Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 22
15.01.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1143 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.А.С., гражданин на Л., с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): гр.Х., обл.Х., ж.к.„Д.“ №**, РПЦ – Х., против Решение №УПХ-195/27.11.2020 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалната разпоредба на чл.9, ал.1 от ЗУБ.
Цитира разпоредбите на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и сочи, че видно от мотивите на обжалвания акт, административният орган не твърдял, че молбата му за международна закрила се основавала на основания извън предметния обхват на ЗУБ. Цитира чл.8, ал.1 от ЗУБ и сочи, че наличието и основателността на опасенията следвало да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за закрила данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното водело до нарушаване на основни права на човека, и закрилата, която можело да бъде получена от държавата по произход. Жалбоподателят твърди, че в настоящия случай, видно от протокола от проведеното с него интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, той изразил ясно опасенията си относно заплахата за живота и сигурността му, които били причина за напускане на страната му по произход – Л., с които обосновал конкретни опасения от преследване. Тези опасения били в резултат на извършваната от него политическа дейност, но най-вече заради действията му, свързани с освобождаването на брат му от незаконно задържане, извършено от членовете на групировката „Хизбула“. Както било известно, „Хизбула“ била шиитска организация в Л., която имала военно и политическо крило. След атентата в Сарафово, Европейският съюз обявил военното крило за терористична организация. САЩ, Обединеното кралство, Израел и редица други държави също приемали „Хизбула“ за терористична организация. Жалбоподателят считал, че описаната ситуация сочела за наличието на хипотезата на чл.9, ал.2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в Л. бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, които можели да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Безспорен бил факта, че групировката „Хизбула“, както и други въоръжени милиции, не можели да бъдат контролирани от държавната власт в Л., и влиянието им върху всеки отделен индивид било смазващо. Това обстоятелство не било възприето от административния орган. В справка вх.№МД-515/28.09.2020 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ липсвала информация относно сигурността в Л.. Липсвала и информация, от която да се направел извод относно ролята на групировката „Хизбула“ в обществения и политически живот, както и средствата и методите, които същата групировка използвала за постигане на своите цели. Посочва се интернет източник към статия, в която била изложена същността, структурата и методите на работа на тази групировка. Твърди се, че не била събрана подробна информация за състоянието на сигурността в Л., от която да се направи извод за това, че там са гарантирани основните човешки права и местната администрация е в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани при наличие на решение, с което на оспорващия се отказва закрила. Жалбоподателят считал, че фактите в изложената от него бежанска история, съобразени със събраните в административното производство доказателства, безспорно попадали в предметния обхват на ЗУБ, и доколкото молбата му за закрила попадала в приложното поле на ЗУБ, то била препятствана възможността същата да бъде квалифицирана като явно неоснователна. Задължението на административния орган да изложи подробни аргументи относно ситуацията в държавата по произход, произтичало от факта, че това било законова гаранция за спазване на най-основния принцип в бежанското право (non refoulment) – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. Твърди се, че съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните от това последици.
Ответникът, Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез РДГП – Елхово/ГПУ – Свиленград към ГДГП – МВР под УРИ 453600-1679/08.11.2020 (БЦ-7/07.11.2020 г.) и подадена чрез РПЦ – гр.Харманли под вх.№1272/10.11.2020 г., заведени в ДАБ под рег.№УП 16129/10.11.2020 г., А.А.С., гражданин на Л., е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП 16129/10.11.2020 г. като А.А.С., гражданство Л., етническа принадлежност ***, роден на *** г. в Л., гр.С*, с постоянен адрес Л., Б*, с ****образование, професия – ***, религия – ***, ***, с документ за самоличност – национален паспорт, издаден от Л., валиден до 03.09.2021 г. В приложение към регистрационния лист са посочени поименно родителите, братята и сестрите на чужденеца, както и имената на съпругата му и две деца на 7 г. и 11 г., които се намират в Л..
Под рег.№УП-16129/20.11.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с А.А.С. с ЛНЧ **********.
С Решение №УПХ-195/27.11.2020 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на А.А.С..
На 03.12.2020 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 10.12.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.) Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-233/23.03.2016 г. на Председателя на ДАБ, с която Р. А. Б., младши експерт в РПЦ – гр.Харманли, е определен за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.), производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
Според чл.70, ал.1 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.), при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.
Регистрацията на А.А.С. е извършена на 10.11.2020 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 27.11.2020 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е
позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на
международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице
условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1
– се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва
никакви причини за основателни опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически
твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че
чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и
изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения
относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8
от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка
на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи
какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е
сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са
подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав
надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за
закрила.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни
опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата
си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от
закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността
на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил
като причина за напускане на страната си по произход – Л., някоя измежду
изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Интервюираният разказал, че напуснал Л. сам,
легално на 27.10.2020 г. със самолет от Б. за И., Т.. В Република България
влязъл с брат си и семейството му на 02.11.2020 г. през ГКПП Капитан Андреево с
автобус. Поискали от българските власти закрила. Посочва, че е ***, че има
сключен граждански брак през 2003 г., съпруга и четири деца, на които посочва
имената. Цялото му семейство – жена му и децата, били в Л.. През 2001 г.
завършил **** образование в гр.С*, работил като ***. Бил член на партия Седем
от 2019 г. Нямал членска карта, членството му се изразявало в участие в
демонстрации срещу управлението. Когато бил на 18 години за последен път
гласувал. На въпроса за причините, поради които е напуснал страната си и не
желае да се завърне в нея отговаря, че брат му имал проблем, бил отвлечен за
пет дни, от 05.10.2020 г. до 10.10.2020 г. от Х. Тъй като интервюираният, също
като брат си, членувал в партия Седем, за това се страхувал за живота си. Разказва,
че разбрали от едно момче, че брат му е задържан в кв.А., където местните били
от Х., и там нямало контрол на самото правителство. Освен това разбрали, че
рано сутрин там има само един охранител, заявителят и още двама души отишли там
към 4 часа сутринта, било едно подземие, и освободили брат му. Брат му бил
пребит, откарали го до летището и той веднага напуснал Л. за Турция, където
имало безвизов режим. След като изпратил брат си, интервюираният се прибрал в
квартала си, кв.К., където имало военно присъствие. Въпреки всичко се страхувал
и се преместил да се приюти в сгради, които били пострадали от взривовете на
пристанището. Същото момче, което го информирало за задържането на брат му, му
казало, че бил търсен. Жена му получила информация, че ги били търсили в
тяхното жилище и разбили вратата им. Той посъветвал жена си да отиде при нейна
приятелка.
Освен това интервюираният изрично заявява, че не е
участвал в религиозна организация, общност или секта, не е имал проблеми заради
религията, която изповядва, не е имал проблеми заради принадлежността си към
етническата група арабин. Декларира, че никога не е бил член на въоръжена
групировка или паравоенно формирование.
Отрича върху него лично да е било оказвано насилие,
да е бил задържан или арестуван, срещу него или негови близки да е възбуждано
съдебно дело (процес). Заявява, че не иска да се връща в Л., а иска от
България да им даде статут.
В проверяваното решение административният орган е
обсъдил заявените в интервюто твърдения на А.А.С., че членува в политическа
партия Седем, като въз основа на разказа му и констатираните в него
несъответствия с информацията, изнесена в Справка с вх.№МД-515/28.09.2020 г. на
Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ – МС относно Л., е възприел, че той не
познава добре политическата обстановка в страната, т.е. не е политически
активно лице. Обосновал е извод, че приема твърдението на жалбоподателя за
членство в посочената политическа партия като недостоверен факт. Въз основа на
това е възприел за недостоверно и твърдението на чужденеца, че по тази причина
той се страхувал за живота си и напуснал Л.. Изложени са мотиви, че споделеният
от молителя страх за живота му, като причина да напусне Л., се оценява като
субективно негово усещане, неподкрепено от обективни обстоятелства, и по тази
причина не следва да се оцени като преследване. Административният орган е
посочил, че в случая не са налице субективния и обективния елементи на
предвиденото в чл.8, ал.1 от ЗУБ понятие „основателни опасения от преследване“,
във връзка с определението на понятието „преследване“, дадено в чл.8, ал.4 от
ЗУБ.
Съдът изцяло възприема тези изводи на
административния орган като обосновани и съответни на предоставените от
жалбоподателя данни за бежанска история. От подробно обективираните в протокола
от проведеното с чужденеца интервю обстоятелства, не може да се направи извод
за заявени от интервюирания основателни
опасения от преследване, основани на
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група, по смисъла на ЗУБ. Изследвайки данните от бежанската
история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не
се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ
преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Правилно
административният орган е съобразил, че актовете и действията по преследване
трябва да бъдат достатъчно сериозни по своето естество и повторяемост, че да
водят до тежко нарушаване на основните права на човека, застъпени в
Европейската конвенция за правата на човека, а в процесния случай такива не се
установяват. Правилен е и изводът му, че изложените от чужденеца мотиви за
напускане на страната на произход не са правно значими за търсената закрила и
не следва да се третират като репресия или преследване.
Аргументиран е крайния извод на административния орган,
че причините, поради които чужденецът е напуснал страната си по произход Л., не
са сред предвидените в нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ. При проведеното с
жалбоподателя интервю не са изложени адекватни твърдения, които да сочат на
наличие на риск за неговия живот или свобода в държавата по произход. Разказаната
история със „задържането“ на брат му за пет дни в квартал на града, с
твърдения, че това е сторено от групировката „Хизбула”, дори да се приеме за
достоверно, касае проблеми на брата на жалбоподателя. Не са обективирани
достоверни твърдения и не са налице данни „задържането“ да е сторено именно от
членове на тази групировка, причините за извършването му, както и данни за реални
заплахи, насочени лично срещу търсещия закрила или неговото семейство, и за предприето
преследване. В случая не е налице „преследване“ по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5
от ЗУБ, доколкото посоченото в бежанската история на А.А.С. не обосновава
сериозно посегателство върху неговия живот, свобода или физическа цялост, респ.
няма данни сочените действия на групировката „Хизбула“ да препятстват лично
чужденецът да живее в страната си по произход. Не се доказват и обстоятелства, от
които да се изведе извод, че същият ще бъде преследван, в случай, че се завърне
в Л.. Правилно, поради така изложените съображения, административният орган е
достигнал до извод, че на чужденеца следва да бъде отказано предоставяне на
статут на бежанец по чл.8 от ЗУБ.
По делото няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Правилна е и
преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в
държавата си по произход той да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Горната хипотеза не е налице в конкретния случай.
Административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка с вх.№МД-515/28.09.2020 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Л., като е цитирал в решението си и част от съдържанието на справката, включително касаещо действията на групировката „Хизбула“. Въз основа на нея е направил извод, че там не е налице извънредна ситуация, която да се характеризира с толкова висока степен на опасност, че да съществуват сериозни и потвърдени опасения да се смята, че именно лицето, търсещо закрила, индивидуално би се изложило на разглежданата опасност. Въз основа на заявените от молителя лични обстоятелства и на общата обстановка в Л., административният орган е достигнал до заключение, че молителят не спада към кръга от лица, потенциални жертви на безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт, тъй като такъв там няма.
Не се споделят изложените в жалбата твърдения, че в използваната Справка липсва информация относно сигурността в Л. и такава относно ролята на групировката „Хизбула“ в обществения и политически живот на страната. Цитираната справка е изготвена в съответствие с „Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход“ и в основата й са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Справката съдържа актуална към 25.09.2020 г. информация относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Л., която е обсъдена в процесния акт и която не води на извод за много високо ниво на безогледно насилие, изискуемо за търсената субсидиарна закрила.
Въз основа на това не се установява спрямо жалбоподателя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на жалбоподателя се подкрепя и от допълнително представената по делото актуална Справка с вх.№МД-25/13.01.2021 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ – МС. Въз основа на съдържащата се в нея информация също следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход.
Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.С., гражданин на Л., против Решение №УПХ-195/27.11.2020 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: