О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260257
гр. Пловдив, 14.10.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, НО, ІІІ н.с., в закрито
заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 5865 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243 от НПК.
Образувано
е по жалба на адв. С.К., в качеството му на повереник
на Р.М.Я., ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетната П.
Р. Я., ЕГН ********** срещу постановление за прекратяване на наказателното
производство от 12.06.2019 г. по досъдебно производство № 1554/2020 г. по описа
на РП Пловдив, както и ДП 16/2020 по описа на с- р „РПТ“ при ОД на МВР Пловдив
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса
на престъпление по чл. 343 ал. 1 , б. „б“, вр. с чл.
342, ал. 1 от НК.
С жалбата се прави искане за отмяна на прокурорското
постановление. Излагат се съображения за незаконосъобразност поради необоснованост,
тъй като не било отчетено обстоятелството, че пострадалата е дете на 9 години,
както и не е обсъден чл. 117 от ЗДвП.
След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с
материалите по делото, съдът намери следното:
Жалбата е допустима. С нея се атакува постановление за
прекратяване на наказателното производство, подлежащо на съдебен контрол, от процесуално
легитимирано лице, имащо право на обжалване, и е подадена в законоустановения
7-дневен срок.
От фактическа
страна съдът установи следното:
Досъдебно производство № 16/2020 г. на с-р РТП при ОД
на МВР Пловдив е образувано на основание чл. 212, ал. 3 от НПК, с първо
действие по разследването оглед на МП, за това че на 09.02.2020 г. около 16 ч.
на ул. „Лев Толстой“ срещу № 1 в гр.
Пловдив при управление на МПС – лек автомобил е нарушил правилата за движение
и е причинил средна телесна повреда на П.
Р. Я., престъпление по чл. 343, ал.1 , б. „б“ предл.
2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Фактите по делото, така както са приети от прокурора
са следните: На 09.02.2020 г., в ранния следобед семейството на пострадалата П.
Я. - на 9 години, а именно баща й Р.М.Я.. майка й М. Е. Я.. Сестра ѝ С.и малкото
ѝ братче се намирали на паркинга на игрална зала "Ескалибур" в гр. Пловдив. След като св. Р.М.Я.
паркирал семейния им автомобил на паркинга отстрани на залата, на ул. "Лев
Толстой"в гр.Пловдив, св. М. Е. Я. и С.пресекли ул. Лев Толстой и се
отправили към парка, който се намирал там. П. Я. останала за малко до семейния
автомобил заедно с баща си, който в този момент взимал по-малкото си дете, след
което П. Я. решила да отиде при майка си и сестра си. Тя се насочила към края
на тротоара, огледала се и видяла, че от двете й страни не се задават
автомобили като в този момент светофарът светел червено за пешеходците. Тъй
като преценила, че може да пресече, св. П. Я. направила една крачка извън
тротоара, към пътното платно. В същия момент при движение направо от
кръстовището на ул. Лев Толстой с бул. „Санкт Петербург“ в посока север-юг по
ул. "Лев Толстой", преминала св. А. А. А.с управлявания от нея лек
автомобил "Ауди А4", с peг. № ****. Св. А.
преминала кръстовището на разрешителен за нея сигнал на светофара. Малко след
като А. преминала кръстовището, настъпил удар между св. П. Я.. която в този
момент била предприела пресичане на платното за движение и автомобила,
управляван от св. А.. От удара П. Я. паднала на тротоара. Св. А. чула звук като
от удар, от дясната страна на автомобила си и спряла. Излязла от колата си и
видяла падналото дете, но решила да премести автомобила си от платното за
движение и го паркирала на близкия паркинг.
Инцидентът бил видян от свидетелите П. А. А., който
подал сигнал на ЕЕН 112 и от Х. М. М.
В хода на извършените ОИМ не са били установени камери
за видео наблюдение в района на местопроизшествието, както и не са били
установени други свидетели- очевидци.
По делото е била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 51/2020 г. която е дала
заключение, че на П. Я. е било причинено счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната част - над глезена. Описаното
увреждане е в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговаря по
време и начин да е причинено, както се съобщава в материалите по досъдебното
производство и както обяснява пострадалата - при станалото пътнотранспортно
произшествие, с което е в пряка причинна връзка. Причинено е трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник за около 5-6 месеца - т.е средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1
от НК.
По делото е била назначена и изготвена автотехническа експертиза, която е дала следното
заключение: Лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, с peг.
№ ****, управляван от А. А. А.потегля на зелен разрешителен сигнал направо по
ул. „Лев Толстой“ и преминава през кръстовището с бул. „Санкт Петербург“. В
същото време пешеходката П. Р. Я. предприема пресичане на пътното платно на ул.
„Лев Толстой" срещу № 1 в посока запад-изток със скорост от 4,3 км./ч.
Пешеходката изминава не повече от метър по западното пътно платно. В резултат
на тези действия настъпва удар между нея и лекия автомобил на около:
4,20 м. - южно от Ориентира;
0,90 м. - източно от Ориентира:
Ударът настъпва в предната и страничната дясна част на
лекия автомобил и в лявата част на тялото на пешеходеца, ляв крак.
Скоростта на движение на лек автомобил модел „Ауди
А4", с peг. № **** от 30 км./ч. по време на
произшествието е била съобразена с безопасността за движение в конкретната
пътна обстановка и климатични условия, както и с действащата към момента
хоризонтална и вертикална сигнализация на пътя.
След удара, водачът задейства спирачната система и го
установява на място , но в последствие го паркира в близост, за да не пречи на
движението.
Заключението на експертизата още посочва, че според
експерта, техническите причини за настъпване на произшествието са: Пешеходката П. Р. Я. е предприела пресичане на
платното за движение на ул. .“Лев Толстой" на забранителен за пешеходците,
червен сигнал, на светофарната уредба. Пешеходката П. Р. Я. е предприела
пресичане на платното за движение на ул. „Лев Толстой" без да се съобрази
с приближаващия се лек автомобил и с неговата скорост.
Водачът на лек автомобил марка и модел „Ауди А4",
с per. № ****, А. А. А.не е имала възможност да
предотврати произшествието чрез безопасно екстрено спиране, при движение с
установената скорост от 30 км./ч., тъй като при навлизане на платното за
движение пешеходецът П. Р. Я. се е намирал в опасната зона на автомобила.
Прокурорът е извършил анализ на доказателствата, като
е приел, че от така събраните доказателства може да се направи извод за липса
на престъпление, тъй като не се установило А. да е извършила нарушение на
правило за движение по пътищата, а причините за деянието били, че пострадалата
неправилно предприела пресичане на червен сигнал, не се е съобразила с
приближаващия се към нея автомобил и се
намирала в опасната зона на автомобила.
От правна страна съдът намира следното:
В производството по чл. 243 от НПК компетентността на
съда обхваща пълна преценка на обосноваността на акта за прекратяване на
досъдебното производство, както и на неговата законосъобразност. Това означава,
че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен
анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им
или превратно тълкуване. На следващо място, трябва да установи дали проведеното
разследване е обективно, всестранно и пълно, което ще изясни дали прокурорът е
формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства.
Ако в доказателствения материал не се съдържа
потенциал за събиране на нови доказателства, тогава съдът следва да приеме, че
прокурорът е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 НПК и е извършил всички допустими
и необходими действия за разкриване на престъплението и неговия извършител.
Оттук нататък съдът трябва да провери дали правилно е приложен материалният
закон.
В конкретния случай съдът намира, че не е извършено
всестранно и пълно разследване, доколкото в приетата за установена фактическа
обстановка все още има данни, за съставомерно деяние от
страна на водача на автомобила, а именно такова по чл. 343, ал.1 , б. „б“ предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като при направения анализ на доказателствата не се достига до извод
категорично отхвърлящ нарушение по чл. 117 от ЗДвП.
По въпроса как трябва да преминават водачите на
моторни превозни средства, когато на пътя или в близост до него се намират деца, като „на пътя“ се намира детето,
както когато то заема платното за движение, така и когато то е на тротоара или
банкета, е постановено ТР 61/1983 г. на ВС. В него се посочва, че при
възприемане на дете на пътя или в близост до него, водачът е длъжен да намали
скоростта на движението или да спре, за да бъде предотвратено увреждането на
детето.
