№ 6416
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100504083 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 20098823 от 28.07.2024 г. поправено с Решение №
20112786/11.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 8171/2018 г. на СРС, 155-ти състав е
осъден Автомагистрали ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на И. Д. С., ЕГН
**********, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, и
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, сумата от сумата от 3 649,92 лв.– обезщетение за претърпени
загуби за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на
07.02.2017 г. на автомагистрала „Люлин“, 9 км, в посока гр.София, и сумата от 3 280
лв.– обезщетение за пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от увреждането - 07.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумите и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1 467,84 лв., представляваща направени по
делото разноски, като е отхвърлена исковата претенция за обезщетение за претърпени
загуби за сумата над 3 649,92 лв. до първоначално претендирания размер от 3 701,45
лв.
С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни предявените
искови претенции от И. Д. С., ЕГН **********, против Агенция „Пътна
инфраструктура“, с ЕИК *********, предявени при условие на евентуалност, за
осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на И. Д. С., сумата от 6
1
981,45 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в
резултат на настъпило ПТП на 07.02.2017 г. на автомагистрала „Люлин“, 9 км, в посока
гр.София, от които: сумата от 3 701,45 лв.– обезщетение за претърпени загуби и
сумата от 3 280 лв.– обезщетение за пропуснати ползи, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от увреждането - 07.02.2017 г. до окончателното изплащане
на сумите.“
В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ответника Автомагистрали ЕАД, в която се излага, че решението на СРС, в
частта на уважаване на предявените искове е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и издадено при нарушение на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон.
Поддържа, че съдът неправилно е уважил исковете без да съобрази, че в
производството не е доказано от една страна, че с представения в производството
рамков договор е налице възлагане отстраняване на препятствия на пътното платно,
каквото е струпването на скална земна маса, от страна на Агенция „Пътна
инфраструктура“ за времето, в което се твърди да е настъпило ПТП по описания от
ищеца начин. Оспорва в производството да е доказано, че ПТП е настъпило по
описания начин. Прави възражение, че при доказване описаното събитие да е
настъпило по този начин, съдът е следвало да съобрази, че същото е непредвидимо и
случайно по своя характер и отговорния за поддръжката на пътя в посочения участък
не е могъл да го предотврати. Прави възражение, че в случая не е налице виновно
поведение на служителите на ответника, поради което не следва да бъде реализирана
отговорността му.
Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част, като неправилно и
отхвърляне на предявените срещу него искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, в който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба.
В срока по чл.263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца
И. Д. С., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу постановеното решение от 19.12.2024 г., с
което е оставено без уважение искането на ищеца за поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното решение досежно произнасянето по искането за разноски по
предявения при условията на евентуалност иск срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“. Изложени са доводи, че същото е неправилно.
В срока по чл.263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, в който е изразено становище за
2
неоснователност на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбата предмет, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива
в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г
по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
За да уважи главният иск със законните последици първоинстанционният съд е
приел следното:
На посочената дата 07.02.2017 г. на АМ Люлин, 9-и км в посока гр.София е
било реализирано ПТП с участник: лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. №
********, собственост на И. Д. С. и управляван от Р.Б.А., който при движение се
ударил в скална маса, паднала на пътното платно, необезопасена и несигнализирана, в
резултат на което били причинени вреди на лекия автомобил. В резултат на ПТП бил
увреден описания автомобил, като размерът на вредите възлиза на сумата 3649.92 лв.,
до който размер съдът е уважил главния иск. С постановеното решение съдът е приел,
че към момента на настъпване на ПТП-то именно Автомагистрали ЕАД е
осъществявало поддръжката на пътния участък /изключителна държавна собственост,
който се стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура“/ и следва да понесе
отговорността за възстановяване на настъпилите щети от вида на реално понесена
вреда в посочения размер, както и от вида на пропусната полза в размер на 3 280 лв.,
представляваща дължима наемна цена за увредения автомобил от 07.02.2017 г. до края
на срока на договора - 31.12.2017 г.
С постановеното решение съдът е приел, че са осъществени предпоставките на
чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД, тъй като републиканските пътища са изключителна държавна
собственост, като за поддръжката им носи отговорност ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“, който от своя страна е възложил дейността по поддръжката към
момента на настъпване на ПТП на ответника Автомагистрали ЕАД. Необозначеното
препятствие, което в случая е причина за ПТП, е доказателство за неизпълнение на
3
задължението си.
Решението на СРС, в обжалваната част, е правилно.
На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Чрез приетия пред първата инстанция протокол за ПТП № 1659589 от
07.02.2017 г., съставен от мл. автоконтрольор при СДВР, се установява, че на
07.02.2017 г. на АМ Люлин, 9-и км в посока гр.София е било реализирано ПТП с
участник: лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. ********, собственост на И. Д. С. и
управляван от Р.Б.А., който при движение се ударил в скална маса, паднала на пътното
платно, необезопасена и несигнализирана, в резултат на което били причинени вреди
на лекия автомобил. От извършеното отбелязване в протокола за ПТП се установява,
че по отношение на лекия автомобил е имало задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с Лев Инс АД с полица № BG/22/116002975317 с период на
покритие от 22.11.2016 г. до 21.11.2017 г.
Посочения механизъм на настъпване на ПТП се установява и от показанията на
разпитания пред първата инстанция свидетел А. Последният сочи, че през месец
февруари 2017 г. е претърпял ПТП при управление на такси, модел „Дачия Сандеро“,
докато е осъществявал превоз на пътник, при движение по автомагистрала „Люлин“ в
посока гр.София. Сочи, че времето е било дъждовно, като по автомагистралата между
втория и третия тунел е забелязал скална маса в последния момент и се е ударил в
един от скалните късове. Свидетелят установява, че е липсвала сигнализация за това
препятствие и мястото не е било осветено. Опитал се да спре, но имало и други скални
късове и ударът бил неизбежен. Обадил се на органите на реда. Установява, че освен
екип на КАТ, пристигнал и епик от поддръжката на автомагистралата като
служителите започнали да разчистват пътя. Съдът възприема изцяло показанията на
свидетеля, тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Страните не спорят и се установява от Писмо с изх. № 54-00-1087 от 05.05.2017
г., издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“, че Автомагистрала „Люлин“, 9 км,
ляво платно, посока София, е изключителна държавна собственост и се стопанисва от
Агенция „Пътна инфраструктура“, съответно от Областно пътно управление София,
като посоченият пътен участък се поддържа от Автомагистрали ЕАД.
Не е спорно и се установява, че с увредения автомобил е било разрешено
извършване на таксиметров превоз на пътници към момента на ПТП, като за
ползването на автомобила е бил сключен договор за наем.
В производството се установява, че на ответника Автомагистрали ЕАД е било
4
възложено от страна на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, с договор за
възлагане на обществена поръчка Зимно поддържане и ремонтно-възстановителни
работи на АМ „Люлин“ и АМ „Струма“ от км 0+000 до км 56+170, включително и
принадлежащите пътни връзки, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в
обхвата на автомагистралата, на територията на ОПУ София, ОПУ Перник и ОПУ
Кюстендил, стопанисвани от АПИ от 01.12.2016 г.
От приетото пред първата инстанция заключение на съдебна авто-техническа
експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно по реда на чл.202
ГПК, се потвърждава механизмът на настъпилото ПТП по начин описан в съставения
протокол и установен от показанията на свидетеля-водач на автомобила. Установява се,
че стойността на причинените щети към датата на настъпване на ПТП по средни
пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек
автомобил „Дачия Сандеро“, при ремонт с нови части без начислен ДДС е 3 704,57 лв.,
а с начислен ДДС – 4 445,48 лв. Съответно установява се, че средната пазарна
стойност на лекия автомобил към момента на настъпилото застрахователно събитие е 4
866,67 лв. Стойността на ремонта на автомобила е 90 % от пазарната му стойност,
което е по-голямо от 70 %, при което е налице тотална щета на автомобила. Вещото
лице сочи, че размерът на обезщетението на процесния автомобил при условие на
тотална щета е 3 649,92 лв.
От констатациите на САТЕ се установява, че ударът между скалната маса и
автомобила е настъпил в предната му долна част, както и че скоростта на движение на
процесния лек автомобил в момента на удара със скалната маса е била 84 км/ч при
максимално разрешена скорост на движение в района от 130 км/ч. Водачът на
процесния автомобил, движещ се върху пътната лента, върху която се е установила
скална маса, не е имал възможност да премине безопасно през зоната на
препятствието, без да настъпи съприкосновение с него. Получените щети по лекия
автомобил са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като наличието на
скална маса е причина за ПТП-то. При наличие на тотална щета, вещото лице сочи, че
е нецелесъобразно автомобилът да се възстанови технически и би трябвало да се
бракува, като ремонтът на такъв автомобил ще струва повече отколкото самия
автомобил.
Чрез заключение по съдебно-счетоводна експертиза приета пред първата
инстанция, което съдът възприема като обективно и безпристрастно на основание
чл.202 ГПК, се установява, че размерът на дължимия наем за автомобила при 327
календарни дни възлиза на 3 270 лв., а при 222 работни дни – 2 220 лв., както и че
размерът на приходите за периода от 07.02.2017 г. до 31.12.2017 г. при 327 календарни
дни възлиза на 3 270 лв., а при 222 работни дни – 2 220 лв.
При така посоченото, съдът намира следното от правна страна:
5
Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна
функция и е за чужди виновни протИ.правни действия.
По предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат
установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за
обезвреда: протИ.правно действие или бездействие от страна на лице, на което е
възложено извършване на някаква работа от ответника, причиняване на вреда - при
или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между
протИ.правното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на вредата
се предполага до доказване на противното (чл.45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на прекия извършител.
В случая, настоящия състав намира че предпоставките на чл. 49 ЗЗД се
установяват по несъмнен начин чрез събраните пред първата инстанция доказателства.
Доводите в жалбата във връзка с установяването на механизма на ПТП и наличието на
причинна връзка между този механизъм и вредите са неоснователни.
Както бе посочено от събраните писмени и гласни доказателства и заключение
на САТЕ се установява по безспорен начин настъпването на процесното ПТП по
описания в исковата молба начин, вкл. механизма на настъпване на уврежданията -
възникването на внезапно свлачище на пътен участък, за поддържането на който
отговорност носи ответникът Автомагистрали, съответно претърпените имуществени
вреди /понесена загуба и пропусната полза/ и връзката между ПТП и настъпилите
увреждания.
Представения в производството протокол за ПТП е съставен от длъжностно
лице в кръга на службата му и по предвидения в закона ред и представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв се ползва освен с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, още и с обвързваща
материална доказателствена сила за извършените от съставителя и пред него действия
- чл. 179 ГПК.
Доказателствената стойност на протоколите за ПТП е посочена в становището
на съда изразено в Решение № 15 от 25.07.2014 г по т.д. № 1506/2013 г., ТК, І ТО на
ВКС, което се възприема от настоящия състав. Посочено е, че протоколът за ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща
съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено волеизявление. В този смисъл са и изразените становища в
решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012
6
г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело №
750/2011 г. на ВКС, II ТО. В същите е предвидено, че ако протоколът за ПТП е
съставен след посещение на място отстоянието във времево отношение на огледа и
съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на
произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП
факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.
Твърденията на въззивника за настъпване на ПТП при различна фактическа
обстановка без проведено доказване с оглед правилата на чл. 154 ГПК се явяват
неоснователни.
От своя страна причинно-следствената връзка между установеното
неизпълнение на вменено нормативно задължение и претърпените вреди, се
установява от приетото заключение на авто-техническата експертиза и останалите
доказателства приети пред първата инстанция. Доказани са всички предпоставки на
гаранционната деликтна отговорност на ответника Автомагистрали ЕАД като лице,
което трябва да поддържа АМ "Люлин" в безопасно състояние.
Същевременно причинените при ПТП имуществени и неимуществени вреди са
в резултат неизпълнението от служителите на ответника Автомагистрали ЕАД на
задължението им за поддържане на тази част от магистралата в безопасно състояние.
Поради това и на основание чл. 49 ЗЗД този ответник, изпълнител по договора за
поддръжка на магистралата в този участък носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди. Фактът, че свлачището не е било укрепено по надлежния
начин - не е използвана необходимата методика с обрушване на масива преди
поставяне на укрепителни съоръжения, се установява от неоспореното заключение на
СТЕ. Доводите на въззивника за това, че настъпилото ПТП се дължи на случайно
деяние по см. на са неоснователни.
Агенцията като юридическо лице осъществява посочените дейности чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението, както в случая. В
конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя
е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което
и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът Автомагистрали ЕАД носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители.
В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя, че падането на
скалната маса не е могло да бъде предвидено. Съгласно чл. 167, ал. 1 ЗДвП
собствениците или администрацията, управляваща пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. Съгласно чл. 191 от Норми за проектиране на пътищата
към Наредба № 1 от 26.05.2000 г. за проектиране на пътища, при скални откоси
7
пътните откоси се укрепват с плетени стоманени мрежи с квадратни отвори от 40/40
до 60/60 mm за предпазване на пътното платно от обрушени каменни материали, като
се използват стоманени мрежи, които отговарят на изискванията на БДС Е№10223-6".
Ето защо дори да се приеме, че случаят касае внезапно паднала на пътното платно
скална маса по време на движение на процесния автомобил, също следва извод, че
ответникът Автомагистрали ЕАД не е осигурил системни грижи за осигуряване
необходимите условия за непрекъсната и нормална експлоатация на пътя, с оглед
осигуряване безопасността на движението, като не е укрепил с плетени стоманени
мрежи пътните скални откоси по процесния път. Следователно е налице причинна
връзка между протИ.правното поведение на ответника Автомагистрали ЕАД - поради
проявено бездействие на негови служители и настъпилото ПТП и причинените на
ищеца имуществени вреди. Така изложеното води до извод за наличие на
протИ.правно поведение /бездействие/, което е основание за ангажиране отговорността
на ответника Автомагистрали ЕАД - възложител на работата при условията на чл. 49
ЗЗД.
При съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение на СРС
следва да бъде потвърдено като правилно, на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК.
Доводите на въззивника – ищец, че съдът неправилно не се е произнесъл по
искането за разноски по предявения при условията на евентуалност иск срещу
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, съдът намира за неоснователни.
Съображенията за това се съдържат в обжалваното от ищеца решение и се възприемат
напълно от настоящия състав. Отговорността за разноските е разпределена правилно
от първата инстанция съобразно изхода на спора по главния иск на основание чл.78,
ал.1 и ал.3 ГПК като е съобразено от СРС, че евентуалният иск е оставен без
разглеждане. В този смисъл е и постановеното от ВКС Определение № 3413 ОТ
08.11.2023 Г. ПО ГР. Д. № 4456/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, което се възприема от
настоящия състав. В същото изрично е посочено, че оплакванията в идентичен аспект
не сочат за непълнота на решението.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция в размер на 1015 лв. -за държавна такса и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20098823 от 28.07.2024 г. поправено с Решение
№ 20112786/11.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 8171/2018 г. на СРС, 155-ти състав.
8
ОСЪЖДА Автомагистрали ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на И. Д. С., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1015 лв.-разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9