№ 2946
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505567 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 84/06.01.2022 г., постановено по гр. д. № 63051/21 г. по
описа на СРС, 27 състав, по предявения иск по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК
Б. И. З. е осъден да върне на Д. Л. М. държането на недвижим имот,
представляващ УПИ IV – 1764, 1765 oт кв. 13 по плана на гр. Габрово, кв.
Стефановци, ул. ******* с площ от 475 кв. м., ведно с построената върху
имота еднофамилна жилищна сграда, както и УПИ III – 1764 oт кв. 13 по
плана на гр. Габрово, 24 част, кв. Стефановци, ул. ******* с площ от 465 кв.
м., ведно с построената върху имота еднофамилна паянтова жилищна сграда,
с площ от 27 кв. м. /по КК на гр. Габрово – поземлен имот № 14128.503.505,
вид територия – урбанизирана, с площ от 1039 кв. м., ведно с построените
сграда с идентификатор № 14218.503.505.1. и сграда с идентификатор
№14218.503.505.2/. С решението Б. И. З. е осъден да заплати на Д. Л. М. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 786 лв.
Подадена е въззивна жалба от Б. И. З. срещу решение № 84/06.01.2022
г., постановено по гр. д. № 63051/21 г. по описа на СРС, 27 състав. Твърди, че
1
обжалваното решение е неправилно. Поддържа, че страните доброволно са
уредили отношенията си, свързани с прекратяването на фактическото
съпружеско съжителство, като със споразумение, одобрено с решение от
14.06.2019 г. по гр. д. № 693/19 г. по описа на РС – Габрово, е определено, че
местоживеенето на малолетното дете Б.Б. З.а ще бъде заедно с баща й Б. И. З.
в гр. Габрово, ул. ******* т. е. в жилището на единия родител Д. М.. Твърди,
че споразумението по чл. 127, ал. 1 СК не може да бъде игнорирано, тъй като
регулира определени правни последици от прекратяването на фактическото
съпружеско съжителство, както и че то се ползва с изпълнителна сила по см.
на чл. 404, т. 1 ГПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго
решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна – Д. Л. М. е подала отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърди, че по делото е
безспорно доказано, че договорът за наем, сключен между страните, е
прекратен и че за ответника е възникнало задължение да върне имота, което
не е сторил. Поддържа, че в споразумението, одобрено с решение по гр. д. №
693/19 г. по описа на РС – Габрово, няма предоставяне на семейно жилище,
тъй като такова съществува единствено в рамките на брачния съюз. Моли за
потвърждаване на решението.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Д. Л. М. твърди, че е сключила с ответника Б. И. З. на 28.09.2020
г. договор за наем, съгласно който е отдала под наем за временно и възмездно
ползване следния свой собствен недвижим имот: УПИ IV – 1764, 1765 oт кв.
13 по плана на гр. Габрово, кв. Стефановци, ул. ******* с площ от 475 кв. м.,
ведно с построената върху имота еднофамилна жилищна сграда, както и УПИ
III – 1764 oт кв. 13 по плана на гр. Габрово, 24 част, кв. Стефановци, ул.
******* с площ от 465 кв. м., ведно с построената върху имота еднофамилна
2
паянтова жилищна сграда, с площ от 27 кв. м. /по КК на гр. Габрово –
поземлен имот № 14128.503.505, вид територия – урбанизирана, с площ от
1039 кв. м., ведно с построените сграда с идентификатор № 14218.503.505.1. и
сграда с идентификатор №14218.503.505.2/. Посочва, че договорът за наем е
бил сключен за срок от шест месеца, т. е. до 28.03.2021 г., на която дата
наемателят е следвало да върне вещта. Поддържа, че на 01.03.2021 г. ишцата е
отправила изрично волеизявление до ответника, че следва да предаде имота
до 15.04.2021 г., но той не го предал. Иска се от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да опразни и върне на ищцата процесните имоти.
Претендира разноски.
Ответникът – Б. И. З. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
процесният договор за наем в частта му, касаеща срока на действие на
договора, е нищожен, тъй като противоречи на закона, на добрите нрави и е
привиден. Поддържа, че в случая се касае за семейно жилище на страните по
делото, което е било ползвано от страните за задоволяване на битовите нужди
на семейството до фактическата им раздяла, и което впоследствие с
одобреното от съда споразумение по гр. д. № 693/19 г. по описа на РС –
Габрово е било предоставено за ползване на ответника. Поддържа, че
договорът за наем от 28.09.2020 г. урежда само размера на наемната цена,
която се дължи от ответника. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Не се спори между страните по делото, че са били във фактическо
съпружеско съжителство, от което имат родено едно дете – Б.Б. З.а.
С влязло в сила на 14.06.2019 г. решение № 220/14.06.2019 г. по гр. д. №
693/19 г. по описа на РС – Габрово е одобрено споразумение между Д. Л. М. и
Б. И. З. относно упражняването на родителските права, личните отношения,
издръжката и местоживеенето на малолетното им дете Б.Б. З.а. Според т. 3 от
споразумението в частта му, уреждаща местоживеенето на детето Б.Б. З.а, то
ще живее заедно с баща си Б. И. З. в гр. Габрово, на ул. ******* /в жилището
на единия родител Д. М./.
От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 176, том
II, рег. № 5360, дело № 292/05 г. по описа на нотариус с рег. № 95 на НК, се
установява, че на 13.12.2005 г. Д. Л. М. е закупила от Д.Й.Й. следните
недвижими имоти: 1/. УПИ IV – 1764, 1765, кв. 13 по плана на гр. Габрово,
3
кв. *******, с площ от 475 кв. м., незастроен; 2/. УПИ III – 1764, кв. 13 по
плана на гр. Габрово, 24 част, кв. *******, с площ от 465 кв. м., ведно с
построената върху имота еднофамилна паянтова жилищна сграда, с площ от
27 кв. м.
От представения като доказателство по делото договор за наем от
28.09.2020 г., сключен между Д. Л. М., като наемодател, и Б. И. З., като
наемател, се установява, че наемодателят е предоставил на наемателя за
временно и възмездно ползване следния недвижим имот: УПИ IV – 1764,
1765, кв. 13 по плана на гр. Габрово, 24 част, кв. Стефановци, ул. ******* с
площ от 475 кв. м., ведно с построената в имота еднофамилна жилищна
сграда, както и УПИ III – 1764, кв. 13 по плана на гр. Габрово, 24 част, кв.
Стефановци, ул. ******* с площ от 465 кв. м., ведно с построената върху
имота еднофамилна паянтова жилищна сграда, с площ от 27 кв. м., срещу
което наемателят се задължил да плаща месечна наемна цена в размер на 700
лв. Уговорено е, че договорът за наем се сключва за срок от шест месеца,
считано от датата на подписването му.
На 11.03.2021 г. е връчена на Б. И. З. нотариална покана с рег. №
1417/21, т. 1, № 86 от Д. Л. М. за освобождване в срок до 15.04.2021 г. на
наетия имот поради изтичане на срока на договора от 28.09.2020 г.
По делото не се оспорва от въззивника, че процесните имоти не са
върнати на въззиваемата и че се държат от него след изтичането на срока на
действие на договора за наем.
Останалите доказателства са ирелевантни към предмета на доказване по
делото и не следва да се обсъждат.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
4
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и
нарушения на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение
на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че между страните е било налице валидно
облигацинно правоотношение по договор за наем, по силата на което
наемодателят е предоставил на наемателя за ползване определена вещ, както
и че срокът на договора за наем е изтекъл.
В случая, от представения като доказателство по делото и неоспорен от
страните договор за наем от 28.09.2020 г. се установява, че между ищцата,
като наемодател, и ответника, като наемател, е сключен договор за наем, по
силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и
възмездно ползване процесните недвижими имоти, срещу което наемателят
се е задължил да плаща месечна наемна цена в размер на 700 лв.
По делото се установява също така, че уговореният 6 - месечен срок на
договора за наем е изтекъл на 28.03.2021 г., като същият не е бил продължен.
Аргумент е подкрепа на горния извод е и връчената на 11.03.2021 г.
нотариална покана от ищцата до ответника, че желае да бъдат освободени
наетите имоти до 15.04.2021 г. поради изтичането на срока на действие на
договора за наем.
Не се оспорва от въззивника по делото, че процесните имоти не са
върнати на въззиваемата и че се държат от него след изтичането на срока на
действие на договора за наем.
Неоснователен е доводът на въззивника, че ползването на процесните
имоти му е предоставено на основание одобреното с решение №
220/14.06.2019 г. по гр. д. № 693/19 г. по описа на РС – Габрово споразумение
между страните относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката и местоживеенето на малолетното им дете Б.Б. З.а.
Процесната еднофамилна жилищна сграда не представлява семейно жилище
по см. на § 1 от ДР на СК, тъй като страните не са били в граждански брак, а
във фактическо съпружеско съжителство, което е било прекратено.
Действително в т. 3 от споразумението е посочено, че местоживеенето на
5
детето Б.Б. З.а ще бъде с бащата Б. И. З., на когото са предоставени
родителските права, но то не урежда предоставяне на ползването на
процесната еднофамилна жилищна сграда на бащата, а само при кой от
двамата родители ще бъде местоживеенето на детето. Ето защо, при
изменение на обстоятелствата всяка от страните може да поиска изменение на
одобреното от съда по реда на чл. 127, ал. 1 СК споразумение.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 84/06.01.2022 г., постановено по гр. д.
№ 63051/21 г. по описа на СРС, 27 състав, следва да бъде потвърдено като
правилно, в т. ч. и в частта относно разноските.
Предвид изхода на спора в полза на въззивника не следва да се
присъждат претендираните разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 84/06.01.2022 г., постановено по гр. д. №
63051/21 г. по описа на СРС, 27 състав.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 1 –
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6