Намаляването на скоростта на движението се извършва
във всички случаи от момента на възприемане на детето независимо от близостта
му до мястото, където ще премине превозното средство, и обстоятелството, дали
то възприема, или не приближаването му. Скоростта на движението трябва да бъде
намалена в такива предели, че да гарантира при преминаването покрай детето при
всички случаи безопасност, включително и когато настъпи рязко изменение в
пътната обстановка в резултат на необмислено и опасно пресичане на пътя от
детето. Щом като децата в ниска възраст не са в състояние правилно да ръководят
своите постъпки и реално да оценяват опасностите, които ги застрашават, законът
възлага на водачите да ги предпазват, когато преминават покрай тях. При
настъпване на произшествие, с което се уврежда здравето или животът на дете,
когато не е намалена скоростта до предели на безопасност, макар и това да е
станало в опасната зона за спиране на моторното превозно средство, водачът не
се намира при условията на чл. 15 НК. Като се е движил с несъобразена скорост
при такива пътни ситуации, той сам се е поставил в обективна невъзможност да предотврати
настъпването на произшествие с резултат. Общественоопасните
последици настъпват от виновното нарушаване на изискванията по чл. 117 ЗДвП. А
щом е налице нарушаване режима на скоростта на движението, деянието не е
случайно. Спиране на моторно превозно средство се налага в онези случаи на
пътни ситуации, при които движението и с най-минималната скорост представлява
опасност за увреждане на детето, което се намира на пътя или в близост до него.
Детето, обаче, представлява опасност за
движението само когато то се възприема от водача или когато той е бил
длъжен да го възприеме по време на движението, щом то се е намирало на пътя.
При появяване на дете в опасната зона за спиране на моторното превозно
средство, което е излязло от закрито място, от което предварително обективно не
е могло да се възприеме, при настъпване на вредни последици не е налице виновно
нарушаване на изискванията на чл. 117 ЗДвП. Следователно според предписанията
на закона децата трябва да се намират на пътя или в близост до него, за да
могат да бъдат възприети от водача и съответно от този момент да възникне за
него задължението да вземе необходимите мерки за тяхната безопасност. От
доказателствата по делото не се налага извод, че детето е било под пряк контрол
на възрастен.
Въпросите дали водачът на превозното средство е могъл
или не е могъл да възприеме детето, предприел ли е необходимото, за да спази
изискванията на чл. 117 от ЗДвП, представлявало
ли е детето опасност на пътя, с която водачът е бил длъжен да се съобрази или
опасността е възникнала в един по-късен момент, когато водачът не е имал
възможност за реакция, не са изследвани и не са събирани доказателства в
тази насока.
Отговорността
на водача при настъпване на ПТП с деца, не е обективна. Всяка опасност
за движението има своята характерна особеност и степен, от които поотделно и
задно зависят мерките за безопасност, които водачът на моторното превозно
средство е длъжен да предприеме за избягване на опасността. Не при всички
случаи, когато край пътя има деца водачът е длъжен да спре и да не се движи
въобще, а само тогава когато от конкретните фактори може да се направи извод,
че само това поведение би съответствало на опасността. Не случайно разпоредбата
на чл. 117 ЗДвП не указва във всеки случай водачът да спре, когато забележи
деца край пътя, а само когато опасността е толкова голяма, че няма друга
възможност. При липсата на изследване на факторите обуславящи задължението на
шофьора да действа съобразно правилото на чл. 117 от ЗДвП не може да се направи
обоснован извод дали е нарушено това правило или не.
В тази връзка, за да бъде обоснован и законосъобразен
изводът за липса на престъпление следва да се изследват и тези аспекти от
фактическата обстановка, а именно: Представлявала ли е детето П. Р.опасност на
пътя, възможно ли е било водачът на автомобила да възприеме пешеходката П.,
която обективно е била дете и бил ли е длъжен да го направи. В случай че
водачът е възприел пешеходката съобразил ли е поведението си с опасността
съгласно диспозитива на нормата на чл. 117 ЗДвП или
не, а в случай, че не е възприел детето, а е бил длъжен да го направи, неговото
поведение било ли е в причинно-следствена връзка с настъпилото съприкосновение между
автомобила и пешеходката, с оглед на това, че мястото на удара е бил странично
на МПСто.
Именно отговорите на тези въпроси биха дали липсващата
степен на обснованост на извода за наличие или липса
на престъпление основаващ се върху липса на нарушение по ЗДвП от страна на
водача на процесния автомобил.
