№ 18275
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110140365 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Р.
Ц. срещу „З***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, въз основа на сключен трудов договор № 8 от 13.02.2023г.,
по силата който ищецът е заемал длъжността „юрисконсулт“. Ищецът сочи, че
на 20.05.2025 г. му били връчени предизвестие с изх.№***/20.05.2025г., както
и заповед, с която трудовото му правоотношение е прекратено едностранно,
считано от 21.05.2025 г., без да е спазен срок на предизвестие. Основният
довод на ищеца е, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в заповедта
за прекратяване, както и в отправеното предизвестие, липсва посочено правно
основание за уволнението, което е в нарушение на изискванията на Кодекса на
труда. Твърди се, че работодателят не се е позовал нито на специалното
основание за прекратяване на договор за допълнителен труд по чл. 334, ал. 1
от КТ, нито на някое от общите основания по чл. 328 от КТ. Поради
незаконното уволнение ищецът твърди, че е останал без работа и търпи вреди.
Сочи че брутното му трудово възнаграждение за последния месец възлизало в
размер на 2800 лв. Претендира се признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и
заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 21.05.2025г. до
21.11.2025г. в размер на 16 800 лв. за период от шест месеца, ведно със
законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Ответникът
твърди, че трудовото правоотношение с ищеца е било за допълнителен труд по
смисъла на чл. 111 от КТ, тъй като ищецът е имал основен трудов договор с
1
друг работодател, а именно АД „***“ от 22.12.2022г. Поддържа се, че
трудовият договор е прекратен законосъобразно на основание чл. 334, ал. 1 от
КТ, което е специално основание за прекратяване на договори за
допълнителен труд. Ответникът излага доводи, че тази разпоредба дава право
на всяка от страните да прекрати договора с 15-дневно предизвестие, без да е
необходимо да се излагат мотиви за прекратяването. Посочва се, че както в
предизвестието, така и в заповедта изрично се упоменава съобразяване с чл.
334 от КТ. Фактът, че е договорен и възприет по-благоприятен за служителя
едномесечен срок на предизвестие, не опорочава заповедта. Твърди се, че на
служителя е изплатено обезщетение за неспазения срок на предизвестието по
чл. 220, ал. 1 от КТ, за което се представят писмени доказателства. С оглед на
това се моли съдът да отхвърли предявения главен иск, а в резултат на това и
акцесорните искове за възстановяване на работа и изплащане на обезщетение.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
От приложените писмени доказателства безспорно се установява, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по
силата на Трудов договор № 08/13.02.2023 г. и последвалите го допълнителни
споразумения. От съдържанието на договора, както и от представените
писмени съгласия от основния работодател на ищеца – АД „***“, безспорно е,
че правоотношението е било за допълнителен труд по смисъла на чл. 111 от
КТ, като с Допълнително споразумение № 02/06.11.2024 г., ищецът е заемал
длъжността „юрисконсулт“.
Не се спори, че с Предизвестие изх. № ***/20.05.2025 г. и Заповед № ЧР-
1/20.05.2025 г., трудовото правоотношение е прекратено, считано от
21.05.2025 г., като на служителя е наредено изплащане на обезщетение по чл.
220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие. Безспорно е и
обстоятелството, че ищеца е изплатена сумата от 5656.26 лв., включваща
обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на 2800.00 лв., което се установява и от
приложеното по делото писмено доказателство - фиш за м. май 2025 г. и
платежно нареждане от 05.06.2025 г.
За да бъде уволнението законосъобразно, то трябва да е извършено на
предвидено в закона основание и при спазване на установената процедура. В
конкретния случай, спорът се концентрира върху това, дали работодателят е
бил длъжен да мотивира прекратяването на договора.
Основното възражение на ищеца е, че в заповедта липсва посочено
основание за уволнение. Този довод е неоснователен поради следните
съображения:
Съгласно чл. 334, ал. 1 КТ, освен в предвидените в този закон случаи
трудовото правоотношение по трудов договор за допълнителен труд (чл. 110,
чл. 111 и чл. 114 КТ) и трудовият договор по чл. 233б, ал. 1 КТ може да бъде
2
прекратен от работника или служителя, или от работодателя с предизвестие от
15 дни. Съгласно чл. 334, ал. 2 КТ при уволнение по ал. 1 не се прилага чл. 333
КТ. Съгласно константната практика на съдилищата с разпоредбата на чл. 334,
ал. 1 КТ се въвежда специфично и допълнително прекратяване на трудовите
договори за допълнителен труд с предизвестие от 15 дни. Всяка от страните
може да го използва във всеки момент, когато прецени, че нейните интереси
изискват това. Прекратяването в този случай се извършва чрез едностранно
волеизявление, отправено от работодателя към работника или служителя, или
от работника или служителя към работодателя. Не е необходимо страната,
която отправя предизвестието и съдържащото се в него волеизявление да го
мотивира, достатъчно е в него ясно и безусловно да бъде изразена в писмена
форма волята за прекратяване на трудовия договор в 15-дневен срок. В този
смисъл са Решение № 17997/04.11.2014 г. по гр.д. № 12431/2014 г. на
Софийски градски съд, Решение № 7843/16.11.2015 г. по гр.д. № 2179/2015 г. и
Решение № 169/06.07.2015 г. по гр.д. № 427/2015 г. на ВКС, III г.о.
В настоящия случай, в предизвестието (л.6), връчено на ищеца,
работодателят изрично е посочил, че прекратяването се извършва „при
съобразяване с разпоредбите на чл. 334 от Кодекса на труда КТ/“. Това е
достатъчно, за да се приеме, че работодателят е упражнил правото си именно
по тази специална разпоредба.
Неоснователно е и възражението на ищеца относно срока на
предизвестието. Законовият 15-дневен срок по чл. 334, ал. 1 КТ е минимален.
В чл. 10, ал. 2 от трудовия договор (л.17) страните са договорили по-
благоприятен за служителя едномесечен срок на предизвестие. Тази договорка
не опорочава заповедта, а напротив – предвижда по-добра защита за
служителя. Освен това, работодателят е упражнил правото си по чл. 220, ал. 1
от КТ да прекрати договора преди изтичането на срока на предизвестието,
като е заплатил съответното обезщетение , което се доказва от приложените
фиш и платежно нареждане (л. 33 и л.34).
С оглед на изложеното, съдът намира, че прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено законосъобразно. Искът за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ
Исковете за възстановяване на предишната работа и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа са акцесорни (обусловени) от изхода на
главния иск за незаконност на уволнението. Тъй като съдът отхвърли главния
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като неоснователен, то и акцесорните искове по
чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
3
разноски има ответникът. Последният е извършил такова за адв.
възнаграждение в размер на 3586,80 лв., съгласно представени по делото
договор за правна защита и съдействие и фактура (л.93-98).
Предвид направеното възражение за прекомерност от страните,
настоящият съдебен състав счита последното за основателно поради следните
съображения.
При направено искане по чл.78, ал.5 ГПК от всяка страна, съдът трябва да
вземе предвид всички обстоятелствата, от значение за преценката за
фактическа и правна сложност на делото, като броя на предявените искове,
извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, правната
сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна
практика, на колко инстанции е гледано делото и дали във следващите
инстанции са събирани нови доказателства и др. В настоящия случай се
установява, че са били предявени кумулативно обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Производството е
приключило в едно съдебно заседание, с явяване на процесуалните
представители на страните. По делото не са събирани нови доказателства и не
са установявани нови обстоятелства.
От друга страна настоящият съдебен състав, като съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, счита че
делото се характеризира с относително ниска правна сложност.
В съдебната практика няма спор, че по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2
КТ се дължи едно адвокатско възнаграждение, когато са предявени в едно
производство, което е в размер на не по-малко от размера на минималната
месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ – в случая 1077 лв. /чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Искът по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ е оценяем, респективно минималното адвокатско
възнаграждение по този иск се определя съобразно цената му – в случая 1912
лв. при цена на иска 16 800 лв. /чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата/. Исковете по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ са отхвърлени изцяло, с оглед на което дължимото
минимално адвокатско възнаграждение на ответника е в общ размер на 2989
лв. /1077лв. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и 1912 лв. по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ/, като до този размер следва да бъде намалено и възнаграждението на
ответната страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Р. Ц., ЕГН **********, срещу „З***, ЕИК
***, иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ЧР-
1/20.05.2025 г., на изпълнителния директор на „З***, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Р. Ц., ЕГН **********, срещу „З***, ЕИК
***, иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на
длъжността „юрисконсулт“, заемана преди уволнението, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Р. Ц., ЕГН **********, срещу „З***, ЕИК
***, иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ – за заплащане на
обезщетение за оставане без работа за периода от 21.05.2025г. до 21.11.2025г.,
в размер на 16 800 (шестнадесет хиляди и осемстотин) лева, ведно със
законната лихва, от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. Р. Ц., ЕГН **********, да заплати на „Здравна
инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД, ЕИК ***, направените
по делото разноски за адв. възнаграждение в размер на 2989 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5