Определение по дело №5/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.437, ал.1 във вр. с чл.435, ал.2, предл. последно от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление: общ. Б., [населено място], с ЕИК:[ЕИК], представлявано от К. М. Б., против Постановление от 31.10.2014 г. за приемане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева) по изп.д.№414/2013 г. по описа на Частен съдебен изпълнител М. В., с рег.№797, с район на действие ОС – Благоевград.

Жалбоподателя счита обжалваното постановление за неправилно и незаконосъобразно.

Посочва, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение по процесното изпълнително дело доброволно е заплатил 30 % от дълга или сумата от 418 лв. (четиристотин и осемнадесет лева).

Сочи, че още с първата сума преведена по сметка на ЧСИ са се погасили разноските и лихвата по изпълнителното дело, поради което според жалбоподателя атакуваното постановление за допълнителни разноски е незаконосъобразно.

Иска се от настоящия съд да отмени като неправилно и незаконосъобразно Постановление от 31.10.2014 г. по изп.д.№414/2013 г. по описа на ЧСИ М. В., с рег.№797, с район на действие ОС – Благоевград.

По реда на чл.436, ал.2 от ГПК е депозирано писмено възражение на жалбата от страна на взискателя по изпълнителното дело – [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.”С” №2, представлявано от изпълнителния директор Щ. Й. С., чрез адв. Д. С. от АК – Б., със служебен адрес: [населено място], ул.”Т” №43Б, ет.2. В него се посочва на първо място, че жалбата е нередовна, защото не е посочено кое точно постановление на ЧСИ се обжалва и в какво се състои неправилността на постановлението на ЧСИ. Сочи се, че от самото образуване на изпълнителното дело всички процесуални действия за принудително събиране на сумите, са извършени чрез адвокат, като определения в постановлението адвокатски хонорар в размер на 360 лв. е съобразен с наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Излага се и, че в случая съдебния изпълнител не може да отсрочва и да спира изпълнителното производство, тъй като това е допустимо само за физическите лица, съгласно нормата на чл.454, ал.1 от ГПК. В заключение се моли депозираната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

По реда на чл.436, ал.3, изр. второ от ГПК са изложени и мотиви по обжалваните действия от Частен съдебен изпълнител М. В., с рег.№797, с район на действие Окръжен съд Благоевград, с адрес на кантората: [населено място], ул.”В” №32. В тях се излагат съображения за неоснователност на депозираната жалба. Иска се съдът да я остави без уважение, като неоснователна.

Въз основа на данните по изпълнителното дело, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №20137970400414 по описа на ЧСИ М. В., с рег.№797, с район на действие Благоевградски окръжен съд е образувано по молба, подадена от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.”С” №2, чрез Щ. Й. С., с ЕГН: [ЕГН], в качеството му на изпълнителен директор, против [фирма], с[ЕИК], със седалище и адрес на управление: общ. Б., [населено място], представлявано от К. М. Б..

Горепосоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.10.2013 г., издаден по ч.гр.д.№2270/2012 г. по описа на Благоевградския районен съд, с който се осъжда длъжника [фирма], със седалище и адрес на управление: общ. Б., [населено място], с ЕИК:[ЕИК], представлявано от К. М. Б., да заплати на кредитора [фирма], с ЕИК:[ЕИК], представлявано от Щ. Й. С., изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.”С” №2, следните суми: сумата от 1 065, 69 лв. (хиляда шестдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща дължима сума по Договор за доставка и продажба на стоки, въз основа на който е издадена фактура №[ЕГН]/25.10.2011 г. на обща стойност 4 076, 40 лв. с включено ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 31.08.2012 г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 25, 00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща сторени разноски в заповедното производство.

С молба с вх.№3999 от 14.11.2013 г. подадена от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.”С” №2, представлявано от изпълнителния директор Щ. Й. С., чрез адв. П. З. от АК – Б., са представени вносни бележки за внесени държавни такси по ТТРЗЧСИ, като е представено и пълномощно в полза на адв. П. З. за процесуално представителство на [фирма] пред съдилищата, прокуратурата, държавни и частни съдебни изпълнители.

С молба с вх.№4214 от 02.12.2013 г. подадена от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.”С” №2, представлявано от изпълнителния директор Щ. Й. С., чрез адв. П. З. от АК – Б., е представена вносна бележка за внесена държавна такса за издаване на удостоверение за декларирани данни на длъжника по делото, изплатени на общ. Б..

С молба с вх.№717 от 26.02.2014 г. подадена от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.”С” №2, представлявано от изпълнителния директор Щ. Й. С., чрез адв. П. З. от АК – Б., е представено преводно нареждане за сумата от 6, 00 лв. (шест лева), авансова такса за справка в КАТ.

Със Запорно съобщение с изх.№03561/25.09.2014 г. по молба на взискателя е наложен запор върху лек автомобил марка: ФИАТ ФИОРИНО, рег. [рег.номер на МПС] , рама №ZFA14600008148081, двигател №146А90002785933.

С Покана за доброволно изпълнение с изх.№03557/25.09.2014 г. длъжника по изпълнителното дело [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: общ. Б., [населено място], представлявано от К. М. Б., е поканен в двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни доброволно задължението си, като поканата е връчена на длъжника на 08.10.2014 г. видно от разписката на гърба на цитираната покана (на л.63 от изпълнителното дело).

С молба с вх.№3146 от 22.10.2014 г., подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление: общ. Б., [населено място], с ЕИК:[ЕИК], длъжника е представил квитанция за внесена по сметка на частния съдебен изпълнител държавна такса в размер на 418, 00 лв. (четиристотин и осемнадесет лева), представляваща 30 % от задължението, задължил се е да внася 10 на сто от остатъка от дълга месечно до изплащане на цялото вземане и е поискал от съдебния изпълнител на основание чл.454 от ГПК да спре изпълнението по образуваното изпълнително дело.

С молба от 22.10.2014 г., депозирана от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.”С №2, представлявано от изпълнителния директор Щ. Й. С., чрез адв. П. П. от АК – Б., със съдебен адрес: [населено място], ул.”Т” №43Б, ет.2, се моли съдебния изпълнител постъпилите суми по изпълнителното дело да бъдат преведени по следната клиентска сметка открита по реда на чл.39 от Закона за адвокатурата, а именно: [банкова сметка] при [фирма], с получател: адв. П. П..

Видно е от приложеното към горната молба адвокатско пълномощно, [фирма] е упълномощило адв. А. Т. Р. и адв. П. В. П., заедно и поотделно, да го представляват пред ЧСИ М. В., да образуват и водят изп.д.№414/2013 г. по описа на посочения съдебен изпълнител срещу [фирма] и да получават суми по изпълнителното дело. Пълномощното е скрепено с договор за правна защита и съдействие в който е посочено като платена сума тази от 360 лв. (триста и шестдесет лева), а като начин на извършеното плащане е посочено – в брой.

С обжалваното Постановление от 31.10.2014 г. за приемане на разноски за адвокатско възнаграждение Частен съдебен изпълнител М. В., с рег.№797, с район на действие ОС – Благоевград на основание чл.10 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.79 от ГПК е приел за разноски за адвокатско възнаграждение по изп.д.№414/2013 г. тези в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева).

Въз основа на установеното от фактическа страна, като съобрази становището на страните по делото и разпоредбите на закона, съдът приема за установено следното от правна страна:

Жалбата е подадена в срокa по чл.436, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията за редовност по чл.436, ал.4 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК. Същата е насочена против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по арг. от чл.435, ал.2, предл. последно от ГПК. Съобразно посочената законова разпоредба длъжникът може да обжалва постановлението за разноските, каквото е и обжалваното постановление. Ето защо жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна. Аргументи:

По своята същностразноските представляват направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от ГПК са държавни такси и разходи за производството.Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което и уредбата му в новия ГПК е в част първа „Общи правила”. Тази част важи както за исковия процес, така и за изпълнителното производство, като уредбата на въпроса за разноските в изпълнителното производство е в чл.79, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Следователно длъжникът в изпълнителния процес не отговаря за разноски в изпълнителното дело само в два случая, а именно: 1) когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това или 2) когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Като съобразно т.1 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Чаначева и А. Б., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В настоящия случай се обжалва постановление, с което съдебния изпълнител е определил като разноски за адвокатско възнаграждение по процесното изпълнително дело сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева). Единствения довод, който се навежда в жалбата против този акт на съдебния изпълнител (както вече се посочи по – горе) е, че още след получаване на поканата за доброволно изпълнение дружеството жалбоподател е изплатило доброволно 30 % от дълга или сумата от 418 лв. (четиристотин и осемнадесет лева), като с така извършеното плащане са се погасили разноските и лихвата по изпълнителното дело, поради което и атакуваното постановление е незаконосъобразно. По аргумент от чл.269 от ГПК настоящия съд следва да разгледа само това въведено основание за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Като съдът го намира за неоснователно. Както вече се посочи по – горе, длъжникът в изпълнителния процес не отговаря за разноски в изпълнителното дело, в това число и за разноски за адвокатско възнаграждение, само в два случая, а именно: 1) когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това или 2) когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Обстоятелството, че длъжникът е платил 30 % от дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение, не го освобождава от отговорността за разноските. Дори и да е платил целия дълг в срока за доброволно изпълнение по аргумент от чл.79, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК длъжникът отново ще отговаря за разноски, в това число и за разноски, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение. Ето защо така въведеното оплакване в жалбата е неоснователно, което обуславя отхвърляне на жалбата само на това основание.

За пълнота следва да се отбележи, че по делото са представени и доказателства за реалното извършване на присъдените и претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева). В тази насока безспорно се установи, че е представен договор за правна защита и съдействие, в който като платена сума е посочена тази от 360 лв. (триста и шестдесет лева), а като начин на извършеното плащане е посочено – в брой, като този документ съобразно цитираната по – горе т.1 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК има характер на разписка и е доказателство за извършеното плащане.

Нещо повече. Макар и да не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за нужно да отбележи, че присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено и разпоредбите на Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.; изм. и доп., бр.2 от 2009 г.; доп., бр.43 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.). Съобразно чл.10, т.1 от посочената наредба за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв. (двеста лева), а съобразно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, или в конкретния случай това е сумата от общо 354, 59 лв. (триста петдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки), която сума се доближава в максимална степен до уговореното и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева).

В контекста на гореизложените съображения атакуваното постановление се явява законосъобразно, а жалбата – неоснователна, което обуславя отхвърлянето й като такава.

По разноските:

Разноски не са претендирани от ответната страна, поради което и не следва да се присъждат.

Водим от гореизложените съображения, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№3419/14.11.2014 г., подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление: общ. Б., [населено място], с ЕИК:[ЕИК], представлявано от К. М. Б., против Постановление от 31.10.2014 г. за приемане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева) по изп.д.№414/2013 г. по описа на Частен съдебен изпълнител М. В., с рег.№797, с район на действие ОС – Благоевград.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, изр. второ от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: