№ 7246
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110169816 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД,
искова молба и уточнителна такава /л.33/, насочена против А. А. В., Р. А. В. ,
представлявана на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от законния й представител А. А. В. и
Д. А. В., представлявана на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от законния й представител А.
А. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане
разделно от ответниците на сумите както следва:
А. А. В. – 1/3 или 861.85лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 163.74лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2019г. – 08.12.2022г., 7.08лв. – стойността на услуга дялово
разпределение за периода м.11.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 1.50лв. –
мораторна лихва за периода 31.12.2019г. – 08.12.2022г.
Р. А. В. , представлявана на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от законния й
представител А. А. В. – 1/3 или 861.85лв. – доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 163.74лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 08.12.2022г., 7.07лв. – стойността на услуга
дялово разпределение за периода м.11.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 1.51лв. –
мораторна лихва за периода 31.12.2019г. – 08.12.2022г.
Д. А. В., представлявана на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от законния й
представител А. А. В. – 1/3 или 861.85лв. – доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 163.74лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 08.12.2022г., 7.07лв. – стойността на услуга
дялово разпределение за периода м.11.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от
1
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 1.51лв. –
мораторна лихва за периода 31.12.2019г. – 08.12.2022г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответниците, като собственици на процесния
апартамент, имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно действащите през исковия период общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнасят. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи,
че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от “Т.С.“ ООД, в изпълнение
на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който исковите претенции се
оспорват по основание и размер. Навеждат се доводи, че нямат качеството
потребители, доколкото не са клиенти на ищцовото дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
2
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот – обект с абонатен №
*******, представляващ ап. 142, находящ се в /АДРЕС/.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се доказа безспорно, че през
исковия период ответниците са притежавали качеството потребител на топлинна
енергия в качеството им на собственици или вещни ползватели на процесния
апартамент.
В исковата молба, на страница втора от същата, се сочи, че А. А. В., Р. А. В. и Д.
А. В., дължат претендираните суми в качеството им на собствениците на
топлоснабденият имот, като доказателства, установяващи собственически права върху
имота за ответниците не са ангажирани.
От ищцовото дружество е представено копие на Заповед № ЖН-04-
108/07.11.2013г. /л.10/, с която кметът на р-н „Люлин“ настанява Б.А.В., ЕГН
**********, А. А. В., ЕГН ********** и Р. А. В., ЕГН ********** в общинско
жилище, което общинско жилище представлява процесният обект с абонатен №
*******, представляващ ап. 142, находящ се в /АДРЕС/.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /в
приложимата към момента на издаване на настанителната заповед редакция/ "въз
основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен договор за наем
/по образец, съгласно Приложение № 5/, в който се определят: правата и задълженията
на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет;
отговорността при неизпълнение; поддържането /текущи и основни ремонти/ и други
условия по наемното правоотношение". В случая по делото липсва писмен договор за
наем като основание, наред с настанителната заповед за възникване на наемно
правоотношение. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които по
безспорен начин да се установи, че между Столична община, в качеството й на
собственик на топлоснабдения имот и лицата, индивидуализирани в заповедта, е
възникнало валидно наемно правоотношение, като с оглед на това правоотношение
последните са поискали открИ.не на партида на свое име. От друга страна в чл. 20, ал.
5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища
на територията на Столична община /в приложимата към момента на издаване на
настанителната заповед редакция/ е предвидено, че настанителната заповед влиза в
сила от датата на фактическото предаване на жилището с протокол - опис. По делото
не е ангажиран такъв, което е пречка за установяване както влизането в сила на
процесната настанителна заповед, така и фактическото предаване на имота,
респективно че същият е ползван от ответниците през исковия период.
Отделно от изложеното в приложеното на л. 9 писмо от Столична Община –
район „Люлин“ е посочено, че титулярят Б.А.В. е починал, но по делото не са
ангажирани доказателства в тази насока. В приложената на л. 27 по делото справка от
НБД „Население“ за Р. В. се установява, че е починало лице с три имена Б.А.В. с ЕГН
**********, което лице е различно от титуляря, индивидуализиран в заповедта за
настаняване Б.А.В., ЕГН **********, доколкото лицата са с различни единни
граждански номера, отделно в заповедта Р. В. е посочена като племенница на титуляря
Борис Василев, а в справката е отразено, че починалото лице с имена Б.А.В. е неин
3
брат.
Дори да се приеме, че посоченият в заповедта титуляр Б.А.В. е починал, липсват
данни за датата на смъртта и дали лицето има други наследници, което поставя съда в
невъзможност да извърши преценка за лицата, които евентуално са ползвали
жилището и размера на задълженията на всяко лице през исковия период.
По гореизложената аргументация и след като съобрази изрично формулираното
възражение с отговора на исковата молба, че не се установява ответниците да имат
качеството потребители на топлинна енергия, съдът намира, че исковата претенция
следва да бъде отхвърлена като недоказана, доколкото от страна на ищеца не се доказа
наличието на един от кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на
заявените претенции, а именно качеството потребител за ответниците.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за мораторна лихва.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД , ЕИК *******, срещу А. А. В., ЕГН
**********, искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите както следва: 861.85лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., до обект с
абонатен № *******, представляващ ап. 142, находящ се в /АДРЕС/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, 163.74лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. –
08.12.2022г., 7.08лв. – стойността на услуга дялово разпределение за периода
м.11.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 22.12.2022г. до окончателно изплащане на сумата и 1.50лв. – мораторна лихва
за периода 31.12.2019г. – 08.12.2022г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД , ЕИК *******, срещу Р. А. В. , ЕГН
**********, представлявана на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от законния й представител
А. А. В., ЕГН **********, искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите както следва: 861.85лв.
– доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., до
обект с абонатен № *******, представляващ ап. 142, находящ се в /АДРЕС/, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2022г. до
окончателно изплащане на сумата, 163.74лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2019г. – 08.12.2022г., 7.08лв. – стойността на услуга дялово разпределение за
периода м.11.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 22.12.2022г. до окончателно изплащане на сумата и 1.50лв. –
мораторна лихва за периода 31.12.2019г. – 08.12.2022г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД , ЕИК *******, срещу Д. А. В., ЕГН
**********, представлявана на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от законния й представител
А. А. В., ЕГН **********, искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите както следва: 861.85лв.
– доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., до
обект с абонатен № *******, представляващ ап. 142, находящ се в /АДРЕС/, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2022г. до
окончателно изплащане на сумата, 163.74лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2019г. – 08.12.2022г., 7.08лв. – стойността на услуга дялово разпределение за
4
периода м.11.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 22.12.2022г. до окончателно изплащане на сумата и 1.50лв. –
мораторна лихва за периода 31.12.2019г. – 08.12.2022г., като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5