Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.02.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНДЖОВА
ИРИНА С.
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 1548 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 11.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 67785/2018г. на Софийски районен съд, 62-ри състав са изнесени на публична продан следните допуснати до делба между: С.Н.К., ЕГН **********, Д.Ц.А., ЕГН ********** и Г.Ц.М., ЕГН ********** при квоти 2/6 ид.ч. за С.Н.К., 3/6 ид.ч. за Д.Ц.А. и 1/6 ид.ч. за Г.Ц.М., недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.2824.350, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г., с адрес на поземления имот: гр. София, район Връбница, ул. ***а, с площ от 723 кв.м, съгласно Скица на поземлен имот № 15-473464-28.09.2017 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор: няма, номер ПО предходен план: 350, квартал: 73, парцел: XI, съседи: 68134.2824.351, 68134.2824.2466, 68134.2824.346, 68134.2824.348, 68134.2824.349, 68134.2824.394, който по нот. акт за собственост на недвижим имот по давност № 112, том XX, дело 3507/1975 г. на IV Нотариус при Софийски районен съд, представлява ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, с площ от 600 кв.м, съставляващо имот пл. № 350, квартал 161, местността „Модерно предградие" по плана на гр. София, при граници: М. И., Т.А.М., М.А.и И..Б., с днешна средна пазарна цена- 65070 лева,.
СГРАДА с идентификатор 68134.2815.2804.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 39/20.07.2011 г., съгласно Скица на сграда № 15-473468-28.09.2017 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София, с адрес на сградата: гр. София, район „Връбница“, ул. *******застроена площ: 59 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, заедно с 1/2 (една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.2815.2804, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г., адрес на поземления имот: гр. София, район „Връбница“, ул. *******с площ от 2 290 кв.м, съгласно Скица на поземлен имот № 15-473458- 28.09.2017 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 29, съседи:68134.2815.36, 68134.2815.2874, 68134.2815.112, 68134.2815.13, 68134.2815.28, 68134.2815.327, 68134.2815.147, който съгласно нот. акт за собственост на недвижим имот по давност № 43, том V, дело № 1161/74 г. на IV нотариус при Софийски районен съд, представлява неурегулирано място, цялото от 2 100 кв.м, находящо се в гр. София - Връбница, при съседи:А.Г. П., път пред реката и от две страни парк, с днешна средна пазарна цена- 80530 лева. Осъдени са Д.Ц.А. да заплати на С.Н.К. сумата от 270 лева- разноски за СТЕ и Г.Ц.М. да заплати на С.Н.К. сумата от 90 лева- разноски за СТЕ. Осъдени са С.Н.К. да заплати на СРС сумата от 530,19лв.-държавна такса, Д.Ц.А. да заплати по сметка на СРС сумата от 795,28лв.-държавна такса и Г.Ц. М.сумата от 265,09лв.
Постъпила е въззивна жалба от Г.Ц. М., в която са изложени оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение по извършване делбата при съобразяване на обстоятелството, че наследниците на общия наследодател Г.Х. Г.-С.К. и И.Г.К., негови дъщери са се отказали от наследството му, първата с вх.№молба 662/1991год., вписан отказа от наследство под №34/12.03.1991год., а втората с вписан отказ от наследство под №16/96год., независимо, че от страни по делото е поддържано, че отказите са недействителни след като преди това с нот. акт№88, том 3, нот.дело №552/1990год. С. К. и И.К. са му учредили право на строеж да построи един гараж в дворното място с адрес ул.“*******, сега имот с идентификатор 68134.2815.2804, но за която сделка твърди, че е нищожна. Сочи, че реално наследници на процесните имоти са само жалбоподателя и неговата сестра Д.Ц.А. с оглед на вписаните откази и това следва да се съобрази, като постановеното решение се явява недопустимо, но евентуално защитата следва да се осъществи по пътя на отмяната. Излага също така доводи, че съдът е следвало да включи служебно въпросния гараж в делбената маса и като не го е сторил е останал негова индивидуална собственост, но е следвало да съобрази как ползването на този имот се съчетава с изнасянето на публична продан на неподеляемия имот, като следва да се коментира, че е обременен със законно изграден гараж и не е коментирано също така съществуващия сервитут за ползването му. Смята, че с изнася на публична продан на имот, който реално не може да бъде продаден в този си вид, тъй като документално и правноругелационно статута на имота е друг. В съдебно заседание от въззиваемия Г.Ц.М., чрез своя пълномощник по делото адв. П. уточнява изрично, че обжалва решението само в частта по отношение на втория имот: сграда и ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.2815.2804 и адрес ул.“*******и в тази връзка е заплатена държавна такса по въззивната жалба.
Въззиваемата страна С.Н.К., чрез своя пълномощник по делото адв.М. оспорва жалбата на съделителя Г.Ц. М.и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира присъждането на разноски за въззивното производство.
Въззиваемата страна Д.Ц.А. не изразява становище по повод подадената по делото въззивна жалба.
Производството е
делбено във фаза по извършване на съдебната делба.
С Решение от 22.05.2019год., постановено по гр.д.№ 67785/2018год. на Софийски районен съд, 62-ри състав, влязло в сила на 13.08.2019год., е допуснато извършването на съдебна делба между С.Н.К., Д.Ц.А. и Г.Ц.М., при квоти 2/6 ид.ч. за С.Н.К., 3/6 ид.ч. за Д.Ц.А. и 1/6 ид.ч. за Г.Ц.М. на недвижими имоти придобити по наследство от наследодателя на страните Г.Х.Г., а именно : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.2824.350, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г., с адрес на поземления имот: гр. София, район Връбница, ул. ***а, с площ от 723 кв.м и СГРАДА с идентификатор 68134.2815.2804.1, с адрес на сградата: гр. София, район „Връбница“, ул. *******застроена площ: 59 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, заедно с 1/2 (една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.2815.2804, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Връбница“, ул. „***
В първото съдебно заседание от втора фаза на съдебната делба, проведено на 17.10.2019 г., както и до провеждането на това съдебно заседание, не са предявени от съделителите както възлагателни претенции, така и претенции по сметките. Въззивникът след приемане на СТЕ, която не е оспорена и е посочила, че имотите са неподеляеми е заявил, че не счита, че имотът следва да се изнася на публична продан при положение, че има купувач и има определена цена от вещото лице.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество обжалваното второфазно делбено решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
В случая по делото е налице влязло в сила съдебно решение, с което е допусната делба между страните по делото като съсобственици на процесните недвижими имоти по наследство от техния общ наследодател и дядо Г.Х.Г. при посочените квоти за всеки от съдилителите и е налице сила на пресъдено нещо и въпросите, разрешени с решението по допускане на делбата относно страните, имотите и частите на всеки съделител не можат да бъдат пререшавани. Нова делба между същите страни за същите имоти и на същото основание е недопустима, а неупражнените права и непредявените възражения, които са имали значение в производството по допускане на делбата и за постановяване на решението се преклудират. В тази връзка изцяло неоснователни са възраженията и доводите на въззивника срещу квотите при които е допусната делбата между страните и преклудирани са възраженията за наличие на откази от наследство на две от дъщерите на общия наследодател, които не могат да бъдат разгледани в настоящото производство, като същите не са обстоятелства, които могат да бъдат разгледани и съобразени в производството по извършване на делбата, като например, ако е починал съделител, който следва да бъде заместен от неговите наследници или при прехвърляне от съделител на дела му и защита на твърдяните от въззивника права следва да търси в друго производство и както сочи въззивникът в производство по отмяна на влязло в сила решение по допуска на делбата, но след като установи предпоставките и в сроковете за отмяна на решението.
Първофазното делбено производство е приключило с решение от 22.05.2019 г., постановено по гр.д.№67785/2018год., влязло в сила на 13.08.2019г. /според направеното върху съдебния акт отбелязване/, като към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционният съд след като решението не е обжалвано са настъпили всички посочени юридически факти и събития- както откриване наследството на наследодателя Г.Х.Г. - починал на 19.03.1988г., така и извършените завещателно разпореждане от И.Г.С.-дъщеря на наследодателя Г.Х. в полза на съделителката Д.Ц.А., както и учредяване на право на строеж от наследниците И.Г.С. и С.Г.а К.-дъщери на наследодателя върху придобита по наследство ид.част от дворно място с адрес ул.*******в полза на въззивника Г.Ц.М. да построи в югозападната част от дворното място един гараж и който е изграден, но поради това, че е индивидуално собственост на съделителя М. не е предмет на делбата . При това положение, тъй като се касае за факти и обстоятелства, влияещи на преценката за принадлежността на спорното право- за откази от наследство от наследниците И.Г.от 1996год. и от С.Г.а от 1991год. от наследството на баща им Г.Х., макар и вътрешно противоречиво да са изложени твърденията, че същите са действителни въпреки, че преди отказите има разпореждане с права върху наследствен имот в полза на въззивника и което евентуално прави отказите недействителни, но които не са своевременно релевирани пред делбения съд, същите не могат да бъдат зачетени в производството във втора фаза на съдебната делба, развиващо се както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд. При извършване делбата на процесните имоти първоинстанционният съд е обвързан от влязлото в сила първофазно делбено решение и следва да извърши същата при установените с това решение обективни и субективни предели на силата на присъдено нещо. Между решението по допускане на делбата и решението по извършване на делбата съществува функционална зависимост, която в конкретния случай не може да бъде преодоляна, тъй като се касае за факти с правно значение, настъпили преди подаване на исковата молба за делба и постановяване на решението по допускане на делбата при участието на въззивника в първофазното делбено производство, които обаче са релевирани едва във въззивната жалба във второфазното делбено производство.
Съгласно разпоредбата на чл.348, изр.1 ГПК “когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан”. В случая възлагателни претенции от съделителите не са заявени, процесните недвижими имоти, с оглед на приетата и неоспорена от страните съдебно техническа експертиза са неподеляеми, поради което и делбата на процесните имоти следва да бъде реално извършена чрез единствено възможния способ изнасянето им на публична продан. Цитираната законова норма установява правило, а не изключение, поради което и липсва основание за възприемането на друг способ за извършване делбата на процесния имот, като конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение в жалбата на въззивника Г.Ц.М. в тази насока не са изложени. Обстоятелството, че процесният гараж, за който въззивникът излага противоречиви твърдения от една страна, че сделката, с която му е учредено право на строеж за построяване на гараж е нищожна, но от друга страна гаражът е негова индивидуална собственост, като е самостоятелен обект на собственост, но след като същия не е предмет на делбата и което не може да стане по почин на съда не било съобразено от първоинстанционният съд не води до промяна на извода, че извършването на делбата за процесната сграда и ½ ид.ч. от поземления имот в който се намира процесния гараж, но който безспорно не е включен в допуснатите до делба недвижими имоти следва да се осъществи чрез изнасяне на публична продан. Обстоятелствата на които се позовава въззивникът във връзка с гаража, като суперфициарен собственик, че има права да ползва терена върху който е построен, но доколкото е необходимо да ползва гаража с оглед на чл.64 от СК не се отразяват върху извършването на делбата и посочения способ-публична продан, като с оглед на чл.348, изр. второ ГПК страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан, така и въззивникът има право на защита като суперфициарен собственик на процесния гараж, в случай на нарушения на правата му, но евентуално в друг процес. Неоснователни са и доводите, че се изнася на публична продан имот, който реално според въззивника не може да бъде продаден, тъй като това би могло да се установи едва в изпълнителното производство, като и оценката на имота, правена в първоинстанционното производство по извършване на делбата е само за определяне на таксите по делбата, а всеки от съдилелителите може да го изкупи с оглед на чл.354 ГПК, като съответно продажната цена, реализирана чрез публичната продан подлежи на разпределение между съделителите, съобразно техните дялове.
При тези съображения, по преценка на настоящата въззивна инстанция атакуваното първоинстанционно делбено решение, в обжалваната част с оглед направеното изрично уточнение на въззивната жалба не страда от порок, обосноваващ извод за неговата недопустимост, евентуално за отмяна. Решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед възприетият способ за извършване на делбата- чрез изнасяне на делбения имот, по отношение на който се поддържа въззивната жалба на публична продан, съделителите следва да получат равностойността на дяловете си съобразно определените с влязлото в сила първофазно делбено решение квоти от съсобствеността.
Предвид съвпадането на приетите
от двете инстанции изводи по съществото на делбения спор, първоинстанционното
решение, в обжалваната част като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът Г.Ц.М., следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата С.Н.К. 240 лв.- разноски за платено за въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.12.2019г. на СРС, 62-ри състав, постановено по гр.д.№ 67785/2018г. на СРС, в обжалваната част, в която е изнесен на публична продан допуснатия до делба между: С.Н.К., ЕГН **********, Д.Ц.А., ЕГН ********** и Г.Ц.М., ЕГН ********** при квоти 2/6 ид.ч. за С.Н.К., 3/6 ид.ч. за Д.Ц.А. и 1/6 ид.ч. за Г.Ц.М., недвижим имот: СГРАДА с идентификатор 68134.2815.2804.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 39/20.07.2011 г., съгласно Скица на сграда № 15-473468-28.09.2017 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София, с адрес на сградата: гр. София, район „Връбница“, ул. *******застроена площ: 59 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, заедно с 1/2 (една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.2815.2804, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г., адрес на поземления имот: гр. София, район „Връбница“, ул. *******с площ от 2 290 кв.м, съгласно Скица на поземлен имот № 15-473458- 28.09.2017 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 29, съседи: 68134.2815.36, 68134.2815.2874, 68134.2815.112, 68134.2815.13, 68134.2815.28, 68134.2815.327, 68134.2815.147, който съгласно нот. акт за собственост на недвижим имот по давност № 43, том V, дело № 1161/74 г. на IV нотариус при Софийски районен съд, представлява неурегулирано място, цялото от 2 100 кв.м, находящо се в гр. София - Връбница, при съседи:А.Г. П., път пред реката и от две страни парк, при средна пазарна цена- 80530 лева и съответните държавни такси и разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Ц.М., с ЕГН ********** да заплати на С.Н.К., с ЕГН ********** сумата 240лв.- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.