Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на двадесет и седми ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д. Б., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 209 по
описа за 2019 година на ПпРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът *** –
гр. В, чрез юрисконсулт, твърди в исковата молба, че ответницата му е клиент с
клиентски № ******, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на
потребление с абонатен № ****, находящ се в гр. П, ул. „П.Х.“ № , вх. , ап. .
Твърди, че
облигационните отношения между страните се регламентират от Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „Е.П.П“ АД, които били приети на
основание чл. 98а от ЗЕ и били одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране.
Твърди, че
съгласно чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, приложими към конкретния случай, потребителят
се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в
сроковете и по начина, определени в Общите условия, като сроковете за плащане
също били определени в ОУДПЕЕ, където изрично било предвидено, че потребителят
се считал за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление
за размера на задължението. Потребител, който не изпълнел задължението си за
плащане в срок на дължимите към ищцовото дружество
суми, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Твърди, че по заявление
на ищцовата страна било образувано ч.гр.д. № 970/2018
г. по описа на Районен съд – П, по което със заповед за изпълнение били
присъдени суми по неплатени фактури за ел. енергия и мораторна
лихва, но длъжникът бил подал възражение с мотив, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед.
Твърди, че
след настъпване на изискуемостта на задължението и до момента на подаване на
исковата молба стойността на фактурите не била заплатена.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 241.72 лв. – главница по издадени
фактури за консумирана ел. енергия и такса възстановяване по фактури, издадени
в периода 20.12.2017 г. – 05.02.2018 г. за обект с абонатен № ****, находящ се в гр. П, ул. „П.Х.“ № , вх., ап. , както и
сумата 14.71 лв. – лихва за забава върху всяка една от фактурите от датата,
следваща падежа й до 05.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В
съдебно заседание не изпраща представител, но изпраща писмена молба, в която
признава, че ответницата е заплатила процесната сума
след подаване на исковата молба, като незаплатени са останали сторените от ищцовата страна разноски, което от своя страна било
признание на иска от страна на ответника. Претендира уважаване на предявения
иск и присъждане на разноските.
В
едномесечния срок по чл. 131, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор от
ответницата Н.А. ***, не е изразено
становище по предявените искове.
След
изтичане на едномесечния срок за отговор по делото е постъпила молба от
ответницата, в която е посочено, че задължението е изцяло заплатено и към
молбата са приложени копия на системни бонове за извършени плащания по
фактурите, предмет на спора.
В съдебно заседание ответницата не се
явява, не се представлява. Съдът, след
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Въз основа на
подадено от *** – гр. В заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 970/2018
г. по описа на ПпРС, по което е издадена Заповед № 888/30.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н.А. ***, да заплати на кредитора ***
– гр. В, сумата 227.01
лв. – главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода
20.12.2017 г. – 05.02.2018 г. за обект с абонатен № ****, гр. П, ул. „П.Х.“ № ,
вх. , ап. , клиентски № ******, сумата 14.71 лв. – мораторна лихва, считано от датата, следваща
падежа на всяка една от фактурите до
05.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати
сумата 75.00 лв. – разноски по делото, от които 25.00 лв. – за заплатена
държавна такса и 50.00 лв.– за възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК във връзка с което е
даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск
е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.
Не се спори по
делото, че ответницата е потребител на ел. енергия, доставяна й от ищеца за
обект за обект на потребление, находящ се в гр. П,
ул. „П.Х.“ № 7, вх. В, ап. 6, с абонатен № ****, по клиентски № ******.
В исковата
молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността на консумираната ел.
енергия по клиентския номер на ответницата за посочения по-горе абонатен номер.
За доказване на твърденията си ищецът е представил и по делото са приети като
доказателства заверени копия на: извлечение от сметка към 05.10.2018 г. за
клиент Н.А.А., с клиентски № ******, абонатен № ****,
находящ се в гр. П, ул. „П.Х.“ № 7, вх. В, ап. 6; заверени
копия на: фактура № **********/20.12.2017 г. на стойност 123.59 лв. за потребена ел. енергия в периода 05.11.2017 г. – 05.12.2017
г., фактура № **********/05.02.2018 г. на стойност 19.00 лв. за възстановяване
захранването (електромер); фактура № **********/19.01.2018 г. на стойност 84.42
лв. за потребена ел. енергия в периода 06.12.2017 г.
– 05.01.2018 г.
От посоченото
по-горе извлечение от сметка на клиент е видно, че общата сума за плащане по фактурите е в размер 227.01 лв., а
лихвата за забава към 05.10.2018г. е в размер 14.71 лв. Посочените суми са претендирани както със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, така и с исковата молба по настоящото дело. За тези суми, както
бе посочено по-горе, е издадена и
заповед за изпълнение.
Приложените
фактури не са оспорени от ответника в едномесечния срок за отговор на
предявения иск по чл. 131 от ГПК.
По делото са
приложени и общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.П.П“ АД; решения на ДКЕВР за одобряването им и доказателства за
публикуването им.
След подаване
на исковата молба и след изтичане на едномесечния срок за отговор по делото е
постъпила молба от ответницата, в която е посочено, че задължението е изцяло
заплатено и към молбата са приложени копия на системни бонове за извършени
плащания по фактурите, предмет на спора.
От ищцовата страна е направено признание на извършените
плащания на сумите по процесните фактури, като не е
признато заплащането на разноските.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Исковете с правна квалификация по чл. 422 във вр.
чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, са предявени след указания на съда по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
поради което ищецът има правен интерес от предявяването им, а предвид обстоятелството, че е спазен срокът
по чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.
В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да
докаже вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже наличието на съществуващо валидно правоотношение между страните, породено от
договор за продажба на ел. енергия, по който ищецът е доставчик, а ответникът –
купувач, че ищецът е изправна страна по правоотношението, т.е. изпълнил е точно
задълженията си, като е доставил ел. енергия на ответника в конкретно посочения
обект на потребление за претендирания период и в
посочените във фактурите стойности.
Няма спор в настоящия случай, че ответницата е потребител на ел.
енергия, доставяна й от ищеца за обект
на потребление, находящ се в гр. П, ул. „П.Х.“ № ,
вх. В, ап. 6, с абонатен № ****, по клиентски № ******, както и че до посочения
обект на потребление е доставена ел. енергия на стойност и за период, посочени
в издадените от ищцовата страна фактури, които не са
оспорени като документи в настоящия процес.
Облигационните
отношения между страните във връзка с ползването, доставянето и заплащането на консумирана ел.
енергия, се регулират, съгласно чл. 98а ЗЕ, от Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на ищеца, одобрени от КЕВР, съгласно които потребителят
има задължението да заплаща стойността на ползваната в имота ел. енергия в
сроковете и по начина, определени в общите условия.
Предвид
горното, съдът приема, че за доставената й ел. енергия за претендираните
периоди, ответницата дължи на ищцовата страна сумите,
посочени в исковата молба, за които са издадени и процесните
фактури.
Няма спор по
въпроса, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. № 970/2018 г. по описа на ПпРС
– 29.10.2018 г., доставената ел. енергия за горепосочения абонатен номер по процесните фактури, не е била заплатена от ответницата.
Поради
безспорно установения факт обаче, че след издаване на заповедта за изпълнение
по ч.гр.д. № 970/2018 г. и след предявяване на исковата молба по настоящото
гр.д. № 209/2019 г. по описа на ПпРС ответницата е
заплатила претендираните от ищцовата
страна суми по процесните фактури, което
обстоятелство, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде съобразено от
съда, то искът, който не е изрично оттеглен от ищцовата
страна, следва да бъде отхвърлен поради погасяване на задължението чрез извършено
плащане на 30.04.2019 г.
Относно
разноските:
Отговорността
за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В
случаите, когато паричните задължения по заповедта за изпълнение са погасени
чрез доброволно плащане след образуване на заповедното производство, на
кредитора – заявител се дължат сторените в това производство разноски – заплатени
ДТ и адвокатско възнаграждение. От друга страна, искът за съществуване на
вземането, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК, се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Във връзка с разноските съдът се съобрази и със задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013
от 18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС.
Предвид гореизложеното и като взе предвид, че ответницата е
заплатила дължимите на ищеца суми СЛЕД
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и СЛЕД подаване на
исковата молба по настоящото производство, съдът приема, че същата е станала
причина за завеждане на делото, поради което и по аргумент на
противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответницата следва да
понесе отговорността за разноските.
При това положение ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното производство – в общ размер 75.00 лв. (в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна
такса и 50.00 лв. – за възнаграждение на
юрисконсулт), както и разноските в настоящото исково производство – в общ
размер 175.00 лв. (в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 150.00 лв.
– възнаграждение на юрисконсулт).
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. В, район В. В., В Т. – Г, бул. „В. В.” №
., представлявано заедно от П. Стоянов С. и Г. К., против
Н.А.А., ЕГН **********,***, ИСКОВЕ по чл. чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98а от ЗЕ, във вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за
установяване вземането на *** от Н.А.А., за сумата 227.01 лв. (двеста
двадесет и седем лева и 01 ст.), представляваща главница за консумирана ел.
енергия по фактури, издадени в периода 20.12.2017 г. – 05.02.2018 г., както
следва: ФП **********/20.12.2017г.,ТП3301346085/05.02.2018г.,ФП0262057551/19.01.18
г., за обект с абонатен № ****, гр. П, ул. „П.Х.“ № , вх. , ап., клиентски № ******,
сумата 14.71 лв. (четиринадесет лева
и 71 ст.) – мораторна
лихва, считано от датата, следваща падежа на всяка една от фактурите до 05.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, за което
вземане е издадена Заповед № 888/30.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 970/18 г. по описа на Поповски
районен съд, поради погасяване на
задължението чрез извършено плащане на 30.04.2019 г.
ОСЪЖДА Н.А.А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. В, район В. В., В Т– Г, бул. „В. В.” № ., представлявано заедно
от П. С. С.и Г. К., сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет лева 00 ст.) –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 970/2018 г. по описа на
Районен съд –П, както и сумата 175.00 лв. (сто седемдесет и пет
лева 00 ст.) – разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 209/2019 г. по описа на Районен съд – П.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: