РЕШЕНИЕ
№260035 11.11.2022г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет
и шести октомври две хиляди двадесет и втора година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Лилия Церовска, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.дело №538 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №652/29.06.2020г.,
постановено по гр.д.№4473/2019г. по описа на РС- Пазарджик са отхвърлени
предявените от К.А.Г., с ЕГН ********** ***, против Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи, с
административен адрес: гр.С., ул.“П.“ №171А, представлявана от Главен комисар Н.Н.,
искове за заплащане на сума в размер на 1645,55лв., представляваща неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от
08.11.2016г. до 08.11.2019г., получен в резултат от преизчисляване на положения
нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и на
обезщетение за забава в размер на 141,32лв., дължимо за периода от първо число
на месеца след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на
работното време до датата на завеждане на исковата молба.
Осъден е К.А.Г., с ЕГН **********
***, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр.С.,
ул.„П.“ №171А, представлявана от Главен комисар Н.Н., сумата в размер на
100лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Против така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от К.А.Г., чрез пълномощника му адв.В.М..
В същата се излагат оплаквания,
че съдебния акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Искането е
същото да бъде отменено изцяло, като предявените искове бъдат уважени в
уточнените размери, ведно със законовите последици- присъждане на сторените
деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
Визира се, че PC- Пазарджик е
възприел становището изложено в представената „писмена консултация“ от
ответника, изготвена по нарочно възложена правна поръчка за обосноваване на
становище на страна в процеса. Според същата положеният от въззивника нощен
труд- във времевия интервал от 22.00ч.- до 06.00ч.- бил равен на 8 часа, поради
което не следвало да се извършва приравняване с предвидения за това коефициент
1.143.
Намира се този извод за
незаконосъобразен, постановен в противоречие на основните принципи и права,
гарантирани, както с основния закон на страната, така и Кодекса на труда и
Закона за държавния служител. В тази връзка се сочи, че времето от 22.00ч.- до
06.00 часа било времева рамка, в която полагания труд се счита за нощен, но не
е реална продължителност на същия. Реалната продължителност на положеният нощен
труд не следва да надвишава границата, предвидена в чл.140 от КТ, според който
нормалната продължителност на полаганият труд през нощта е до 7 часа. Няма как
да бъде дерогирано действието на общата разпоредба- императивната норма на
чл.140 от КТ.
Сочи се, че при тълкуване
нормата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, тя не установява разрешена продължителност на
труда през нощта- от 8 часа, а има предвид, че работните часове на положения
труд през нощта не следва да надвишават 8 часа на всеки 24- часов период.
Нормата не съдържа допустима продължителност на нощния труд и не въвежда
различно правило за нормална продължителност на нощния труд от 8 часа.
Твърди се, че в нормата на
чл.188, ал.2 от ЗМВР се съдържа изрична препратка към КТ. Част от тази
специална закрила била изричната уредба
в чл.140, ал.1 от КТ, съобразно която нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5- дневна работна седмица е до седем часа. В
случая, съдът не е направил разлика между времевия интервал, в който полаганият
труд се счита за нощен такъв и законово уредената максимална продължителност.
Предвид изрично уредената
закрила, предоставена от КТ с която се ползват държавните служители означава,
че нормалната продължителност на полагания от тях нощен труд следва да бъде до
7 часа.
Приема се за безспорно, че въззивникът
е полагал труд през нощта от 8 часа, при разрешени 7 часа, като този труд не е
отчетен и заплатен като извънреден такъв. При сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове труд следвало да се приравняват към дневните /тъй като
това е нормалната продължителност на работното време при подневното му
отчитане-8 часа/. Това налага и съотношението 8:7 и съответно преизчисляването
с коефициента 1.143- за определяне на броя на надвишените работни часове за
съответния отчетен период- от което ще се прецени и налице ли е полаган
извънреден труд при превишаване на нормата за триместър. В случая /тъй като
работодателят не е прилагал този коефициент, работните часове, заложени в
графиците му са в рамките на допустимото. След прилагането на този коефициент
/каквото е нормативното изискване/ броят на отработените часове се увеличава,
поради което се е стига до полагане на извънреден труд.
Сочи се, че прецизното
тълкуване на нормата на чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР води на извода, че тя не
установява нормална продължителност на труда през нощта, а нормира обща
продължителност на работното време при положен нощен труд. Нормата имала
защитна функция по отношение на правото на служителя да почива в достатъчно
дълъг период, след като част от работните часове на смяната му са отработени
през времето от 22.00- до 06.00часа, като и в този случай, съобразно броя
отработени часове, не следва да се надвишава нормалната продължителност на
работното време от 8 часа за всеки 24- часов период.
Изричната препратка на нормата
на чл.188, ал.2 от ЗМВР - към КТ- води до прилагаме на императивната норма на
чл.140, ал.1 от КТ.
Твърди се, че през процесният
период- нито в ЗМВР, нито в подзаконовите актове по прилагането му се съдържа
алгоритъм за изчисляването на нощния
труд. В този смисъл разпоредбата на чл.261 от КТ предвижда: „Положеният нощен
труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по- малко от размерите определени от Министерски съвет.
Приема се, че такъв акт била НСОРЗ, издадена по силата на законова делегация.
Методиката, която следвало да
се ползва при определяне на паричния размер на неотчетения и незаплатен от
работодателя извънреден труд, получен чрез превръщане на реално отработените
часове нощен труд- 8 часа при съобразяване на максимално допустимата
продължителност на същия- 7 часа била тази
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Преценката в коя част и
съответно в какъв паричен размер действително положения нощен труд се явява
извънреден такъв се свеждала до следното:
Извънредния труд представлява
работа извън редовното работно време /чл.187, ал.5 от ЗМВР/. Така при разрешени
7 часа за работа през нощта- горницата до 8 часа през които служителят е
работил би могла да се изчисли само чрез прилагане на коефициент.
Същите правила регулирали продължителността на
работното време при работниците и служителите по трудово правоотношение, поради
което не бил основателен доводът, че ползването на коефициента създава
привилегия за служителите в МВР.
Сочи се, че съдът е постановил
своя съдебен акт в противоречие с възприетата за меродавна правна логика- в
Тълкувателно решение №6/06.11.2013г., постановено по т.д.№6/2012г. на ОС на ГТК
на ВКС. В него е прието, че е
недопустимо възприемането на диференциран подход спрямо служителите в
МВР по отношение на редица техни права. Следователно ЗДСл намира субсидиарно
приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР по определен въпрос.
На държавните служители в
звената ГД „ИН“- към Министерство на правосъдието при абсолютно същия сменен
режим на дежурства се заплащало преизчисленото с коефициент парично уравняване
на действително отработените часове нощен труд след превръщането на нощните
часове в дневни. За тази група държавни
служители- съгласно чл.16а, ал.7 от ППЗИНС
било предвидено: „Държавните служители от ГДИН и териториалните и служби
получават компенсация за нощен труд съгласно Закона за МВР и ППЗМВР.“ Предвиден
бил еднакъв законов режим, на който се подчиняват двете групи държавни
служители и съответно се уреждат техните взаимоотношения по повод полагането на
нощен труд .
Приема се, че първоинстанционният съд не съобразил и основни принципи и норми в
правната уредба, съдържаща се в правото на ЕС- формираща трудовоправните
отношения. Така ДИРЕКТИВА 75/117/ЕИО въвеждала
принципа на равното третиране на работниците и служителите и забраната
за дискриминация по отношение прилагането на основните начала на трудовото
право.
В чл.157 от ДФЕС, т.2 било разписано, че: „под
„заплащане“ се разбира обичайната, основна или минимална заплата или надница,
както и всяка друга придобивка в пари или в натура, изплатена пряко или непряко
от работодателя на работника за неговия труд. В т.3, изр. последно от чл.157 от
ДФЕС е въведено задължението да се приемат мерки, обезпечаващи спазването на
ПРИНЦИПА ЗА РАВНО ЗАПЛАЩАНЕ ЗА РАВЕН ТРУД ИЛИ ЗА ТРУД С РАВНА СТОЙНОСТ.“ Тези
норми имали превес над норми от националното законодателство и съдът следвало
да ги приложи с предимство.
В срок е постъпил писмен
отговор от ответникът по предявения иск- Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР С..
В него се твърди, че съгласно
чл.46, ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. В случая се приема, че за уредбата на
правоотношенията между страните бил приложим ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ бил подзаконов нормативен акт,
издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага нито
субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна
уредба и то регламентирана в нормативен акт с ранга на закон.
Твърди се, че, съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от МВР, статутът на държавните служители па ал.1,
т.1 от ЗМВР се урежда с този закон, като същите работят на сумирано работно
време.
Счита се, че ЗМВР препращал към
подзаконовият акт, в настоящия случай- Наредбата, която е издадена от министъра
на вътрешните работи, на който законодателя е предоставил тази изрична законова
делегация.
Твърди се, че тези служители
имали специфични функции. За работещите на сумирано работно време служители по
ЗМВР са установени 8-, 12- или 24-часови смени. В разпоредбата на чл.142, ал.4
от КТ е записано, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано
изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността
на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и
служителите с намалено работно време- до 1 час над намаленото им работно време.
Ищецът полага труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е
определена по ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност на работното време
за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа. Това само по себе си
доказвало, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като техния статут е изключителен и различен от
общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР
на три групи. Именно поради спецификата на работата на държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, законодателят е установил по- голяма нормална
продължителност на работното време на тази група служители от тези по КТ, която
е обща и еднаква през деня, така и през нощта, а именно 8 часа. Прилагането и
на НСОРЗ не е възможно по същите причини.
С оглед спецификата на
служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР били предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително
възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на
основния платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на
служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по- благоприятен режим на
заплащане на извънредният труд по неговата продължителност- до 280 часа за
година по чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР и други. Тези служители не били поставени
в по- неблагоприятно положение.
Твърди се, че видно от
приложените и приети като доказателства платежни бележки, задължението на
ответника за заплащане на положения нощен труд е напълно и своевременно
изпълнено, а превръщането на часовете нощен труд в дневен такъв и
приравняването им в извънреден е в противоречие с нормите на действащото законодателство
и при уважаване на такава претенция ще се стигне до заплащане на труд, който
реално не е положен.
Приема се, че ищецът не е
обосновал и доказал претенцията си за заплащане на извънреден труд.
Сочи се, че дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава да
обоснове претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 да служи за формиране на извънреден труд.
Приема се, че за работещите по
трудово правоотношение, разпоредбите на НСОРЗ, на които ищецът обосновава иска
си се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. В този смисъл се цитира Решение №14 от
27.03.2012г. по гр.д.№405/2011г., ІVг.о. на ВКС.
Твърди се, че обратното
решение, на което се позовава ищецът- при преизчисляване на часовете нощен труд
с коефициент 1,143 получените допълнителни часове да се заплащат като
своеобразен труд би поставило в по-неблагоприятно положение работещите по
трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са
регламентирани от ЗМВР.
Сочи се, че ЗМВР прави ясно
разграничение между извънреден и нощен труд, като законодателят ясно
разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд
са посочени в закона, а тези за нощен труд- в заповед на министъра на
вътрешните работи. Налице е позоваване със съдебна практика.
Искането е да бъде постановен
съдебен акт, с който се отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна
и се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност.
Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е писмена молба от
процесуалния представител на ищеца. Подържа се жалбата, като се излагат
допълнителни аргументи в подкрепа на оспорване на решението, касаещи последваща
промяна в законодателството, както и доводи, изхождащи от мотивите на
постановеното от СЕС решение по преюдициално запитване, касаещо същия спор.
Изрично в последваща молба е
отразено несъгласието на ищеца за спиране на производството по общо съгласие на
страните, за да се постигне уеднаквяване на съдебната практика след
постановяване на тълкувателно решение, разрешаващо спора.
Производството по делото е било
спряно, поради отправено преюдициално запитване, имащо значение са спора.
След постановяване на решението
на СЕС по това запитване, производството е възобновено, като на страните са
дадени указания, според прочита от съда на това решение.
Страните са изложили доводи, като
нови доказателства не са представени.
В съдебно заседание, жалбоподателят
К.А.Г., редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалния му
представител- адв.М.. От страна на последната по предходно проведено заседание
на съда е постъпила писмена молба в която се моли да бъде уважена депозираната
въззивна жалба, по съображения подробно изложени в нея и се отмени
постановеното първоинстанционно решение, като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Вместо него се моли да се постанови друго, с което да се уважат
исковите претенции, ведно с направените уточнения и изменения.
Моли се да бъдат присъдени
разноски и за двете съдебни инстанции.
За ответникът ГД „ПБЗД- МВР“- С.,
редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния
му представител- юриск.С.. От страна на последния е представено писмено
становище по съществото на спора, респективно е представена писмена защита с
изложени подробни съображения в насока неоснователност на подадената въззивна
жалба. Искането е последната да се остави без уважение, като се потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за
прекомерност, ако съдът се произнесе в полза на ищеца. Моли за присъждане на
направените разноски- юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл.269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е
подадена искова молба от страна на ищецът К.А.Г., в която се твърди, че работи като
пожарникар при Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“- гр.Пазарджик към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи.
Твърди се, че работата е
организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12
часа по предварително утвърдени графици. През периода 08.11.2016г. до
08.11.2019г. се сочи, че е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка
от които включва полагане на нощен труд в часовия интервал от 22:00 часа до
06:00 часа на следващия ден. Така общо за посочения период е отработил 230
нощни смени.
Счита се, че положеният нощен
труд при работа на смени трябва да се изчислява сумирано за всеки тримесечен
период, а работата извън редовното работно време да се заплаща като извънреден
труд. Освен това субсидиарно следва да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения
нощен труд в дневен с коефициент 1,143, доколкото в действащите през процесния
период Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
издадени от министъра на вътрешните работи, липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, което представлява празнота в правната
уредба.
Искането е да се постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 1500лв.,
представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд през периода от 08.11.2016г. до 08.11.2019г., получен в резултат от
преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в Наредба за
структурата и организацията на работната заплата методика, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумата, и обезщетение за забава в размер на 220лв., дължимо за периода от
първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на
работното време до датата на завеждане на исковата молба.
Претендират се сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника, чрез пълномощника му е подаден писмен отговор. В него се оспорва предявения иск. Признава се
факта, че през исковия период страните са били в служебно правоотношение,
възникнало на основание ЗМВР, както и фактът, че ищецът е полагал труд на смени
при 24- часов режим на работа съгласно графици при сумарно отчитане на
работното време.
Оспорва се претенцията на ищеца
за преизчисляване на нощния труд в дневен по методиката, предвидена в Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, тъй като ищецът е държавен
служител и служебното му правоотношение се регламентира от ЗМВР, предвиждащ
специална 8- часова продължителност на нощния труд.
Счита се, че прилагането на
наредбата е недопустимо, тъй като същата противоречи на специалния ЗМВР и
представлява по- нисък по степен нормативен акт от закона. Освен това по време
на исковия период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., регламентираща
продължителност на нощния труд от 8 часа. При еднаква продължителност на
работното време по ЗМВР през деня и нощта съотношението им е 8:8, а
коефициентът е 1, а не както по КТ при съотношение на дневен към нощен труд 8:7
коефициентът е 1,143.
Приема се, че когато положеният
от държавния служител по реда на ЗМВР нощен труд е до 8 часа, той не се
трансформира в дневен, а се заплаща по 0,25лв. на час, съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи.
Оспорва се претенцията на ищеца
за заплащане на отработените часове нощен труд, представляващи разлика между
броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 и реално
отработените и заплатени часове, като извънреден труд.
Сочи се, че в ЗМВР нощният и
извънредният труд са ясно разграничени, като заплащането им е регламентирано по
различен начин- на извънредния труд- 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение съгласно ЗМВР, а на нощния труд- 0,25лв. на час,
съгласно заповед на министъра на вътрешните работи.
Твърди се, че положения от
ищеца нощен труд не е извънреден, тъй като е полаган в установеното за него
работно време и дори при трансформиране на нощните часове към дневни с
коефициент 1 няма да има допълнителни часове за заплащане.
Искането е да се отхвърлят
предявените искове с присъждане на разноски. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор между страните по
делото, а и се установява от представената по делото служебна бележка с рег.№101900-1846/10.12.2019г.,
че през периода от 08.11.2016г. до 08.11.2019г., ищецът е изпълнявал длъжността
командир на екип в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“- Белово към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“- Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-
МВР.
Видно от представените по
делото писмени доказателства, вкл.
протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч. се
установява времето на разположение и положения труд по време на официални
празници от ищеца К.А.Г..
Между страните по делото не е
спорно обстоятелството, че през процесният период ищецът Г. е бил в служебно
правоотношение с ответника,както и че
същият е полагал извънреден труд в периода от 08.11.2016г. до 08.11.2019г.
вкл., като броя часове отработено време се установява от приетите по делото
доказателства, в т.ч. приетата и неоспорена от страните съдебна експертиза.
Установява се от заключението
на съдебно- счетоводната експертиза, че положеният от ищеца нощен труд за
периода от 08.11.2016г. до 08.11.2019г. е в размер на 1631ч. Паричната
равностойност в брутен и нетен размер на действително положения, незаплатен и
неотчетен от работодателя нощен труд на база общия брой отработени нощни
часове, ако бъдат приложени разпоредбите на НСОРЗ през процесния период е в
размер на 1278,68лв. (брутен размер) или 1150,73лв. (нетен размер). Сумата на
обезщетението за забава върху главницата, изчислена от падежа на всеки от
тримесечните периоди- първо число на месеца, следващ изтичането на сумарния
тримесечен период, до датата на завеждане на исковата молба е 141,32лв.
При приложението на наредбата
за структурата и организацията на работната заплата- чл.8 и чл.9, ал.2,
респективно при прилагане на коефициент от 1,143 на ищеца биха се дължали
1645,55лв. за периода. След приспадане на дължимото възнаграждение възлиза на
1278,68лв. Дължимата лихва за забава възлиза на 141,32лв.
Във връзка с установяване на
положения труд от страна на ищеца през процесния период и заплащане в размер на
по 0.25лв. са ангажирани от ответника
писмени доказателства, неоспорени от ищеца.
В проведеното на 29.05.2020г. открито съдебно
заседание по делото пред първоинстанционния съд, на основание чл.214 от ГПК
е допуснато изменение на исковете, като
главният иск се счита предявен за сумата от 1645,55лв., а акцесорния иск се счита
предявен за сумата от 141,32лв.
При така установеното от фактическа страна от правна, съдът намира
следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, като същата е подадена от активно легитимирана страна в процеса и в преклузивния двуседмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК, като обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
По съществото си, същата е частично основателна. В този аспект, за да се произнесе съдът по основателността на претенцията, следва да се обсъди, както законодателството относимо към спора и действащо за исковия период, доводите на ищеца в тази връзка, както и съответно съображения, изложени в решението на СЕС по този основен въпрос.
Спорно между страните е дали
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР
са приложими разпоредбите на специалния Закон за МВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове или са приложими общите граждански норми на
КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата- чл.9, ал.2
за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.
По този
въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с Разпореждане
от 26.02.2020г. на ВКС е образувано т.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС, по което дело
все още не е постановено тълкувателно решение и поради приетото, че висящото
тълкувателно дело не е основание за спиране на настоящото производство, съдът
излага съображенията си по този спор.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ се съдържа легално определение
за извънреден труд- това е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Действащата към релевантния
момент разпоредба на чл.187 от ЗМВР е предвиждала:
(1) Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна
работна седмица.
(2) За държавните служители,
които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за
живота и здравето, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-
часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския
институт на МВР може да се определя и 6- часова смяна. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.
(4) За държавните служители в
МВР, извън тези по ал.2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен
ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и
след изтичане на редовното работно време.
(5) Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира със:
1. допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата
в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден;
2. възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на
смени.
(6) Извънредният труд по ал.5
се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(7) Извънредният труд не може
да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
(8) Държавните служители в МВР
имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична
почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата
по ал.9.
(9) Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Именно тази и непрецизна според
съда редакция е породила неясноти и е предизвикала правния спор.Съдът приема еднозначно
този текст в смисъл- не е определена в този закон нормална продължителност
на труда, полаган през нощта.
Към настоящият момент, след
изменение от 2020г. този текст има следната редакция:
(1) (Доп.- ДВ, бр.60 от 2020г.)
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00ч.
(2) (Изм.- ДВ, бр.14 от 2015г.)
За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при
специфични условия и рискове за живота и здравето се установява намалено
работно време.
(3) (Изм.- ДВ, бр.14 от 2015г.,
изм. и доп., бр.81 от 2016г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016г.,
относно изречение второ, в сила от 1.02.2017г., изм., бр.60 от 2020г.) Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени- сумирано за тримесечен период. Определянето на 24- часова смяна е по
изключение.
(4) (Нова- ДВ, бр.60 от 2020г.) При сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1.
(5) (Предишна ал.4- ДВ, бр.60
от 2020г., изм., бр.85 от 2020г., в сила от 01.01.2021г.) За държавните
служители в МВР, извън тези по ал.2 и работещите на смени, се установява
подневно отчитане на работното време.
(6) (Изм. и доп.- ДВ, бр.14 от
2015г., предишна ал.5, бр.60 от 2020г., изм., бр.85 от 2020г., в сила от 01.01.2021г.) Държавните служители в МВР при необходимост
изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(7) (Предишна ал.6, изм.- ДВ,
бр.60 от 2020 г., бр.85 от 2020г., в сила от 01.01.2021г.) Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(8) (Изм.- ДВ, бр.14 от 2015г.,
предишна ал.7, бр.60 от 2020г.)
Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и
280 часа годишно.
(9) (Предишна ал.8, изм.- ДВ,
бр.60 от 2020г.) Държавните служители в
МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична
почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата
по ал.10.
(10) (Предишна ал.9, изм. и
доп.- ДВ, бр.60 от 2020г.) Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Това изменение косвено
потвърждава тезата, че в закона е имало
празнота, като законодателя не е уредил изрично нормалната продължителност на
труда през нощта- съзнателно приемайки, че намира приложение общата разпоредба
на КТ или поради пропуск.
За процесния период, въз основа
на делегацията на закона е издадена
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.31 и 34 от тази Наредба е предвидено, положеният труд в
периода от 22,00ч. до 06,00ч. при сумирано отчитане на работното време общият
брой на тези часове за целия отчетен период се умножава по 0,143 и полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Тази Наредба е отменена с
влязлата в сила на 01.04.2015г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане (Наредба
от 2015г.), с разпоредбата на чл.32 от която е посочено, че извънредния труд се
компенсира по реда, посочен в ЗМВР, като не е предвидено прилагането на
коефициент.
Тази Наредба от 2015г. е
отменена с влязло в сила на 29.07.2016г. решение на ВАС по дело №5450/2016г. и
новата Наредба по чл.187 от ЗМВР е обнародвана на 02.08.2016г. със заглавие
Наредба №8121з-776/29.06.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане (Наредба от 2016г.), като уредбата на
извънредния и на нощния труд в нея е идентичен с начина, посочен в Наредбата от
2015г.
Тази Наредба от 2016г. е
отменена с Решение на ВАС от 10.12.2019г. по дело №8601/2019г. обнародвано в ДВ
на 14.01.2020г. Приета е Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение (Наредбата от 2018г.),
влязла сила на 14.08.2018г.
Приета е и Наредба
№8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд
през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и
за времето на разположение (Наредбата от 2019г.), влязла сила на 04.10.2019г.,
с която е отменена Наредбата от 2018г. Двете Наредби- от 2018г. и от 2019г. са
с идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от
22,00ч. до 06,00ч., за който съгласно чл.9 се дължи допълнително възнаграждение
за положен нощен труд. Приложими в случая са и издадените от Министъра на вътрешните
работи Заповеди от 2017г. и от 2020г., сочещи размер на допълнителното възнаграждение
за нощен труд от по 0,25лв. на час, съгласно заповедта от 2017г. и 1,00лв.,
съгласно заповедта от 2020г., за които по делото не се спори, че са издадени,
които са съобразени и от заключението по счетоводната експертиза.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2016г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2019г., както и в последно приетата Наредба №
8121з-36/07.01.2020г., липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., съгласно което при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч. за
отчетния период се умножава по 1,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че
отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
С определение от 22.06.2022 г.,
постановено по настоящото дело, ПОС е приел, че в § 51 от Решение на СЕС от
24.02.2022 г. по преюдициално дело С-262/2020 г., съдът, мотивирайки първия
преюдициален отговор, е подчертал, че когато определят необходимото равнище на
защита на здравето и безопасността на работниците, които полагат нощен труд,
държавите членки трябва да следят дали е гарантирано спазването на принципите
на защитата на безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва
да следят в полза на полагащите нощен труд работници дали има други мерки за
закрила под формата на ограничения в продължителността на работното време,
по-високо заплащане, осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки или
сходни средства, които да позволяват да се компенсира или да се ограничи
влиянието върху организма на особената тежест на този вид труд, по-голямата и
по-бързо натрупвана умора, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да
се съобрази естеството на нощния труд.
При мотивиране на втория
преюдициален отговор, в § 71 - 72 СЕС е дал насочващи пояснения за
допълнителните проверки, които националният съд следва да извърши, а именно:
следва да определи каква категория работници ползва общия правен режим по член
140 от Кодекса на труда и каква друга категория е изключена от обхвата му.
Указал е, че ще трябва да се провери дали националният законодател е решил да
изключи тази втора категория предвид в частност обективните характеристики на
функциите, които изпълняват работниците от нея.
СЕС е указал, че едва след
такъв анализ може да бъде отговорено конкретно на въпроса дали различното
третиране е обосновано, т.е. дали се основава на обективен и разумен критерий.
Посочил е, че различното третиране трябва да е свързано с допустима от закона
цел и да е съразмерно (пропорционално) на тази цел.
Поради това съдът е указал на
страните, че в своето решение съдът ще извърши преценка налице ли е сходство в
правната уредба на сходни длъжности с тази на ищеца в частния и публичния
сектор по отношение на всички характеризиращи ги елементи, като в тази връзка е
дал на страните указания, че имат възможност да изразят своята позиция по
очертаните по-горе спорни въпроси в писмени становища, както и да представят
или поискат доказателства, по следните въпроси:
1.Какъв е пакетът от закрилни
мерки (напр. формата на намалена продължителност на работното време, допълнително
заплащане, предоставяне и осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки,
предпазно облекло или други сходни придобивки), които позволяват да се
компенсира или да се ограничи влиянието върху организма на особената тежест на
нощния труд, полаган от ищеца, за да се гарантира защитата, безопасността и
здравето на работниците, упражняващи подобна професия?
2.Кои работници от частния
сектор имат сходни функции като тези на полицаите и пожарникарите, и каква
защита на нощния труд ползват същите?
3.Какви съображения, наред с
икономическите, са мотивирали промяната в нормативната уредба относно
отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители в МВР.
Страните не са предприели
конкретни действия.
За да направи извод за
наличието или липсата на неравно третиране на държавните служители по ЗМВР,
съдът анализира правния статут и уредбата на нощния и извънредния труд и
наличието на закрилни мерки за работещите по ЗМВР и работещите в частния сектор
или други държавни служители със сходни функции, каквито са лицата, извършващи
частна охранителна дейност и лицата, заемащи длъжност „горски инспектор“ по
действащия Закон за горите.
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона
за частната охранителна дейност (ЗЧОД) частната охранителна дейност е търговска
дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица,
охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на
максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари,
осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид
мероприятия. Очевидно е сходството на регламентираната с този закон дейност и
тази, изпълнявана от служителите на МВР и регламентирана в ЗМВР.
Съгласно чл.50, ал.1 от ЗЧОД
ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.1- 8
може да бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност,
съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с
едноличния търговец или юридическото лице.
Според ал.2 ръководител или
изпълнител на частна охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.9 може да бъде лице,
което работи по основно или допълнително трудово правоотношение на длъжност,
съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с
едноличния търговец или юридическото лице.
А съгласно ал.3 на същия член
физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния
орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице,
оправомощено да го управлява и представлява, може да сключи трудов договор по
ал.1 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование-
за ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност, което отговаря на
посочените в закона условия.
Според цитираните императивни
правни норми лицата, осъществяващи частна правоохранителна дейност работят по
трудово правоотношение, което се подчинява на нормите на КТ, в т.ч. и нормите,
уреждащи нощния и извънредния труд, отпуските и почивките и целият пакет от
закрилни средства, свързан с полагането на този вид труд.
Дейността на лицата, заемащи
длъжността „горски инспектор“, се регламентира от Закона за горите и ал.2 от
Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии
(обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012г., в сила от 7.02.2012г.). Съгласно чл.196, ал.1
от ЗГ, Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват
контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските
територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на
дървесина и недървесни горски продукти.
Според ал.3 във връзка с
осъществяването на контролните функции по ал.1 Изпълнителната агенция по горите
и Министерството на вътрешните работи могат да сключат договор за
сътрудничество.
Съгласно чл.200, ал.1 от ЗГ при
изпълнение на служебните си задължения горските инспектори имат право да:
1. отвеждат принудително
нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото районно управление на
Министерството на вътрешните работи;
2. използват физическа сила и
помощни средства само ако не могат да изпълнят служебните си задължения по друг
начин, при:
а) противодействие или отказ да
се изпълни законно разпореждане;
б) задържане на правонарушител;
в) нападения срещу служителите
или граждани;
г) групови нарушения на
обществения ред.
Така регламентираната дейност
на ИАГ и в частност на горските инспектори сочи на сходство с дейността,
осъществявана от органите на МВР във връзка с опазване на обществения ред, но
по отношение на горските територии в Република България.
Съгласно разпоредбите на чл.31,
ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии назначаването на горски инспектори се извършва след провеждане на
конкурс. Конкурсът за длъжности по чл.35, ал.1, т.1- 3 се провежда по реда на
ЗДСл.
Назначаването на горски
инспектори на длъжностите по чл.35, ал.1, т.4- 6 се извършва след провеждане на
конкурс в съответствие с реда, определен в Кодекса на труда (КТ) и изискванията
на наредбата.
В параграф 4 от ПЗР от
посочената наредба, законодателят е предвидил в срок до шест месеца от влизане
в сила на наредбата служителите на ИАГ и нейните структури, които отговарят на
изискванията за заемане на длъжностите по чл.35, ал.1, т.4, 5 и 6 (главен
специалист- горски инспектор, старши специалист- горски инспектор и младши специалист-
горски инспектор) от същата наредба и желаят да я заемат, да могат да се
преназначават без провеждане на конкурс.
При тази законова регламентация
за заемане на длъжността следва да се приеме, при назначаването си горските
инспектори сключват трудов договор по КТ или договор по служебно правоотношение
съгласно ЗДСл, което означава, че полагането на извънреден и нощен труд, както
и на закрилните мерки, свързани с този вид труд, се подчиняват на нормите на
ЗДСл и КТ.
За да прецени дали е налице
неравно третиране на служителите на МВР с работниците и служителите, чиито
трудови правоотношения са подчинени на ЗДСл и КТ, съдът следва да направи
анализ на правната уредба на нощния и извънредния труд в тези законови и
подзаконови нормативни актове и да ги сравни с уредбата на този вид труд в ЗМВР
и относимите подзаконови нормативни актове.
Съгласно чл.140, ал.1 от КТ
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5- дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Според ал.2 на чл.140 нощен е
трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители,
ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч.
Ал.3 пък разпорежда, че работодателят
е длъжен да осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи
напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.
В чл.143, ал.2 от КТ е дадена
легална дефиниция на извънредния труд, а ал.2 на същия член сочи, че
извънредният труд е забранен. Изключения от тази забрана са предвидени в чл.144
от КТ, като в т.2 се съдържа изключение, относимо за работещите в МВР- за
извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи,
свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично
подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични
ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на
обществения ред.
Съгласно чл.146, ал.1 от КТ,
продължителността на извънредния труд през една календарна година за един
работник или служител не може да надвишава 150 часа, а ал.2 сочи, че с
колективен трудов договор тя може да бъде увеличена до 300 часа годишно. В
чл.262 от КТ пък е посочен размерът на заплащане на извънредния труд- 50 на
сто- за работа през работните дни; 75 на сто- за работа през почивните
дни; 100 на сто- за работа през дните на
официалните празници; 50 на сто- за работа при сумирано изчисляване на
работното време.
Съгласно чл.8 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата в редакцията към релевантния
период за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00ч. и 6,00ч.
на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25лв.
С изменението с бр.66 от
24.07.2020г., в сила от 1.01.2021г., чл.8 от Наредбата гласи, че за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00ч. и 6,00ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по- малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена
за страната, но не по- малко от един лев.
Съгласно разпоредбата на чл.67,
ал.7 от Закона за държавния служител вр. с чл.20 и чл.21 от Наредбата за заплатите
на служителите в държавната администрация, в сила от 01.01.2017г.,
допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него
(след 22,00ч. до 06,00ч.) е до 0,25лв; за положения извънреден труд се заплаща
допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху
индивидуалната основна заплата, в размер 50% върху индивидуалната основна
заплата. Тези размери не са променяни в следващите редакции на наредбата.
И по трите разглеждани закона
на работниците или служителите, полагащи нощен труд, се полагат ободряващи
напитки, храна или тяхната равностойност.
Сравнителният анализ на
нормативната уредба на нощния труд сочи, че ако регламентацията му в ЗМВР е
сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи
този вид труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и
служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в
сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват
на ЗМВР. Така например освен, че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа,
заплащането на същия според този нормативен акт предвижда увеличение в размер
на 15% от минималната работна заплата, но не по- малко от 1 лев на час, а със
Заповед №8121з-156/05.02.2020г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е
фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя на
база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм в отделни
случаи би позволил заплащането на този вид труд да е по- високо от 1 лев на
час. В същото време с последното изменение на чл.187, ал.1 от ЗМВР нощният труд
е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на
нощния труд, според КТ. Следователно частен охранител, работещ на трудов
договор, съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на
служител на МВР е третиран по- благоприятно от служителя на МВР. Същото се
отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на
КТ. Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на
служителите на МВР, съществувала в чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби.
В тази връзка не може да бъде
споделено възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване
на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден,
защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители
в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми- допълнително
възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на
основния платен годишен отпуск /чл.189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на
служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по- благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6
и 7 от ЗМВР/ и др. Тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в
самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат
изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен и извънреден труд
при работа с високо нервно- психическо натоварване, каквато несъмнено е
работата на служителите на МВР. Указанията в решението на СЕС са да се установи
дали по- голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг
начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно
време допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР
нощен труд. Такива доказателства обаче не бяха представени по делото,
независимо от изричните указания, дадени с определението на ПОС от 21.09.2022г.
От друга страна нито в Закона
за МВР, нито в мотивите за изменението му са посочени причини, които да
обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания
нощен труд и премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към
дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима
от закона цел. Или ако се вземе предвид отново регламентацията на труда на
частния охранител съгласно ЗЧОД (който препраща към КТ за уреждане на трудовите
правоотношения с тези служители), остава без отговор въпросът на базата на
какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР касателно
нощния труд са уредени по-неблагоприятно в сравнение с трудовите
правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от частния охранител.
Както сочи СЕС в своето решение
по коментираното по-горе преюдициално запитване, макар че чл.8 и чл.12, буква
„а“ от Директива 2003/88 да не налагат да се приеме национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор е по- кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на допълнително
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Като е приел, че намират
приложение нормите на специалния закон ЗМВР, в който няма празнота и е уредна
различна продължителност на нощния труд за служителите на МВР в отлика от КТ,
съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и
предявените искове- уважени в посочените в мотивите размери, според
заключението на експерта. Следва да бъде отменено и решението в частта му за
разноските, като такива следва да се присъдят в полза на въззивника. В
останалата отхвърлителна част, над размера 1278,68лв. до 1645,55лв, решението,
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и съдът го намира за основателно.
Общия размер на адвокатското възнаграждение пред двете инстанции е 1330лв.
В случая, настоящата инстанция
приема същото за прекомерно. В този аспект следва да се посочи, че е налице известна правна сложност по делото, но не
може да не се оцени факта, че адвоката представлява множество ищци с напълно
идентични спорове, не се явява по делата и представя само писмени становища.
Всичко това мотивира съдът да намали този размер до 600лв., съобразявайки установените
минимални размери.
Ответникът дължи направените
разноски от бюджета в размер на 200лв. за експерт.
Въпреки изхода на спора, на
основание чл.84, т.1 от ГПК, държавна такса не се дължи.
Мотивиран от изложеното ,
Пазарджишки окръжен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение
№652/29.06.2020г,. постановено по гр.д.№4407/2019г. по описа на РС- Пазарджик,
с което са отхвърлени предявените от К.А.Г.,
с ЕГН ********** ***, против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи, с административен адрес:
гр.С., ул.“П.“ №171А, представлявана от Главен комисар Н.Н., искове за заплащане
на сумата до размера на 1278,68лв., представляваща неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 08.11.2016г.
до 08.11.2019г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд
съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и на обезщетение
за забава в размер на 141,32лв., дължимо за периода от първо число на месеца
след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното
време до датата на завеждане на исковата молба, както и в частта за разноските,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на
вътрешните работи с административен адрес: гр.С., ул.“П.“№171А, да заплати на К.А.Г., с ЕГН ********** ***, сумата
от 1278,68лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение
за положен извънреден труд през периода от 04.11.2016г. до 04.11.2019г.,
получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно
въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата и на обезщетение за забава в
размер на 141,32лв., дължимо за периода от първо число на месеца след изтичане
на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до датата
на завеждане на исковата молба.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата му отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на
вътрешните работи с административен адрес гр.С., ул.“П.“№171А, да ЗАПЛАТИ на К.А.Г., с ЕГН ********** ***,
сумата 600лв. разноски по делото, а в полза на Бюджета на съдебната власт
200лв.- разходи за експерт.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.