Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. К. 07.09.2021 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стефан Стойков
при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 131 по описа на КРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на ищеца - „А.Л.” ЕАД, ЕИК *********, седалище/адрес управление: гр. С.бул. „Х.К.“ 43, представляван от И.Е.П.- изпълнителен директор, предявена чрез упълномощен представител - адвокат И.Х.С. от САК, с която се иска признаване за установено, че ответникът - Р. С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** му дължи общата сума 2 975.69 (две хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки) лева, представляваща изискуеми неплатени задължения по Договор за финансов лизинг № 01000814/00001 от 03.10.2018 г., сключен между ищеца и ответника, в това число по отделни задължения, както следва:
- 1 885.52 лева - изискуеми неплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „КАСКО на МПС“;
- 1.96 лева - неустойка за 26 дни забава за плащане на лизингова вноска за месец 12.2018 г. с падеж 01.12.2018 г., заплатена на 28.12.2018 г.
- 286.21 лева - дължима сума представляваща незаплатени застрахователни премии по полица за застраховка Гражданска отговорност с № 07118003518610
- 132.0 лева - данък ПС за 2019 г.
- 670.0 лева - дължима сума за временно преустановяване на ползването на лизинговия актив и репатрирането му до офис на лизингодателя - такса в размер на 580.00 лева и разход за репатриране 90.00 лева.
Ищецът иска също така присъждане на:
- Законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението - 02.12.2019 г.;
- Направените разноски по ч.гр.д. 910/2019 г., по описа на съда;
- Направените разноските по настоящото производство.
Твърди, че 03.10.2018 г. между ищеца, като лизингодател и ответника, като лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг с № 01000814/00001, съгласно който на ответника е предоставено за ползване МПС марка и модел "М. Е 220”, рама WDB2110071В438333, собственост на ищеца.
Твърди, че съгласно разпоредби на сключения договор ответникът е следвало да изплаща уговорените месечни лизингови вноски – 60 броя, ведно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска, както и разноските за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и Каско, а така също и данък за превозното средство. Ищецът твърди, че ответникът дължи и направените разходи за временно прекратяване на ползването, които са направени за транспортиране на автомобила, който е бил повреден.
Твърди, че след сключване на договора ответникът е престанал да изпълнява задълженията си за плащане на изискуемите задължения в уговорените срокове, поради което се е възползвал от уговорената с договора възможност за временно прекратяване на ползването на вещта, във връзка с което е направил разноски, дължими от ответника, съгласно договора.
В проведените съдебни заседания ищецът не изпраща представител.
От негова страна с ИМ са представени писмени доказателства и по негово искане е допуснато извършване на съдебно-счетоводна екпертиза.
В срока за отговор ответникът не взема становище по предявените искове, като в подаденото възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК е посочил, че колата е върната месец март и не дължи сумата.
В първото по делото с.з. ответникът се явява лично, като ангажира гласни доказателства за въпроси, свързани с връщане на автомобила, както и с изразената от негова страна готовност към този момент да заплати дължимите лизингови вноски.
Производството е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, след като в образуваното заповедно производство – ч. гр. д. № 910/2019 г. по описа на КРС /приложено към настоящето производство/, е издадена заповед за изпълнение № 691 от 05.12.2019 г., с която е разпоредено на ответника да заплати идентични на претендираните в настоящото п-во суми. Препис от заповедта е връчен на ответника, като в срок е подадено възражение, а след даване на указания на ищеца, в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявена настоящата искова молба.
Ищецът не представя списък по чл. 80 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните относими доказателства:
Страните са сключили Договор за финансов лизинг № 01000814/00001 на 03.10.2018 г. /л.9-14/, с който ищецът – лизингодател, се е задължил да придобие и предостави за ползване от ищцата – лизингополучател, л.а. "М. Е 220”, рама ****************. Ответницата е заплатила първоначална вноска от 1 920 лева и е следвало да заплати оставаща сума от 7 680 лева на шестдесет месечни вноски, в които е включена както главница – сумата за финансиране от страна на ищеца, лихвите върху сумата за кредитиране, сумите по застраховка „Каско“, такса ангажимент, разходи по прехвърляне, услуга по регистрация и такса ЦРОЗ. Като отделни плащания ответницата дължи и сумите по застраховка „Гражданска отговорност“, както и данък МПС. Общата сума дължима сума от ответника е била 15 724.21 лева, като отделните вноски са описани в погасителен план към договора /л.15/. Задължението за заплащане на тези суми е уговорено в ОУ при на ищеца по договори за финансов лизинг – т. 4.1.
Ответницата е следвало да заплати такса ангажимент от 153.59 лева, както и сума от 157.99 лева за разходи по регистрация на автомобила.
Автомобила е предаден на ответницата на 05.10.2020 г., като е съставен двустранен протокол за това /л.17-18/.
Налице е неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответницата е от м.12.2018 г., когато със закъснение /падеж на 03.12 а плащането е на 28.12/ е платила месечната лизингова вноска /начислена е неустойка за това/, както не е платила и първата вноска по застраховка „Гражданска отговорност“, която е била с падеж 18.12.2018 г.След тази дата няма плащания от страна на ответницата.
Поради това ищецът е предприел действия по връщане на автомобила в негово владение.
Автомобилът е предаден на ищеца на 21.03.2019 г., за което е съставен протокол от същата дата /л. 71 от заповедно п-во/, представен от ответницата, като автомобила е иззет от трето лице – „Г.Г.С.“ ЕООД, с което лице на 14.03.2019 т. ищецът е сключил договор за предоставяне на услуги, а именно връщане на владение над активи по договори за финансов лизинг. Съгласно този договор /ищецът е заплатил на това трето лице сумата от 580 лева за връщане на автомобила, предаден за ползване от ответницата, като сумата е фактурирана /л.112/ .
За дължимите суми по главница,, лихви и суми по застраховки ищецът е съставил фактури за отделните суми в тежест на ответницата.
Съгласно заключението на ВЛ по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.12.2019 г. дължимите суми от ответницата, по счетоводни данни на ищеца, са в размер на общата сума от 2 958.09, лева, като в това число се включват: Лизингови вноски – от трета до девета, всяка в размер на 269.36 лева с падежи съответно на 02.01.2019 г., 01.02.2019 г., 01.03.2019 г., 01.04.2019 г., 01.05.2019 г., 01.06.2019 г., 01.07.2019 г.; Неустойка за 26 дни забава за плащане на втора лизингова вноска с падеж 01.12.2018 г., платено на 28.12.2018 г. в размер на 1.96 лева; Част от първа разсрочена вноска „Гражданска отговорност"- 100.71 лева с падеж 18.12.2018 г. /от 104.26 лева платени - 3.55 лева/; Втора вноска „Гражданска отговорност" с падеж 18.03.2019 г. - 92.75лева; Трета вноска „ Гражданска отговорност" с падеж 18.06.2019 г - 92.75 лева; Данък МПС - платен от лизингодателя на 03.06.2019 г. в размер на 114.40 лева; Разходи за изземване на автомобила от ответника съгласно договор на ищеца с „ГЛОБУЛ ГРУП С.ООД - 580.00 лева; Разходи за транспортиране на автомобила -90.00лева.
Към датата на подаване на ИМ задълженията /по счетоводни данни/ са в общ размер на 3 025,39 лева, като освен изброените по-горе задължения са осчетоводени и следните суми: Заплатена ДТ по настоящото п-во в размер на 59,51 лева; Комисионни – банкови разходи в размер на 2 лева и Сумата от 5.79 лева за разходи за куриерски услуги.
Към дата 21.03.2019 г. /задача за изчисление към тази дата е поставена от съда в допълнение на задачите от ищеца/, задълженията на ответницата са в общ размер на 1003.50 лева, в това число: Лизингови вноски – трета, четвърта и пета /с падежи до 01.03.2019 г. от посочените по-горе/, всяка в размер на 269.36 лева; Неустойка за 26 дни забава за плащане на втора лизингова вноска с падеж 01.12.2018 г., платено на 28.12.2018 г. в размер на 1.96лева; Част от първа разсрочена вноска „Гражданска отговорност"- 100.71 лева с падеж 18.12.2018 г./от 104.26 лева платени - 3.55 лева/; Втора вноска „Гражданска отговорност" с падеж 18.03.2019 г. - 92.75 лева;
При тези факти съдът намира, че претенциите на ищеца са основателни, но само до размера, дължим до датата, на която ищецът е предприел действия по принудително връщане вещта, което принципно е договорено при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответницата. Няма съмнение, че ищецът е предприел действия по връщане на автомобила в негово владение, което е извършено с посоченото лице, с което е сключил договор за предоставяне на такава услуга. Според ОУ обаче принудителното отнемане е възможно при прекратяване на договора – т. 15.4., б. „б“, което следва да бъде извършено по реда на буква „а“ от същата разпоредба, но по делото няма доказателства за отправяне на писмено известие до ответницата за това.
Налице са едностранни действия на ищеца, които без съмнение са предизвикани от поведението на ответницата, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по договора и ОУ за заплащане на дължимите лизингови вноски, което според съда изисква справедливо да бъде определена отговорността на ответницата, а именно от нейна страна се дължат вноските за периода, в който е ползвала автомобила, както и отделните суми – разходи, направени от ищеца за поддържане на вещта до този момент, в това число конкретно сумите за застраховки и направени плащания за данъци и такси /такива не се претендират за 2018 г., а само за 2019г. като тези разходи са направени през м.06.2019 г., и не следва да бъдат отнасяни към задълженията на ответницата. Периодичното заплащане на сумите по договорите за застраховки определя и извод, че са дължими такива само за вноските, направени за периода, в който ответницата е ползвала вещта.
Доколкото ответницата има качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП съдът намира за недействителна клаузата от ОИ – т. 15.2., според която ищецът има право да обяви за дължими всички лизингови вноски по договора, каквато претенция е предявена от ищеца, след като претендира заплащане на лизингови вноски, дължими за период след отнемане на автомобила от владението на ответницата. Клаузата е неравноправна, след като предвижда дължимост на вноски, срещу което на потребителя не се предоставя услугата/правата/, за които е това плащане, а освен това принципно няма уговорено временно преустановяване ползването на вещта, какъвто термин използва ищецът.
Предвид това съдът намира, че следва да уважи претенцията на ищеца само що се отнася до определението от ВЛ дължими суми, определени до 21.03.2019 г., а в останалата част следва да бъде отхвърлена, а именно да бъде признато за установено, че ответницата дължи общата сума от 1 003.50 лева, в това число: Лизингови вноски с падежи 02.01.2019 г., 01.02.2019 г. и 01.03.2019 г., всяка в размер на 269.36 лева; Сумата от 1 96 лева, представляваща неустойка за 26 дни забава за плащане на втора лизингова вноска с падеж 01.12.2018 г.; Сумата от 100.71 лева, представляваща част от първа разсрочена вноска „Гражданска отговорност" с падеж 18.12.2018 г. и сумата от 92.75 лева, представляваща втора вноска „Гражданска отговорност" с падеж 18.03.2019 г., както и законна лихва върху общата сума, без посочената неустойка, считано от датата на подаване на заявлението - 02.12.2019 г.;
На ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за водените производства. В заповедното са присъдени разноски в общ размер на 209.51 лева, в това число сумата от 59.51 лева за заплатена ДТ и сумата от 150 лева за адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 781 ал. 8 от ГПК.
Разноските, направени в хода на настоящото производство са в общ размер на 615.51 лева, в това число сумата от 215.91 лева за заплатена ДТ, сумата от 250 лева за заплатен депозит за възнагр. на ВЛ и сумата от 150 лева за адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК /размера на тази сума не е определен от ищеца, а е определена от съда в рамките на допустимото по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ/.
При обща претенция в размер на 2 975.69 лева, уважена в размер на 1 003.50 лева, като и при общ размер на направените разноски в размер на 825.02 лева, на ищеца следва да бъде присъдено общо обезщетение за направени разноски в заповедното и настоящото производство в размер на 278.22 лева, съразмерно с уважената част от претенциите.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ОТВЕТНИЦАТА - Р. С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА - „А.Л.” ЕАД, ЕИК *******,
седалище/адрес управление: гр. С.бул. „Х.К.“ 43, представляван от И.Е.П.-
изпълнителен директор, следните суми:
- Общата сума от 1 003.50 /хиляда и три
лева и петдесет стотинки/ лева, дължима по договор за финансов лизинг №
01000814/00001, сключен на 03.10.2018 г., в това число: Лизингови вноски с
падежи 02.01.2019 г., 01.02.2019 г. и 01.03.2019 г., всяка в размер на 269.36
лева; Сумата от 1.96 лева, представляваща неустойка за 26 дни забава за плащане
на втора лизингова вноска с падеж 01.12.2018 г.; Сумата от 100.71 лева,
представляваща част от първа разсрочена вноска „Гражданска отговорност" с
падеж 18.12.2018 г. и сумата от 92.75 лева, представляваща втора вноска „Гражданска отговорност" с падеж
18.03.2019 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИИТЕ НА ИЩЕЦА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО,
ЧЕ ОТВЕТНИЦАТА МУ ДЪЛЖИ И СУМИТЕ в частта над сумата от 1 003.50 /хиляда и три
лева и петдесет стотинки/ лева, до пълния размер на общата претенция – сумата
от 2 975.69 /две хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и девет
стотинки/ лева, в която са включени и сумите за: Лизингови вноски с падежи
01.04.2019 г., 01.05.2019 г., 01.06.2019 г. и 01.07.2019 г., всяка в размер на
269.36 лева; Трета вноска „Гражданска
отговорност" с падеж 18.06.2019 г. в размер на 92.75 лева; Данък МПС, платен
на 03.06.2019 г. в размер на 114.40 лева; Разходи за изземване на автомобила в
размер на 580 лева; Разходи за транспортиране в размер на 90 лева;
- Законна лихва върху общата сума от 1
003.50 лева, без включване на неустойката, считано от датата на подаване на
заявлението - 02.12.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ОТВЕТНИЦАТА - Р. С.Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА
- „А.Л.” ЕАД, ЕИК ********* сумата
от 278.22 /двеста седемдесет и осем лева и двадесет и две стотинки/ лева,
съразмерно с уважената част от претенциите, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разноски в частта над тази сума до пълния размер от 825.02 /осемстотин двадесет
и пет лева и две стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от получаването му пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: