№ 57
гр. , 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
*********** по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.К., ул. „Т.“ №27
срещу Наказателно постановление (НП) № ***, издадено на 17.02.2022г. от директора на
Регионална дирекция по горите – С. (РДГ-С.), с което на основание чл.257, ал.1, т.2, предл.3
и чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ) и чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) на жалбоподателя ИВ. В. В. е наложено
административно наказание глоба в размер 300 лв. за нарушение на чл.257, ал.1, т.2, предл.3
ЗГ във вр. чл.26, ал.3, т.2 и т.3 вр. чл.50, ал.15, т.2 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в
горите, изразяващо се в това, че в периода от 19.05.2020г. до 23.09.2021г., в качеството си на
лице, вписано в публичния регистър на ИАГ по чл.235 ЗГ за дейността маркиране в гори, е
изготвил и подписал карнет-опис, удостоверяващ че насаждението е маркирано за сеч, като
не е съобразил с правилата, описани в чл.26, ал.3, т.2 и т.3 вр. чл.50, ал.15, т.2 от Наредба
№8 за сечите в горите, а именно: отворени са котли, които не са отбелязани в технологичния
план, а част от котлите не са заложени в местата със започнал възобновителен процес, както
и склопеността в прозорците без възобновяване не е спазена спрямо изискванията на чл.26,
ал.3 т.2 и т.3 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
В жалбата си ИВ. В. В. изразява становище, че с издаденото срещу него НП
№**********г. на директора на РДГ-С. не е приложен правилно законът, с оглед на което
НП не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност, обоснованост и е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че неправилността
и незаконосъобразността на обжалвания акт се обосновава от неточно възприетата
фактическа и правна обстановка по случая, неправилна оценка на доказателствата по
1
административнонаказателната преписка, както и с допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон. Безспорно е според жалбоподателя обстоятелството, че ИВ. В. В. е
лице, вписано в публичния регистър на ИАГ по чл.235 ЗГ за дейността маркиране на гори и
е изготвил и подписал карнет-опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за сеч.
Жалбоподателят счита обаче, че не се доказва конкретно в какво се изразява нарушаването
на правилата от негова страна и какви са задълженията, които не е изпълнил, с което да е в
нарушение на чл.257, ал.1, т.2 ЗГ, чл.26, ал.3, т.2 и т.3 във вр. чл.50, ал.15, т.2 от Наредба №8
за сечите в горите. Сочи се, че визираната като нарушена разпоредба не съдържа конкретно
правило за поведение, което адресатите следва да спазват и изпълняват, а указанията, които
дава, не изразяват конкретно проявление на дължимо поведение, при неизпълнение на което
да бъда ангажирана тяхната отговорност. Сочи се, че нормите на чл.26, ал.3, т.2 и т.3 във вр.
чл.50, ал.15, т.2 от Наредба №8 за сечите в горите не визират и не определят начина на
осъществяване на регламентираното задължение, а само препоръка в това отношение. Както
в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН), така и в НП се твърди, че
не са посочени конкретни факти, които да визират съставомерността на деянието и макар
при проверката от 23.09.2021г. от служителите на РДГ-С. да е констатирано
административно нарушение, изразяващо се в неспазване на нормите относно отварянето на
„котли“, не могло да се приеме, че И.В. е имал виновно поведение само поради това, че е
изготвил план-описа за отдел 9110, подотдел „е“ в землището на гр.К.. Предвид, че в АУАН
и НП не било описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е
осъществено и доказателствата, които го потвърждават, според жалбоподателя е допуснато
съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, което води до ограничаване правото на
защита на лицето и до незаконосъобразност на издаденото НП, което е основание за
отмяната му. Нарушено било и задължението на чл.52, ал.4 ЗАНН, съгласно който органът,
преди да се произнесе по преписката, следва да извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на акта, преценка на събраните доказателства, а при необходимост и
разследване на спорните обстоятелства. Административно наказание следвало да бъде
наложено едва когато са установени по безспорен начин обстоятелствата на нарушението,
което в случая не е сторено. Нарушенията не били доказани. С оглед на изложеното, се иска
от съда да отмени обжалваното НП в цялост.
В съдебното заседание по разглеждане на делото жалбоподателят ИВ. В. В. не се явява
и не се представлява, но е депозирано писмено становище от пълномощника му адв.Д.С., с
което моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира разноски от името на доверителя си.
Въззиваемата страна РДГ-С. в съдебното заседание не се представлява. Депозирана е
писмена защита от Директора на РДГ-С., с която се оспорва жалбата на ИВ. В. В.. Иска се от
съда да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно. Твърди се, че както в
АУАН, така и в НП пълно и точно е описано нарушението, времето и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби,
2
които са били нарушени. Описаното в АУАН и НП деяние се сочи, че представлява
административно нарушение, а при определяне съставомерността му правилно бил
приложен законът. Безспорно бил доказан фактът на извършване на административното
нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП като нарушител и същият го бил извършил
виновно. НП се сочи, че е издадено в съответствие с чл.52, ал.3 ЗАНН. Сочи се още, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, спазени са формата и реда за издаването
им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на
чл.42 и чл.57 ЗАНН. Това налагало извод за липса на процесуални нарушения. Не били
налице и предпоставките на чл.28 ЗАНН, тъй като не се доказала по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с предвидената в закона. Характерът на
обществените отношения, които се засягат бил значим, поради което не се касае за
маловажен случай. Сочи се още, че санкцията е правилно индивидуализирана, съобразно
изискванията на чл.27 ЗАНН. Иска се, в случай, че жалбата бъде уважена, да се присъди на
ответника адвокатско възнаграждение не по-високо от минималното.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Установява се по делото, че на 23.09.2021г. е била извършена проверка в общинска
горска територия на община К., землище К., отдел 9110, подотдели „е“, „ж“, „з“, „и“, „м“ и
отдел 9109, подотдели „з“, „и“ от служители на РДГ-С.. Приложен е Констативният
протокол (КП) от извършената проверка, където относно отдел 9110, подотдели „е“ и „ж“ е
констатирано, че има издадени позволителни за сеч, издадени на Георги Георгиев-
представител на фирма „А.К.“ ЕООД. Констатирано е, че границите на насажденията са
обозначени на терен с оранжеви линии, има и поставени информационни табели.
Констатирано е, че са отворени котли, които не са отразени в технологичния план и на терен
и част от котлите не са заложени в местата със започнал възобновителен процес, както и че
склопеността в прозорците без възобновяване не е спазена съгласно изискванията на чл.26,
ал.3, т.2 и т.3 от Наредба №8 за сечите в горите. Констатирано е още, че в подотделите няма
отстояние между прозорците, като в двата подотдела има отворени по два прозореца,
неотговарящи на изискванията по параграф 1, т.21 от Допълнителните разпоредби на
Наредба №8 за сечите в горите. Констативният протокол е съставен от инж.Р.Д. – горски
инспектор при РДГ-С., в присъствието на инж. Р.С.Т.- главен експерт при Изпълнителна
Агенция по горите (ИАГ) и Н.К.- старши специалист горски инспектор при РДГ-С., както и
в присъствието на ИВ. В. В.- старши лесничей при общинско предприятие „К.“. Дадена е
препоръка за съставяне на АУАН на лицето, маркирало отдел 9110, подотдели „е“ и „ж“ за
неспазване на изискванията на чл.26, ал.3 от Наредба №8 за сечите в горите.
Установява се от приложения трудов договор от 30.03.2012г. между Общинско
предприятие (ОП) „К.“- гр.К. и ИВ. В. В., че последният е назначен на длъжност „старши
лесничей“ (техник горско стопанство) в ОП „К.“ и същият е приел да изпълнява длъжността
според изискванията на длъжностната характеристика.
Приложено е позволително за сеч № ***** от 14.09.2020г. за сеч е отдел №9110,
3
подотдел „е“, имот с кадастрален № *****, находящ се в община К., землище К., общинска
горска територия, където е посочено, че дърветата са маркирани от И.В., с оранжева боя,
дата на карнет опис: 14.09.2020г., а срокът за провеждане на сечта е бил от 17.09.2020г. до
21.12.2020г.
На 07.10.2021г. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) №********г., бланков № *********, издаден от инж.Р.Д.- горски инспектор към
РДГ-С.. Същият е съставен срещу ИВ. В. В. като лице, регистрирано в публичния регистър
на ИАГ, вписано по чл.235 ЗГ за дейността маркиране в горите и изготвил и подписал
карнет-опис, удостоверяващ че насаждението е маркирано за сеч, за подотдел 9110 „е“,
землище К., общинска горска територия на Общинско предприятие К., като не се е
съобразил с правилата, описани в чл.26, ал.3 от Наредба №8 за сечите в горите, с което е
нарушил чл.257, ал.1, т.2, предл.3 във вр. чл.50, ал.15, т.2 вр. чл.26, ал.3 от Наредба №8 за
сечите в горите. Посочено е, че нарушението е открито на 23.09.2021г., а е извършено в
периода от 19.05.2020г. до 23.09.2021г. Като свидетели по АУАН са посочени и са се
подписали инж. С. СТ. Б. и Н. Р. К., които са записали, че отразеното е вярно по КП.
Записано е, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, който се е подписал, че е
получил препис от него. КП е цитиран като приложение към АУАН.
Разпитани са като свидетели актосъставителят Р.Д. и свидетелите по АУАН- С.Б. и
Н.К..
Според актосъставителя АУАН е съставен поради завишено премаркиране, т.е.
маркирани са повече дървета, отколкото трябва да се изсекат – напр. при интензивност на
сеч 20%, по карнет опис и по сортиментна ведомост е именно толкова, но на терен
интнзивността на сечта била повече от 20%. Имало и повече котли от заложените.
Свидетелят обяснява, че котел е площ от насаждението, която се изсича на голо, т.е. на
места, където има изникнал подраст и идеята е възобновяване на насаждението чрез
възобновителна сеч, като се разчита на новото поколение гора.Част от котлите в случая не
били заложени в местата със започнал възобновителен процес, тъй като нямало никаква
подраст, а имало котли, в които нямало какво да се отглежда. Освен това склопеността в
прозорците без възобновяване не била спазена спрямо изискванията, тъй като трябвало да се
оставят някакви дървета като „майчин дървостой“- поне 2-3 дървета, но в случая и те били
отсечени и в прозореца нямало нищо. Актосъставителят поддържа отразените в АУАН
констатации и заявява, че в констативния протокол нарушението е описано по-подробно и
от там наказващият орган е почерпил фактологията. Като момент на извършване на
нарушението свидетелят заявява, че е вписал периода от издаване на позволителното за сеч
до момента на проверката. Твърди, че пред тях нарушителят заявил, че когато е правил
маркирането, го е направил както трябва по наредба и е спазил всички изисквания и понеже
е било маркирано предната година, впоследствие фирмата, която го е работила или някой
друг- не се знае кой точно, са завишили интензивността, като са премаркирали, т.е. той не е
маркирал по този начин и това маркиране, което той е извел, не е това, което проверяващите
са заварили. Според актосъставителя въпросът в действителност е малко спорен, тъй като се
4
виждало, че има премаркиране, но било минало доста време и марките били избледнели.
Виждало се и, че не навсякъде марката е на И.В.. Сочи, че АУАН е съставен срещу И.В.,
защото по закон той е старши лесничей, отговаря за тази сеч и той си е маркирал
насажденията. Твърди, че екземпляр от АУАН е връчен на лицето, той го разписал, но дали
е имал възражения актосъставителят не си спомня.
Свидетелят С. СТ. Б. също си спомня за процесната проверка, при която са
констатирани нарушения. Това била проверка с цялото ръководство на ИАГ и лично с
изпълнителния директор. Установените нарушения били много и били упомената точно в
Констативния протокол. Казва, че АУАН се пише на основание КП, като не си спомня обаче
в какво точно е бил административно обвинен И.В., но общо заявява, че се касае за
професионални нарушения на служители, назначени и упълномощени от кмета на общината
и имащи правомощия да взимат решения, като процедурите по отдаване на отделите за сеч
били предхождани от завишено маркиране. Свидетелят сочи, че АУАН е написан в
присъствието на И.В. и екземпляр от АУАН му е връчен.
Свидетелят Н. Р. К. пожела да му бъде предявен процесният АУАН, за да си припомни
за кой точно случай става въпрос. След като му беше предявен АУАН, той поясни
установеното нарушение, а именно: в даден отдел, когато гората е вече в определена
възраст, се залагали котли. Тези котли се залагали на места, където има възобновяване, т.е.
отдолу има млада подраст- фиданки, които са тръгнали да израстват. В конкретния случай
на терена имало отворени котли- заложени и отсечени дървета, но нямало възобновяване.
Този свидетел също поддържа констатациите от АУАН. Заявява, че АУАН бил съставен
срещу И.В. в качеството му на лице, което е маркирало и е подписало карнет-опис.
Екземпляр от АУАН бил връчен на В.. Свидетелят няма спомен дали В. е имал възражения.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е
връчено на 22.02.2022 г., а жалбата е изпратена по пощата на 08.03.2022 г.) от легитимирано
лице (соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно
постановление.
Компетентността на издаващия наказателното постановление директор на РДГ-С., се
доказва от представената по делото Заповед № РД-********* г. на министъра на
земеделието и горите, с която са оправомощени директорите на РДГ да издават наказателни
постановления по различни закони, сред които и Законът за горите и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Компетентността на актосъставителя Р. Г. Д. е
предопределена от разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 ЗГ във връзка с длъжността на същия в
РДГ-С. – „горски инспектор“, за която се изисква лесовъдско образование, макар нарочни
доказателства в тази насока да не са събрани.
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
5
жалбата доводи, намери че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, а нарушението, вменено на
И.В., е недоказано.
Допуснати са нарушения, засягащи част от реквизитите на АУАН и НП, определени
като задължителни с чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН.
На първо място, съвсем формално контролният орган е подходил при определяне
периода на нарушението, като за период на нарушението е посочен 19.05.2020г.-23.09.2020г.
Не е ясно от къде произтича началната дата на този период, тъй като свидетелят-
актосъставител заяви, че като период е заложил този от датата на издаване на
позволителното за сеч до датата на проверката. Приложеното по делото обаче позволително
за сеч е от дата 14.09.2020г., а началната дата на периода на нарушението е по-ранна и не
може да се направи извод защо е възприета тя и с какво наказващият орган свързва тази
дата. Така, както е описано нарушението, освен това, изглежда, че същото е свързано с
неправилно залагане на „котли“ в документите, които са издадени от И.В. – технологичен
план и карнет-опис и в случай, че именно това е имал предвид наказващият орган, то
следвало е да посочи точна дата на нарушението- тази, на която документите са били
издадени.
На второ място, липсва прецизно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които то е било извършено. В АУАН е посочено единствено, че лицето не се е съобразило с
правилата, описани в чл.26, ал.3 от Наредба №8 за сечите в горите, без да се прави подробно
описание на нарушението. Едва в наказателното постановление е посочено, че са „отворени
котли, които не са отбелязани в технологичния план, а част от котлите не са заложени в
местата със започнал възобновителен процес, както и склопеността на прозорците без
възобновяване не е спазена спрямо изискванията на чл.26, ал.3, т.2 и т.3 от Наредба №8 от
05.08.2011г. за сечите в горите“. В действителност в констативния протокол от 23.09.2021г.
има по-подробно описание на констатираните нарушения, а той е посочен като приложение
към АУАН, както и свидетелите заявяват, че фактите наказващият орган е почерпил именно
от там, като според настоящия състав обаче това е довело до нарушение на правата на
административнопривлеченото лице. Това е така, тъй като от една страна
административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН и всички
относими факти следва да са описани там, а от друга страна в КП са описани множество
нарушения за множество отдели и подотдели от общинската горска територия, която е
проверявана от служителите на РДГ на 23.09.2021г., и не става по категоричен начин ясно
кое от описаното се отнася за отдел 9110, подотдел „е“ и касае нарушение на задълженията
именно на И.В.. Дори при разпита на свидетелите, присъствали при установяване на
нарушението, прави впечатление, че те не си спомнят и не са сигурни за кое от всички
нарушения става дума по процесното дело.
На трето място, начинът на описание на нарушението в НП, доколкото в АУАН такова
описание липсва, съдът намира за двусмислен, тъй като не става ясно дали лицето бива
наказвано за документално нарушение или за самите нарушения на правилата за сеч,
6
констатирани на терен. Ако се ръководим от посочената като нарушена разпоредба – чл.257,
ал.1, т.2, предл.3 от Закона за горите /ЗГ/ и от буквалното текстово описание на
нарушението – „..е изготвил и подписал карнет-опис… като не е съобразил правилата,
описани в чл.26, ал.3, т.2 и т.3 във вр. чл.50, ал.15, т.2 от Наредба №8 за сечите в горите, а
именно:…“ – се достига до извод, че отговорността на И.В. е ангажирана, тъй като той е
съставил документи, които са в неговата компетентност, но не е заложил правилно местата
за „гола сеч“- т.нар. „котли“. В случай, че това е нарушението, което е искал да санкционира
наказващият орган, то не е доказано от негова страна, тъй като същият не е представил по
делото самите документи, за чието неправилно издаване И.В. би следвало да отговаря-
карнет-описа и технологичния план. Липсата им е лишила съда от непосредствено
възприятие за основанието за отговорността на В. и е препятствало възможността те да
бъдат предявени на свидетелите, за да може да се установи дали това, което са констатирали
при проверката на терен, съответства на заложеното в документите, издадени от В.. Съдът
изрично е указал на въззиваемата страна- РДГ-С. да представи цялата
административнонаказателна преписка по случая в оригинал, което очевидно не е
направено, предвид липсата на технологичния план и карнет-описа като част от преписката
и процесуалните последици от липсата на документи, които следва да са част от преписката,
попадат изцяло в правната сфера на наказващия орган. На следващо място, предвид не
съвсем ясното описание на нарушението, може да се счете, че В. е наказан и затова, че е
маркирал насажденията по определен начин, несъобразен с изискванията на чл.26, ал.3, т.2
и т.3 от Наредба №8/2011г. за сечите в горите, след което проверяващите са констатирали на
терен, че сечта, съобразно маркираното, не отговаря на нормативните правила за
извършване на сечта. От показанията на разпитаните свидетели изглежда, че според тях
нарушението на В. е именно това. Ако нарушението обаче се изразява в неправилно
маркиране и впоследствие – изсичане според маркираното, то нарушението не съответства
на разпоредбите, които са посочени за нарушени от една страна, а от друга страна- отново е
недоказано, тъй като актосъставителят ясно заяви, че наистина на места маркировката не се
е виждала, заради изминалия дълъг период от извършване на маркирането, а на други- е
имало видимо премаркиране, за което би следвало В. да носи отговорност само ако се
докаже, че е извършено от него или ако се докаже, че той е лицето, което е следвало да
извършва контрол за дейността в участъка за целия посочен период. Последните два факта
не се установяват от никое от събраните доказателства, тъй като според свидетелските
показания е имало премаркиране, което не е ясно от кого и кога е извършено, а от
представените писмени доказателства не се установява по несъмнен начин, че В. е отговарял
за друго, освен за маркиране на участъка, преди да започне сечта.
С оглед на гореизложеното, обжалваното НП подлежи на отмяна като
незаконосъобразно- издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и
отразяващо недоказано в рамките на процеса нарушение.
Съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебни производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая страната, за която решението е
7
благоприятно, е поискала присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лв., за заплащането на което са представени доказателства и което е близко
по размер до минималното възнаграждение по чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения относно административни дела, поради
което съдът следва да уважи направеното искане за присъждане на разноски и да счете, че
същото не е прекомерно.
Поради гореизложеното и на основание чл.63, ал.3 във вр. ал.2, т.1 ЗАНН, РАЙОНЕН
СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***, издадено от директора на РДГ-С. на
17.02.2022 г., с което на основание чл.257, ал.1, т.2, предл.3 и чл.275, ал.1, т.2 ЗГ и чл.53,
ал.1 и ал.2 ЗАНН на ИВ. В. В., ЕГН: **********, с адрес в гр.К., ул. „Т.” № 27, е наложена
ГЛОБА в размер 300 лв. за нарушение на чл.257, ал.1, т.2, предл.3 ЗГ във вр. чл.26, ал.3, т.2
и т.3 вр. чл.50, ал.15, т.2 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ- С., БУЛСТАТ: *************,
със седалище и адрес: гр.С., ул. „А.“ №14 ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. В. В., ЕГН: **********, с
адрес в гр.К., ул. „Т.” № 27 сумата от 360.00 лв. /триста и шейсет лева/, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8