Съгласно чл. 243 от НПК прокурорът може да прекрати на
наказателното производство на основанията по чл. 24, ал. 1 от НПК, както и
когато прецени, че обвинението не е доказано. Видно от мотивната
част на постановлението прекратителното основание,
прието от прокурора е това по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК - когато
деянието не съставлява престъпление, а то предполага липсата на съставомерност
от обективна и/или субективна страна на деянието, за което е образувано
досъдебното производство, така и липсата на обществена опасност на деянието
като признак на престъплението и на вината у извършителя. За да достигне до
този извод, представителят на държавното обвинение, а и съдът при проверката за
законосъобразност на прокурорския акт, следва да извърши анализ и преценка на
всички събрани по делото данни и доказателства. Като въз основа на тях да
изгради своите правни и фактически изводи.
За да се направи правилна преценка, върху която да
стъпят правните изводи на решаващия орган, е необходимо да се установи
цялостната фактическа обстановка по непротиворечив и безспорен начин. Едва след
това ще може да се установи отклонил ли се е деецът от дължимото поведение и,
ако е така, в какво се е изразило това отклонение, налице ли е случайно деяние
или деянието, извършено от дееца въобще не съставлява престъпление. Тоест има
ли отклонение от дължимото поведение от страна на А. А., което да е довело до
настъпване на престъпния резултат. Имала ли е възможност, ако е действала в
рамките на дължимото поведение, да предвиди престъпния резултат и да го
предотврати.
Отговорът на тези въпроси според районния съд следва
да е подкрепен от непротиворечив доказателствен материал, който в случая не е
събран.
Без да се подценява суверената воля на прокурора, за първоинстанционния съд неясен остава въпроса за наличието
на фактите обуславящи извод действал ли е според правилото на чл. 117 от ЗДвП,
водачът на автомобила и бил ли е задължен да го направи с оглед конкретната
пътна обстановка, поведението на пешеходката и мястото на удара.
Посочените по-горе факти и връзките между тях са
неизяснени и неустановени, въпреки че са ключови за настъпилия съставомерен
резултат. Вещото лице Илиев не е обърнало специално внимание на тях в даденото
заключение, доколкото се е ограничил да посочи , че пешеходката е била в
опасната зона на движещото се МПС, но според тълкуванията на върховната
инстанция това не е достатъчно за да мотивира извод за настъпило случайно
деяние.
Едва след установяването на горепосочените
обстоятелства и данни следва много прецизно да се анализират доказателствата по
делото, и да се отговори на въпроса действително налице ли е липса на съставомерно деяние по чл. 343, ал.1 , б. „б“ предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК изводимо от липса на нарушено правило
за движение по пътищата и извършено ли е
то с релевантната форма на вина у дееца.
Ето защо като не е преценил всестранно и пълно фактическата обстановка, прокурорът
е постановил неправилен акт.
При така изложените съображения съдът намира, че тъй
като по делото не е проведено обективно, всестранно и пълно разследване и поради
това извършения доказателствен
анализ е непълен, изводът на прокурора за липсата на престъпление, като
основание за прекратяване на наказателното производство е прибързан и
необоснован. Според първоинстанционният съд прокурорът
следва да задълбочи чрез експертно изследване на горепосочените обстоятелства,
след което детайлно да ги анализира заедно
с всички данни относно настъпването на пътно-транспортното произшествие и травмата
на П. Р.и едва след това да направи своите изводи.
По преценка на наблюдаващия прокурор могат да се
извършат всякакви действия по
разследването, а именно допълнителни разпити на сивдетелите,
допълнителна авто-техническа експертиза, която да
отговори на въпроси касаещи недоизяснените обстоятелства и др. действие
преценени за необходими и релевантни. След изясняване на горепосочените
обстоятелства е необходима повторна преценка от страна на прокурора на
събраните доказателства, след което наказателното производство да бъде решено
по същество и съобразно доказателствените източници.
Така мотивиран съдът намира, че следва да отмени
постановлението на РП Пловдив за прекратяване на наказателното производство и
да върне делото на РП Пловдив за изпълнение на дадените задължителни указания по
приложение на закона съгласно чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК.
Ето защо и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановление на прокурор от Районна прокуратура
Пловдив за прекратяване на наказателното производство от 27.08.2020 г. по
досъдебно производство № 16/2020 г. по описа на сектор „РТП“ на ОД на МВР
Пловдив, пр.пр. 1554/2020 г. по описа на същата
прокуратура, на основание сл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията
дадени в мотивите на настоящото определение по приложението на закона.
Определението може да се обжалва или протестира в
7-дневен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Ж. К.