процесния договор и условията в него,
нито пък представлява „Заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на
Директивата - чл.6 параграф 1, не отговарял на нито един елемент на по този
текст.
Като извод се твърди, че договорът за кредит за текущо потребление
(КТП) съдържа всички необходими реквизити по изискванията на ЗПК за този
вид кредити, договорът е изряден, действителен и в сила вече повече от 2
години, и кредитополучателят ползва получените от банката заемни средства.
Основанията за недействителност по чл.22 от ЗПК не са изпълнени и исковата
молба следва да бъде отхвърлена.
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.
В ХОДА на производството ищецът е поискала и е допуснато на
основание чл. 214 ал.1 от ГПК, изменение в размера на иска,е като същият се
счита предявени за сумата от 389.12 лева, ведно със законната лихва от датата
на предявяване исковата молба в съда - 06.08.2024 г. до окончателното й
изплащане
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД е налице правоотношение с
извън договорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на
волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална
липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага,
доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този
момент става изискуемо (т. 7 ППВС № 1/1979 г.).
Не се спори, че на 22.12.2021 г. между страните по делото е сключен
договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ответникът в
качеството си на кредитодател, предоставя на ищеца – в качеството му на
кредитополучател, сумата от 24 000 лева за срок от 120 месеца (10 години). В
9
чл. 8 от договора е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент в размер на 4.66% годишно или 0.01% на ден, който се формира от
стойността на референтен лихвен процент, представляващ, който към датата
на сключване на договор за кредит е в размер на 0.090% като при отрицателна
стойност се приема за стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 4.570% при условията на по програма „***“. Приложимата
преференциална надбавка без отстъпка за програмата е в размер на 6.66%.
Посочено е, че при нарушаване на условията кредитополучателя губи право
си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен
процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката. В този случай
максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер на 9.41%. Съгласно представения
погасителен план месечната вноска по кредита е в размер на 250.59 лева.
Посочено е, че се плаща сума за застраховка в размер на 16.49 лева и такса
ГПР в размер на 5.50 лева, или общо вноската по кредита става в размер на
272.58 лева.
Съгласно чл. 5.6 от Общите условия по кредита, ако
кредитополучателят заплаща преференциален лихвен процент по кредита, при
неизпълнение на някое от условията, кредитополучателят губи правото си да
ползва съответната преференциална лихва/отстъпка от първата падежна дата,
следваща датата на неизпълнението. Кредиторът определя нов размер на
месечна вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя
актуализиран погасителен план.
За ползване на условията по „Кредитна програма „***“ за клиенти-
служители на работодатели, за които се предоставят преференциални условия
по кредити, които кредитополучателят е разписал на същата дата-
22.12.2021 г., е необходимо кредитоискателят да работи във фирма или
учреждение, одобрени за преференциално кредитиране от Банка ДСК.
Включването в програмата дава право на клиента при достатъчност на дохода
да ползва преференциални условия при кредити за текущо потребление в
размер от 500 до 80 000 лева.
В раздел ІІ от условията е посочено, че при нарушаване на
договорените условия, кредитополучателят губи правото си да се ползва от
преференциите изцяло или частично. Приложимият лихвен процент се
променя, съобразно изпълнените условия по т. 1 Максималният размер, който
може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнението на
условията е променливият лихвен процент по стандартните потребителски
кредити, посочен в договора за кредит, заедно със съответните изменения на
променливата му компонента.
Кредитът е бил обезпечен с договор за залог на вземане по сметка в
Банка ДСК АД .
Не се спори, че ищецът е дал съгласие за присъединяване към
групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Кредитна
защита“ във връзка с процесния договор за потребителски кредит, като се е
съгласил да заплаща застрахователната премия на вноски в размер на 6.5% от
месечната вноска по кредита, с включен данък в размер на 2% съгласно ЗДЗП.
10
Месечната вноска за застрахователна премия е в размер на 16.49 лева.
От представената справка –извлечение се установява, че за периода
от 22.12.2021 г. до 08.04.2022 г. ищецът е внесъл по договора за кредит общо
сумата в размер на 24 323.19 лева като кредитът е бил окончателно погасен.
От заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза се
установява, че навсякъде в текста на договор за потребителски кредит
размерът на шрифта е 12.2pt – а ползваният шрифт е серифен от типа Taims
New Roman.
При така установена фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на сума над главницата като се твърди,
че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен на специалните
основания, предвидени в Закона за защита на потребителите с позоваване на
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно която при нищожен договор се дължи
връщане само на главницата по договора.
При сключване на процесния договор ищецът е работил като
военнослужещ, като не се спори, че работодателят му е сред тези, чиито
служители имат право на преференциални условия по посочената по-горе
кредитна програма. Ищецът е приел да се ползва от преференциите, които
ответникът предоставя по кредитната програма, по която различни лица, с
определени по критерий месторабота, могат да ползват различни
преференции в зависимост от избрания банков продукт и условията, на които
отговарят.
