Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 09.06.2020г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

         ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІVІ състав, в публичното заседание на  04.06.2020 година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от съдия  Бишуров АНД № 232/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството  по реда на чл.59 и  сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Велинград, представлявано от членовете на съвета на директорите - Х.К.Т., К.Х.Т. и М.П.В.против НП № 468121-F501138 от 09.10.2019г. на директор Офис-Пазарджик към ТД на НАП-Пловдив, с което на основание чл.355 ал.1 от КСО и за нарушение на чл.3 ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл.5 ал.4, т.2 от КСО на дружеството е  наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.  /петстотин лева/.

Релевираните във въззивна жалба обстоятелства се свеждат до наличие на материална и процесуалноправна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Фактът на извършеното нарушение не се отрича, но се навеждат доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява изпраща процесуален представител, който подържа жалбата, ангажира доказателства  и излага съображения  за  нейната  основателност.  Иска отмяна на НП основно с аргумент, че АНП е започнато след изтичането на тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Не претендира присъждане на деловодни разноски.

АНО, чрез процесуалният си представител, пледира обобщено относно това, че против дружеството са издадени няколко НП за аналогични нарушения извършени в определен период от време. Сочи, че по някои от производствата действително АНП е започнато след изтичането на тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, но по други не е. Иска потвърждаване на тези НП, по които производството е образувано в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на страните, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на осигурител не е подало в срок декларация обр.6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за м. април 2019г. Съгласно Наредба Н-8/29.12.2005г. декларацията е следвало да бъде подадена до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Възнагражденията за мес. април 2019г. са били платени на 30.04.2019г. Информацията е следвало да бъде подадена не по-късно от 27.05.2019г. /първи присъствен ден след 25 и 26 май 2019г. /събота и неделя/ - бел. моя/.

Нарушението е било извършено на 28.05.2019г. в гр.Пазарджик.

Декларацията е била подадена по електронен път на 19.06.2019г., т.е. със закъснение от 23 дни.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.3 ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл.5 ал.4, т.2 от КСО, поради което против жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№ F501138 от 22.07.2019 година. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя без той да е бил канен изрично за това действие.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което  било връчено на представител на дружеството на 16.01.2020 година, а жалбата против него била подадена по куриер чрез АНО на 23.01.2020 год., т.е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което се явява процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя – св.К..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

Няма спор по делото, че дружеството е извършило вмененото му административно нарушение. Този факт не се отрича и в подадената въззивна жалба, а и в хода по съществото на спора пред въззивната инстанция.

В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които драстично засягат правото на защита и са основание за отмяна на атакуваното НП.

Установи се безспорно по делото, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и той никога не бил канен да се яви пред проверяващите органи за съставяне на акт за нарушение. Това категорично стана ясно от показанията на актосъставителя. Именно това според настоящия съдебен състав е драстично процесуално нарушение , т.к. са били нарушени императивните правила на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Основният принцип визиран в ал.1 предвижда, че актът се съставя в присъствието на нарушителя, в конкретния случай това е следвало да стане в присъствието на надлежен представител на дружеството. Изключение от това правило се намира в хипотезата на ал.2, където е предвидена възможност АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя, но само когато не може да бъде намерен или след надлежна  покана не се яви за съставянето на акта. В настоящият случай няма спор, че АУАН е съставен без приетия като нарушител да канен за това действие на тази дата. На 26.07.2019г. актът е бил връчен /предявен и подписан/ от представител на дружеството.  Обстоятелството, че в крайна сметка АУАН е бил връчен на дружеството и то, чрез представителните си органи, се е запознало с неговото съдържание не санира по никакъв начин допуснатото процесуално нарушение. Както е известно  административнонаказателния процес е строго формален и неговото начало се поставя със съставянето на акта за установяване на конкретното нарушение. От съществена важност е актът и НП да са съставени и издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, за чието спазване съдът следи служебно. АНО, след като констатира изтичането на сроковете, следва със своя акт да прекрати административнонаказателното производство. Актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта, щом той е известен. В поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час именно, за да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Да се допусне безрезервно отклонение от тези императивни правила ще доведе до административен произвол, т.к. ще бъде възможно например актосъставителят, който е установил нарушението и нарушителя да съставя АУАН в отсъствие, с единствената цел да не изтече срока по чл.34 от ЗАНН /три месеца от откриване на нарушителя и една или две години-само за някои нарушения, от извършване на нарушението/, едва след което да предприема действия за предявяване на акта. Това е достатъчно основание за отмяна на НП.

Отделно от това вмененото административно нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като се изходи от това, че то е извършено за първи път, както е отразено в НП. От него не са настъпили никакви вредни последици, както и че е било отстранено от дружеството на 19.06.2019г.,  когато процесната декларация е била подадена, т.е. преди съставянето на АУАН и започването на АНП. Не е без значение и краткия срок на закъснението за подаването на декларацията. Това е отделно основание за отмяна на НП, защото като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Няма съмнение, че преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност.

При този изход от делото не може да бъде удовлетворено искането на процесуалният представител на АНО за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Право на присъждане на разноски в тази ситуация би имало дружеството жалбоподател, но не бе направено такова искане, поради което съдът служебно не би могъл да присъди такива.

 

 

По тези съображения и  основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :

 

Р      Е      Ш      И :

 

ОТМЕНЯ  НП № 468121-F501138 от 09.10.2019г. на директор Офис-Пазарджик към ТД на НАП-Пловдив, с което на „Х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Велинград, представлявано от членовете на съвета на директорите - Х.К.Т., К.Х.Т. и М.П.В., на основание чл.355 ал.1 от КСО и за нарушение на чл.3 ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл.5 ал.4, т.2 от КСО е  наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.  /петстотин лева/.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд. 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: