№ 2271
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Валентин Т. Борисов Въззивно гражданско
дело № 20221100507708 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Депозирана е жалба вх. № 46305/20.07.2022 г. на СГС, с вх. № 27761/09.06.2022
г. на ЧСИ, от „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. Илаков
рът, общ. ****, представлявано от управителя А.С.С. чрез: адв. М.М.-САК съдебен
адрес: гр. София, ул. „****, в качеството му на длъжник по изп. д. № 20228600400348
на ЧСИ В.М. с per. № 860 на КЧСИ, против разноските по изпълнителното дело.
Налице са твърдения, че във връчената му на 11.05.2022 г. на длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размер на приетите по делото
разноски на взискателя от 600 лв. за адвокатско възнаграждение по изпълнителен лист
издаден на 30.03.2022 г. от РАЙОНЕН СЪД ЕЛЕНА на основание съдебно решение по
ГД № 137 от 2021 г. на РАЙОНЕН СЪД ЕЛЕНА. В съобщението са посочени суми в
размер на 1 002,49 лева - обезщетение за причинени имуществен вреди от
неоснователно допуснато обезпечение, съизмеримо със законната лихва върху
запорираната сума от 5 378,53 лева за периода от 27.06.2019г. до 27.04.2021 г., ведно
със законната лихва от подаване на им - 28.04.2021Г., до окончателното изплащане на
обезщетението, сумата от 1 075,71 лева - левовата равностойност на заплатен депозит
от 550 евро при сключването на договор за наем от 05.09.2018Г., ведно със законната
лихва от подаване на им - 28.04.2021Г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 222,91 лева - мораторна лихва върху сумата от 1 075,71 лева, както и сумата
от 750 лева - разноски по производството. Заявява, че посочените суми за адвокатско
1
възнаграждение са недължими в пълен размер, тъй като е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв., както и е платил
задължението към взискателя в пълен размер в дадения му двуседмичен срок за
доброволно изпълнение. Прави искане за отмяна на обжалваното постановление за
разноски изх. № 39480/25.05.2022 г. по изп. д. № 20228600400348 на ЧСИ В.М. с per. №
860 на КЧСИ, с което е отказано намаляването на разноските, и иска от съда да
намали определените разноски, поради прекомерност от 600 лв. на 200 лв.
Взискателят по изп. д. № 20228600400348 на ЧСИ В.М. с per. № 860 на КЧСИ,
М.Е.М., чрез адв. И.М.-А. е депозирала възражение по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Намира жалбата за неоснователна, тъй като преди образуване на изпълнителното дело
е трябвало да се запознае с водените между същите страни дела, както и да направи
преценка за местната подсъдност на делото и да извърши проверка на имущественото
състояние на длъжника.
ЧСИ В.М. с per. № 860 на КЧСИ, в мотивите си относно депозираната жалба,
намира същата за допустима, но неоснователна. Счита, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. не е прекомерно спрямо материалния интерес по
делото, а плащането му е уговорено и платено предварително и не може да бъде
намаляван. Уговореното адвокатско възнаграждение е платено и разноските са
действително направени.
Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена в срок и от страна
с правен интерес от обжалване, а разгледана по същество за частично основателна, по
следните съображения.
Изпълнително дело № 20228600400348 на ЧСИ В.М. с per. № 860 на КЧСИ е
образувано по молба от 21.04.2022 г. на взискателя М.Е.М., чрез адв. И.М.-А., срещу
длъжника „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, по изпълнителен лист издаден на 30.03.2022 г. от
РАЙОНЕН СЪД ЕЛЕНА на основание съдебно решение по ГД № 137 от 2021 г. на
РАЙОНЕН СЪД ЕЛЕНА. В съобщението са посочени суми в размер на 1 002,49 лева -
обезщетение за причинени имуществен вреди от неоснователно допуснато
обезпечение, съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 5 378,53
лева за периода от 27.06.2019г. до 27.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване
на им - 28.04.2021Г., до окончателното изплащане на обезщетението, сумата от 1
075,71 лева - левовата равностойност на заплатен депозит от 550 евро при сключването
на договор за наем от 05.09.2018Г., ведно със законната лихва от подаване на им -
28.04.2021Г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 222,91 лева -
мораторна лихва върху сумата от 1 075,71 лева, както и сумата от 750 лева - разноски
по производството. С молбата взискателят е поискал налагането на запор на банковите
сметки на длъжника и налагането на възбрана на недвижим имот. Към нея е приложен
и договор за правна защита и съдействия, сключен между взискателя М.Е.М. и адв. адв.
2
Иванка Митева, с предмет правна защита и съдействие за образуване на изпълнително
дело, както и процесуално представителство с цел удовлетворяване на паричните
вземания. Договорено и платено е адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв.,
видно от отбелязване в същия.
С покана за доброволно изпълнение връчената му на 11.05.2022 г. на длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размер на приетите по
делото разноски на взискателя от 600 лв. за адвокатско възнаграждение. На 18.05.2022
г. длъжникът е депозирал Възражение с вх. № 24447/18.05.2022 г. по делото срещу
размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200
лв. - за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
25.05.2022 г. с постановление за разноски е изх. № 39480/25.05.2022 г. съдебният
изпълнител е отказал да уважи исканията на длъжника за намаляване на разноските. С
придружително писмо, получено на 03.06.2022 г., длъжникът е уведомен за
постановлението за разноски. На 09.06.2022 г. е депозирана жалба от длъжника с вх. №
27761/09.06.2022 г., с която се обжалва Постановление за разноски с изх.
39480/25.05.2022 г.
При тези данни настоящата съдебна инстанция намира следното от правна
страна.
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок от съобщението (чл.
436, ал. 1 от ГПК), от страна с правен интерес от обжалване, поради което е
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображения.
Според разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК на обжалване подлежи всеки
акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението (в този
смисъл т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и
доп. ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. / за защита по изпълнително дело е предвидено, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК разноските по изпълнението, в това число
заплатеното от взискателя възнаграждение за един адвокат, са за сметка на длъжника.
Минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело е 200 лв. за образуване на делото, а за водене на делото и
извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането е съобразно размера на
3
вземането (чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения). В настоящия случай процесуалният представител на
взискателя е подал молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискал
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и налагането на възбрана на
недвижим имот, но не е предприел никакви допълни действия.
При това положение се налага изводът, че на процесуалния представител на
взискателя се дължи възнаграждение единствено за образуването, но не и за воденето
на изпълнителното производство.
С оглед размера на вземането, предмет на делото, минималния размер на
възнаграждението на процесуалния представител на взискателя, опреден по редна чл.
10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200
лв., представляващи възнаграждение за образуването на изпълнителното дело.
Съдът намира възраженията на взискателя против депозираната жалба за
неоснователни. Това е така, защото на първо място за действията по проучване на
делото и неговото надлежно образуване е налице предвидено възнаграждение, което
според разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. / за
защита по изпълнително дело, е в минимален размер от 200 лв., в която част не е
налице и обжалване от страна на жалбоподателя. Неоснователно е и възражението във
връзка с действията по проверка на подсъдността на изпълнителното дело, тъй като
дори и при неспазена местна подсъдност не е налице процесуална пречка съдебния
изпълнител да препрати делото на надлежния такъв.
Относно направените разноски за настоящото производство.
В производството по реда на чл. 435 от ГПК предмет на съдебен контрол и
проверка за процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по
принудителното изпълнение, поради което и субект на отговорността за обезщетяване
причинените вреди (в това число и разходите за обжалването им по реда на чл. 435 от
ГПК), е съдебният изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на
разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим. Затова искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 437 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 46305/20.07.2022 г. на СГС, с вх. №
27761/09.06.2022 г. на ЧСИ от „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: с. Илаков рът, общ. ****, представлявано от управителя А.С.С. чрез: адв.
4
М.М.-САК съдебен адрес: гр. София, ул. „****, в качеството му на длъжник по изп. д.
№ 20228600400348 на ЧСИ В.М. с per. № 860 на КЧСИ, постановление за разноски с
изх. № 39480/25.05.2022 г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските, дължими от „Г.Б.“
ЕООД, ЕИК **** на взискателя М.Е.М. ЕГН **********, за заплатено от взискателя
адвокатско възнаграждение от 600 лв. на 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5