Процесният договор, ведно с допълнителните условия за ползване на
лихвени префернеции попада в предметния обхват на ЗЗП. Ищецът като
физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, а ответникът е
банка, предоставяща по занятие заемни средства.
По смисъла на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени
индивидуално. Установяването в процеса на обстоятелството, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено е поставено в тежест на
ответника съгласно разпоредбата на чл. 146 ал. 4 от ЗЗП. В хода на
производството ответникът не е твърдял и ангажирал доказателства, че
включването на оспорените клаузи в договора е в резултат на изричното им
обсъждане и постигане на съгласие с потребителя по отношение на тяхното
съдържание. Ето защо оспорените клаузи не са индивидуално уговорени с
кредитополучателя и могат да бъдат нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП в
случай, че се установи, че са неравноправни.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената
разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза
в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 от ЗЗП и
чл. 144 от ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва да се приеме за допустима
уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за изменение на
11
първоначално уговорената лихва, но само ако тя отговаря на следните
кумулативни условия: 1. обстоятелствата, при чието настъпване може да се
измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ; 2. тези
обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на
кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под
контрола на кредитора; 3. методиката за промяна на лихвата да е подробно и
ясно описана в договора или в ОУ (чл. 144 ал. 4 от ЗЗП), т.е. да е ясен начинът
на формиране на лихвата; 4. при настъпването на тези обстоятелства да е
възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената
лихва.
При преценка за неравноправност на оспорените разпоредби същите
следва да бъдат тълкувани във връзка с чл. 8 от договора, чл. 5.6 от общите
условия и с чл. 1, чл. 6 и 9 от кредитните условия „***“. Предвиден е
механизъм за отпадане на преференциите и размерът на възможния лихвен
процент при отпадането им. Съдът намира, че условията, при които
ответникът би могъл да промени договореният лихвен процент са изрично
посочени в договора и условията по на кредитната програма, които са част от
договора и ищецът е имал възможност да се запознае с тях. Механизмът е
ясно посочен и за потребителя е съществувала възможност да разбере точно
при какви условия биха се променили лихвените проценти и в какъв размер.
Т.е. на база писмените доказателства, не може да се направи извод, че клаузите
са неравноправни, че в договора не е посочено по ясен начин как се формира
ГПР и какъв е неговият размер. Факторите, при които ответникът може да
промяня уговорените лихвени проценти са обективни – и стоят извън волята
на кредитора (нарушаване на договорените условия, прекратяване на
трудовото правоотношение на заемателя, прекратяване да договора по избран
допълнителен пакет, обезпечаващ конкретния вид кредит, преустановяване на
плащанията в продължаване на два последователни месеца, настъпване на
предсрочна изискуемост на ползвани кредитни продукти) – това са все
обстоятелства, стоящи вън от волята на кредитора. Не се споделят доводите на
ищеца, че не е посочено погасителната вноска как се разпределя между
отделните компоненти, доколкото същата представлява сбор от тези
компоненти, изрично посочени в погасителния план.
Начинът на формиране на лихвата след при необходимост от промяна
е ясен и е изрично посочен в самия договор и в условията на кредитната
програма.
Спазено е изискването да е налице възможност да понижаване на
лихвата.
Не се споделят доводите на ищеца, че избраната от ищеца
застраховка отговаря на изискването, поставено в чл. 11, т.1, т. 19 – договорът
за кредит да съдържа изискуемите застраховки. Видно от договора и
програмата, застраховането на кредита не е задължително, поради което и
включването в договора при избор на потребителя да сключи застраховка за
защита на плащанията, не е необходимо, съответно – не води до наличие на
неравноправни клаузи. От представеното съгласие за присъединяване към
групов договор за застраховка „Кредитна защита“ се установява, че ищецът е
сключил такъв договор, като сключването му не е задължително. Подписът на
ищеца не е оспорен.
12
По изложените съображения съдът намира за неоснователен иска с
правно основание чл. 55, ал.1 пр. І-о от ЗЗД за неоснователен, доколкото по
делото не се установяват неравноправни клаузи, съдържащи се в процесния
договор. Платеното от ищеца над главницата при предсрочното погасяване на
задължението е било дължимо и искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
ответника се дължат направените по делото разноски в за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 250 лева, определено на основание чл. 25, ал.1 от
наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД,
предявен от М. С. М. с ЕГН ********** от *** за осъждането на „БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** да му
заплати сумата от 389.12 лева, представляваща платена сума при
първоначална липса на основание по договор за текущо потребление от
22.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -
06.08.2024 година до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, М. С. М. с ЕГН
********** от *** да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: *** деловодни разноски в размер на 250
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Й.А.
13